По традиция, за почивните дни през септември се насочваме на юг. Само че този път не към Гърция. Изненадващият фаворит за дестинация през почивните дни е Мелник. Звучи като клише, но клишетата са клишета, защото са верни, не е ли така?
Най-малкият град в България има история,
обратнопропорционална на размерите му. За близо 1200 години съществуване той е преминал през ръцете на траки и римляни, византийци и османлии, прабългари и славяни. Разраствайки се до административен и духовен център, а после редуцирайки се до сегашните си размери с население от едва 325 души, декорът на импозантните исторически събития, на които гръдат е бил свидетел, все още може да бъде видян.
Кордопуловата къща и Пашовата къща дават ясна представа за пeриодите на възход по време на Възраждането и за традиционното за района винопроизводство; Болярската къща е една от най-старите на Балканския полуостров; средновековният Роженски манастир привлича с фреските и чудотворната си икона; руините от крепостта на Деспот Алексий Слав, основател на независимо феодално княжество през 1215 г., могат да се видят и днес на хълма Свети Никола над Мелник…
Кордопуловата къща
е построена през 1754 г. Притежателите й – богатото гръцко семейство Кордопулос – се занимавали с производство на вино. Вътре все още има изба във формата на 150-метров тунел, където могат да се съхраняват до 300 тона вино. Най-голямата бъчва в него побира 12.5 тона вино, което е в някаква степен дори леко плашещо. Разбира се, в къщата не просто те мъчат със тази, хм, сладка гледка – тук може и да се дегустира прочутото мелнишко вино. Впрочем, любопитен нюанс в Кордопуловата къща е тайникът – в него се е укривал прочутият тукашен революционер Яне Сандански. Гробът на харамията пък е близо до Роженския манастир.
Пашовата къща също притежава интересна експозиция, свързана с виното – в нея са включени не само автентични занаятчийски предмети, но и различни фотографии, свързани с процеса на винопроизводство.
Болярската къща
е най-старата запазена византийска къща на територията на Балканите – факт, с който действително можем да се гордеем, и който, за съжаление, впечатлява не само заради чисто историческата стойност на паметника, а и защото подобни артефакти са рядкост. Къщата е била резиденция на Деспот Алексий Слав, построена е през XII век и е била обитаема до XX в. Голяма изба, разбира се, ще намерите и тук.
Красивият турски конак в Мелник,
с типични източни декоративни елементи, също като Болярската къща свидетелства за важния статус, който градът е притежавал като административен център. Именно от сградата на Конака цялата област е била управлявана.
За историческите забележителности на Мелник може да се говори дълго. Но най-важното е, че градът не спира да се развива. Буквално току-що – на 31 август – завърши реставрацията на храма “Света Зона” и 800-годишната църква отвори отново своите врати. В нея дори е запазена дарствена грамота, датираща от времето на Деспот Алексий Слав (XIII в.). По този начин градът поддържа традициите си на духовен център – макар само четири от близо 70-те църкви в района му да са оцелели, благодарение на такива жестове, градът продължава да притежава особена енергия.
Наблизо е и Роженският манастир –
обител, която според някои сведения датира от XIII век. Той е един от няколкото средновековни манастири у нас, които са добре запазени. Считат иконата на Света Богородица Портаитиса в църквата му за чудотворна. Всяка година на 7 септември богомолци от цялата страна и от чужбина обдаряват иконата и нощуват в храма за здраве. На 8 септември – Малка Богородица, храмов празник на Роженския манастир, се състои литийно шествие и се дава курбан.
Широката мелнишка лоза
е другата емблема на Мелник. Този сорт, кръстен така заради широките мъхести листа на гроздето и на района, в който е отглеждан, е ендемит – тоест ботанически вид, разпространен само на територията на Югозападна България и по-точно около Мелник, Сандански, Петрич и селата Хърсово, Марикостиново, Капатово, Виногради, Зорница и т.н. Навсякъде край тия села сега има малки нови изби, които правят вино от стария местен сорт и предлагат дегустации. Опитите сортът Мелник да бъде пренесен и култивиран из останалите райони на България засега са неуспешни.
Природата също не е проявила скромност и се е постарала да създаде подходяща сцена за динамичните събития от живота на Мелник – мелнишките пясъчни пирамиди (мелове) ерозират феноменално във формата на пирамиди, гъби, игли, конуси и др. Пирин е загърнал града ласкаво в зелените си поли.
Скрит пред очите ни, Мелник съдържа неподозирана дълбочина.
Нaучи повече за гр. Мелник на официалния сайт на града – http://melnik-bg.eu/bg/home
0 Коментара