Бирма. Това е името на Мианмар до 1989 г. Вторият спомен, който ме бе накарал да се включа в това пътешествие, е свързан с ученическите ми години. Бях в 10 клас, когато учителката ни по френски ни даде за домашно да напишем есе по мисълта, която считаме за свой девиз. Каза ни, че ще пише шестица само на този, който даде пример от съвременния живот. И понеже моят девиз е мисълта на Камю „Да живееш означава да не се примиряваш”, грабнах всички френски вестници, за които бяхме абонирани в гимназията, с надеждата да намеря подходящ пример.
Трябваше ми революционер.
Прелиствах брой след брой, но не откривах нищо. Почти се бях отчаяла, когато вниманието ми привлече снимка на една крехка жена с малки, но решителни черни очи.
Зачетох се и още от второто изречение разбрах, че съм открила своя герой. Това беше Аун Сан Су Чи. Една жена, която бе организирала въстание срещу военната хунта в Бирма. Тя бе арестувана, а въстанието потопено в кръв. Запомних това име и продължих да се интересувам от нейния живот и от Бирма. Историята превърна Аун Сан Су Чи в истински герой на нашето време. Тя посвети целия си живот на борбата за свобода и демокрация в Мианмар. Не я сломиха нито тежките 15 години домашен арест, нито неуспешния опит на военната диктатура да бъде убита. За своя героизъм тя получи Нобелова награда за мир за 1991 г. Военният режим я пусна от домашен арест едва на 13 ноември 2010 г. През ноември 2015 номинираният от нейната партия Национална лига за демокрация (НЛД) кандидат Тхин Чжо, спечели президентските избори. От 1 април тази година Аунг Сан Су Чи е член на мианмарското правителство с власт, равна на тази на министър-председател. Днес Аун Сан Су Чи е на 70 години. Когато е организирала въстанието през 1988 г., е била само на 43!
Пристигнахме в Мианмар дни преди новото правителство да поеме властта. Усещаше се, че в страната предстоят промени. Нашите екскурзоводи, все млади хора, открито говореха колко големи надежди възлагат на новата власт. И най-вече на самата Аун Сан Су Чи.
За Мианмар Киплинг възкликва:
„Това е страна, напълно различна от всяко място, което познавате”.
Да, Мианмар е различен. Това е страна на контрастите – на пагодите от тонове злато и на бедните къщи, на шепите с рубини и на просещите детски ръце. Туризмът тепърва прохожда, земята се обработва без машини, бакшишът не е традиция и е взет с огромно неудобство!
С население от 53 млн. души, Мианмар има БВП от 64 млрд. щатски долара (2014). С БВП на глава от населението от едва $ 1270 страната се нарежда сред най-слабо развитите държави в света. Тук публична инфраструктура почти отсъства. Нужните инвестиции само в пътна инфраструктура са оценени на повече от 60 млрд. щатски долара.
Но бедността
не е изтрила усмивките и оптимизма от лицата на мианмарците.
Те са горди със своята страна и имат самочувствието да живеят в една от най-богатите на културни и природни забележителности държава. На територията на днешен Мианмар е имало три империи. Първоначално са съществували няколко държави, като най-известна е Баган (съществувала през XI век). До началото на XIX век Бирма e една от най-големите държави в Югоизточна Азия. Оттогава датират и опитите на Великобритания да я завладее – успява след третата колониална война 1885 г. Бирма връща независимостта си през 1948 г.
Злато, злато и пак… злато…
Едва ли има друга страна, където човек може да види толкова много злато накуп. Тук има над 2000 хиляди пагоди със стени, покрити с чисто 24-каратово злато.
Всъщност, тук всичко е от злато! Огромните с метри статуи на Буда, стълбовете за осветление, дори перилата на стълбите са боядисани със златен бронз!
Янгон
Янгон е най-големият град в Мианмар и столица на страната до ноември 2005 г. След това по нумерологични причини столица става град Найпидо. Днес в Янгон живеят около 4,5 млн. души. Тук се намира и един от най-грандиозните религиозни монументи в света – пагодата Шведагон. Тя е висока 100 метра и е покрита с 60 тона чисто злато. Датира отпреди 2500 г. и е построена от крал Окалапа, който притежавал реликви от 4 Буди, включително 8 косъма от Гаутама Буда.
Наричат я Пагодата на четирите реликви, които и до днес се съхраняват, заровени в сърцевината на ступата.
Най-почитаните статуи на Буда са именно тук – те са 4, гледащи в четирите посоки на света и представляват четирите Буди, чиито реликви се съхраняват там: Гаутама Буда на север, Гавнагон Буда на юг, Каукутан Буда на изток и Касапа Буда на запад.
„Чадърът“ на пагодата е висок 13 метра, направен е от 500 кг чисто злато и е украсен с 83 000 скъпоценни и полускъпоценни камъка. На върха й има златно кълбо с диаметър 27 см, в което са инкрустирани 4351 диаманта с общо тегло 1800 карата. Най-големият диамант е 76 карата!
В пагодата се влиза бос, смирен и любящ.
Това е място, където можеш да благодариш на Буда за добрините, да си пожелаеш нещо и дори да го попиташ дали желанието ти ще се сбъдне. Местата за молитва се наричат birthday corners – ъгли на рождените дни, които се определят според деня от седмицата, в който си роден. Намираш своя ъгъл, изричаш молитвата си наум и поливаш с вода съответстващата на твоя ден статуя-символ – толкова пъти на колкото си години, плюс още веднъж. Разбираемо най-много европейци имаше в Съботния ъгъл, които е свързван с предвещания за богатство и там хората се молят за… пари.
Ако искате да попитате Буда дали нещо, което желаете, ще се случи, трябва да отидете при „камъните на желанията“ (wishing stones) – гладки и големи колкото щраусови яйца. Коленичиш пред статуята на Буда, повдигаш камъка, за да почувстваш неговата тежест, изричаш своето желание-въпрос към Буда, и отново вдигаш камъка – три пъти. Ако камъкът ти се стори лек, желанието ти ще се сбъдне. Ако е тежък – не. Опитах и твърдя, че
камъните наистина променят теглото си
Бижутерските магазинчета не са никак малко, а ако искате още повече, можете да отидете на покрит пазар за скъпоценности, голям колкото нашите зеленчукови борси. Ще те оставят да разглеждаш спокойно златни бижута – с диаманти, рубини, сапфири, топази с качество, което в Европа считаме за „инвестиционно”. Няма да ти следят ръцете от страх, че нещо може да бъде откраднато. Този страх им е още много чужд.
Мандалай, или как се става монах
Мандалай е вторият по големина град в страната. Той се намира на брега на река Иравади и има население от 800 000 души. Бил е столица на Бирманската империя и е построен около древен дворцов комплекс.
Градът е известен с един от най-големите будистки манастири. Туристи от цял свят идват, за да видят церемонията-шествие на монасите, която се провежда 2 пъти на ден – призори и на обяд, с цел да бъдат приети дарения за храма – основно храна и по-рядко пари в брой. Организацията на манастира много наподобява пионерските лагери от нашето детство. Само че тук и чистенето, и готвенето се правят от самите монаси. Момчетата постъпват от 5-6- годишна възраст в манастира, като само най-умните и ученолюбивите успяват да получат най-високата степен. Сама се уверих колко много учат, когато надникнах през прозореца в една от стаите. Не видях под и стени.
Учебниците и книгите бях покрили всяка педя.
Церемонията започна с удар на гонг. Монасите заприиждаха в две редици – със смирени погледи и монашески купи пред гърдите си. Някои шептяха – вероятно благодарствени молитви. От шпалира туристи се протягаха ръце, които оставяха по долар или пакетче бисквити в купите. Монасите не реагираха по никакъв начин на този жест – нито с дума, нито с поглед… Изключително въздействаща церемония, която те кара да се замислиш за много неща…
Най-голямата книга в света
Книгите, които видях в монашеската стая, сякаш ме подготвиха за срещата със следващата забележителност. В Мандалай се намира най-голямата книга в света, чиято история започва като приказка. Владетелят на Мианмар – крал Миндон, искал да остави след себе си книга, която трябвало да бъде най-голямата в света и да оцелее в продължение на поне 5000 години. За да изпълни второто условие, книгата трябвало да бъде от камък. Издялали 730 листа и 1640 страници от бял мрамор. Всеки лист съдържа 100 реда писания от будизма. Всяка една от страниците е широка малко над един метър и висока малко над метър и половина. Цялата книга е подредена около централна златна пагода, известна като Kuthodaw Pagoda, и е под закрилата на ЮНЕСКО.
Баган – балони, пагоди и най-красивият залез
Баган е столицата на първата мианмарска империя, разположена в една наистина свещена долина. На площ от 42 кв. км тук е имало над 13 000 храма. От тях днес са запазени над 2000 800-годишни ступи, пагоди, храмове и манастири. Стотици са непроучените археологически паметници. Баган е един от най-интересните археологически обекти в цяла Югоизточна Азия.
Долината на Баган е под закрилата на ЮНЕСКО и тук работят археолози и реставратори от цял свят. Нашият гид ни каза, че местните не одобряват течащата в момента реставрация на една от големите пагоди, защото изглеждала много различно от оригинала.
„Струва много пари, но на нас не ни харесва”.
Най-забележителната религиозна постройка в Баган е изградената от крал Анаврахта в началото на XI век Schwezigon Pagoda. Тя е богато украсената със златна ступа в центъра на комплекса, а в чадъра и има инкрустирани над 3000 рубина.
В сърцето й са закопани кости и зъби от Гаутама Буда, с което местните хора обясняват и чудесата, за повечето от които се уверихме с очите си:
Огромната пагода не хвърля сянка, независимо откъде я осветява слънцето!
Когато вали, около пагодата е винаги сухо.
В двора й има типично за този район дърво, което навсякъде извън нея цъфти веднъж годишно, а тук цъфти през цялата година.
Хората в храма обсипват златните статуи на Буда с „дъжд” от малки квадратни листчета фолио от чисто злато. Дори и при силен вятър, тези по-леки от перце листчета падат винаги отвесно надолу върху статуята. Да, физиката е безсилна пред вярата…
Усмивката на Буда
Удивителна и извънземна дарба са имали скулптурите, сътворили огромните статуи на Буда. Освен че целите са от чисто злато, което след посещение на първата пагода престава да те удивява, те имат и невероятна магическа способност да променят изражението на лицето си: когато си в краката на статуята и погледнеш нагоре, срещаш строгия изпитателен поглед на Буда. Това са миговете, в които се молиш. Когато си тръгнеш и след няколко крачки се обърнеш, ще видиш как същият Буда те изпраща с широка усмивка. Имаш усещането, че този Буда е жив, че е чул молбите ти и обещава да те подкрепя по пътя на Светлината, който ти предстои.
Залезът, който спира дъха
Виждала съм стотици снимки на залези. Снимала съм залези в много страни. Но никога не бях виждала залез, който те зарежда с оптимизъм повече от всеки друг изгрев. Да видиш как слънцето плавно потъва в прегръдката на хоризонта сред величието на стотици ступи и пагоди е невероятно тържество за сетивата. Този залез може да бъде сниман, може да бъде нарисуван, но не и описан с думи. Той трябва да бъде преживян.
Балони и мечти
Не можах да мигна след деня, прекаран в долината на Баган. Трябваше ми време да подредя емоциите в душата си. И в мига, в който мислех, че съм успяла, съдбата ме срещна с нещо наистина поразително – балоните на Баган.
Само в приказките и филмите бях виждала такава гледка – небе, изпъстрено с балони, издигащи кошници с любопитни и жадни за приключения хора. Малките балони са за 8 човека, и големите за 20. Цената е 350 долара на човек.
Нямаше никакъв шанс да си подарим това приказно преживяване, защото трябвало да направим резервация предишния ден. Помолихме шофьора на автобуса да спре и гледахме онемели…Баган е магия, от която не искаш да си тръгнеш…
Никога досега не бях снимала толкова много. Качвах снимките в социалните мрежи и виждах колко много харесвания имаше, колко много комплименти за програмата на Spring Care. Много приятели ми казаха, че са открили Мианмар благодарение на редовните ми репортажи от това пътуване. Истината е, че пишех със сърцето си. Мианмар ме спечели завинаги. Може би някога съм била там… Не знам… Не съм сигурна. Но е сигурно, че пак ще се върна!
0 Коментара