Осем града в Делхи

Дали Делхи е Индия или не, може да се спори както за всяко нещо, което се казва за тази страна. Но такова съмнение изниква при много други столици, които в стремежа си да бъдат „лице“ на страната прикриват с грим истинския ѝ характер. Ако се ограничите само в рамките на Ню Делхи, може да сте сигурни, че не сте видели Индия. Но ако включите в маршрутите си и Олд (Стария) Делхи, тогава ще усетите малко повече от тази толкова многолика страна. Веднага ще направим уговорката, че няма да чуете индиец да произнася името на столицата си така, както го изписваме.

Имайте предвид, че Делхи иска от посетителя търпение, за да му разкрие постепенно съкровищата си. Със своите 1300 паметника той затрупва дори най-амбициозните туристи. Един от най-гъсто населените райони в света е опияняващ микс от традиции и модерност. Всъщност Делхи е метрополия с няколко селища, чието символично сърце според мнозина е Олд Делхи, а Ню Делхи е официалната столица на Индия с всички институции на централното управление на страната. Националната столична територия с площ от 1483 кв. км е разположена на река Ямуна, десен приток на река Ганг.

От 1997 г. Делхи се дели на 9 окръга, като всеки от тях има по три района. Ние винаги се затрудняваме, когато трябва да опишем града, който три години беше наш индийски дом. И винаги ни е било интересно да четем пътеписи за него. Наистина какво успява да усети човек за 3–4 дни от един град, където животът тече вече 3 хилядолетия?

Червената крепост, Вратата на Индия,

Кутб минар, малко храмове, рикши, крави – и готово. А дали е толкова просто? Нашите първи усещания, които отдавна вече са затрупани от последвали напластявания, май бяха доминирани от тягостното усещане, че нищо не е такова, каквото сме си го представяли и сме очаквали да бъде. Пътешественикът Ибн Батута, който обикаля през ХІV в. целия познат тогава свят от Мароко до Китай, пише, че Делхи е най-големият град на вселената. По население днес индийската столица е колкото Рим и Вашингтон, взети заедно. По начин на управление е съюзна територия. На протежение от поне 80 км според преброяването от 2011 г. живеят 16 314 838 души, а в началото на 2015 г. населението е вече около 17 700 000 души. При тези темпове можете да си представите колко е набъбнало днес. Сигурно вече

надминава 20 милиона.

Число, достатъчно впечатляващо, дори и с уговорката, че в големите градове на тази страна никога не е възможно да се посочи точен брой на жителите. А какво ще е това число, ако се опитаме да си представим и колко хора са обитавали Делхи през дългия му живот?

Градът възниква през VI в. пр. Хр., но се превръща във водещ регионален център по времето на Делхийския султанат (XIII–XVI в.). От 1649 до 1857 г. той е столица на Моголската империя, а с нарастването на британското влияние в Индия постепенно губи политическото си значение за сметка на Колката (позната доскоро като Калкута). През 1911 г. властите обявяват връщането на столицата в Делхи и през 20-те години на ХХ в. британците изграждат Ню Делхи с амбицията да бъде столица на отвъдморските им територии и дори да надмине по блясък Лондон. Той остава столица на Индия и след като страната получава независимост през 1947 г.

А едва ли някой може да очаква, че в такова многолюдно поселение всичко ще е идеално. Наред с модерните райони

има много джугита,

както тук наричат кварталите с бидонвили, а нерядко бордеите изникват и сред лъскавите сгради и много улици нощем се превръщат в спални. От нашите прозорци виждахме сутрин и вечер обитателите на съседно джуги, разположено удобно между посолските комплекси, да се точат на върволици в съседната поляна, подгонени от естествени нужди.

Но каквото и да очаквате от Делхи,

какъвто и шок да изживеете при срещата си с него,

фактът, че тук животът тече вече три хилядолетия, е несравнимо по-важен от изместващата го в съзнанието на туристите екзотика на свещени крави, змиеукротители и прокажени просяци. Ние сме убедени, че родословието е важно, за да опознаеш и усетиш истински не само човек, но и град. Затова ще ви поразходим из делхийската история.

Съществува стара поговорка, че който и да основе град тук, ще го изгуби. Не са успели да я опровергаят нито могъщите моголи, нито дори британците, които остават тук едва 16 години – от преместването на столицата от Колката през 1931 г. до обявяването на независимостта на Индия през 1947 г.

Най-малко осем града съществуват

на мястото на днешния Делхи през вековете. Първите четири са на юг. Лал кот е изграден от Анангал II от династията Томар между 1052–1060 г. Този владетел допринася и за населяването на Индрапрастха – главния град на царството на Пандавите, познат от Махабхарата. Лал кот е разширен от Притхвирадж Чаухан – раджпутски владетел от Севера, в Кила Раи Питхора. А през 1192 г. градът е завладян от Кутбуддин Айбак, който тук прави своята столица.

Кутб минар

(наричан още Кутуб и Кутаб) в южния квартал „Мехраули“ напомня днес за величието на Делхийския султанат. Включен е в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Завършено през XII в., това е най-високото минаре в Индия, а казват и първенец сред построените от тухли в света. Основата му е с диаметър 14,3 м. Специалистите не са единодушни за предназначението на пететажния исполин. Застанали в подножието му не може да не се запитате дали от височина 72,5 м викът на мюезина е можел да бъде чут от дру – гиго освен от самия Аллах? Особено като се има предвид, че на този, който трябвало да вика, се налагало преди това да изкачи 379 стъпала… Минарето е считано за кутб, или стълб на исляма и могъществото на турко-афганската Мамелюкска династия.

Комплексът Кутб включва също и най-старата джамия в Индия, чието изграждане започва през 1193 г.; портал, построен през 1310 г.; гробниците на Алтамиш, Алауддин Халджи и Имам Замин; недостроеното минаре Алаи минар и един изумителен 2000-годишен железен стълб. Тази

седемметрова колона с тегло шест тона

е издигната от цар Кумарагупта I от династията на Гуптите (320– 540) първоначално в храм на Вишну в град Матхура, а по-късно е пренесена тук. Но целият тогавашен хиндуистки район по-късно е разрушен от мюсюлманите и материалите от него са използвани за строителството на Кутб. За аркадата на джамията са използвани каменните колони на 27-те хиндуистки и джайнистки храма на Кила Рай Питхора. Затова не се учудвайте, че сред декорацията в мюсюлманските постройки ще съзрете хиндуистки сюжети.

Върху оцелелия стълб с висока чистота на желязо личи санскритски надпис, посветен на цар Чандрагупта II (375– 413). А най-изненадващото е, че през дългото си съществуване той практически не се е поддал на корозия. И за обяснение на този факт има различни хипотези, включително и една за метеоритния му произход. Май никой обаче не се съмнява, че ако успее да обхване стълба с ръце, като стои гърбом към него, ще му се сбъднат желанията, защото опашката от желаещи никога не свършва.

С Кутбуддин започва

важен етап в живота на Делхи.

Неговата династия на Мамелюците (слугите, защото когато строи Кутб, той е служител на султана) е последвана от династиите Кхилджи, Тугхлак, Сайид и Лодхи и тези султани на Делхи изграждат империя, оцеляла до ХVІ в. и променила чувствително картината на субконтинента с нови технологии и обичаи. За следващия град свидетелства крепостта Сири, изградена около 1303 г. от Алауддин близо до днешния културен център Сири форт аудиториум. От града Тугхлакабад пък е едноименната крепост, построена само за четири години, която се вижда край пътя. На места стените ѝ достигат 27 м, но вътре са останали само руини. А казват, че в една от залите на двореца някога са можели да се изброят 1000 колони. Срещу крепостта е гробницата на нейния строител Гхиязуддин Тугхлак, с чиято смърт залязва и краткотрайната слава на Тугхлакабад. Докато строят града, се разразява

люта кавга между владетеля и светеца

Низамуддин заради работниците, които Гхиязуддин Тугхлак отклонява от гробницата на светия мъж. Хазрат Низамуддин Аулия е член на суфитското братство на мъдреците Чиштя. Названието на тези ислямски аскети произхожда от суф – вълненото облекло на първите суфи. Огорчен от обидата на владетеля, Низамуддин изрича проклятие в новия град да живеят само чакали. Скоро прокобата му се сбъдва.

Гхиязуддин е погребан в малка крепост в типична гробница на воин – с дебели стени и бойници. А гробницата на Низамуддин е в центъра на изключително активен и днес мюсюлмански комплекс. Много чужденци посещават Делхи, но малцина от тях се отбиват в него, а ние ще ви посъветваме да не го пропускате.

Мястото е шумно и с доста смущаваща хигиена,

но и сега вековната традиция събира всеки четвъртък по залез-слънце хор от суфити, които до късно пеят песните на персийския поет Амир Хусро, последовател на Низамуддин. Открай време комплексът е средище на ислямски аскети, а този факт привлича тук през вековете бедни и богати, с вярата, че светецът, приятел на Бог и велик духовен учител суфи, ще ги защити пред Страшния съд така, както с молитвите си спасява Делхи от нападението на моголите през 1303 г.

Тук е погребана и любимата дъщеря на моголския владетел Шах Джахан – Джаханара Бегум, също ревностна последователка на великия суфий. За разлика от величествения мавзолей Тадж махал, построен от баща ѝ на любимата му жена Мумтаз в Агра, гробницата на Джаханара е изключително скромна, без покрив, само с един жасминов храст и епитафия: „Нека нищо да не покрива гроба ми освен зелената трева, която е достатъчен покрив за гроба на нищия“. Нататък

в дългия летопис на Делхи

следват също създадените от Тугхлаците градове Джаханпанах и Ферозабад, чиито следи са във форта Фероз Шах Котла. Въпреки че по времето на Фероз Шах Тугхлак вече има дворци при Кутб минар и в Сири, той решава да построи нов на брега на Ямуна през 1354 г. Днес високи стени ограждат истински зелен оазис насред един шумен и многолюден квартал на Делхи до стадион за крикет. Вътре са останките от владетелските апартаменти. Триетажна сграда е издигната специално за да се постави върху нея пренесената тук от Фероз Шах тринайсетметрова колона на Ашока от III в. пр. Хр. Върху нея е изписан едикт на императора, който е оставил многобройни подобни стълбове из Индия. До колоната са останките от някогашната джамия Джама масджид. Разказва се, че в нея

Тимур се молил, преди да нападне Делхи

през 1398 г. В Пурана Кила (Старата крепост), пак в южната част на Ню Делхи, са останките от града на афганския владетел Шер Шар, който побеждава втория от Великите моголи, Хумаюн и за кратко прекъсва тяхното владичество в Делхи. През XVII в. Шах Джахан изгражда Шахджаханабад, когато мести тук столицата си от Агра. От този град остава Лал кила – Червената крепост, но за нея ще прочете малко по-нататък.

Пурана Кила има три големи порти, а на места стените ѝ достигат височина 18 м. Вътре е запазена джамията, строена от Шер Шах, хубав пример за стила на династията Лодхи, съчетаващ хиндуистки елементи като квадратни колони с мюсюлмански арки и куполи. Когато Хумаюн си връща властта, използва кулата Шер Мандал като библиотека. Именно тук пада от стълба и умира от раните, получени при падането. Южният вход на крепостта се нарича Хумаюн дарваза, защото от него се вижда гробницата на този владетел.

Текстът е откъс от „Голяма книга за Индия“ – третата от поредицата „Големи книги“ на пътуващия тандем Румяна Николова и Николай Генов. Този път те са избрали за своя разказ от 752 страници, илюстриран с над 2000 снимки, една от големите световни цивилизации, родена на Индийския субконтинент. Трудната задача става възможна, след като двамата са прекарали над три години в Индия и са изминали по пътищата ѝ повече от 120 000 км – маршрут, равен на три екватора.