Любек, северният красавец на Германия

Радостен и спокоен, сърдечният ритъм на Любек пулсира по криволичещите му като артерии улици и изпълва с живот колоритния тухлен силует на този германски пристанищен град на Балтийско море. Дискретният му северен чар е съхранен до ден-днешен. А мотото, с което Любек посреща гостите си: “Concordia Domi Foris Pax“ (Хармония вътре, мир навън – от лат.), изписано със златни букви над арката на емблематичната градска порта Holsten, e точно толкова достолепно, колкото и цялостният облик на града.

Сърцето на северногерманския Любек е старият му град с формата на остров, заобиколен изцяло от ръкавите в устието на река Траве. Впечатляващата средновековна архитектура на тукашните готически църкви и къщите, строени с печени червени тухли, продължава да е отличителен белег на града. Той е основан през 1143 г. от т.нар. Ханза – съюзът на търговските гилдии от Северна Европа в периода между XII и XVII век. Любек е и първото пристанище не само на Германия, но и на Ханзейската лига на Балтийско море.

“Кралицата на Ханзата”

Ханзата се формира през XII век най-напред като обединение на търговци, после като съюз на търговските гилдии и към края на XIII век – като съюз на градове. Свободните градове от Ханзата имали в миналото свои собствени закони и взаимно си осигурявали помощ и защита. На по-ранните опити за търговия в северните морета пречели военните набези и пиратството от страна на викингските племена. Но след обединяването в Ханзейския съюз, германските градове постигат търговска доминация в Балтийско море, а Любек става център на морската търговия в района. Ханзата изгражда и поддържа монопол не само в Балтийско и Северно море, но и в по-голямата част от Северна Европа.

Любек е бил най-богатият от всички ханзейски градове (сред тях са още Хамбург, Бремен, Росток, Висмар, Люнебург, Щралзунд) и, съответно, столица на търговската лига. Наричали го “Кралицата на Ханзата”. Постепенно се превърнал в база и за търговците от Саксония и Вестфалия при разширяването на дейността им на север и изток. Още преди старонемската дума „Hanse“ да бъде записана в документ (през 1267 г.),

търговците на Любек

започнали да формират гилдии или „ханзи“, с намерението да търгуват с отвъдморските балтийски градове, които били богат източник на дървесина, кожи, смола, кехлибар, пшеница и ръж. Стоките се доставяли с шлепове от вътрешността на континента до пристанищните пазари.

През 1987 г. старият град на Любек е поставен под закрилата на ЮНЕСКО като част от световното културно-историческо наследство. В него се намира Европейският ханзейски музей, проследяващ разцвета и упадъка на могъщия 600-годишен съюз, в който са членували близо 200 автономни града. Някои от тях, без да са пристанища, били пресечна точка на важни търговски пътища, а Ханзата защитавала успешно интересите на всичките си членове. Общо 26 германски градове все още продължават да носят наименованието “Ханзейски град”.

Любек сега има около 210 000 жители. В миналото е вдигнат върху славянско укрепление, за което подсказват славянските корени на името му (на полски и чешки градът все още се нарича така). Легендата твърди, че поселището е кръстено на славянката Любица, жена на местен владетел. Прозвището й останало през вековете, видоизменяйки се в Любек.

В Средновековието Любек е вторият по големина град след Кьолн в Германия с внушителните за времето си 25 000 жители.

Архитектурата

В съвременния Любек културата е на всеки ъгъл – в музеите и на улицата, зад стари и нови стени, на усамотени и публични места, тя е част от ежедневието на това натежало от история място. Старият му град е истинска съкровищница от културни забележителности. Сред тях са световноизвестната порта Холстентор, църквата Мариенкирхе (третата по големина в Германия), Музеят на викингите, някогашните хамбари край река Траве, катедралата Любекер Дом, салонът за марципан в Café Niederegger, историческата сграда на кметството, пристанището…

Готическата градска порта Холстен оглавява класацията с атракциите на Любек като един от най-сниманите туристически обекти в Северна Европа. Тя украсява безброй пощенски картички, торти с марципан, марки, както и монетите от 2 евро, със своите масивни кули близнаци. Някога е била символ на властта и важна част от укрепленията на ханзейския град. Сега зелените площи пред Холстентор са чудесно място за почивка през лятото. Два железни лъва в реални размери пазят стъпалата към портата – с типичното за Любек спокойствие според жителите му. Не е случайно, че 30-те оръдия на бойниците на Холстентор никога не са стреляли – старейшините на града разчитали повече на преговорите, отколкото на военната сила при

опазването му от вражески атаки.

Южната кула на портата е килната на една страна (не чак като тази в Пиза). Още при строежа в края на XV век станало ясно, че рано или късно тя ще започне да се накланя. Причината е заблатената местност на брега на река Траве, върху която е построена тази сграда със стени, дебели 3,5 метра. Двете кули на Холстентор от векове потъват неравномерно в земята, въпреки усилените реставрационни мерки.

Готическата църква Мариенкирхе в центъра на Любек е архитектурен образец на най-малко 80 църкви в Балтийския регион. Построяват я не аристократите и официалният клир, а търговците, забогатели при комерсиалните си пътувания. По онова време заможни били около 40 семейства, които решавали съдбините на Любек. В разрез с догмата те започнали градеж със собствени средства без одобрението на Църквата. Искали да вдигнат храма си по-висок, по-голям и по-красив от Епископската катедрала в близост. И успели. Епископът напразно се опитвал да им попречи и накрая се принудил да дострои с допълнителна пристройка

катедралата Любекер Дом,

за да стане тя поне по-дълга, щом вече не е най-високата в града. Пред входа на Мариенкирхе стои друг популярен символ на Любек – скулптура на Дявола с изтрити от пипане за късмет рога и палец на крака (закачка с „блудното“ минало на църквата).

Музейният квартал St. Anne – с едноименния музей и галерия, предлага любопитен разказ за битието на Любек от Средновековието до наши дни. Градът има общо 11 музея и всички те се помещават в старинни здания, които сами по себе си са много интересни за разглеждане заради типичната им “ханзейска” архитектура.

Струва си да се види и Болницата на Светия Дух, датираща от 1280 г. Тя е една от най-старите, продължаващи без прекъсване да функционират, социални институции в света.

Музиката

В Любек се намира и най-малкият университет в Германия – в него 400 младежи изучават музика. Старинната му сграда е досами река Траве. Приемът всяка година е за 50 студенти. Наред с другите музикални инструменти тук преподават свирене на орган – много рядка специалност. Студентите се упражняват в църквата Св. Яков на орган, който е един от най-старите в Германия и датира от епохата преди Бах.

Музиката е важна част от темперамента на Любек – концертите в общо петте готически църкви в Стария град са многобройни, както и музикалните фестивали с живите изпълнения, вариращи от класика до джаз и поп.

Нобеловите лауреати

Любек се гордее особено много с тримата Нобелови лауреати, на които бил е дом: Томас Ман, Вили Бранд и Гюнтер Грас. Писателят Томас Ман (1875-1955) получава Нобелова награда за литература през 1929 г. Авторитетният политик и канцлер на Германия Вили Бранд (1913-1992) е носител на Нобеловата награда за мир от 1971 г. А авторът на „Тенекиения барабан“ Гюнтер Грас (1927-2015 г.) е нобелист през 1999 г. Първите двама са родени и израснали в Любек. Писателят Грас е родом от полския Гданск, но заживява в Любек на 68 г., за да е „по-близо до Томас Ман и Вили Бранд“, както казва веднъж.

Музеят на литературата Buddenbrook-House на Mengstraße 4 е притегателен център за експерти и поклонници на Томас Ман от цял свят. Със своя епохален роман „Буденброкови: Упадъкът на едно семейство“, германският писател завещава през 1901 г. на родния си град истински литературен паметник. В той разказва за гордото патрицианско семейство Буденброкови, което стига до парите и властта, търгувайки със зърно, но е почти напълно унищожено в рамките на три поколения. През 1929 г. Ман получава световно признание за творбата си, но

не всички жители на Любек са доволни

от успеха на сагата му. Някои „прилики с живи хора“ се оказват всичко друго, но не и ласкателни за класата на богатите търговци в града. В деловите среди младият автор е сочен за предател, далечни роднини дори пускат обяви в местния вестник, че се отричат от него като член на семейството. Днес обаче хората в Любек са много горди със своя Нобелов лауреат.

Роден като Ернст Карл Фрам в Любек, той се прочува като Вили Бранд – политик от ГСДП, бивш кмет на Берлин, канцлер на Германия, ангажиран европеец, борил се за помирение между Изтока и Запада и носител на Нобелова награда за мир. Образът на Вили Бранд, запечатан в колективната памет на хората по цял свят, е как той коленичи в памет на нацистките жертви пред мемориала на варшавското гето преди точно 50 години. Политикът израства в пристанищния Любек в семейство на работници и остава цял живот привързан към родния си град. През 1971 г.

става нобелист заради политиката си към Изтока,

а година по-късно – и почетен гражданин на Любек. Бурният политически живот в Германия и Европа от близкото минало оживява чрез мултимедийни и интерактивни елементи в къщата на Бранд на Königstraße 21 и представлява нещо като открит урок по съвременна история.

Гюнтер Грас е писател, график и скулптор, а през 1999 г. взима Нобеловата награда за литература. Домът му в Любек се намира на Glockengießerstraße 21 и е нещо като форум за словесни и изящни изкуства от 2002 г. насам. Тук творческият процес на Грас с неговите въображаеми светове от думи и образи могат да бъдат изживени през най-разнообразни гледни точки.

Потайностите на Любек

Ако се разходите, без да бързате, из старинните улички в средновековния град и надникнете зад високите му тухлени стени, ще ви се разкрие един скрит свят – на историческите жилищни “алеи”, както ги наричат местните. Задните вътрешни дворове, в които като лего са сглобени една връз друга и натъпкани къщички и пристройки, са много характерни за облика на Любек. Днес това са стилни и скъпи жилища в самия градски център, но някога са били обиталища на мизерията и тежкия работнически живот. Наричали ги „гангхаус“ и били нещо средно между общежития и „спални помещения“ за бачкаторите от пристанището, за хамалите и домашните помощници в големите богатски къщи. Понякога в тези „баден“ (бараки) живеели по 80 души с една тоалетна и почти без отопление.

Тези скрити части на града, наричани „алеи“, и днес продължават да приютяват къщи и апартаменти със споделени дворни пространства, достъпни през ниски и много тесни понякога проходи откъм улицата. Останали са около 90 такива вътрешни кварталчета в стария Любек, а някога били поне двойно повече.

Една от „алеите“ – Engelsgrube, обитавана навремето от докери, опаковчици на сол, разносвачи на ракли и греди, сега е сред най-привлекателните адреси в Любек. През ниския портал отстрани на барокова буржоазна къща се влиза в красиво и чисто пространство – т.нар. Тъмнозелена алея. Ниски „бараки“, декорирани като къщички за кукли, миниатюрни дворчета и пътечки, които изглеждат слепи, прикрити изходи – атмосферата навява

спомени за стария отруден Любек,

но същевременно е съвременна и уютна. Историята на този квартал датира от 1357 г., а първите подобни жилища са построени тук през 1587 г. Постепенно на мястото се развива малка колония близо до пристанището. На 23 април 1596 г. битова експлозия унищожава обаче лабиринта от жилища. Днешните сгради датират от времето след големия взрив през XVII век.

Lüngreens Gang (Fischergrube No. 38) е една от малкото алеи, където са запазени старите двуетажни къщи от XVII век и са свързани две улици. А Füchtingshof, до църквата Св. Екатерина, е един от най-големите и великолепни вътрешни дворове в Любек. Жилищната зона в стил ранен барок принадлежи на благотворителната фондация „Заветът на Йохан Фюхтинг“. От 1639 г. дворът служи като подслон за вдовици на моряци и търговци. След модернизация и ремонт през 70-те години на миналия век тук има 28 апартамента, а дворът е превърнат в оазис в сърцето на Стария град.

Край реката

Само на няколко минути пеш от оживения център, край реката до колоритния пешеходен мост над Траве, се намира друг оазис – прочутият Painter’s Corner. Той е идеално място за пикник и питие, за отмора и любуване на околните панорами. Водата блещука на слънцето, увеселителните корабчета се плъзгат безгрижно край брега, камбаните на катедралата бият… А вие може да нахраните патиците наоколо и да се оставите на усещането за щастие. Или да се разхладите в лятната жега като лебедите, потапяйки крака в прохладната вода.

Идиличният район Painters’ Corner на западния бряг на Траве е част от старите укрепления пред портата Holsten. Той е свързан със Стария град чрез дървения „Мост на Данкварт“ – популярно място за селфита или инсталиране на стативи. Специалната гледка към реката открай време е любима на художниците и фотографите.

Обертраве със слънчевите тераси на неговите кафенета и ресторанти ви очаква на отсрещния бряг. Тук ще усетите гостоприемството на Любек – по всяко време на годината, но най-вече през лятото, заради живата музика и танците в крайречните барове.

Марципанът

Любек и марципанът са тясно свързани помежду си. Съществуват доста истории за произхода на този местен деликатес, но най-популярната от тях прилича на онази реплика „Като няма хляб, да ядат пасти“, която приписват на френската принцеса Мария Антоанета. През 1407 г. в Любек имало голям глад и нямало никакво зърно, та местният Сенат инструктирал пекарите да почнат да пекат вместо хляб друга хранителна смес, използвайки запасите от бадеми, съхранявани в хамбарите.

Според друга версия марципанът е дошъл от Венеция, защото „Marci panis“ означава „хлябът на Маркус“, който пристигнал в Любек по търговски въпроси и се установил трайно в града заедно с уменията си. Тъй или иначе, думата „Martzapaen“ се споменава за първи път през 1530 г. в списъци на гилдиите от Любек. А репутацията му като „Град на марципана“ се развила през 1800 г. – вероятно заради умелите майстори на сладкиши, с които се сдобил междувременно.

В миналото производството на марципан е процъфтявало най-вече около Коледа. Но постепенно занаятчиите отстъпили палмата на първенството на утвърдилото се индустриално производство. Рецептата на марципана обаче продължава да е тайна, а качеството му се определя от специалната скорост на смесване на отделните съставки и контролираното (ниско) съдържание на захар в продукта.

Днес има няколко местни компании, които произвеждат „Любекски марципан“ и го изнасят по целия свят. Водещ в Европа е J. G. Niederegger, където се трудят 600 работници, които правят по 30 тона марципан на ден.

Lübecker Rotspon

Колкото и да е странно, но в германския Любек ще намерите едно от добрите червени френски вина и традицията е отколешна. Началото на търговията с вино в Любек датира от XIII век. По това време първите кораби на Ханзата започват плавания до френския бряг, за да доставят червено от Бордо. През 1530 г. тази търговия става особено важна за Любек заради Томас Бугенхаген – първият търговец, който започва да внася по-големи количества френско червено вино. Говори се, че именно той оставил виното да отлежава в избите в Любек, за да се развие характерът му напълно и да превърне пиещия в щастлив и общителен човек, вместо в шумен и буен.

Оттогава червеното от Бордо се „рафинира и култивира“ в Любек. Изненадващото подобрение на качеството след съхраняването в избите край Траве е забелязано за първи път през 1806 г. от френски офицери. Армията на Наполеон окупирала града и офицерите забелязвали, че вината от Бордо, които са отлежавали във винарните на Любек, имат по-добър вкус от тези в Бордо. Завръщайки се у дома, те тръгнали да разследват казуса. Напълнили бъчви с едно и също вино и някои от тях оставили в Бордо, а други пратили към Любек. След необходимото за виното отлежаване, дегустацията показала, че френските офицери били прави. Може би климатът в Любек и температурата в избите на северния град били по-подходящи за виното от Бордо? Няма официално обяснение засега.

www.visit-luebeck.com