Наричат германския Лайпциг Града на музиката, защото някои от най-великите композитори и музиканти на всички времена са оставили в него незаличимите си отпечатъци: Бах, Вагнер, Менделсон, Робърт и Клара Шуман, Малер, Григ… Но този не чак толкова голям град на Саксония е много повече – той е обиталище на различни Музи, в него са се образовали, творили и вградили сянката си гиганти на духа не само от Германия и цяла Европа, а дори от родната ни България.
Лайрциг – нощен поглед от площадката на последния етаж на Panorama Tower
Лайпциг има основания да се назове още Град на книгите, защото е отгледал и вдъхновил титани с безценен принос към световната литература като Гьоте, Шилер и Лесинг, като десетилетия наред е бил Мека на книгопечатането и полиграфията. През 1481 г. печатарят Маркус Брандис отпечатва първата печатна книга на Германия тук, а през 1650 г. пак тук излиза първият в света ежедневник. Именно затова Националната библиотека, създадена през 1912 г., която съхранява всичко, напечатано в Германия, се намира не в Берлин, а в Лайпциг. В този саксонски град Шилер написва една от версиите на Одата на радостта, а Бетовен създава по-късно музиката за нея. До ден-днешен тукашният Панаир на книгата, провеждащ се през март всяка година, е истински празник за издатели и книжари.
Поглед над покривите на Лайпциг
Лайпциг би могъл да претендира също, че е Град на философите – достатъчно е да споменем, че в него е роден и живял Лайбниц, а Ницше е учил класическа филология в университета му, най-старият в Германия след Хайделбергския. Апропо, Лайпцигският университет е бил Алма матер и за бащите на модерната българска литература, критика и история като Пенчо Славейков, Гео Милев, д-р Кръстев, Кирил Христов, Иван Шишманов и много други.
Основан преди близо 1300 години,
Лайпциг е бил както проспериращ център на търговията и занаятчийството, на текстилната и минната индустрия, така и градът с най-мръсен въздух в цяла Европа, докато е в рамките на комунистическата Източна Германия. Сред мрачните страници от миналото му са не само бомбардировките в периода на Втората световна война, но и масовото му изоставяне непосредствено след Обединението на Германия. Тогава го напускат 1/3 от жителите му, ала постепенно идват други германци, привлечени от по-евтините условия за живот, от свободата за изява и творчество, от чаровната атмосфера в стария му център и от
новата енергия, инжектирана във вените на града,
когато концерни като BMW, Porsche и Amazon местят бизнеса си тук. Защото Лайпциг винаги е принадлежал преди всичко на себе си и на гражданите си – в крайна сметка те са предопределяли съдбините му, въпреки множеството превратности в хода на вековете.
Коледно оживление по лайпцигските улици
Днес градът има нови прозвища, свързани с актуалното му развитие и място в съвременна Германия – немските медии го хвалят като „По-добрия Берлин“, „Новата хипстърска столица на Европа“ и
HypeZig (от „реклама“ и Лайпциг).
Вероятно защото днешните германци изглеждат фрустрирани от големите си градове – Берлин е препълнен с чужденци и хаотичен, Хамбург е богат и напрегнат, Мюнхен – безбожно скъп. На този фон Лайпциг е възвърнал репутацията си на разкрепостена арт сцена от времената преди ГДР и това се дължи на ниските наеми в града, елегантно захабените стари жилища и световно признатата му творческа общност. Виждаме го в целия му блясък (и студ) в началото на декември – с предпразничното настроение на коледните базари из централните площади и улици на града, декорирани със светлинни гирлянди и дървени играчки, над които се носи аромат на греяно вино и цвъртящи на скара вурстчета.
Предколедното настроение се усеща насякъде по уличните базари и кафетериите
Някогашният индустриален район Plagwitz е преобразен сега в дом на художници, артисти и занаятчии. Иконичният Baumwollspinnerei – изоставен комплекс от текстилни фабрики на огромна площ – е превърнат в постмодерен лабиринт от галерии и ателиета, работилници и театрални сцени, магазинчета за органични храни и веган ресторанти, клубове за алтернативна музика и ваканционни лофтове, давани под наем. Изкуството е основният фокус на Plagwitz, където буквално може да се почувства креативният заряд на града.
В някогашните памучни фабрики Spinnerei днес кипи артистичен живот
Основният импулс за развитието на това индустриално пространство идва от
художниците от Новата лайпцигска школа,
превърнали се в международна сензация от 2000 г. насам заради нестандартния им стил, разработен от 70-години на миналия век насам под влиянието на соцреализма и безупречната „фотографска“ техника, контрастираща на западните абстракции. Най-прочутият артист сред тях е Нео Раух (Neo Rauch), който печели международна слава с богато оцветените си и сложни картини. Те съдържат репертоар от герои, обекти и мотиви, едновременно реалистични и загадъчни, които наподобяват съновидения и не се поддават на лесна интерпретация. Раух е роден през 1960 г. в Лайпциг и е един най-влиятелните и скъпо продавани художници на съвремието ни. Продължава да живее и работи в родния си град и е на особена почит в САЩ.
Сградата на огромната Лайпцигска жп гара, построена през 1915 г., е друга знакова локация в града. Доскоро беше най-голямата в Европа и превъзхождаше по размери гарите на Лондон и Париж, но неотдавна отстъпи лидерското място.
И все пак емблемата на Лайпциг е
симфоничният му оркестър Гевандхаус –
най-големият в света и със сигурност един от най-добрите. Той е и най-дълголетният граждански оркестър в немскоговорящите страни. В него свирят 160 музиканти от 26 държави, които се изявяват на 3 сцени: в новата концертна зала Gewandhaus в центъра на Лайпциг, в Операта отсреща и в църквата “Св. Томас” – като музикален съпровод на прочутия хор на момчетата, изпълняващ кантатите на Бах. От 1860 г. оркестърът прави и турнета – досега в 500 държави.
Gewandhausorchester започва като частен клуб на граждани през 1743 г., когато 16 лайпцигски търговци на текстил основават клуба Grosses Concert и започват да издържат целогодишно 16 професионални музиканти. До този момент оркестрите в страната са част от кралския двор и се
подчиняват на личните прищевки на монарха,
или пък принадлежат на някой аристократ. Отначало концертите са изнасяни в частни имения и кафенета, в таверната “Трите лебеда”, а по-късно – в някогашния изложбен център на търговците на платове от Саксония. Там, на последния етаж, е първата зала на оркестъра, а името й идва от gewand, което означава „сукно“.
Gewandhaus продължава и днес да е граждански оркестър, подкрепян от общината на Лайпциг, а не от държавата. Част от издръжката му идва от парите, които Операта на града плаща за музикантите, които използва за спектаклите си.
През 1885 г. оркестърът се сдобива с нова, втора поред сграда, която е разрушена от бомби през 1944 г. Съвременният трети дом на оркестъра е изключително интересен като архитектурно решение. Зданието е от през 1981 г. и е единствената концертна зала, построена през 40-те години от съществуването на ГДР като държава. Комунистическото управление в Лайпциг е по-известно с
разрушаването на сгради с историческо значение –
хиляди жители на града наблюдават със сълзи на очи как през 1968 г. е взривена университетската църква Paulinum, датираща от 1240 г. и оцеляла дори при бомбардировките на Втората световна война. Неколцина студенти, протестиращи срещу този варварски акт, са тикнати за години в затвора. Вдигнатата през 2017 г. на нейно място сграда на Университета е едновременно аудиториум и черква, а знаменателният 50-метров разрез през фасадата й е препратка към разрушаването й.
Aугустусплац със сградите на Лайпцигската опера (на преден план), Гевандхаус срещу нея и Университета.
В непосредствено съседство до университетския кампус на площад Augustusplatz, точно срещу Лайпцигската опера, която е един от най-старите европейски театри, е стъклената модерна сграда на Gewandhaus. Тук в момента е разположен огромен коледен базар – организаторите му ни казват, че в деня преди Рождество Христово всички елхи от украсата му ще бъдат подарени на лайпцигчани.
Голямата концертна зала на Gewandhaus
е овална – със сцена, разположена точно по средата, и амфитеатрално разположени седалки от всичките й страни. Революционно за времето си е музикантите да свирят в центъра – самата сцена се усеща като огнище, около което се е събрала публиката. Всъщност тук наричат въпросната форма на залата vineyard, понеже прилича на стръмно лозе, заобиколило концертния подиум. Предишната сграда, която днес вече не съществува, е била като кутия за обувки (“shoebox”) – правоъгълна и дълга.
От всички даровити музиканти, свързали името си с лайпцигския симфоничен оркестър, най-прочут е
Феликс Менделсон-Бартолди,
който е негов главен диригент, или Gewandhauskapellmeister, в продължение на 12 години – от 1835 г. до смъртта си. Именно той “изобретява” фигурата на музикалния директор, който решава как точно да адаптира и интерпретира едно произведение, и превръща културната институция във феномен от световен калибър. В днешната сграда на оркестъра има втора, по-малка зала, която носи неговото име.
Акустиката на Gewandhaus е изключителна – електроника няма, всичко е плод на креативна инженерна мисъл и използване на определени материали (метал, дърво и др.), които, приложени на различни места и под различен ъгъл, отразяват по своебразен начин звуците. Тук се правят около 3000 концерта на година. 90 сценични работници и инженери се грижат за всичко зад кулисите. В мазето на сградата се съхраняват 6 рояла, няколко пиана и подвижен орган. Пианата като цяло не стареят добре и за соло изпълнения се използват само “младите”, които имат нужда от специални условия и пространство.
Третата поред концертна зала на прочутия Gewandhausorchester – един от най-добрите симфонични оркестри в света
От 2018 г. начело като Gewandhausкapelmaister е латвиецът Андрис Нелсонс (Andris Nelsons), който е също главен диригент на Бостънския симфоничен оркестър. Една от най-важните му инициативи е Музикалният фестивал в памет на 50-ата годишнина от смъртта на Дмитрий Шостакович, който ще се проведе от 15 май-1 юни 2025 г. паралелно в Лайпциг и Бостън. Разгледаме кулоарите на сградата, преди да се насладим на вечерното изпълнение на Седмата симфония на Малер, качваме се на сцената и дори слизаме в мазето, а след концерта имаме шанса да се запознаем с маестро Нелсонс и дори да се снимаме с него.
Сред изтъкнатите главни диригенти на Гевандхаус е 97-годишният швед Herbert Blomstedt. Последният му концерт като диригент тук се състои преди 2 години, през идната 2025 г. е планирано ново представление с негово участие.
Германецът
Курт Мазур е друг легендарен капелмайстор,
ръководил цели 26 години симфоничния оркестър на Лайпциг – от 1970 до 1996 г. Той умира през 2015 г. в САЩ, но остава в историята не само като маестро със световна слава, но и като ключова фигура за „мирната революция“ в родината си с конкретен принос за безкръвното падане на Берлинската стена и обединението на разпокъсаната Германия. Заедно с неколцина източногермански лидери на мнение Мазур призовава своите съграждани за спокойствие и диалог в края на 1989 г. – по това време източногерманските сили за сигурност са струпани настръхнали по улиците, а младите хора са „готови да умрат на барикадите“ по думите на диригента.
Лайпциг дължи на Курт Мазур и спасяването на семейния дом на Менделсон. Веднага след обединението на Германия Мазур основава фондация за съхраняването на фамилната къща и през 1997 г. тя отваря врати като единствения Музей на Менделсон в света. 3-етажната сграда е построена през 1844 г., скоро след това семейство Менделсон се мести в нея.
Единственият в света Музей на Менделсон се намира семейния му дом в Лайпциг
Композиторът обитава първия й етаж в последните години от живота си. Запазени са старото дървено стълбище в стил Biedermeier, част от обзавеждането, автентичната подредба на кабинета му.
Тук Менделсон композира прочутата си оратория „Илая“,
тук посреща скъпи гости като Клара и Робърт Шуман, тук умира само на 38 г. от инсулт – на 4 ноември 1847 г. Днес всяка неделя от 11 ч. в музикалния салон на музея се изнасят камерни рецитали с творби на композитора и на съвременниците му.
Когато Менделсон идва 26-годишен да живее в Лайпциг, той вече е суперзвезда. От съвсем малък Феликс изнася концерти и композира, сравняват го с вундеркинда Моцарт, а Гьоте е впечатлен от дарбите му. В берлинския дом на родителите му – заможни евреи, които приемат християнството и фамилията Бартолди – гостуват Хайне, Хегел, Паганини, Лист.
По-късно Менделсон-Бартолди става най-младият главен диригент на Gewandhaus и на 34 г. основава Консерваторията в града. Германия и светът трябва да благодарят именно на него за възкресяването на музикалното наследство на Бах, чиито творби 80 години след смъртта му потъват в забрава. Менделсон и цялото му семейство са големи почитатели на бароковия гений. 20-годишният Феликс получава от баба си Баховия ръкопис на „Матеус Пасион“ и го представя на берлинската публика, с което
печели широко признание.
Коментарът му по-късно към негов приятел, с който организират концерта, е изпълнен с горчива ирония: „Да не повярваш, че един комедиант и едно еврейче бяха необходими, за да се съживи най-великата християнска музика на света!“.
Кабинетът на Менделсон
Композиторът обикаля Европа, често пътува до Великобритания. Говори свободно английски, италиански, френски, пише на латински и древногръцки, рисува акварели. Има 5 деца от красивата си съпруга Сесил, която също е с музикално образование. Британската кралица Виктория е първата, която се бракосъчетава под звуците на прочутия му „Сватбен марш“.
Фани, сестрата на Феликс, е също надарен музикант и композитор, но подценявана и спирана в развитието си от баща си. Едва на 40 г. тя публикува първия си опус (години след смъртта на строгия си родител). Когато дава за пример
Клара Шуман – известна за времето си композиторка
и концертираща пианистка с множество турнета, баща й отговаря, че за разлика от Шуманови, евреите Менделсон имат пари и той не иска да се смята, че се налага да си изкарват хляба с концерти. Голямата любов на Фани, на която е посветен вторият етаж в Музея на Менделсон, е Вилхелм Хензел, придворен художник, с 15 г. по-голям от нея. И двамата са артисти и първото им дете е изкуството, синът Себастиан е “второто”. Фани Хензел умира внезапно от инсулт на 40 г. през 1847 г., тъкмо започнала да следва талантите и желанията си да прави професионална музикална кариера. Брат й Феликс е покрусен, неговото здраве също се влошава, сполетява го серия от инсулти, последният от тях е смъртоносен.
Паметникът на Бах пред “Томаскирхе”
Съдбата на Йохан Себастиян Бах, чието творчество Менделсон преоткрива за потомците,
също е неразривно преплетена с Лайпциг.
За разлика от Менделсон той не умира млад в града, а на сериозните за времето си 65 г., но беден и забравен. Приживе е почитан като виртуозен изпълнител на орган и клавесин, майстор на полифонията. Макар и автор на хиляди произведения, неговата музика бързо излиза от мода след смъртта му.
Бах произхожда от музикантско семейство и 9-годишен остава сирак, по-късно сам се грижи за сираци и бедни деца – като кантор и хоров майстор на църквата „Св.Томас“ в Лайпциг, където живее и твори в продължение на 27 години – от 1723 до 1750 г. Едва от третия път е избран за
ръководител на момчешкия хор към Томаскирхе.
Успоредно с това е учител в църковното училище и музикален директор на всички черкви в града, в задълженията му влиза още подборът на изпълнители, наблюдението на обучението им и селекцията на репертоара.
Премествайки се в Лайпциг, Бах е вече вдовец, женен втори път. От първата и втората си съпруга има общо 20 деца (7 плюс 13), много от тях умират невръстни. Пестелив и перфекционист, работохолик и педант, той е напълно фиксиран в музиката. Според днешни психолози е бил аутист и със сигурност – авангарден гений, изпреварил времето си. Композирал е, дори докато ходи – Карл Сефнер, авторът на неговия паметник от 1908 г. пред Томаскирхе, е подсказал това метафорично с незакопчаното копче в бронзовата му дреха.
Бах не прави нищо за запазването на своите кантати
и пасиони, не осъзнава величието на шедьоврите си, не се опитва да бъде разбран от съвременниците си, твори изцяло в прослава на Бог. В музея му срещу църквата се пази единственият оригинален портрет, за който е сигурно, че композиторът е позирал. Картината е подарък от заможен американски колекционер, който я купил на аукцион през 1953 г. На нея Бах държи в ръка нотите на своя Canon triplese, част от строфите му липсват и могат да се видят едва когато приближиш до картината огледало – също белег на бароковата епоха.
Германия е люлка на протестантството и сред многото църкви, от чиито амвони са проповядвани идеите на новото религиозно движение,
най-известна е Томаскирхе,
където през октомври 1519 г. Мартин Лутер води диспут с теолога Йохан Ек. Тогава той поставя под съмнение властта на римския папа и затова скоро е отлъчен от католическата църква. Две години по-рано Лутер, който живее в близкия Витенберг, обявява началото на Реформацията. Същността на неговата църковна реформа, която се бори срещу купуването на индулгенции за греховете, е, че човекът може да общува директно със своя Бог и не се нуждае от посредници в лицето на църквата и свещениците. Обръщането на почти цяла Северна Европа към лутеранството отслабва значително католическата църква, Реформацията носи по-голяма свобода на светската култура и наука. В Лайпциг лутеранството е прието официално през 1539 г., а Бах с музиката си е един от най-възторжените му посланици.
800-годишният хор на момчетата към „Св.Томас“
съществува още от 1212 г. и е връстник на самия храм. Има го и сега – хористите все така живеят в пансиона към училището и изпълняват Баховите кантати и мотети на Бах по време на служба три пъти седмично. През 2025 г. се навършват 275 г. от смъртта на Бах и ежегодният Leipzig Bachfest от 12 до 22 юни ще бъде посветен този път на „Трансформацията“.
Момчешкият хор към лайпцигската църква “Св. Томас” е на 800 г.
В Томаскирхе са кръстени не само децата на Бах, но и малкият Ричард Вагнер, роден през 1813 г. в Лайпциг, който израсва и получава музикалното си образование тук. Неговите най-ранни произведения са изпълнени в Гевандхаус, когато композиторът е само на 17. Вагнер представя първата си симфония пред Менделсон, който е много впечатлен от нея, но за огромно разочарование на Вагнер я изгубва. В Лайпциг Рихард Вагнер и неговата жена Косима се запознават през 1868 г. с младия Ницше, който се възхищава от двамата искрено, а
Вагнерови го допускат до най-интимния си кръг.
Робърт и Клара Шуман пък са може би най-известната любовна двойка на Лайпциг от XIX век. Те създават тук „Liebesfruhling” – първия цикъл песни, който композират заедно. В семейната им къща днес се провеждат много концерти, рецитали и четения. В Лайпциг пише своите първи композиции и Едвард Григ, след като завършва основаната от Менделсон Консерватория и се запознава там с Брамс и Чайковски. Австриецът Густав Малер на свой ред свързва живота си с Лайпциг, когато става главен диригент на Лайпцигската опера през 1886 г. И той пише в саксонския град първите си значими творби, след успеха им в Лайпциг се прочува в цяла Европа, после и в Америка.
Статуята на Гьоте в Лайпциг
Друга една германска и световна културна икона – Йохан Волфганг фон
Гьоте също свързва живота и творчеството си с Лайпциг.
Гьоте не само учи право между 1765 и 1768 г. в престижния Лайпцигски университет, където преподава Лайбниц, спечелил вече славата си на „универсален учител“. Поетът черпи вдъхновение от неповторимата атмосфера на града (известна е строфата му „Възхвалявам моя Лайпциг! Това е един малък Париж.”) и увековечава Лайпциг в шедьовъра си „Фауст“, разполагайки една от ключовите сцени в историческата винарна Auerbachs Keller.
Старинната гостилница Auerbachs Keller, описана в “Д-р Фауст” от Гьоте
Избата на Ауербахс празнува през 2025 г. 500-годишен юбилей. В нея Гьоте пие често, докато е студент, съзерцавайки в един от салоните й двете изображения на легендарния алхимик д-р Фауст. Историческият салон е запазен във вида, в който е бил тогава – не само го виждаме лично, но и вечеряме в съседна зала. Всеки може да го направи – Auerbachs Keller се намира на Grimmaische Strasse 2-4, под аркадите на прочутия Mädler-Passage. Пред старинния ресторант в пасажа има две скулптурни групи – на Мефистофел с д-р Фауст и на т.нар. „весели студенти“. Сцената, озаглавена „Ауербахс Келер“, разказва как д-р Фауст и Мефистофел участват в
„гуляй на весели момци“
и как Дяволът прави магия от масата да потече вино, надсмивайки се така над пияните младежи.
Като развит търговски център от столетия, Лайпциг е пълен с покрити дворове и пасажи като Mädler, използвани за панаирните изложения в града. Първият е построен тук още през 1500 г., други трийсетина са изградени през следващите векове. Всеки пасаж пази архитектурните елементи на епохата си, затова няма два еднакви. Шопинг аркадите формират затворена система – средоточие на култура, изкуство и социализация и досега.
Прочутите покрити шопинг аркади на панаирния град са празнично украсени
Когато Гьоте пише „Фауст“, той се връща към спомените от студентството си и към „Ауербаховия зимник“ с картините на алхимика-доктор по стените. В шедьовъра си той разсъждава за вечните понятия за добро и зло, сражаващи се в човешката душа като на бойно поле. Героят му Фауст е изтощен от научни експерименти и копнее за непосредственото знание на сетивата – иска да прегърне света, докосвайки се до всичките му проявления с цената дори на грехове, за които после се разкайва.
Фауст съблазнява невинна девойка,
танцува с вещици на Валпургиевата нощ, призовава духовете на мъртвите, включва се в имперски войни и въпреки всичките си злодеяния остава по своему добър.
Гьоте следва право в Лайпциг по волята на баща си, но юридическата материя не му допада особено и той предпочита да ходи на театър, да взима уроци по рисуване, прави и първите си поетически опити. Стиховете, които пише като студент в града (книгата „Анете“ от 1767), са в духа на модерната тогава „рококо поезия“. През юли 1768 г. Гьоте се разболява, вероятно от туберколоза, и се завръща в родния Франкфурт, без да довърши следването си,.
По-късно тай се превръща в истински гений на своето време:
поет и учен, полиглот и държавник, актьор и театрален режисьор, който дълго ръководи Ваймарския театър; пише стихове, романи и драми, но и есета по естествознание и история на изкуството, увлича се от химически експерименти, геология и ботаника, занимава се с педагогика, финанси, минно и военно дело. Познава в детайли европейската литература и философия, известен бохем и поклонник на жените е. Посланието на неговия късен „Фауст“ (който има и по-ранна версия) е, че, ако при тежките си грешки човек не се отказва от доброто и се стреми непрекъснато към него, в крайна сметка постига спасение. Мефистофел така и не успява да вземе душата на д-р Фауст, въпреки облога му с Господ и безбройните изкушения.
Тъй като Лайпциг се намира на стратегически кръстопът, гражданите му винаги са били отворени към новото и прогресивното.
Още през 1497 г. германският император Максимилиан I дава благословията си в града да се проведе
първият „панаир на търговците“,
което слага началото на популярния Лайпцигски панаир и полага основите за благоденствието на района. Импозантната ренесансова сграда на старата Община от 1556 г., съхранена до ден-днешен, е образец за красота сред посестримите й в Германия. До нея се намира Кьонигс Хаус, в която е отсядал руският цар Петър I на връщане от холандските корабостроителници, където работи като редови дърводелец. Тук е и търговската борса от 1677 г., в която се подписвали договорите по време на панаира. Именно пред нея е паметникът на Гьоте като студент, на пиедестала му са изобразени ликовете на двете негови местни любими – професорската дъщеря Елза, която била „за духа”, и Кетчен, щерка на кръчмар, предназначена „за сърцето”. Младият Гьоте гледа към гостилницата „Ауербахс Келер“, намираща се от другата срана на улицата.
„Coffe Baum” наблизо пък е най-старата
все още работеща кафетерия в Европа. Тя никога не е затваряла врати и днес е едновременно ресторант, кафене, чайна и музей, документиращ историята на пословичната любов на саксонците към крепката напитка. На третия й етаж са изложени над 500 експоната, свързани с кафето и здравата му връзка със саксонците: мелнички, кафеварки, сервизи, метални кутии. На първия и втория етаж може да консумирате каквото ви съблазни от дългото меню, не е задължително да е кафе. В „Кофе баум“ са били чести посетители поетът Хофман, Гьоте, Вагнер, Бах, Григ, Лесинг, Хофман, а Робърт Шуман редовно събирал приятелите си в салон на приземния етаж, който сега се казва Schumann Room между 1828 и 1844 г. През 1990 г. западногерманският канцлер Хелмут Кол и Лотар де Мезиер, първият и последен демократично избран премиер на ГДР, обсъждат в „Кофа баум“ шансовете за национално обединие.
Църквата „Свети Никола“
е друг адрес, който пази отколешни и по-нови свидетелства за прогресивния и свободолюбив дух на лайпцигските граждани. „Николаекирхе“ е архитектурен готически шедьовър в пастелни тонове и с колони като палмови дървета. Освен че тази църква е най-старата в Лайпциг, тя става известна и покрай протестите срещу властта през 1989 г., по време на които не се пролива и капка кръв и които слагат началото на „мирната революция“ в Германия и на обединението й.
“Николаекирхе” и колоната на “мирната революция” от октомври 1989 г. на площада пред нея
Още преди първото парче от Берлинската стена да падне, всеки понеделник в „Св. Никола“ се провеждат редовни молитвени сбирки за мир (още от 1982-ра). Те добиват друго значение след арестите на музиканти през май 1989 г. по време на неформален уличен фестивал, организиран от опозиционни кръгове.
От тези молитвени сбирки тръгват демонстрациите,
наводнили през есента централните лайпцигски улици. Десетки хиляди граждани със свещи в ръце скандират “Wir sind das Wolk („Ние сме народът“), докато маршируват кротко по Аугустукплац край щабквартирата на източногерманската тайна полиция ЩАЗИ. Въпреки огромното множество, гражданите на Лайпциг не допускат никаква провокация или акт на насилие. Нито един камък не е хвърлен, нито една „пиратка“ не е запалена. Както казва един от факторите в ГДР по това време, „бяхме готови за всичко, освен за свещи и молитви“. Кулминацията на протестите е на 9 октомври 1989 г., когато 70 000 души се събират на площада пред „Николаекирхе“ и в околностите му. Този ден е решаващ за последвалите събития в Германия, които завършват месец по-късно с падането на Стената, разделяща Източен и Западен Берлин, както и на комунизма в страните от бившия соцблок. Кадрите от този мирен понеделнишки марш из лайпцигските улици обикалят света и предопределят съдбата на ГДР.
Завесата от страх и мълчание е прокъсана –
на следващата седмица излизат 120 000 души на протест в града, след още седмица – 300 000. Демонстрациите се разпространяват из цялата страна. Тогавашният Първи на германската соцпартия Ерих Хонекер подава оставка, Берлинската стена е разрушена, а на 4 декември демонстрантите окупират щабквартирата на ЩАЗИ в Лайпциг, за да попречат на унищожаването на агентурните досиета в нея.
Колона с капител от палмови листа, досущ като тези в „Николаекирхе“, днес се издига на площада пред църквата – откриваме я сред коледните къщички с Gluwein и наденички на декемврийския адвент базар. Предназначението й е да напомня на идните поколения за паметните събития отпреди 35 години и за ненасилствения граждански поход за Обединение на Германия.
0 Коментара