Легендата за Пампорово

Стърчащата в небето камбанария на храма „Св. Георги” в Смолян пази легендата за Пампорово. И по точно – защо се казва Пампорово. Могло е още да се казва Бунева планина или Орфеева,  Божидарица, летовище „Васил Коларов” или другояче, но как и защо родопският курорт е понесъл името си?

Снимки Милена Димитрова и архив

Преданието стигна до мен от журналиста Георги Пампоров от Смолян, който е праправнук на легендарния търговец Райчо Хаджибелев. Преди близо два века той яздел, неизменно с димяща лула в устата, начело на керван от мулета.

С тях карал захар, тютюн и други стоки от Беломорието в планината на Орфей, на която през Средновековието викали Буневата планина. Обратно към морето пак с кервана мулета, пред които се виели кълба тютюнев дим, Райчо връщал аби, шаяци, кожи. Отдалеч изглеждало сякаш локомотив пухти и пуска пара начело на дългия „влак” от жива тяга. Родопчаните викали на търговеца Райчо Пампора, дори за четирите му деца говорели като за Пампоровите синове, въпреки че прякорът го дразнел.

Млад и силен, Райчо удържал един

особено труден облог през 1858 г.,

когато се захванал градежът на църква до лековитото аязмо на Свети Георги в Пашмакли, както се наричал днешният Смолян през турското време.

При дюлгерите дошли аги от градската управа и поискали да им бъде представен ферманът за строежа на църквата. Тук ферман, там ферман – майсторите търсели, ала нямало какво да покажат. Турците дали три дни срок да донесат документа – инак скелето щяло да бъде съборено.

Ферман се издавал чак в Гюмюрджина. Дотам се стигало за два дни в едната посока. Отделно имало да се чака да измолят документа, да го напишат, да го подпечатат… Тогава Райчо Хаджибелев, прапрадядото на Георги Пампоров, се наел пред загрижената рая да донесе само за три дни разрешението за строеж на храма. Хората не вярвали: как ще стигнеш, Райчо, че и да се върнеш? Аз си знам как, отсякъл храбрецът и скочил, отправил се на юг с врания си жребец.

Търговецът Хаджибелев бил богат човек и бил изкупил маса ниви и пасбища, включително и най-стръмните под

връх Караманджа, прекръстен на Снежанка,

през миналия век. Защо му трябвали имоти на баир на Райчо Пампора? От тях косели дъхаво сено за живите „вагони”. Млечните стада на Пампора също пасели по планинските поляни.

През 1858 година той препуснал към Гюмюрджина за църковния ферман по тайни пътища и преходи в планината, които само той знаел. Потеглил бил сам, без кервана от мулета. И третият ден се изнизвал, а Райчо не се връщал. Свечерявало се. Хората се събрали на мегдана, угрижени, че го няма, и какво ли щяло да стане с църквата, когато някой извикал: „Вижте! Пампора иде!”. В далечината се задавал конник, а над главата му се виел дим. Обичайният дим от лулата на Райчо Белев! Родопчанинът удържал дадената дума и донесъл фермана от Гюмюрджина за невероятно кратките три дена.

Екскурзоводката Милена Юрукова

Истинска ли е историята за Райчо Белев и фермана за църквата „Св. Великомъченик Георги”? Екскурзоводката Милена Юрукова, която стопанисва семейния хотел „Къщата с трите ели” в Смолян, смята, че разказвачът смесва две легенди за създаването на Пампорово. Потвърждава едната от тях за търговските кервани и за дима от лулата на Пампора: „В Родопите от деца знаем това предание”. Юрукова обаче чувала за първи път за облога с турците, въпреки че хотелът й е недалеч от същия храм.

След Освобождението разделянето на Източна Румелия и Княжество България усложнило търговията в Родопите. Пашмакли (Смолян) останал в пределите на Османската империя. Налагало се керванът да прекосява през две граници. Точно на мястото на хижа „Студенец”, посочва праправнукът, турците сложили пост да събират данъците. Митата поскъпвали и бизнесът на Райчо Хаджибелев вече не вървял така добре.

Наложило се синовете му да разпродават нивите.

През 1907 г. тучните поляни и гори от днешния курорт били купени от богатите чепеларски родове Сиракови и Чичовски. И въпреки че още на прага на ХХ век се сменила собствеността, а с нея и поминъкът по тукашните била и хребети, хората продължили да ги наричат „пампоровите ниви”.

Новото столетие след обединението на Княжество България и Източна Румелия донася и в Европа, и у нас модата на високопланинските курорти, а с тях – и ски-спорта. Отдавна било ясно и ставало все по-популярно да се отдъхва в планината заради магическия начин, по който горите, поляните, върховете, пътеките и езерата връщат и умножават силите на човека.

И първият, който не само прозрял, а предприел усилия да превърне почивката в бизнес, е роденият през 1869 г. в Чепеларе Никола Чичовски. Съдейки по делата му, бил изключително предприемчив човек.Изградил просперираща си кариера в земеделско-кооперативната банка, основал тютюнева и бакалска кооперация в София през 1912 г. и редом с други активности учредил и ръководил Популярната банка. Начело бил и на читалището „Родопска искра”, и на кооперативното дружество „Водопад” в Чепеларе, както и председател на горовладелската кооперация „Пампорово”.

Документирано е, че през 1925 г. на едно от събранията

Чичовски държал реч:

„.. не само дървеният материал може да носи печалба на местните хора, а и въздухът, и красивата природа в планината чрез построяването на подходящи сгради и превръщането на мястото в курорт”.

Кооперацията обаче не възприела идеята му и по чепеларските кафенета се понесли подигравателни коментари: „Оставил питомното и тръгнал да гони дивото. Кой ще иде да почива на баира, че и пари да му дава за това?”, одумвали съгражданите на Чичовски авангардните му идеи.

Като всеки мислещ човек, и банкерът се колебаел понякога дали има смисъл да се строи летовище: „Лудория ли е, или смел подвиг да се разходват толкова много средства в Пампорово, отдалечено на 75 км от железопътната линия”?, питал Чичовски близките си. „Скритото бъдеще ще покаже. И ако аз лично не видя завършено хубавото си дело, все някой ще го довърши”, споделил той през 1940 г. изпитваните съмнения пред списание „Родопа”.

Чичовски рискувал и се захванал с екстравагантния за времето си проект. Осъществил го въпреки критиката на кибиците от кафенетата.

Фитилът за Пампорово бил подпален от Димитър,

първородния син на Никола Чичовски, което обяснява защо синът и дъщерята на Чичовски здраво се впрегнали да строят планинския курорт. Проектирал го зет му арх. Петър Кантарджиев.
Строежът на първата вила-пансион в Пампорово започнала с водосвет и курбан на 19 юни 1933 г., пише Сийка Суркова, която днес е кметица на близкото с. Момчиловци. Тя издирила и публикувала данни, че първоначално в пансиона били предвидени два етажа с 27 стаи с 47 легла. Само за петдесетина дни майстори от Чепеларе, Момчиловци и Левочево вдигнали внушителната постройката и на 9 август вилата приела първите си гости. Във всяка стая имало течаща вода и балкон, а на всеки етаж – баня и тоалетна. Строителството глътнало 426 491 лв. лични пари на стария чепеларец. Туристите летували на смени и само за месец, до 15 септември, се извървели над 280 души, свидетелства Суркова.

Толкова много курортисти обсаждали пансиона на Чичовски, че собственикът се принудил да го надстрои с трети етаж с по-големи тераси. Синът, дъщерята и зетят разправяли в цяла София колко е хубаво в планината. Раздавали брошури и привличали още гости. Само през първата година през вилата минали близо 2200 летовници.

Чепеларци не изпускали от очи успеха на пансиона

и се захванали и те да строят. „Тези, които ме съветваха „да не садя на баир лозе”, започнаха да ми завиждат, а някои от тях даже направиха собствени вили”, коментира Чичовски пред сп. „Родопа”. Три години след откриването на пансиона чепеларци вдигнали на пампоровите ниви още три вили за гости с капацитет по 220-250 души на смяна, съобщава юбилейната книга „70 години Пампорово” с автори Никола Михайлов, Тодор Андреев, Димитър Райчев и Георги Райчев.

Чепеларците учредили и Туристическо дружество за пропагандиране на курорта и построили туристическата хижа „Студенец”. Там през 1937 г. отседнали 800 туристи, а през първите седем години за ваканция в Пампорово дошли 223 хиляди души. За да ги забавляват, през зимата на 1937 г. родопчаните организирали първия у нас курс за скиори.

Чичовски описва гостите на пансиона като интелектуалци, общественици, хора на умствения труд, писатели, художници, търговци. Повечето били българи, но имало и чужденци. Всички те се подчинявали на строгия ред в пансиона. В него имало всичко по последна мода, даже телефонен номер „1-а”: Запазена е рекламната брошура за местонахождението, удобствата и задължителния вътрешен ред в Пампорово:

„Курортът „Пампорово” (Божидарица) отстои на 10 км южно от Чепеларе, на 1500 м над морското равнище при очарователни природни хубости и е добър обект за излети и разходки.

Курортът е запазен от лоши ветрове. Климатът е мек, защото Бялото море, което е на 70 к по въздушна линия, оказва своето благотворно влияние. Почвата е карстова и затова няма оная влажност, присъща на високата планина.

Има водопровод с чиста природно дестилирана вода (гъстота – 0,04). Пансионът е построен на най-хубавото място в планината „Пампорово сред слънчеви поляни и вечно зелени елови гори. Открит е през цялото време на годината. Зиме – отличен терен за ски. Стаи в пансиона: 27 с 47 легла – 7 стаи в партера с 15 легла по две и едно легло; на първия етаж 7 стаи също с по едно и две легла; на втория етаж – 13 стаи с едно и две лела и към всяка стая балкон-тераса. Бани – две и на всеки етаж клозети.

Пансионерите при пълен пансион получават здрава и питателна храна четири пъти дневно.

В пансиона може да постъпи всеки, който има нужда от почивка и възстановяваване на силите си. Заразно болни в никой случай не се приемат….”

Забелязахте ли как се казва летовището в брошурата за пансиона на Чичовски? Божидарица!

Това име предложил самият Елин Пелин,

на когото също му харесвало да летува тук. Писателят възклицавал: „Мястото е Божи дар! Името му трябва да е Божидарица”. Идеята му обаче не се възприела масово.

На още едно име, изкуствено закачено към Пампорово, не му било съдено да получи популярност. Скоро след разцвета на пансиона в Родопите се случва социалистическата революция. Пампоровите пасбища, пансионът на Чичовски и съседните вили са експроприирани от държавата. Червената власт бързо дава статут на курорт на почивната база, като я прекръщава на „Летовище „Васил Коларов”. Въпреки това хората не спирали да говорят за Пампорово.

Социалистическият туризъм бързо схваща потенциала на курорта. Ударно се спускат да строят ведомствени почивни станции и хотели. В началото на 60-те години „Балкантурист” вдига хотелите „Снежанка”, „Орфей”, „Панорама”, „Преспа”, „Перелик”. От 1961 г. „Снежанка” работела на пълни обороти. Там зиме и лете живеело семейството на инж. Марин Маринов, който отговарял за инвеститорския контрол в „Балкантурист”. Дъщеря му Веселина Маринова, скиорка и журналистка, датира съзнателните си спомени за Пампорово от 1965 година насам:

„Спомням си

беловласия бай Васил Сираков от Чепеларе,

който заедно с Чичовски изкупил навремето пампоровите ниви”. Била е само на две години, когато семейството й се преместило целогодишно да живее в Пампорово.

„Бай Васил Сираков ходеше в сини дочени дрехи и водеше магарето Ганчо. Оставяше го, милото, да гази двуметрови пъртини през зимата, за да се добере по една тясна пътека до единствената чешма, църцореща и в студовете. Толкова интелигентно животно беше, че като се напиеше с вода, и понеже нямаше място къде да се обърне, Ганчо тръгваше сам-самичък на заден ход обратно, стъпка след стъпка, без да вижда къде му потъват копитата. Умното магаре извървяваше близо половин километър заднешком, за да се върне при стопанина си”, удивлява се Маринова.

Сега, недалеч от мястото на някогашните пасбища, където подрънквали с чанове стадата на Райчо Пампора, и където пасяло умното магаре Ганчо, има два внушителни ски-центъра с гардероби, ресторанти, кафенета, сергии, влекове за начинаещи и паркинги. Просечени са двайсетина нови писти и десетките лифтове са удобни и бързи. В един и същи ден можеш да караш ски и на прочутата писта „Стената”, и от връх Снежанка до Орфеевите скали в Смолян, и пак със ските да слезеш чак до село Стойките. От 2017 г. лифт картата за Пампорово важи и за 3-километровата писта „Мечи чал” над Чепеларе. Между тях през петнайсетина минути сноват микробуси-совалки, безплатни за скиорите. Като част от Пампорово, ски зоната „Мечи чал” (чал ще рече връх), има и

сериозен потенциал още да се разширява.

Само за първите два месеца на 2018 г. в Пампорово са почивали над 300 хиляди туриста.

Както „Мечи чал” си има собствен бранд мечка, така от лятото на 2018 г. и Пампорово се сдоби със симпатичен талисман – едно добродушно магаре. В табела точно след разклона за Чепеларе се вижда как художниците артистично са увековечили и живите „вагони” на търговеца Хаджибелев, и кроткия Ганчо, който вървял сам и на задна скорост.

След клепоухата глава начело на дългата дума Пампорово останалите букви са нанизани като във впряг, също като търговския керван от мулетата на Райчо Пампора.