Неписано правило сред хората – пътешественици е, че когато си на предела на силите си, най- бързият начин да заредиш батериите, е да се качиш на кораб и да се отдадеш на емоцията круиз, където и да е по света.
Така стана и с мен – след много работни ангажименти, се качих на самолет на Aegean airlines. След малка бутилка пивко гръцко вино и вкусни хапки, неусетно след час кацнах в Атина, оттам в Пирея, където на пристанището с радост съзрях в далечината кораба Celestyal Crystal, който спокойно стоеше в очакване на новите пасажери. Хората прииждаха весели и нетърпеливи, тръпнейки да усетят удоволствието да бъдеш на кораба, в добро настроение, което само едно такова пътешествие може да ти даде. Celestyal Cruises е точната компания за това. Техните кораби са Olympia и Crystal. Те са средно големи, тип яхта, и може би затова персоналното отношение на екипажа и безупречното обслужване е мисия за тях. Казвам го от първо лице, защото за мен това бе второ пътуване със Celestyal Crystal и знаех какво приятно изживяване ме очаква, но вече по друг маршрут – на три континента.
В каютата ни посрещнаха с бутилка класно вино и разнообразие от плодове. Разопаковахме багажа, наляхме си ритуално по чаша вино и седнахме на балкона, в очакване на кораба да отплава към първата дестинация Египет. Бях щастлива, че ще бъдем 48 часа на вода, за да си изчистя главата от работни мисли и да се отдам на новите предизвикателства в уютна обстановка и многото забавления, които предлага компанията.
На втората сутрин успешно акостирахме в най- голямото пристанище на Египет – Порт Саид. То е построено през 1859 г в началото на строителството на Суецкия канал. Градът е с население около 600 хиляди и заедно с Порт Фауд образуват метрополис с над милион жители.
Ръдиард Киплинг описва най- добре значимостта на египетското пристанище с думите: “Ако наистина искате да намерите някого, когото познавате и пътува, има две точки на земното кълбо, на които е необходимо просто да седите и чакате и рано или късно вашият човек ще дойде – доковете на Лондон или Порт Саид.
Най- голямата атракция безспорно са Пирамидите в Гиза, които като магнит привличат хиляди туристи от цял свят. Нетърпеливи слизаме от кораба и потегляме с военен ескорт към Гиза, на 209 км от пристанището. С нетърпение очаквах да видя новия музей, към който тържествено пътуваха мумиите на велики фараони преди време.
Огромно бе учудването ни в Кайро, когато слязохме пред стария музей. Новият изобщо не беше построен. Това не ни отказа да посетим стария. Отново се докоснахме до богатата египетска история чрез артефактите – импозантните статуи на воини и фараони, посуда, прибори и накити, донесени от гробниците в Долината на царете по река Нил. Най-впечатляваща тук бе гробница на момчето – фараон Тутанкамон, напълно запазена след разкопките през 1922 г .
Продължихме пътя си към Гиза. Малко преди залез слънце се появиха трите пирамиди и Големият Сфинкс. Гледката бе величествена, защото слънцето със своите лъчи ги беше обагрило в злато Те стояха величествени и спокойни пред нас, за да ни покажат колко много неща не знаем за чудесата на древния свят. Интересно несъответствие е това, че цар Хеопс е с най- малка статуя в музея, а това е човекът, който построява най- високата пирамида – 147 м. от 140 тона камъни за период от 30 години. Другите две, построени от него, са на сина му Хефрен и съпругата му Микерин. И като си представим, че те са тук отпреди 2600 г. пр.Хр. и са разположени по специален начин спрямо конфигурацията на съзвездието Орион, свещено за древните египтяни, това още повече ни кара да се замислим с какви познания са били тези хора. Общата бройка на всички пирамиди в Египет е 88. Дълго време бях затаила дъх и безмълвно наблюдавах безграничността на тази почти космическа гледка. Дълбоко в себе си усетих прекрасната симбиоза на човешката мисъл и действие в това архитектурно чудо – пирамидите на фона на майката природа през синьото небе, слънцето и красотата на пустинята.
След последните слънчеви лъчи се прибрахме на кораба, удовлетворени и щастливи от видяното в Египет. Вечерта забавленията на кораба тепърва започваха. В лаунджа свиреха кубинското Duo JALEO, а в 21 ч всяка вечер започваше различно тематично шоу на 21 момичета и момчета – танцьори, акробати, певци. Те наистина бяха една извадка на световната трупа на „Сирк дьо солей“ на кораба. Седем различни спектакъла бяха представяни по най- красив и професионален начин с много декори, артистично осветление и прекрасни костюми.
И докато пътуваме по вода на път за Израел, се запознах с круизния директор на кораба Celestyal Crystal – Камел Хами Туше. Този французин с алжирски корени се оказа много артистична и ерудирана личност. Знае повече от 5 езика, а и малко български. За нас той сподели, че сме доста шумни като гърците, но много добри компаньони. Знаем как да се забавляваме и се сприятеляваме лесно около масите до късно през нощта. Открито приемаме новите хора. На въпроса ми как се забавляват толкова много хора по време на круиз, той отговори:
„Много трудно. Аз имам 33-ма артисти от различни страни. С този екип работим между 10 и 12 часа всеки ден. Круизният кораб е различен свят, той е един микрокосмос- различни религии- имаме мюсюлмани от Мавриций и Египет, католици, ортодоксални християни като гърци и българи. Лекарят и заместник капитана, отговарящ за персонала на каютите, са българи. Всички от екипажа постепенно ти стават приятели за цял живот, защото си денонощно с тях по 6 месеца. Някои се влюбиха, създадоха семейства и продължават да работят тук на кораба. Ние наистина сме едно голямо семейство- филиал на Обединените нации./ смее се/.Нашата основна цел е да накараме хората да се чувстват истински щастливи по време на всеки круиз“.
И не случайно Celestyal Cruises получава наградата на Critic U.K.Editor’s Peacks за най-добро обслужване в две последователни години 2018 и 2019г.
Следващата спирка бе Израел – пристанище Ашдот. Тук бе мястото да сбъдна едно от желанията си- да стана хаджийка.
Ашдот е град на средиземноморския бряг на Израел, намиращ се по средата между Тел Авив и Газа. Той е най- натовареното пристанище на страната като през него минават 60 процента от целия внос и износ.
Сутринта тръгнахме по стъпките на Божия син – Витлеем родното място на Христос с ценно минало и бурно настояще. Витлеем разполага с ценни артефакти още преди раждането на Исус. Тук е била създадена най-ранната любовна скулптура на хора, правещи любов. Тук са намерени свитъците и от Мъртво море. Вратите на Витлеем винаги са били отворени, както за поклонници, така и за бежанци. Всяка вълна е променяла облика му, но той винаги е устоявал.
Първото място, което посетихме, бе църквата Рождество Христово на известния площад Мангер (в превод ясла). Смята се, че храмът е построен на мястото, където се е родил Исус.Тук се е родил и Давид – вторият цар на Израел. Това е най- древната църква , построена от Константин (римски император) и майка му Елена. По-късно през 614 г. идват персите и разрушават почти всичко. Църквата е оставена, защото вътре видели техни символи и така тя оцелява и остава като най- стария действащ християнски храм в света.. Мястото на раждането на Божия син е в източната част и там е и четиринайсетолъчна сребърна звезда, принадлежала към олтар.
Уникалната икона, която мигновено приковава всички погледи, е Витлеемската Богородица. Тя се намира близо до входа на пещерата. На нея божията майка леко се усмихва в отстъпление на канона.Храмът Рождество Христово има 44 колони. В една от тях има дупки, където всички пъхат ръцете си, за да бъдат дарени със здраве и късмет.
Само на 10 км от Витлеем се намира Ерусалим – един от най- старите градове в света. Първите заселници са дошли тук през четвъртото хилядолетие пр. Хр. Градът е бил разрушаван два пъти, обсаждан 23, атакуван 52 пъти, завладяван и отвоюван 44 пъти. През годините преминава последователно през асирийци, азиатци, египтяни, римляни, перси, византийци, кръстоносци и араби, които са сменяли облика му многократно.
На иврит Ерусалим означава „град на мира“. Тук е и гробът Господен и тежкият път до разпятието. По пътя е и „стената на плача“. Стотици хора се стичаха до нея, с листчета в ръце с желания, които се опитваха да пъхнат в пукнатините на стената, за да измолят опрощение или изцеление. Видях десетки плачещи хора – от малки деца до възрастни мъже и жени. Запечатах по странен начин тази картина, едновременно на тъга и надежда, дълбоко в душата си. И тук залязващото слънце нежно докосваше огромното пространство, пред което се молеха хората. Казват, че потокът бил денонощен.
Прибрахме се по тъмно на кораба, а аз вече бях хаджийка. Очакваше ни специална гурме вечеря на една от най- известните в света експерти по гръцка и средиземноморска кухни Даян Кочилас – автор на повече от 18 кулинарни издания, както и на телевизионно шоу в САЩ. Шестстепенното меню, поднесено със специални вина, бе истинска наслада за всички сетива.
След поредната доза цирково изкуство по-късно вечерта, си легнах щастлива, че ме очакват още 3 островни предизвикателства – Кипър, Родос и Кушадасъ.
На следващата сутрин, отваряйки очи, Celestyal Crystal вече бе акостирал на пристанището в Лимасол. Градът е построен между два древногръцки града Аматус и Курион. Второто вълнуващо място на острова бе Пафос – там, където се е родила богинята на любовта Афродита. Пафос е отрупан с рошкови дървета, лозя, портокали, череши и праскови.Това е древен остров с руини на селища от осем хиляди години.Тук може да видите семейни гробници от 4 в.пр.н.е., както и чудесно запазени образци на мозайки с богове и картини от живота на хората.
След прекрасния ден по стъпките на Афродита, се връщаме в подвижния ни дом. Отново изненада на круиз компанията. Вечеря под звездите на осма палуба. Преди това майсторски изпълнения на готвачи върху различни плодове и зеленчуци по технологията карвинг. На фона на живата гръцка музика, вкусно опеченото месо и много вино, изведнъж светлините се насочиха към шефа изхранването на пасажерите на кораба румънеца Адриан Замфир, който излезе с огромна торта, на която пишеше България, обичаме ви! След този жест, всички над 200 българи на борда, тропнахме едно хоро, в което се включиха и други националности. Голям купон стана.
Ето че неусетно пристигнахме и на остров Родос, най- известният от Додеканезите. Всеки път той се разкрива по различно красив начин. Не случайно е наречен „Островът на розите“ или раят на розите, толкова много и различни видове цъфтят тук. А морската вода е кристално чиста и много синя. Родос е един от градовете в Европа с най- разнообразна архитектура. Смята се, че най- добрия начин да стигнете до него, е по море, защото така ще имате възможността да се насладите истински на красотата на Средновековния град, разположен в близост до пристанището и отличаващ се с величествени кули, стени и бастиони.
Последната, но внушителна в исторически план забележителност, бе турският остров Кушадасъ, който е дал името си на града в континенталната част и се свързват чрез мост.
Кушадасъ е един от курортните центрове в Турция. Той предлага много забавления- като започнем от красивите плажове, кафенета, шопинг центрове, и стигнем до голямото многообразие от ресторанти, барове и дискотеки. Но нашата голяма цел бе Ефес. Заселен около 100 г.пр.н.е. от йонийците, неговите руини свидетелстват за древната му роля по тези земи. След троянската война, гърците навлизат в тези територии и създават чудния град Ефес. Той израства като един от най- големите центрове за култура и технически постижения. Жителите са имали канализация за прясна и мръсна вода. Имало е две Агори – единият за разрешаване на търговски въпроси, а другият – за държавни. Тук са открити и първите обществени тоалетни. Имало е огромна библиотека с над 15 хиляди книги, преписвани на ръка. Този град е бил истинско съкровище на познанието. Можете да видите руините от храмовете на Хесте и Артемида – едно от седемте чудеса на света. Тук е била и къщата на Дева Мария, базиликата и гробницата на Св. Йоан, библиотеката на Целз, театъра, побирал 44 000 души.
Разхождайки се с възторжено лице, се спрях пред статуята на богинята Нике и за миг се почувствах и аз победител, защото само за седмица можах да се докосна до толкова значими културни и архитектурни паметници на човечеството. Срещнах се с древни цивилизации и имах възможността да запечатам завинаги в съзнанието си прекрасни природни картини като мъниста от една огърлица на Планетата Земя . И всичко това в един круиз на компанията Celestyal Cruises.
Сбъднах още една мечта – на три континента за седем дни.
0 Коментара