Мардин

Едно щастливо пътуване из Турска Месопотамия ни отвежда в град Мардин и околностите, част от Плодородния полумесец, близо до сирийската граница, за да ни срещне с ароматите, чара и гостоприемството на Ориента, да надникнем в православни манастири, да обходим антични руини, да се потопим в турската гастрономия.

Старият град на Мардин

Къщите, сякаш издялани от бижутер

Старият град на Мардин, на върха на хълма, е едно малко каменно чудо, с филигранно издялани в камъка дантели, които го правят прелестен на фона на скучните модерни сгради, завладели Новия град на Мардин долу, в равнината.

Разхождаме се в топлата привечер, когато палещите лъчи на слънцето са останали в следобеда и дори леко притъмнява, но не вярваме чак да завали. Къщите около нас изглеждат натрупани една върху друга, но всъщност са организирани на успоредни сокаци, разделени от тесни стъпаловидни улички, пасажи, които позволяват пряк достъп до горния ред или просто свършват в порта. Изглежда, че покривът на всяка е тераса на другата отдолу. Но никоя всъщност не е в сянката на съседната, нито си блокират прозорците или безкрайната гледка към Месопотамия.

Детайл от къщите на Мардин

Жълтият варивиков камък, от който са изградени, се добива от близка мина, (минахме покрай нея), а вратите, прозорците, арките са украсени с различни прелестни мотиви, често изобразяващи природата в цялостното й разнообразие. Капката вода, символ на живата вода, е често срещан мотив. Геометричните форми – триъгълник, четириъгълник, звезда – също са доста експлоатирани.

Портите са дървени, всяка различна. Над типичния мардински прозорец има вентилационен отвор. Обичайно домовете са заобиколени от 4-метрови стени, за да осигурят защита от екстремния кримат, когато през лятото температурите достигнат 40-50 градуса. В къщите има и полуотворени части, предназначени да бъдат използвани на открито, за летен живот и сянка, когато слънцето пече от запад.

Завалява, не е за вярване. Но да, при това капките са доста големи и се налага да се скрием. Първо под навес на търговец на ядки. Черпят ни с прочутия тук син бадем. Толкова ни харесва, че се запасяваме. Дъждът продължава… Приютява ни заведенийце, уютно и пълно с антики, а турското кафе ни предлагат в чашки с прелестни шапчици… Е, колко му е на дъжда, едно кафе време и свърши…

Градът, запазил историческата си архитектура и спомена за различни цивилизации и религии, занаяти и традиции в продължение на 7 хиляди години, се гордее с изобилието си от джамии, медресета, православни църкви в богатата и плодородна Месопотамска низина. Не случайно селището е обявено за открит град-музей, кандидат за включване в Съкровищницата на ЮНЕСКО.

Конгломерат от етноси

Каменният град, както го наричат, е приютил пъстра палитра от народности – кюрди и араби, арамейци и арменци, турци и сирийци, които съжителства в мирно разбирателство. Има голяма група от християни, наричащи себе си сюриани. Смятат се за първите християни, защото приели Христовата вяра още през I в., говорят арамейски. През IV в. те се заселват в тогавашна Северна Месопотамия и основават своите първи манастири. В района на Мидият и Мардин живеят около 5 000 сюриани.

Град Мардин – символ на религиозно разбирателство

В околностите на двата града се намират и двата най-големи манастира на християните – Дейрулзафаран или Шафранения манастир и Мор Габриел (Свети Гавраил), седалище на местния епископ.

Пътуваме към манастирът Дейрулзафаран, само на 3 километра от Мардин. Бил е храм, замък, после става манастирски комплекс. Съществува от близо 1500 години и до 1932 г. е бил седалище на епископа на православните сюриани. Приема днешния си вид през ХVIII в. В момента в него служат четирима монаси. Разглеждаме съхранената на това място първа печатна преса в Турция, подарена от кралица Виктория, и епископска носилка, носена от два коня. Тук е построено и първото медицинско училище.

Прекрасният Мор Габриел

Манастирът Мор Габриел

Истинско произведение на майсторите каменоделци, православният манастир, основан 397 г., е едно бижу, насред напечената жълтееща местност. С повече от 1600-годишна история, рядка мозайка от VI в., тераси, камбани – той е един истински шедьовър. Манастирът е важен не само с размера и красотата на историческия си комплекс, но и със значението си като образователен център, в който са се обучавали епископи, учени, писатели, калиграфи, влиятелни дейци на сирийската църква. Освен богословско образование тук има школи по сирийски език и литература, църковна музика, гръцки, персийски, риторика, философия, медицина.

Манастирът от векове се счита за свято място. От основаването му миряни го посещават, за да измолят изцеление, да се спасят от болки и болести, да отправят молби към Господ.

Действащ манастир на Сирийската православна църква, разбираме, че в него живеят монаси, монахини, семинаристи. Открити за посещение са пет исторически здания.

Вътрешният двор на манастира

Голямата църква – великолепен пример на раннохристиянска архитектура – е построена от византийския император Анастасий. Красотата и изтънчеността на съхранените златни мозайки по стените, прекрасният свод на купола й говорят колко важен и ценен религиозен център е манастирът в продължение на цялата си дълга история.

Впечатляващият с архитектурната си структура купол в сградата, построена от на царица Теодора, е поддържан от осем арки. В центъра му е монолитен мрамор като саркофаг, с надпис на сирийски, че е от 777 г.

Модел, изработен от кибритени клечки, дело на сирийски християнин от Мардин, дава представа за обема на манастира.

Старата манастирска кухня – правоъгълно помещение с нисък свод – е била използвана до първата половина на ХХ в.

Гробницата на манастира е най-святото място. В нея са намерили вечния си дом основателите на обителта, патриарси, митрополити, настоятели.

На излизане надникваме в църквата на Дева Мария, привлечени от ангелско песнопение. Монаси, разделени на две групи и два гласа, пеят прекрасно. Заслушваме се, но решени да не пречим на богомолците, излизаме на голямата тераса на горния етаж на манастира. Там ни очаква прекрасна 360-градусова гледка. Но погледът ни повече е привлечен от филигранно издялания камък, от прекрасните стълбища и перила, от украсите по врати и прозорци, от хармонията и духовното умиротворение, което създават.

Посещаваме и мюсюлманското медресе Касамие,

за да научим любопитната история на фонтана с чешма във вътрешния му двор, които символизират развитието на човешкия живот според философията на ислямския мистицизъм. Водата, изтичаща от чешмата, представлява утробата на майката и раждането на човек. Първото място, където се разлива живителната влага, е детството. Последвано от младостта и възрастния живот. Басейнът, намиращ се в двора на медресето, пък се разглежда като последна зона, в която се излива водата на живота и се счита за Страшния съд.

Входът на медресето Касъмие

Откриваме и триизмерния портрет на Исмаил Ал-Джазари, най-яркият инженерен ум на своето време – ХIII в. Той е гений, запомнен с машините си за извличане на вода, серия от великолепни водни часовници, първите роботи. Работил като главен инженер на султана, през 1206 г. той му препоръчва да събере откритията си в книга.

Триизмерният портрет на Ал Джазари

В нея Ал-Джазари представя подробни инструкции за конструирането на всяко устройство. Творбата му е поглед върху ежедневието и технологичните иновации в ислямския свят през Средновековието, повлияла е ключови концепции на съвременната роботика.

В околностите на Мардин е и град Мидият

Култово място за посещение от екзалтирани фенове на турските сериали, които в местните къщи разпознават места от снимките. Защото турските режисьори предпочитат каменните сгради на този град за фон, вместо да създават декори, бледо копие на майсторството на местните каменоделци. За селфита пред определени места, казват, някои чакат и по половин час.

Ние не си губим времето, а подгонени от жегата, хлътваме в безбройните бижутерийни магазини, изкушени от филигранната изработка на златото и среброто, както и от цените, които тук определено си струват пазарлъка. Щастливи от придобивките си, продължаваме изследването на този богат на забележителности край.

Античната Дара – Турската Петра

Разположена на трийсетина километра от Мардин, Дара е едно от най-важните селища в Горна Месопотамия. Основана е от император Анастасий, който й дава името си – Анастасиополис, през 505 г. като гарнизонен град за защита на границите на Източната Римска империя срещу сасанидите.

Античният град Дара

Древният град някога е бил защитен от 4 км дълги укрепления. Имало останки от църква, дворец, агора, тъмница, цистерни за вода, както и пещерни къщи. Но ние се насочваме към впечатляващите скални некрополи, издълбани в скалата, които определено напомнят каменния град Петра в Йордания.

В тази зона се срещат три различни вида гробници: скални (VI в.), саркофази (VI-VIII в.) и прости гробове (VIII-XIV в.). През този период мъртвите са били погребвани в скали според вярата в прераждането в чест на бог Митра, култ, разпространен сред римските войници, явно останали под влияние на митраизма, дори след обръщането си в християнството.

Дара, некрополът

През впечатляващ вход влизаме в огромен некропол на няколко нива, за да стигнем до издълбан в скалата отвор, водещ право нагоре, където душите на мъртвите трябвало да се отправят към своето безсмъртие…

Впечатляващ край на нашето толкова богато на впечатления пътешествие!