Докато Ладите Ниви, заети от гранична полиция в Ивайловград, ни качваха по достойно за всеки офроуд трасе към сравнително добре запазената средновековна крепост Лютица, от която се открива страхотна гледка, на глас мърморех как нито един средностатистически турист няма да изкачи доброволно тези 6 километра, а наум се молех Източните Родопи никога да не станат място за масов туризъм. Никога да не видят стълпотворение от багери и фадроми, кичозни кръчми в „автентичен“ стил, сергийки и многоетажни архитектурни недоразумения, наречени СПА комплекси. Да останат това почти мистично място, леко диво, в което сякаш виждаш как енергията трепти между листата на дърветата, с легендите за древни цивилизации, мистичните истории, с уникална природа и забележителни пейзажи, топло гостоприемство и вкусна кухня.

В Източните Родопи има десетки места, които си заслужават да бъдат видени и преживени.

Маджарово е малко бившоминьорско градче,

което само по себе си не се различава от другите, но околностите му са пълни с исторически паметници и спиращи дъха природни гледки. Тук Арда образува едни от най-красивите си меандри, с красиви пясъчни плажове край язовир „Ивайловград“.

Не са много хората, които знаят значението на думата кромлех. Тя идва от бретонски: „кром“ – кръг, и лех – „камък“. Всички са чували за най-известния кромлех в света – Стоунхендж в Англия. Пръснати из различни части на Европа, това са едни от най-старите мегалитни храмове на открито и са свързани с култа към слънцето. Не всички обаче знаят, че и в България има запазен, макар и доста по-скромен кромлех – край с. Долни Главанак, Маджаровско. На информационните табели (добре, че са еврофондовете, финансирали изграждането на инфоцентър и покрита с чакъл пътека, по която за 20-ина минути стигате до кромлеха) пише, че е открит през 1998 г., въпреки че си стои там, на открито, от VIII век преди Христа. Състои се от 12 побити в земята камъка с височина около 140 см. Диаметърът му е около 12 метра и е функционирал до Средновековието, най-вероятно като светилище. Слава богу, кромлехът е обявен за национален паметник, а зоната около него – за защитена.

В района на Маджарово отседнете в

къщата за приключения „Дивата ферма“

в село Горно поле. Няма да съжалявате! Докато пътувах към мястото, последното нещо, което си представях, е, че на вратата на живописната къща ще ни посрещнат двама млади хора – Николай и Благовеста Василеви, които отглеждат в селото 4-те си деца, близо 400 говеда – от редките породи българско сиво и родопско късорого, табун коне и сертифицирани биозеленчуци, а на туристите предлагат приключения, които трудно ще открият другаде. Говедата живеят на пълна свобода и се хранят само с трева и сено – както преди векове, а наесен стопаните събират теленцата от околността и сертифициранотокато биопродукт месо отива във Франция.

Тук ще се върнете години назад, неусетно ще се отърсите от стреса и ежедневните грижи и ще усетите пулса на невероятно красивата природа на Източните Родопи. Семейството се е сдобило с богат инвентар за забавление на туристите – лодка за разходки в язовир „Ивайловград“, въдици за риболов, бинокли за наблюдение на защитените видове хищни птици, палатки за къмпингуване в планината и др.

Гостите не бива да скучаят. Николай предлага разходки с коне, както и обяздване на див кон, което е доста трудно. Можете да изпробвате силите си и в хващане с ласо на някое от говедата. Николай е пчелар и е разработил и още една атракция -ориентиране по рояк за търсене на горска хралупа с меден кошер, опитомяване на диви пчели и добив на мед от тях. Ако ви влече, може да се превъплътите в ролята на златотърсач и да си пробвате късмета в Арда. Златоносните й пясъци се промиват с дървена гаванка, така както се е правило преди повече от век. Шансът да попаднете на златна люспица не е малък. Може да се включите и в приключенски геотур за търсене на минерали и полускъпоценни камъни, с каквито тази част на Родопите са богати. Дори и да не намерите нищо, ще се насладите на фантастични гледки.

Семейство Василеви ще покаже и най-любопитните паметници, останали от траките в района. Ще ви организират още разходка с магарешка каручка, слънчеви бани и риболов на брега на р. Арда, рибен пикник, пикник с чеверме сред планинските склонове, ботанически турове в местността Черната скала и други приятни преживявания, които ще превърнат ваканцията ви в Родопа планина в истинско приключение.

Благовеста е изключителен кулинар и предлага местни ястия със сертифицирани биопродукти отсобствената си градина и стопанство. Нейни специали¬тети са традиционните съчанлийски гузлеми, заешка баница, кокошка с катми, заек в тиква, парено яре и саралии, приготвяни по оригинални рецепти на баба й, преселничка от Беломорска Тракия. Съпругът й Николай е майстор на родопските специалитети кукуреш, прочутото чеверме и дивеч в гърне. Освен в семейната къща Василеви настаняват гости в други две къщи в селото, купени и ремонтирани от техни приятели.

Лешоядите

„Дивата ферма“ граничи със защитените местности Кован кая и Черната скала – убежища на грабливи птици, някои от които са застрашени в световен мащаб. Затова обичайна гледка в тази част на Родопите са прелитащите в небето египетски и белоглави лешояди и други пернати екземпляри. Повече за дивата природа на планината ще научите от природозащитния център в гр. Маджарово.

Подхранването на дивите лешояди е основна дейност на природозащитния център. Тя предоставя възможността на птиците да оцеляват и успешно да отглеждат своите малки. Белоглавите лешояди са огромни птици с размах на крилата 2.6 метра. Трудно човек може да си представи как няколко десетки лешояда се бият за храна на живо пред него, но тук това става реалност. По време на храненето лешоядите се наблюдават от близко разстояние с бинокли и зрителни тръби. Източните Родопи са най-доброто място за снимане на хищни птици в България. Само в продължение на 20 км по долината на р. Арда се срещат две трети от всички видове грабливи птици, обитаващи Европа. Природозащитният център организира специализирани турове за снимане на лешояди и други хищни птици и бозайници.

От Маджарово може да се отправите към с. Бориславци, където се намира една от последните действащи

сусамови таханджийници в България.

След истински сладката дегустация на пресен тахан и мед собствениците ще ви демонстрират и производствения процес, при който от изпечения сусам се извлича гъст тахан. Таханът е изключително богат на калций продукт, а смесен с мед е истинска вкусотия. Много е полезен и за хора със стомашни проблеми.

Вила „Армира“

В района на Ивайловград непременно отидете до античната вила „Армира“. Открита е през 1964 г. при строеж на язовир. Представлява луксозна вила- дворец с пищна мраморна украса и оригинални подови мозайки. „Армира“ е най-запазеният паметник от римско време по нашите земи, определят я като уникален образец на римската провинциална архитектура. Построена е през втората половина на I в. от виден тракийски аристократ.

На площ от 3600 кв. м сред красива градина се е издигала внушителна двуетажна жилищна сграда с панорамна тераса и много различни помещения (спални, приемни, зала за пиршества, стаи за гости, дневни, баня и др., като само на първия етаж те са били 22). Постройките са ограждали под формата на буквата П голям открит плувен басейн. През следващите векове вилата се разширява.

ПО ТЕМАТА

Разкопките показват, че през II век в нея е създадено ателие за художествена обработка на добивания в околността бял мрамор. Благодарение на майсторите вилата придобива блясъка и разкоша на истински дворец от Римската империя – целият първи етаж е бил облицован със съвършено изработени мраморни плочи и пана, покриващи стените на коридорите и всички представителни помещения от пода до тавана, както и самият басейн, около който е имало стенна колонада и красива ограда – балюстрада от мраморни решетки. При раз¬копките са открити почти 3000 фрагмента от мрамор в много добро състояние. Днес само част от мозайките са останали във вилата. Други са в НИМ, керамиката – в Археологическия музей на БАН в София, а част от мраморните украси – в музеите в Кърджали и Ивайловград.

Биещата икона

Село Свирачи край Ивайловград е известно с две неща – голямата тракийска могила, в която е погребан някой от собствениците на вила „Армира“, и църквата „Свети Димитър“, построена през 1859 г. Църквата безспорно е по-интересна, защото в нея е известната чудотворна икона на Света Богородица. Иконата – доста голяма и тежка – се сваля веднъж го- дишно от иконостаса – на Голяма Богородица, 15 август, след литургията, и много жени свидетелстват как, поемайки я в ръцете си, тя започва да ги „бъхте“ (бие).

Една от версиите е, че бие само грешниците, друга – праведниците, а трета – грешниците, чиито грехове са простени. Ритуалът в село Свирачи датира от над век и половина. За него първи разказват гърци, които са живели в селото. Има, разбира се, противоречиви мнения.

Отец Димо твърди, че преди години, когато не се изпълнил ритуалът „държане в ръцете на иконата на Света Богородица“, тя сама слязла от иконостаса. На сутринта я намерили на пода. Той разказва още, че иконата и вярата са помогнали на много хора с различни проблеми – от бездетни двойки до болни от различни болести. Важно е да вярваш, твърди отецът, докато благославя богомолците.

Долно Луково

Друга църква, която безспорно си заслужава посещението, е в с. Долно Луково. Долно и Горно Луково са съвсем в ъгъла на България, на 25 километра от Ивайловград, току на гра¬ницата с Гърция. За да влезеш в тях, минаваш покрай вече несъществуващите гранични заграждения. Покрай тях се вие Бяла река, чиито меандри са защитена местност, а пясъците й, твърдят, златоносни. Местността е изключително краси¬ва, а в климата силно се усеща средиземноморското влияние – Александруполис е само на 42 км. Днес в Горно Луково е оста¬нал един жител, а в Долно Луково – няколко десетки, предимно възрастни хора. Тук навремето популярен занаят е бил бубарството, за което свидетелстват големите къщи.

„Живата история“ на Долно Луково и неговата 200-годишна църква „Св. Константин и Елена“ е 70-годишната Стефана Хонгова. Тя е написала и книга за родното си село.

Откога съществува първото село тук не се знае, разказва баба Стефана. Знае се, че е било унищожено от чумната епидемия през XVII в. и оцелелите се местят на другия бряг на реката (за да избягат от болестта) и слагат началото на Горно и Долно Луково.

През 1806 г. оцелелите от чумната епидемия строят църква. Направена е под формата на ниска селскостопанска постройка, строена е тайно, през нощта, само за една седмица е издигната и покрита под прикритието на дъбовата гора. Строили са бързо и тайно, за да не усетят турците и да се вместят в закона, казващ, че покрита постройка не се разрушава. Така църквата оцелява. Изографисана е от местен майстор с растителни бои. Дърворезбите също са на местен майстор, а иконостасът е пренесен от старата църква „Св. Георги“ от опустошеното от чумата старо село.

И до днес не може да се каже дали иконостасът е дело на майстори от Дебърската или от някоя друга по-известна школа от миналото, казва г-жа Хонгова. Тя показва и надписа върху вградената на пода пред олтара каменна плоча, на която са увековечени имената на ктиторите на храма. Надписът е на старогръцки. Стефана Хонгова го преписва и изпраща на специалисти да го преведат. Така се установява, че върху плочата са имената на поп Димо, Милоулу, Христо, Гемиджоулу Вълчо и датата на освещаването – 16 март 1806 година. Църквата е обявена за архитектурен и художествен паметник.

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара