„Истанбул е оригиналният Ню Йорк!“, казва мой приятел, българин, който от 25 години живее именно в Ню Йорк, Бруклин, и работи в сърцето на Манхатън. Но не пропуска възможност да попие от духа и атмосферата на града край Босфора, когато се озове в Европа.
Живият, вибриращ мегаполис ни изкушава с изключителни преживявания, уникални вкусове и магически пейзажи. С единия си крак в Азия, а с другия в Европа, Истанбул, древната столица на три империи, знае как да съчетае съвременната си култура с древните традиции.
Мога да се връщам в Истанбул отново и отново, правила съм го толкова пъти, че не помня точния им брой, и всеки път откривам ново вълнение. Изкушавам се да цитирам отново страхотната ни водачка Айшем Ергиноглу на един кулинарен тур: „Вярвам, че градовете имат пол – мъжки или женски. Истанбул е жена – никога не се разкрива отведнъж, а постепенно: пласт по пласт, и винаги има още какво да откриеш, влюбвайки се все повече.“
Да, влюбвам се отново и отново, и все повече
В края на май съм в Истанбул за старта на Beyoğlu Culture Road – амбициозен културен фестивал от 28 май до 12 юни, който заедно с аналогичния фестивал в столицата Анкара – Başkent Culture Road, включват огромно разнообразие от над 2000 събития с повече от 6000 артисти. Създадени и промотирани от Министерството на културата и туризма на Турция, фестивалите обхващат широк спектър от културни събития, сред които концерти, изложби, беседи, семинари, театрални представления, поетични четения, стенд ъп шоу програми и мн. други.
В Истанбул фестивалът тече в 40 културни пространства, 62 зали, 3 открити сцени, 15 улични сцени и 4 улични събития с 4953 артисти. Истинско обединение на сградите, улиците, архитектурата, естетиката и историческата тъкан на Истанбул с цялото културно наследство като литература, театър, музика, опера, гастрономия, образование, живопис и кино.
Организаторите казват, че целта на Beyoğlu Culture Road е да съхрани културните ценности от миналото и да ги пренесе в бъдещето, да съживи историческия район Бейоглу в неговата уникална тъкан.
Мечтите на Руми и изкуствения интелект
Една от най-интересните преживявания за мен бе свързано с Руми и дервишите.
Турският артист Рефик Анадол е създал поетично, потапящо и мултисензорно произведение на изкуството в чест на 750-ата годишнина от смъртта на един от най-великите поети и философи в човешката история – Мевляна Джеляледдин Руми.
Вдъхновен от многопластовата философия на Руми, чрез която той интерпретира живота и вселената, Rumi Dreams е базиран на изкуствен интелект спектакъл от светлина и движение, който оживява огромен набор от данни от ценните архиви, свързани с Руми. Този набор от данни, събран с помощта на кметството в град Коня, където Руми е живял, включва ръкописи на 19 различни езика, повече от 180 000 изображения на дервиши ложи, старинни книги и документи, както и записи на суфи музика и изпълнения. Анадол и неговият екип обработват всички тези документи, данни, които са емблематични за мирогледа на Руми чрез алгоритми за машинно обучение. Получената вселена с данни се превръща в градивните елементи на машинно генерираните Rumi Dreams, уникална перспектива, от която да се разглежда поетичната вселена на Руми в безпрецедентен мащаб.
Генерирайки мултисензорно динамично изпълнение, Rumi Dreams е хипнотизиращ артистичен израз на сближаването между значението(ята) на светлината, знанието и движението, насърчавайки ви да намерите „своята светлина, която осветява света“. „Спри да се държиш като толкова малък. Ти си Вселената в екстатично движение.” Руми
Rumi Dreams може да се преживее в Истанбул, в новия културен център „Ататюрк” до 12 юни.
Ако искате да се докоснете до свещените ритуали на суфистите в Истанбул, най-доброто място е Galata Mevlevi House – музеят на Руми и суфизма в Бейоглу – също една от локациите на фестивала.
Сградата, построена през 1491 г. е първата къща на Мевляна в Истанбул. Престава да функционира като дервишки център през 1925 г. и отваря врати като музей през 1975 г. Основно ремонтирана е между 2005 и 2009 г. и сега служи като музей за ислямската суфистка секта. Този музей предлага информация за културата, музиката и традициите на суфистите и тук можете да видите на живо някои от емблематичните им молитви и ритуали, включително атрактивния „танц“ на въртящите се дервиши.
Емблематичният културен център “Ататюрк“
е средище на културния живот в града на Босфора. Любимият на всички жители на града център отвори врати в края на миналата година след като бе построен наново.
„Atatürk Kültür Merkezi“ (AKM) е сърцето на културния живот в града. Операта в него е с площ от 49 000 кв. м с 2040 места, оборудвана с най-съвременни технологии. Центърът разполага и с театрална зала с площ от 16 300 кв. м с 802 места, галерия с площ от 410 кв. м и многофункционална зала.
AKM предлага закрита площ от приблизително 100 000 кв. м, в която има още център за детско изкуство, музикална платформа, студио за звукозапис и библиотека, проектирана като информационен център за специализирани теми като музика, изкуство, архитектура и дизайн. Обновеният комплекс включва също кино и пространства като дизайнерски магазини, заедно с репетиционни зони, учебни стаи за солисти и оркестри, ресторанти, кафенета, работилници, административни и технически звена.
Постоянните институции в новия културен център на „Ататюрк“ включват Президентския хор за класическа турска музика, Истанбулската държавна опера и балет, Истанбулския държавен театър, Истанбулския симфоничен оркестър и Държавния турски музикален ансамбъл в Истанбул.
Пред центъра се простира най-известният площад „Таксим“, от който тръгва пък най-живописната истанбулска улица „Истиклял“.
А в залата на операта в AKM започна и концертната програма на фестивала Beyoğlu Culture Road с концерт на гръцката певица Гликерия (че е гъркиня осъзнах едва в залата, когато запя) и нейния оркестър за ребетико.
Признавам, че бях удивена от факта, че мнозина от пълната зала в сърцето на Истанбул запяха с нея.
Гръцка певица с толкова фенове в Турция!
Гликерия е много известна в Гърция, Кипър, Турция, Израел, Испания и Андглия и с над 30-годишна кариера. А ключът към сърцата на турците е именно ребетико – музиката на гръцкия ъндърграунд. Тя се налага като стил в първите години на 20 век, като се изпълнява с бузуки, цура и баглама, както и дайре, акордеон, китара, цимбал. Но – най-важното – тази музика е родена в Турция.
Това е музиката на над 2 милиона турски гърци, отишли в Гърция след 1922 г. (войната и опожаряването на Смирна, днешен Измир). Тези хора, произлизат от средната класа и в Турция са имали работа и домове. В Гърция, където де факто не са желани, стават ъндърграунд. Ребетико е музиката на тези бежанци. Стиховете отразяват техния живот – бедността, болката, наркотиците, затворите. По време на диктатурата на Метаксас (1936-1940) тази музика е забранена и който е свирил на бузуки е преследван от полицията.
Разказвам го, в името на многото културни пластове, които мегаполис като Истанбул разкрива и пред гостите си.
Улица Истиклял
Улица Истиклял – най-известната в Истанбул, е естествена част от културния път „Бейоглу“. Тя започва на също толкова известния площад „Таксим“ и културния център „Ататюрк“. Тук е най-космополитната част от града, приютила десетки магазини и бутици на големи марки, както и на ръчно създадена керамика, бижута, дрехи, произведения на изкуството и т.н., ресторанти, барове, кръчми, сладкарници, сергии за сладолед, царевица и кестени.
По протежението на двата си километра улицата е дом още и на много галерии, книжарници, музеи, сцени и кина. На улица Истиклял се намират пазарът на цветята, рибният пазар, както и консулствата на много европейски страни – преди обявяването на Анкара за столица, там са били разположени посолствата им.
Исторически известна като Grand Rue of Pera, Истиклял е пешеходна и по нея минава само червен ретро трамвай, за радост на милионите туристи, които попиват атмосферата й. Истиклял напомня френски булевард. Сградите са красиви и поддържани, предимно от XIX век, барокови и неокласически. Тя е дом и на храмове от много религии – джамии, синагоги, арменска и гръцка църква, католическата Santa Maria Draperis.
Истанбулският музей на киното
Независимо дали сте киноман или средностатистически кино зрител, истанбулския музей на киното ще ви очарова. Музеят е разположен в уникална реновирана сграда на култовата улица „Истиклял“, а на откриването му през 2021 г. президентът Ергоган лично посреща световноизвестните Гай Ричи и Джейсън Стейтъм.
Сградата е емблематична за периода на превръщането на „Бейолу“ в модерен район на града през XIX век. Създадена в класически стил с впечатляващи декорации на тавана, мраморни камини и гипсови релефи, които отразяват перфектно архитектурния стил на епохата.
Известна още като Koceyen Mansion, сградата е построена като зимна резиденция през 1870 г. от Агоп Кочеян, виден бизнесмен. Служила е на окупационните сили на английската армия като съд между 1918-1922 г., по-късно е превърната в държавна институция.
Atlas Passage, където се намира днешният музей, е превърнат в център на изкуствата и забавленията през 1932 г. 16 години по-късно е създадено и кино Atlas, едно от най-големите в „Бейолу“ с капацитет от 1860 места. През 2019 г. започва мащабната й реставрация за днешния музей на киното. А той е наистина впечатляващ.
Разположен е на три етажа, като първите два са с постоянни експозиции, а третият е домакин на временни изложби. Сред най-интересните експонати на музея са восъчните фигури на актьори и актриси, които турците са гледали и виждали от детството си, лични вещи на няколко видни режисьори, както и филмови плакати.
Istanbul Cinema Museum е първият музей, който използва приложение за дигитална памет и предлага чрез него невероятно информационно хранилище, предоставящо представа за много актьори, актриси, режисьори, сценаристи, продуценти и други кино дейци.
Със своето богато минало и модерна инфраструктура Музеят на киното в Истанбул, където дигиталното взаимодействие среща културни ценности, със сигурност ще се превърне в незаменима спирка по пътя на културата „Бейоглу“.
Младите!
Турската частна фондация BASE си е поставила за цел да насърчава студентите, които завършват факултетите по изящни изкуства в Турция, да стартират кариерата си именно в сферата, в която са учили.
Всяка година BASE събира апликации от всички желаещи студенти, които завършват живопис, скулптура, фотография и видео, графичен дизайн, дизайн на визуални комуникации, печатни изкуства, стъкло и керамика, текстил. BASE има за цел да ги подкрепи в прехода им от дипломиране към професионален живот в изкуството и да даде импулс и посока на кариерата им. „Базата“, която ще хвърли светлина върху следващото поколение художници в Турция, също има мисията да помага на галериите, колекционерите, любителите на изкуството и творческите индустрии да откриват млади таланти.
Авторитетно жури избира най-добрите творби за ежегодната изложба на абсолвентите.
Тифак Арслан (Мардин/1993)
Университет Мармара / Катедра по живопис
Жена в синьо небе, 2022
Маслена живопис върху платно
В рамките на фестивала „Бейоглу“ изложбата BASELECTED събира любителите на изкуството в зала Cercle d’Orient на ул. „Истиклал“ със селекция от съвременни творби на художници, участвали в първите 5 издания на BASE – повече от 100 творби на 70 художници.
Синан Оракчи (Истанбул/1995)
Университет Мармара / Катедра по художествено образование
Невроза, 2021
Маслени бои върху платно
Елиф Су Демир (Текирдаг/1999)
Университет Хаджеттепе / Катедра по живопис
Пластмаса, 2022 г
Гипсова форма върху стоманена плоча, неонови светодиоди, сребърни листа
Разказах ви само няколко щрихи от изключително богатата програма на Beyoğlu Culture Road – най-мащабния културен фестивал в Истанбул, който вече ще се случва всяка година.
0 Коментара