Бирфестовете отдавна имат свои заклети почитатели. Събират се с хиляди и превръщат събитието в празник хубавата бира, доброто хапване и купона. Те са най-искрения поклон пред почтения пивоварски занаят.
Някои от големите пивоварни в Чехия организират свои бирфестове. Един от най-известните е Денят на Козела на бирата „Велкопоповицки козел”, произвеждана в град Велке Поповице близо до Прага.
В събота се състоя юбилейното 25-то издание на Деня на Козела. И заради хубавото време, просторният ареал на пивоварната се запълни от няколко хиляди души. Гледката напомняше град под обсада: полицейски коли, заграждения, ограничения и народ, народ, народ, по няколко човека на квадратен метър, включително бебешките колички и колелата. Освен това сергийки с всичко възможно, от сладолед до китайски играчки. Позната картинка за всички заклети поклонници на бирата.
Денят на Козела е известен с много добрата си организация: безплатен автобус от гарата до пивоварната беше на разположение на поклонниците през 15-20 минути; в ареала се влизаше без билет; имаше поне дузина работилници (workshops), с демонстрации на традиционни занаяти, които осигуряваха забавление за деца и родителите им; желаещите можеха да разгледат пивоварната и процеса на варене на бира; имаше три сцени, всяка с различна програма. За гвоздея на деня – вечерния концерт, беше поканена една от звездите на чешката сцена – Мирослав Жбирка.
В ранния следобяд на централния подиум се изкачи главният технолог на пивовара и проведе обучение как правилно да се налива бира за да има съответната пяна, вид и вкус. Желаещи да докажат, че са разбрали, имаше предостатъчно.
Заклетите поклонници ще ви кажат, че посещават (може би през година – две) редовно бирфеста, за да следят промените в концепцията му. Имало е период, когато входът е бил с билети – днес е без. Имало е недостатък на тоалетни – в събота бяха на всеки (по-голям) ъгъл. (В интерес на истината, не бях обръщала внимание, колко авангардни са станали мъжките тоалетни – открити. Мдаа, явно изоставам!)
Цяло стори е публикувал в своя блог един от ценителите на бирата Козел: как с приятели дошли на Деня на Козела за пръв път през 2000 г., още като студенти; след това в няколко поредни години традиционно се къпели в езерото до пивоварната; в „дъждовните” издания са пазели от дъжда не толкова себе си, колкото бирата; през 2005 г. са се снимали до пожарникарите на пожарникарското шоу; след това започва да идва с децата… от които растат нови ценители (това е мое предположение).
Връзката между бирата и гастрономията не е ясна само за този, който не обича бира. Най-традиционното е скара, естествено. Юбилейният Козел обаче предложи и богат избор от супички. Сериозният бираджия винаги ще оцени добрата супичка, а чехите по принцип обичат супите. Дали хрумването е имало успех? – ще разберем догодина: ако ги има пак, значи са се харесали.
И да се върна към най-важното: бирата. Имаше традиционна, безалкохолна и с вкус на плодове. Звездата на деня беше тъмен, нефилтриран Козел, сварен с комбинация от четири вида малц, които – казаха ценителите – са му осигурили специфичен вкус, по-голяма плътност и фин шоколадово-карамелен вкус. Традиционната наздравица пък беше с непастьоризирана единайсетица. И всичко се налива от кегове, разбира се. Бутилки можеха да се видят зад ареала, натрупани в безкрайна редица, която сигурно разваля съня на не един бираджия.
Поклонникът, чийто блог споменах, си спомня с въздишка за бирата „Флориан”, наливана през 2005 г.: „Беше ясно, че пием уникална бира! Първокачествена отлежала, нефилтрирана и непастьоризирана. Жалко, че вероятността да бъде включена в постоянния сортимент е в сферата на мечтите.”. Всеки с проблемите си!
Ели Мандажиева е лицензиран екскурзовод, https://www.faceb
0 Коментара