Легендите на Древна Ликия (снимки и видео)

Турция е любима дестинация за милиони българи – с тюркоазеното си море в курортите в Анталия, Кушадасъ, Бодрум, Мармарис и Фетие, с великолепния космополитен, древен и модерен, с пазара в Одрин, с чудесата на Кападокия, с живописните градчета около пролива Дарданелите, приютили и останките на митичната Троя… Турция е не само топ морска дестинация, но и страна с богата култура, люлка на древни цивилизации.

Днес ще ви заведем на едно удивително пътешествия във времето – в древна Ликия. Изключително разнообразната и пълна с впечатления и преживявания екскурзия „Ликия – земя на легенди“, която се предлага от „Premio Travel“, ни отвежда до най-емблематичните древни паметници на Ликия в Мала Азия, до някои от най-красивите и живописни природни забележителности на Турция и в пулсиращите сърца на Анталия и Кушадасъ.

8-дневният маршрут с комфортен автобус и много интересните разкази на български на екскурзоводката Ширин, която работи в Турция с Premio Travel, започва и завършва с Анталия, като обикаля древния град Мира, Кушадасъ, Ефес, Памуккале и античния Хиераполис.

Но не си мислете, че ще препускате само през антични градове и древни руини. Чудесната програма включва плаване с лодка около и плуване в изключително красив залив до остров Кекова, където обича да акостира и милиардера Бил Гейтс; плаване през тръстики с лодка до делтата на река Далян до един от най-красивите плажове в Турция – Изтузу, наричан още Turtle Beach, защото тук снасят яйцата си костенурките Карета-карета, СПА преживяване в горещите термални води на Памуккале в четиризвезден хотел и плуване в басейна на Афродита под величествените останки на Хиараполис сред нереалния бял пейзаж.

Какво е Ликия?

Ликия е била разположена в региона, който днес е част от провинциите Анталия и Мугла на южното крайбрежие на Турция, и провинция Бурдур, която е по-навътре в сушата. Данните за цивилизацията й ни отвеждат назад до 15-14 век пр.Хр., като ликийците се споменават в историческите сведения на Древен Египет и Хетската империя.

Древните ликийци са едни от най-загадъчните народи на древността, тъй като след тях са останали малко исторически сведения. Но това, което е открито, разкрива един много напреднал народ, който се различава културно от останалия древен свят по онова време. Днес са запазени около двадесет големи обекта с необичайната погребална архитектура на ликийците, включително невероятни гробници, изсечени в скалите на голяма височина, които доминират над спиращата дъха земя.

Една от най-интересните черти на ликийците е именно тяхната погребална култура. Съществуват няколко вида ликийски гробници, най-разпространената от които са изсечените в скали. Най-ранните са издълбани през V в. пр.н.е. и се намират в скалите на Мира и Амасия. Убедени, че митично крилато същество отнася духовете им в задгробния живот, ликийците се стремели последните им домове да бъдат възможно най-високо в зъберите.

Древните ликийци са загадка, точно както древните набатейци в Петра. Не е ясно откъде са дошли и защо са изчезнали, но са оставили загадъчното си наследство.

Чудесата на Мира

Екскурзията на Premio Travel „Ликия – земя на легенди“ започва от древния град Мира, разположен в района на Демре в Анталия. А името Мира означава „Мястото на върховната богиня майка“.

Мира е известен и с църквата на Свети Николай, който е бил роден и живял тук, бил е епископ на града. Благодарение на светията градът запазва репутацията си и през Средновековието.

Обиколката на древния град започва със скалните гробници, амфитеатъра и акропола.

В Мира има две големи ликийски скални гробници, изсечени във вертикално в скалите – във формата на предната част на храм с колони. Забележително е, че са украсени с много релефи и приличат на малки къщи. Най-известна е „Лъвската гробница“.

Формата и характеристиките на ликийските гробници показва статута на погребания човек. Релефите изобразяват сцени от живота му.

Ликийците са смятали царете си за деца на боговете. Но как с тогавашните технологии е било възможно да се прокопават и създават в трудно достъпните скали гробници толкова изящно науката още не знае. Известно е единствено, че не са се страхували от смъртта – вярвали са, че веднага след като напуснат този свят се  прераждат в отвъдното.

Мира е в Ликийския съюз на 6-те големи града в Ликия. Тук се e намирало най-голямото светилище на Артемида (Кибела), което е разрушено през 141 г. от земетресение, след това възстановено и според легендата през 6 век разрушено от бъдещия Свети Николай.

Днес ликийските гробници в Мира мирно съжителстват с останките от Римската империя. Край тях можете да видите и добре запазен римски театър, в който са провеждани гладиаторски турнири и театрални представления. Построен е в края на първи и началото на втори век с капацитет за около 11 000 души. По-голямата част от двуетажната конструкция на сцената все още стои. Тя е повредена при земетресението през 141 г., след което е ремонтирана.

Свети Николай Чудотворец или Дядо Коледа

Свети Николай, един от най-почитаните християнски светци, който е и прототип на днешния Дядо Коледа, е роден през 270 г. и служи като епископ в Мира. Още приживе се разнася славата му на чудотворец, почитан заради светостта си и вярата и отдадеността си на Бога.

Веднъж като още млад свещеник вижда на пътя жена с отрязана ръка. Полага длани върху нея и започва да се моли. И ръката на жената е отново здрава! В житието му са описани още много случаи на чудеса – възкресява починал, укротява бурното море, спасява кораби. Дарява бедни и онеправдани – и затова се превръща в Дядо Коледа!

Преселва се в отвъдното на 6 декември 343 г. – Никулден! Свети Николай се приема за покровител на децата, моряците, рибарите, търговците, банкерите, но също така и на крадците и затворниците. Последното е свързано с кражбата на мощите му – през 1099 г. чуждоземни моряци отмъкват дръзко мощите от храма в Мира и ги пренасят в днешния град Бари в Италия. В саркофага на светеца все пак остават част от дясната му ръка и челюстта, които са в Археологическия музей в Анталия.

Църквата, в която е погребан е възстановена заедно със саркофага му. Хиляди вярващи се стичат тук и поставят листчета с изписани желания с вярата, че Чудотворецът ще помогне за сбъдването им.

Църквата „Свети Николай“ е построена за първи път през VI в. след смъртта на светията. Твърди се, че след това сред вярващите, дошли да се поклонят пред мощите му, се случили няколко чудотворни изцеления и така Мира се превръща в място за поклонение. Сегашната църква е построена основно през VIII в.

През втората половина на XI в. към нея е добавен манастир. Реставрационните работи започват през 1863 г., след като руският цар Александър купува сградата и околността от Османската империя. По време на тези реставрации е добавена камбанария, която може да се види и днес.

От 2000 г. църквата „Свети Николай“ е включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Около остров Кекова

Остров Кекова е забележителен исторически и природен паметник, а обиколките около него са включени в много яхтени турове по турското крайбрежие. Туристи от цял свят, сред които и хора като Бил Гейтс, идват тук, за да се любуват на красотата на природата и да видят руините на древните ликийски градове.

Днес остров Кекова се обитава само от диви кози. На континенталната част има три селища, като в древността две от тях са били могъщи ликийски градове. В северната част на острова са запазени руините на древен град. Те са разположени на брега и в морето, на малка дълбочина.

Пътуването около острова трае около час. Маршрутът минава покрай крайбрежието, по местата, където са запазени останките от древните ликийци.

Поради защитения му статут, нощуването на остров Кекова е забранено.

Хората са обитавали Кекова още в много ранни времена. През II в. от н.е. градът е разрушен от силно земетресение. В резултат на бедствието сградите на града са частично потопени, а островът става необитаем.

Първоначално остров Кекова е бил собственост на Византия. След това е завзет от арабите, а през XIII в. – от турците. Когато територията е завладяна от османците, в близост до острова, на континента, се появяват няколко села. След Първата световна война Кекова става обект на спор между Турция и Италия, но от 1932 г. е окончателно турски.

През 1990 г. самият остров Кекова и голямата акватория около него са обявени за затворена и защитена зона. Районите, граничещи със селата Учагъз и Калекьой, както и четирите древни града първоначално са напълно затворени за гмуркане и посещение, но по-късно тази забрана е частично отменена.

Изненадващо е, че в близост до острова не са провеждани мащабни подводни археологически проучвания. Единствено екипът на Жак-Ив Кусто успява да открие останките от древен кораб, който е плавал по крайбрежието още през 1300 г. пр. н. е.

Екскурзионната програма включва запознаване с историята на тези места, разглеждане на древни руини, гмуркане и шнорхелинг. Морската вода тук е много прозрачна, така че можете ясно да видите дъното, ятата от разноцветни риби и други обитатели на Средиземно море.

Може да разгледате потопените от земетресение руини на древното селище с лодка с прозрачно дъно. На дълбочина до 6 метра се виждат останки от каменни колони, калдъръмени улици, мраморни стълбища, пристанищни дворове, няколко амфори и фрагменти от величествени статуи. Но само когато морето е спокойно, а лодката със стъклено дъно се движи бавно.

Плажът Изтузу или Turtle Beach

Турция се слави със стотици красиви пясъчни плажове, много от които удостоени със син флаг, но Изтузу е много по-специален от всички тях – по много причини!

До Turtle Beach, както също е известен в цял свят, можете да стигнете след около половин час, 13 километра, плаване в делтата на река Далян, тръгвайки от едноименното живописно селце. Точно над пристана за туристическите лодки ще се насладите на още от впечатляващите древни ликийски гробници. Плажът и село Далян са разположени между популярните курорти Фетие и Мармарис в провинция Мугла.

Когато потеглите с лодката и ако гледате внимателно във водата между, може да видите костенурка.

През 1986 г. Далян попада в центъра на екологичен скандал, който мобилизира природозащитници от цял свят. Причината е проект за строеж на хотелски комплекс на плажа Изтузу, на който от стотици години идват да снасят яйцата си стигащи 1 метър морски костенурки Карета-карета. Заради международния отпор строежът е спрян, а плажът е обявен за защитена зона, посещавана от хиляди туристи. През 1995 г. Изтузу печели приза за най-добрият плаж в света, а през 2008 – за най-доброто открито пространство в Европа.

4,5-километровият плаж е на практика златна пясъчна ивица, заключена между сладководната делта на река Далян и тюркоазеното море – мек бял пясък, плитка вода и дървено заведение, където можете да пиете турски чай, кафе и бира и да похапнете гьозлеме.

На плажа Изтузу гнездят костенурките Карета-карета – защитен вид на 45 милиона години. Тези прекрасни животни са свидетели на множество катаклизми на планетата, но са надживели дори динозаврите.

Костенурките флиртуват, оплождат се, снасят яйцата си, а малките се излюпват и тръгват към морето в периода между май и октомври, когато плажът е отворен за посетители, но само в часовете между 8 сутринта и 20 вечерта. Местата за гнездене са обозначени с предупредителни знаци, за да се защитят яйцата. Костенурките избират най-чистите плажове, където през нощта има идеална тишина и мрак. Не защото са капризни, а защото когато се излюпят костенурчетата, те трябва да чуят прибоя на вълните и инстинктивно да тръгнат по лунната пътека през нощта към морето. Това е техният шанс да оцелеят.

На плажа има център за спасяване, изследване и рехабитилация на костенурки.

В рамките на екскурзията „Ликия – земя на легенди“ с Premio Travel ще се насладите на няколко часа на плажа Изтузу и пътуване с лодката през красивата делта на река Далян.

Ефес – най-добре запазеният античен град

Ефес, на една ръка разстояние от днешния курорт Кушадасъ, вероятно е най-запазеният античен град. Открит е през 1863 г., като до днес са разкрити и консервирани едва 20%.

Средище на различни цивилизации и религии, Ефес съчетава по неподражаем начин многообразието от култури на древността. Тук се е издигало едно от Седемте чудеса на древния свят – храмът на Артемида, от който днес са запазени само две колони.

Някога Ефес е бил населяван от 250 000 души и е бил процъфтяващо търговско пристанище. Но близката река, която векове наред носила наноси към пристанището, в крайна сметка го задръстила. Упадъкът на порта съвпаднал и с бедствия като чума и земетресение през XII век. В следващите векове Ефес продължил да съществува като малък град без особено значение и бил изоставен окончателно през XV век.

Легендата разказва, че Ефес е създаден от Андрокъл, син на атински владетел, който влязъл в конфликт с брат си за престола.  Гадателка предрекла на Андрокъл, че новият му живот ще започне на място, посочено от риба и глиган. Един ден корабът на царския син хвърлил котва на егейския бряг и моряците се оттеглили за почивка и храна на сушата. Запалили огън, на който да изпекат риба, но от искрите на пламъка се разразил пожар. От подпалените храсти изскочил подплашен глиган и Андрокъл разбрал, че това е мястото, отредено за него.

Една от най-величествените сгради в Ефес е тази на Библиотеката, която е функционирала и като университет. Точно срещу нея е публичният дом, свързвал ги е прокопан тунел. На улицата отпред, откъм пристанището е запазена вероятно първата антична реклама – тя е адресирана към завръщащите се моряци и ги призовава да посетят бордея. Издълбана е на уличните плочи и обещава със символи, че скоро ще достигнат място, където ще намерят любов.

Жриците в храма на удоволствията боядисвали косите си с червена къна, за да се отличават от останалите. Много години по-късно червените фенери стават символ на местата, които предлагат секс срещу заплащане.

Много интересна е и сградата на обществените тоалетни, които са били място за активен социален живот. Десетки дупки са пробити в каменните „пейки”, а отдолу е минавал канал с течаща вода. Имало е и фонтан с ароматизирани струи за свежест. А робите имали за задача да стоплят студения камък с голите си задници, преди господарите им да седнат на свой ред.

Много впечатляващи, но достъпни с отделен билет, са терасираните къщи на Ефес. Консервирани са три жилищни комплекса, но за посетители е отворен само един. Състои се от няколко резиденции на площ от 2500 кв.м. – на три тераси една над друга, точно срещу Храма на Адриан.

Запазени са останки от частна баня, огромна приемна зала с изрисувани стени и облицовка от червен и зелен мрамор. Къщите са строени през I век, за последно са обитавани през XII век.

До големия амфитеатър започва някогашният път към пристанището. Днес морето е на километри.

Памукале и Хиераполис

На турски „памуккале“ означава „замък от памук“ и наистина геният на природата тук е сътворил неповторим пейзаж – планина, досущ като от памук – на фона на искрящата зеленина на планината.

Памуккале се намира на около 30 км от град Денизли. Местността е известна със своя изумителен природен феномен – скалните варовикови образувания, които приличат на замръзнал водопад, който ти се иска да докоснеш.

Белотата на скалите, които се простират по протежение на около 3 км, привлича ежегодно хиляди туристи от цял свят. А в хотелите около Памуккале може да се потопите в истински СПА преживявания в гореща минерална вода с уникален състав, полезна както за опорно-двигателния апарат, така и за красотата и младостта.

Ако не бяха термалните извори в района, „замъкът от памук“ нямаше да съществува. Тук водите извират от недрата на планината Кал Даъ в Западен Анадол. Температурата на водата е 35 градуса и излиза, клокочейки, изпод земята. Каскадите, които образува, се спускат надолу досущ като водопад, и живописно създават около 100 тераси и малки басейни. Водата в повечето от тях е лазурно синя или кристално бяла.

Изворите на Памуккале са лечебни – историята е запазила свидетелства, че много владетели посещавали този район, за да лекуват.

Отдалече белоснежната маса създава илюзията за огромна памукова плантация или за замръзнал водопад.

Загадъчните археологически останки на античния град Хиераполис могат да се видят в непосредствена близост до Памуккале. Основан е през 190 г.  пр.н.е. от владетелите на Пергамон. Бергама Еуменес II му дава името Хиера в чест на съпругата на основателя на Пергамон.

В разцвета на елинистичния му период градът се превръща в един от важните културни центрове. По-късно попада във владенията на Римската империя. През 17 година от новата ера, в епохата на Тиберий, и в 69 от новата ера, в епохата на Нерон, Хиераполис е  разтърсен от две огромни земетресения, които буквално го изтрили от лицето на земята, след което той отново бил възроден.

Градът достига блестящ културен и икономически разцвет по византийско време, когато селището било провъзгласено от Константин Велики за столица на областта Фригия.

Останките от различни исторически периоди и култури днес превръщат Хиераполис във важен археологичен център. Най-забележителните са Театъра, Храма на Аполон, Римските бани, Некропола и различни саркофази. В музея може да разгледате много интересни исторически паметници.

Една от атракциите на Памуккале е басейнът на Клеопатра. Той е отворен за посещения и много от туристите се възползват от възможността да поплуват в кристално чистата вода, за която е известно, че има редица лечебни свойства. Името на басейна идва от исторически извори, сочещи, че именно по тези земи римският император Марк Антоний е водил на меден месец своята съпруга, египетската царица Клеопатра.

Най-популярната снимка тук напоследък – сред инфлуенсъри и обикновени инстаграм фенове е с ангелски крила – предлагат се под наем в различни цветове, а можете и да наемете фотограф за фотосесията.

За християните Памуккале е свещено място – тук се намира некрополът на апостол Филип, един от дванадесетте ученици на  Христос. Светецът е разпнат с главата надолу от римляните, заедно със своя последовател Вартоломей.

В деня на жестоката екзекуция тълпата хвърля камъни по християнските мъченици, когато земята се разлюлява от силно земетресение. Уплашени от божия знак, хората започват да молят светците за спасение и бързо ги свалят от кръстовете. Вартоломей все още е жив, но Филип е предал Богу дух. Последните му думи са молитва към Бога за мъчителите му. Филип е погребан с почести от Вартоломей и гробът е запазен.

Вижте цялата програма на екскурзията „Ликия – земя на легенди“ на www.premiotravel.bg