Очарованието на Карадениз – турското Черноморие

Всеки път в Резово, най-южната точка на българското Черноморие, си мечтая да премина оттатък границата и да видя турските села, градове и плажове, но, уви, ГКПП там все още няма – най-близкото е чак в Малко Търново.

Желанията, ако са искрени, често имат свойството да се сбъдват по неочаквани начини – и така се озовах на турското Черноморие, но не отвъд Резово, а в другия му край, близо до границата с Грузия – в градовете Орду и Гиресун.

За да се убедя още веднъж, след като съм пътувала десетки пъти в Турция – във всички големи морски курорти – Анталия, Мармарис, Бодрум, Фетие, Кушадасъ и околните градчета, многократно в любимия Истанбул, в Одрин, Анкара, Измир, Кападокия, Чанаккале, остров Гьокчеада и т.н., че Турция е дарена с невероятни природни дадености и – с лека завист да кажа – умее да се грижи за тях.

Орду и Гиресун са два от градовете на Източното турско Черноморие, до които може да стигнете и със самолет от Истанбул за около час, и с кола – ако обичате пътешествията, бавното придвижване и опознаване на нови места и хора.

Летището, носещо името на двата града е на равно разстояние от тях – около 20-30 км, и е построено върху изкуствен полуостров върху самото Черно море – първото нещо, което ще ви изненада тук е, че на доста места планината се извисява току от морето и градовете се развиват стъпаловидно нагоре сред всички нюанси на зеленото, като всеки прозорец има великолепна гледка към морето.

Добре дошли в Орду

Орду е градът с една от най-добре измислените и създадени крайбрежни улици, по които съм се разхождала– видях я и от високо, и я преминах с удоволствие пеша в късните часове на вечерта. От високо виждаш как с умело проектирани вълноломи и тераси са доразвити естествените плажове, така че вълните да не са проблем. След плажовете следва широка алея с дървета и много, наистина много маси с пейки и беседки за пикник, които в делничната лятна вечер бяха пълни с весели многолюдни семейства и компании. След алеята за пикник следват тротоар, две ленти за тичащи с подходяща настилка и две ленти за колоездачи.

Улицата не е задръстена от сергии с храна и джунджурии – храна се продава тук-там, а заведенията са предимно от другата страна на булеварда, който следва след двупосочната колоездачна алея.

Най-добрата гледка към града – наистина спираща дъха, ще получите от хълма Бозтепе, който започва в самия край на крайбрежната алея.

Бозтепе е едно от най-старите селища в района, сега квартал на Орду. Къщите му са разпръснати по склоновете, а най-добре ще се насладите на гледката, ако изкачите 450-те метра до върха му с кабинковия лифт. Разстоянието по пътя от центъра на града е 6 километра.

Наградата ви горе ще е очарователна гледка към целия Орду, синевата на Черно море и изящната линия на брега. Направете го от терасата на ресторанта до въжената линия, който освен с терасите си на ръба на хълма, ще ви изкуши и с най-доброто от регионалната черноморска турска кухня. Изключително вкусна – както навсякъде в южната ни съседка. Въобще турската храна говори на всички световни езици, събрала в себе си най-доброто от земите, някога владени от Османската империя… Но за нея – после.

На върха на Бозтепе ще откриете още чудна търговска улица (тук е мястото да пазарувате автентични местни сувенири), кафенета, ресторанти, барове, места за отдих и пикник.

Долу, на брега на морето, ще вечеряте вкусно с гледка към живописен осветен залив и към Бозтепе – в ресторант „Вагон“. В някои ресторанти, където ходят семейства с деца няма да ви сервират алкохол. За сметка на това в нощните клубове кипи живот до късно с жива музика.

Наричат Орду вратата на Източното Черноморие. В района ще се насладите на много природни красоти, гледки, в които синьото на морето се слива с многото нюанси на зеленото тук, а планините започват току от брега – с красиви гори, плата и върхове. На турски плато е „яйла“ – мястото, където пастирите изкарват овцете на паша през лятото, а няколко от тях са природни забележителности и привличат много туристи за различни планински активности.

Градът пази исторически паметници още от VII пр. н.е., а архитектурата му е повлияни и от гръцкото (т.нар. понтийски гърци) и арменско население, които са живели в района до 20-те години на XX век. Част от православните храмове са запазени, други са превърнати в музеи.

Лешниците – местната гордост

Лешниците в Карадениз и специално в Орду са нещо като розовото масло за Казанлък – местна гордост и сериозно перо в икономиката – над 60% от световното производство на лешници е в Турция и то именно тук, в района на Одру. Да го знаете следващия път, когато бъркате щастливо в буркана с Нутела или хапвате парче шоколад с цели ядки. Ще видите лешникови дръвчета и в самия град – ядките растат на клончета по три-четири, а след като се оберат се сушат на слънце, за да се отстранят лесно обвивките им – вече с машини, разбира се. Турската дума за лешник е „фъндък“ – преминала в българския с друго значене.

И също така, разбира се, първата форма на нутела е измислена именно в района на Орду – ще видите и най-старата машина, която прави лешников тахан, в музея, посветен на фъндъка и историята на неговото отглеждане в района. Той е създаден в стара триетажна къща в Орду и показва и разказва наистина интересно за лешниците, за които местните казват, че винаги са били част от живота и културата им.

Лешниците са изключително полезна и здравословна храна, а чудесният им вкус ги прави предпочитан продукт както в сладкарството, така и в „солени“ рецепти.

Навсякъде в Карадениз може да си купите фъндъци във всякаква форма и от всякакъв сорт, включително местна лешникова паста – натурална или с мед, лешниково масло.

А може и да наберете сами лешници

Например в туристическото екоселище Кабакдаги, в което местните хора са създали нещо като кооператив за биопроизводство на лешници и други продукти, както и къщи за гости. Селото е на около 40 км от Орду и от хълма му се разкрива гледка към Черно море, към река и към езеро.

Историята на Кабакдаги е интересна – селото е грузинско, създадено и все още населявано от потомци на грузински мюсюлмани, които се преселват от района на Батуми в Грузия в Османската империя по време на Руско-турската война през 1877 г., същата, която освобождава България.

Грузинските мюсюлмани до ден днешен пазят живи традициите и обичаите си, в бита и в кухнята си. В селото готвят и гощават гостите си с над 100 вида стари рецепти, донесени от Грузия.

А гостите са много, защото селото развива екотуризъм и биологично земеделие – с всички сертификати за това, и всички гозби се готвят само с чисти продукти. Може да направите резервация даже през www.boolking.com – хотелът на нашия гид, който ни разхожда из лешниковите горички, а после ни гощава в къщата си за гости се казва Hayat Oksijen.

Потомците на преселниците са възстановили първите исторически къщи в селото, а на стария площад до джамията редовно се провеждат пазари на производители на органични храни.

Кабакдаги е единственото грузинско село в Турция с писменост, наречена „дедабрули хели“, която е вид грузинска писменост, означаваща „старописно писмо“. Този образец на писане е изсечен върху каминен камък на къща в селото.

Полуостровът на аргонавтите

От Орду по пътя към Самсун се намира полуостров Язон, завършващ с драматично живописен и издаден във водата каменен нос с фар. На него е запазена православна църква, построена през 1869 г. от грузинци и гърци, живеещи в района, и днес възстановена в оригиналния си вид и отворена за посетители. В предхристиянски времена на нейно място е имало храм на Язон за защита на моряците, плаващи в бурното Черно море. Полуостровът носи името си от митичния водач на аргонавтите Язон и се твърди, че именно тук те са спрели да се крият, бягайки със златното руно от Колхида (в днешна Грузия).

Полуостровът е част от малкия и красив град Першембе на брега, разположен сред хълмове, разделени от дълбоки и стръмни долини. Хълмовете с бурна растителност във всички нюанси на зеленото се спускат под стръмни ъгли към брега, образувайки живописни заливи по крайбрежието.

Край брега е и малкият скалист необитаем остров Хойнат, който в миналото е бил пиратско убежище и някои руини още се виждат на него. В момента там живеят рядък вид корморани.

Една от впечатляващите природни забележителности в района е и платото Айбасти, на около 1500 метра над морето. От най-високата му точка се открива омагьосваща гледка на зелените пасбища на яйлата, пресичани от виеща се като змия сребристо-синя река. Тук от повече от 1000 години насам през юли се провеждат традиционните мазни борби и планински фестивали. Любимо място за почивка, пикник, сафари и парапланеризъм на местните хора. Има и малко езеро.

Към Гиресун

Гиресун е красив крайбрежен град, където зеленото и синьото се сливат по очарователен начин. Разположен е на полуостров, прегърнат от морето, а къщите му се издигат нагоре по хълмовете – планината започва почти от крайбрежния булевард.

Понтийските планини, с най-висок връх Качкар (3932 м) доминират пейзажа в целия район. Те се простират успоредно на черноморското крайбрежие на Турция, затваряйки Анадолското плато от север и стигайки до Грузия. А в Гиресун са току до морето.

Планината дава огромни възможности за планински спортове, трекинг, скачане с парашут, катерене, селски туризъм – оказва се, че точно този тип ваканции са популярни сред арабските туристи.

Тази целувка между планината и морето дава и някои особености на местния климат, силно изразени в Гиресун. А именно – влагата, която идва от морето се „удря“ в планината и се връща под формата на дъжд и влага по крайбрежието, което прави климата субтропичен, а растителността – във всички нюанси на зеленото. Особено по северните склонове на планината, които имат спираща дъха гледка към морето.

В по-ниските части на планината се отглеждат чаени насаждения, а по-високите са заети от иглолистни гори. Множеството езера, както и малки ледници и буйни реки също допринасят за красотата на гледките. Територията е обявена за национален парк през 1994 г.

Името на Гиресун е било „Керасус“ в древността. Според един източник името се отнася до „череша“, които растат изобилно в околностите; докато друг източник твърди, че произлиза от думата „керас“, което означава „рог“, защото полуостровът се простира като рог в морето. Гиресун е бил дом на римляни, византийци,  тюркмени, генуезци и османците.

Гиресун, наричан още „столицата на лешника, родината на черешата“, носи следите на всички цивилизации, които са живели някога тук – с къщите си, църквите, манастирите, джамиите, гробниците и древната си крепост, с острова на амазонките. Този едноименен остров е с площ едва 4 хектара и се намира на 1,2 км от града. Малък е, но е най-големият остров на турското Черноморие и в момента тече голям проект по превръщането му в туристическа атракция. На острова има руини от каменен храм без покрив, укрепления и две преси за вино или масло. Храмът без покрив се твърди, че в древността е бил на амазонки, които  провеждали там религиозни ритуали. Археологическите проучвания предполагат, че е построен през класическата елинистическа епоха. Черен кръгъл камък с диаметър около 4 метра, се намира в руините на храма.

Ако посетите Гиресун през юли, можете да опитате диви черни череши в родината им. Още една легенда – смята се, че първите черешови дървета са донесени в Европа от римския генерал Лукул именно от Гиресун. Черешите тук се готвят – в салати или като самостоятелно предястие и имат много интересен вкус, без класическата им позната ни сладост.

Крепостта на Гиресун е идеалното място за панорамна гледка към града и планината.

Музеят на Гиресун е разположен в 150-годишната православна църква на понтийските гърци от средата на XIX век. Сред произведенията, изложени в музея, са древни артефакти от бронзовата епоха, хетския, елинистическия, римския, византийския, селчукския и османски периоди – каменни релефи, оръжия, дрехи и образци от монети, използвани в древността.

Друга забележителност е природният парк Кузалан – на 45 км от града, на 1800 м надморска височина. Водопадите Кузалан и травертините са дом на различни пещери, древни дървета,  мелници, огромно разнообразие от растения и птици, древни руини и сводести мостове. С малки еко хотели и къщи за гости, паркът предлага разнообразие от екскурзии, трекинг, фото сафарита, велосипедни сафарита, АТВ-та, скално катерене, риболов и наблюдение на птици.

Езерото Мави (Синьото езеро) е единственото място в Източното Черноморие, където газираната вода тече като поток. Синьото езеро става тюркоазено през определени месеци. Съставено от 3 големи и малки езера, водата на езерото придобива тюркоазен цвят с ефекта на варовик.

Кухнята на Карадениз

Турската кухня е вкусна навсякъде и това твърдение не подлежи на спорове. В Карадениз тя има свои регионални звезди, при това извън прочутите тук лешници и дивите череши, за които вече стана дума, както, разбира се, и черноморската риба, сред която паламуд.

Ястието, в което се влюбих (макар и да е удар по кантара) не е морско, а планинско – мухлама или киумак (да не се бърка с каймак). Забърква се с местно сирене, домашно масло, фино царевично брашно и се сервира горещо с хляб.

Хинкал е заемка от грузинската кухня или пък грузинците са го заели от турците – по този въпрос и на Балканите можем много да спорим – са големи равиоли, пълни със сирене, картофи или кайма, които се хапват с кисело мляко.

Черното зеле е типичен местен продукт, който намира място в много рецепти и е един от най-харесваните в региона. Прави се и на чудна чорба, която ще ви сервират във всеки ресторант в района.  Твърдят и че е полезна.

Кайгана наподобява омлет с много масло и много зеленчуци, включително черно зеле.

И, разбира се, в планината, в която пасат свободно толкова много овце, агнешкото е на почит във всичките си форми.