Ако първокласно СПА, митични пещери, водопади, легенди за Орфей и самодиви и разходки по мостчета над буйни реки ви звучат като очаквано добра комбинация, то следващия уикенд палете колата в посока Западните Родопи и Девин.
Девин е малко китно градче, сгушено в сърцето на митичната планина по протежение на живописната река Девинска. Тук ще откриете още страхотен въздух, слънце в изобилие, лековити минерални извори, добри СПА хотели, традиционно гостоприемство. Минералната вода в Девин е подходяща и за външно, и за вътрешно балнеолечение.
.jpg)
.jpg)
Искреният ни съвет е между сутрешното плуване и парна баня и следобедните джакузи и масажи да се запознаете с природните съкровища, с които е пълен районът. Околностите на Девин крият разнообразни възможности за екотуризъм, катерене, ски (Пампорово и Чепеларе са съвсем наблизо). Районът е богат на зашеметяващи природни феномени, невероятни пещери, уникални чудеса, изваяни от камък, приказни пейзажи, защитени местности и т.н.
Само на два километра от град Девин се намира началото на една от най-приказните екопътеки в България –
Струилица – Калето – Лъката
Началото й е от СПА комплекс „Струилица“, построен край девинските минерални извори. Комплексът разполага с няколко открити басейни, джакузи, парна баня, предлага разнообразни масажи и спортни развлечения – билярд, волейболно игрище, джипове за офроуд, тенис на маса.
Екопътеката е изградена по дефилето на Девинска река и на много места преминаването от единия на другия бряг става по специално изградени мостове. Има обособени места за отдих, за пикник, заслони и санитарни възли. Екопътеката е създадена през 80-те години на миналия век от местното ловно стопанство, а с проекта „Красива България” става истински привлекателна за разходки. Общата дължина на основната екопътека е около 4 км, предвидете 2-3 часа за двете посоки.
През лятото тук ще останете поразени от хилядите нюанси зелено и слънчевите лъчи, които очите ви лакомо ще поглъщат. На моменти ще се чувствате ту в приказка на „Дисни“, ту в декор на „Властелинът на пръстените“ или „Хари Потър“.
Докато се разхождате, преминавате през няколко табла с информация за защитената местност „Поречието на река Девинска“. По тях можете да разпознаете всяко животно и растение, срещнато по пътя.
.jpg)
Около реката могат да се видят доста растителни и животински видове, които се срещат много рядко. Ако се озовете тук през юни, може да попаднете на Орфеевото цвете, което местните хора наричат безсмъртниче. Името му идва от способността му да възкръсне отново след години безводие. Цветовете му са бледолилави и много нежни. Расте по доста от скалите по поречието на Девинска река. Известно е още като силивряк или Haberlea rhodopensis. Легендите разказват, че нежно лилавото цвете поникнало от сълзите на Орфей. С него древните легенди свързват божествената напитка амброзия и дълголетието.
Екопътеката минава и покрай останките от крепостта Калето, където родопчани са се опитвали да спрат османските поробители, и достига до местността Лъката.
Реката е изваяла множество красиви вирове и меандри, достигащи дълбочина 2-3 метра. Обособена е и зона за риболовен туризъм с дължина 3 км, която предоставя отлични условия за риболов на балканска пъстърва. Методът на риболов е „хвани-пусни“, все пак сте в защитена зона, но може да задържите до 10 стандартни риби. Ползва се една пръчка за риболов. С приходите от риболовния туризъм се покриват част от разходите за поддържането на екопътеката.
На около 30-минутен преход от паркинга в началото на екопътеката се намира и
водопадът „Самодивското пръскало“
За да стигнете до него, трябва да завиете вдясно от реката и да се катерите – пътят е сравнително лек, въпреки че става стръмно към края. Тук тръгват две пътечки – тази отляво на потока води до крепостта „Калето“, а другата – отдясно, продължава към Самодивското пръскало. След около 20-30 мин. леко изкачване се откриват внушителните скали с водопада.
Самодивското пръскало е каскаден водопад с няколко пада. Открит е сравнително скоро – през 2010 г. Над него се намира Самодивската поляна, на която е кръстен. Легендите разказват за самодиви, които обитавали местността. Водопадът е най-красив през пролетта, когато е най-пълноводен. В по-сухи периоди водопадът почти пресъхва.
Екопътеката води до местността Лъката, в която е съществувало средновековно селище. Днес тук има просторна поляна, обградена от красиви върхове.
Следваща спирка – Триградското ждрело
То е едно от най-посещаваните места тук, наистина удивително място. Ждрелото представлява огромен пролом с дължина от няколко километра. В продължение на хиляди години река Триградска бавно, но сигурно си е проправяла път през скалите и с времето е създала възхитителен пейзаж.
Шосето до Триград се промъква през скалите, небето остава като светла ивица от 20-30 метра, а скалистите брегове ви обграждат като отвесни стени, високи над 100 метра. Западната стена на ждрелото се издига на 180 метра, а източната достига до височина от 300 – 350 метра. В началото на ждрелото разстоянието между двете стени е около 300 метра, но в по северните части става близо 100 м. Пътят за Триград на места е изсечен в скалите – еднолентов, с много завои и насрещно движение, което изисква повишено внимание.
Устието на река Триградска е много тясно и силно врязано в скалите. Преди да навлезе в ждрелото, реката пропада с грохот в дълбоката пещера Дяволското гърло, за да се появи 530 м по-надолу от пещера, сякаш извира от скалите като голям карстов извор. В протежение на 700 м реката образува 18 подземни водопада. След това се слива с река Буйновска.
Мистерията „Дяволското гърло“
Пещерата е една от най-загадъчните не само у нас. Тъй като е „млада“ все още – едва на 175 000 години, което за пещера си е нещо като първокласник, тя не впечатлява с образувания като сталактити, сталагмити или сталактони, а с историята и мистериозните събития, които се крият зад нейните стени и от хиляди години подхранват човешкото въображение. Векове наред местните хора не смеят да припарят до зловещото място, в което Триградската река пропада с гръм и трясък. Всичко, завлечено от водите, изчезва в недрата. След дълго лутане под земята реката излиза отново от огромната паст през друга пещера, наречена Дирника на дявола
Траките били убедени, че пещерата е входът към подземното царство или отвъдния свят. Легендите твърдят, че са принасяли в жертва красиви жени, за да умилостивят боговете. С Дяволското гърло е свързан и митът за митичния тракийски певец Орфей и възлюбената му Евридика. Орфей слязъл в подземното царство, за да умилостиви бога на смъртта Хадес и да си върне любимата. Хадес се съгласил, но поставил условие – певецът да не се обръща назад, за да я види, докато не излязат от подземното царство. Точно в Бучащата зала обаче Орфей вече не чувал стъпките на Евридика зад себе си и се обърнал. Така той загубил завинаги любимата.
Именно Бучащата зала е мястото, където днес туристите влизат в пещерата по изкуствено прокопан тунел. Твърди се, че в огромната зала може да се побере спокойно храмът „Александър Невски”. Излизането от пещерата става по 301 стъпала на хлъзгава метална стълба нагоре покрай самия водопад, за да се излезе отново на повърхността, където всъщност е естественият вход на пещерата. Там буйната вода потъва с клокочене и бучене и сякаш се поглъща от сифон в земните дълбини.
Първият опит за проникване в пещерата е направен през 1962 г. от Никола Кирчев и Елена Пъдарева. Двамата алпинисти достигат до голямата зала, след което правят неуспешен опит да продължат надолу по пътя на реката. Все пак те остават живи, за разлика от варненските водолази Сияна Люцканова и Евстати Йовчев. През 1970 г. те правят единствения опит да изследват сифона на пещерата. Водолазите се гмуркат, но никога повече не излизат. Паметна плоча отвън на пещерата напомня за тях.
Оттогава не са правени опити за преминаването на сифона, както и на другите подземни галерии в пещерата. Предполага се, че там долу има огромен лабиринт, който задържа всички попаднали в реката предмети. Още никой не е разгадал подземния път на реката. И до днес хвърлят различни предмети и ги чакат на изхода, но… нищо не излиза. При проучванията спелеолози са пускали оцветена вода, която излизала на повърхността след два часа, което показва колко дълго реката се губи в недрата на земята.
Не пропускайте и красивата Ягодинска пещера
Тя се намира на 20 километра южно от Девин, на 3 километра от село Ягодина, на десния бряг на река Буновска, която е оформила и най-дългото и живописно ждрело в България с дължина 7 км. Тесният еднолентов път до нея е изключително красив, но също ви съветваме да карате внимателно. А пред пещерата има паркинг и ресторант.
За разлика от „Дяволското гърло” Ягодинската пещера е много по-стара – на 275 000 години. Проучванията й започват през 1963 г. от спелеоклуб „Чепеларе”, като първоначално са проучени 8500 метра, а през 1982-1986 г. се извършва повторно картографиране и се откриват нови галерии и участъци. Дължината на пещерата е 10 500 метра. На 4 метра след естествения вход на пещерата (първо ниво) е открито Енеолитно жилище – местен керамичен център, единствено в Европа запазено в естествения си вид. Открити са находки на керамични съдове, оръдия на труда, овъглено жито, керамична пещ, хромели (ръчни мелници). Останките датират от каменно-медната епоха (IV хилядолетие пр. Хр.).
Ягодинската пещера е третата по дължина в България и най-дългата в Родопите. Образувана в протерозойски мрамори, тя е на три основни нива и две междинни. Третият етаж е благоустроен през 1971-1982, като туристическото трасе е 1100 метра. Великолепни и красиви образувания могат да се видят по целия туристически маршрут – сталактити, сталагмити, сталактони, хелектити, синтрови езера, леопардова кожа, дендрити, драперии и едни от най-уникалните образувания – пещерните перли. Общо 22 вида образувания от световноизвестни 28 вида.
В пещерата има ритуална зала, в която се сключват граждански бракосъчетания. Тук на 31 декември срещу 1 януари, край елха, която остава свежа няколко години, спелеолози честват Нова година.
0 Коментара