(Не)познатите прелести на България

Светът на пътешествията отново се пробужда. В нашата страна има някои чудесни места, които може да посетите на открито, без да ви се налага да се притеснявате, че ще срещнете много хора. Не защото не са красиви, а защото са малко познати. Ето някои предложения, на които може да се насладите лично и които ще задоволят приключенския ви дух.

Крепостта Маркели: Многослоен християнски комплекс

 

Крепостта Маркели е един от най-забележителните и добре съхранени археологически паметници в Южна България. Намира се на 50 км от Бургас и на 7 от Карнобат.

Изборът на мястото от древните показва много добро познаване на географските особености на района – възвишението давало видимост във всички посоки към проходите и укрепителните съоръжения. В същото време хълмовете някога били покрити с непроходима гора, достигаща чак до морето, която скривала крепостните стени от погледа на нападателите. Тук се намирала единствената връзка юг-север в големия периметър на блатистата местност – това е античен мост от ІІ в., чиито останки са открити в западното подножие на крепостта, и именно местоположението на моста предопределя значението на крепостта по-късно.

За произхода на името Маркели има различни мнения, като се налага тезата, че е свързано с наименованието на реката в подножието на крепостта – Мочурица със старото име Марцил.

Древна история

Разкритата при археологически разкопки керамика свидетелства, че на хълма, върху който по-късно възниква крепостта, е съществувал живот още през Късножелязната епоха (I  хил. пр. Хр.). Крепостта възниква през късната Античност в края на ІV и началото на V век, като началото й се свързва с изграждането в най-високата й част  на ранен християнски матриум, посветен на християнски мъченик.

В архитектурно отношение Маркели, както повечето подобни съоръжения, се състои от вътрешна и външна крепост, като територията й се разширява в годините.

Първата крепост е част от Източната Византийска империя и постепенно укреплението прераства в град. Разкритият във вътрешността на крепостта църковен комплекс с раннохристиянска базилика подсказва, че през V-VI в. тук е имало обособено епископско средище, част от Константинополската патриаршия. Величествената трикорабна базилика била богато стенописана, с много мраморни  колони, капители, олтарна украса – символ на архитектурните и художествените достижения на епохата.  Укрепването на града било направено с мощни стени от редуващи се каменни редове и тухли и ранновизантийски кули с формата на вписан кръст, като най-впечатляваща е  югоизточната кула със запазена бойница.

Сцена на съдбоносни битки

Ролята и значението на Маркели се развиват паралелно с израстването на Плиска като държавно-политически център на младата българска държава. През Средновековието крепостта е заемала важно място в политическия живот на Балканите и е била отправна точка на войските, поемащи на  поход. Крепостта контролирала най-прекия път от Плиска до Константинопол и затова край нея са се разиграли няколко съдбоносни битки за България и за Византия.

През 792 г. хан Кардам печели край Маркели победа над византийските войски, командвани от самия император Константин VІ.  Крепостта е изходната база на грандиозния поход на император Никифор І Геник – през 811 г. византийската армия предприема настъпление срещу столицата Плиска, а разгромът на византийските войски дава възможност на българския владетел Крум да предприеме настъпателни действия в Тракия. При попадането на крепостта в български ръце, тя е разширена и доукрепена, като около нея са изградени едни от най-грандиозните землени съоръжения – валове и ровове – на Балканския полуостров. Така Маркели се очертава като най-голямото и мощно старобългарско укрепление на юг от Стара планина.

Особен интерес представлява водоснабдителното съоръжение, което е истински шедьовър на древното строително изкуство. Намира се на западния склон на възвишението, в непосредствена близост до р. Мочурица. Представлява сложна система от кули, резервоари за вода и тунел, свързващ крепостта с реката.

Мост между Севера и Юга

След приемането на християнството в България (втората половина на IX в.), върху руините на разрушената раннохристиянска базилика била издигната еднокорабна старобългарска черква. Богатата мраморна декоративна украса, аналогична на Преславската, показва и новата роля на Маркели като мост между Севера и Юга, между столицата Преслав и присъединените южни територии.

Свидетелство, че градът е просъществувал и през византийското робство, е разкритата кръстокуполна византийска църква от XI в., която се оказва най-горният пласт от многослойния християнски комплекс.

За живота в Маркели през ХІ- ХІІІ в. съдим по останките от поредния издигнат монументален християнски храм, стопански сгради и многобройните монетни находки. Това е време на стопански, търговски и културен разцвет на средновековния град. Краят на Маркели настъпва в началото на XIII век при наказателния поход на латинския император Хенрих Фландърски през лятото на 1207 г. Предводителят на кръстоносците опустошил цяла Североизточна Тракия, в това число и древните градове-крепости. Предполага се, че напусналите жителите на разрушения Маркели поставят основите на днешния Карнобат.

Наследство за бъдещето

Днес, разхождайки се из руините на Маркели, се долавя някогашното величие на древния град. Крепостта е сред най-коментираните средновековни обекти в българската история, а проучването й е започнато още от пионерите на българската археология – Константин Иречек и братята Шкорпил. Маркели е разкопавана активно в периода от 1986 до 1994 г., след което изследванията са прекъснати и възобновени през 2004 г. Предстои реставриране и консервиране на комплекса. Тук  са открити рисунки на човешки и животински фигури, различни стенописни фрагменти, керамични мозайки и мраморна пластика в преславски стил. Резултат от археологическите проучвания на Маркели са култови, жилищни и стопански сгради, множество стрели, накити, печати. През 2007 г. е направена ценна колективна находка от ХІ-ХІІ век от общо 37 монети, от трима императори, които доказват  постоянното обитаване на крепостта от VІІІ до ХІІІ в. Част от находките днес са изложени в експозиция „Археология” в Карнобат.

Геокомплекс Зарапово: Самодивски легенди и живописни пейзажи от Предбалкана        

Зараповският водопад е сравнително малък, но много красив природен феномен, а местността около него е незабравима. Водата пада от около 16 м по живописни стъпала и прагове и предлага възможността да се полюбувате на прекрасната гледка от двете малки дървени мостчета и от леснодостъпна обзорна площадка.  Водопадът е част от екозона „Средна Янтра“ и геокомплекс Зарапово, който  се намира на 15 км от град Павликени и на 27 км от град Велико Търново. Разположен е по пътя Павликени-Балван-Велико Търново, на около 3 км от село Вишовград в посока към село Емен, на метри от пътя.

Разходката до водопада е кратка и приятна – в началото на екопътеката има място за паркиране, а маршрутът е около 20 минути в двете посоки. Възхищението от неповторимата местност започва с минаването  по голям каменен мост, оттам се спускате в ждреловидната долина и потъвате в този истински оазис на Предбалкана. Надолу по дерето след 5 минути се стига до извор със сладка вода над река Зароповска. В руслото вирее рядка билка, наричана мокриш, за която днес знаем, че е богата на витамин С. В близката местност „Бъклицата” пък има лечебен извор, който излиза от скала и водата му сякаш ври. До водопада се намира пещера, обитавана от праисторически времена и тук са открити  първобитни сечива и прабългарски монети. Освен чудесно място за съзерцание, геокомплекс Зарапово е подходящ за организиране на пикник – има изграден кът за почивка, беседка с голяма маса, пейки и барбекю.

Екозоната е богата на природни феномени, затова, ако сте стигнали дотук, непременно се отбийте и до екопътека „Еменски каньон”, която се намира на около 3.5 км. Тя изцяло следва скалистия ръб на каньона и има множество отклонения с висящи дървени мостове, ниши, сводове, спускания и изкачвания, преход през гориста местност, като се стига до водопад  „Момин скок“.

Легенди за самодиви

Вярва се, че мястото на водопада е не само воден кръстопът, но и самодивско сборище. От местните ще научите легендата за десетата самодива – внучката на воденичаря Денчо – русокосата Дочка. Тя залиняла след като Али – разбойник от село Емен, опитал да я отвлече. После изчезнала и се заговорило, че дружи със самодивите, които често се къпели във водопада край дядовата й воденица. Скоро след това намерили Али мъртъв,  сякаш покосен от  магия.

Древното селище Вишовград

В местността се намира автентичното селище Вишовград – място с древна култура и богато историческо наследство. В землището на селото са разкрити останки от римско кале (връх Чуката), а в двора на читалището има уникална находка – каменен саркофаг на римски жрец и съпругата му,  в самото читалище е уреден етнографски музей. С името на селото са свързани древни предания – според някои е наречено така заради многобройните вишневи дръвчета; според други идва от името на жена, чиято сянка била вградена в съществуващия някога манастир. Селището пази и истории за велики личности и събития. Kрай него са били две от битките на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Оттук е родом Мирчо войвода, който установява за 2 месеца българска власт в Търново. В селото получава прозвището си Бачо Киро, който бил даскал в местното училище и наричан уважително „Бачо”, от тук е и майката на Петко Славейков.

Водопад „Скока“ – красотата на водата, свежестта на гората

Водопад „Скока“ е приказно място в Тетевенския Балкан, което е леснодостъпно целогодишно. Той има два ръкава. Левият е висок около 30 метра и от него постоянно тече вода, като количеството й варира според сезона. Десният ръкав е значително по-висок – около 60 метра и в периоди на маловодие пресъхва. Слабият му дебит позволява през зимата целият скален масив да се покрие с лед, което предоставя прекрасна възможност за практикуване на ледено катерене.

Навигатор

Началото на екопътеката „Под пръските на водопада“, която достига до „Скока“, тръгва от централната градска част на град Тетевен. Оттам придвижването може да стане  пеша или с кола, като се премине през един от кварталите на Тетевен „Козница“. За да се стигне до екопътеката, първо трябва да се пресече реката по моста срещу площада в Тетевен, а след това да се мине покрай градския пазар. Пътят към водопада продължава 2 км по асфалтов път, до остър завой, от който започва същинската и най-красивата част от екопътеката. На този завой има широко място, което може да се използва за паркинг. Цялата дължина на маршрута е около 4 км, като от тях 3,4 км са асфалтов път, а останалите около 600 м-  екопътека.

Райската пътека

Водопадът се намира на малката река Козница, която протича с множество прагове в тясна и гориста долина, вие се в основата на отвесни скали и накрая навлиза в Тетевен, където се влива в Бели Вит. Пътеката към „Скока“ води срещу течението на рекичката и е почти хоризонтална – само на няколко места има кратки изкачвания. В началото се преминава по дълга дървена платформа с парапет и поредица от малки вирове. Неслучайно този маршрут е наречен  романтично „Под пръските на водопада“.

Живописното дефиле на река Козница е изключително красиво. Каньонът пленява с вечнозелените, покрити с мъх заоблени камъни около коритото на реката. Въздухът е невероятно свеж. Минава се по няколко дървени мостчета, които сякаш са от приказка. По протежение на целия път са направени маси и пейки, а до водопада е изграден заслон с огнище, удобен за пикник.

Екопътеката е подходяща за хора без физическа подготовка и дотам има достъп във всички сезони. В единствения по-труден участък в скалата е вграден метален парапет. Прекрасна екскурзия до една малко позната, но пълна с очарование природна забележителност.