След Джулия Робъртс в „Яж, моли се и обичай”, остров Бали е още по-мечтан. Приказно късче земя, населено с 3 милиона приятелски настроени и артистични жители. Тук даже боговете са повече от хората, защото всеки балиец си има поне по няколко персонални небесни покровители, на които по пет пъти на ден принася дарове. Те, разбира се, са скромни – цветя, ориз, вода и ароматни пръчици.
По средата на тропическия рай има задрямал вулкан, но останалата част от Бали е терасирана на оризища, мангрови горички и всякакви плантации, които дават по четири реколти годишно. А целият остров е
„поръбен” с плажове като плисирана пола.
Тук може да отседнете на всякакви места – от суперлуксозни петзвездни хотели до чисти скромни стаи под наем извън градовете.
В столицата Денпасар, както и на целия остров, е забранено да се строи по високо от 2-3 етажа и е препоръчителен традиционния ахритектурен стил – лек, въздушен и много красив. Дори моловете им приличат на храмове! Е, има няколко по-високи хотела, построени преди забраната.
Градчетата на Бали са малки, но заради хотелите и голф-игрищата сякаш преливат едно в друго. Санур се вие около приказен плаж, Кута е любим за младите с шумните си веселби, на Нуса Дуа на полуостров Букит са най-красивите и луксозни хотели, Убуд пък е нещо като балийския Монмартр – средище на художници и скулптори с наниз от галерии в близост до наситенозелени оризища. Туристите, които идват тук са една класа над средните. Не толкова като пари, колкото като култура.
Един от най-известните храмове на Бали е Танах Лот, въздигнат
на скала насред морето през 16-и век.
Отровни водни змии живеят в талазите около светилището и монасите смятат, че го охраняват.
Най-екзотичното място за вечеря пък е Джимбаран. На плажа, под светлината на звездите, са разстлани маси с безброй светилници. Ароматът от скарите с дървени въглища се стеле гъст и упоителен. А на влизане в ресторанта… гостът минава покрай вечерята си. В десетки аквариуми плуват омари, лангусти, всякакви видове миди и риби. Просто ги изваждат и ги мятат на огъня.
Гаруда е каменна птица (висока 283 метра), тежко кацнала на един от хълмовете на Бали. Самата тя изглежда като хълм. Гаруда е митичният орел от герба на Индонезия. В индийските легенди тя е ездитно животно на бог Вишну.
Паркът Гаруда Вишну Кенчана (накратко, GWK, от Garuda Wisna Kencana Cultural Park) е ширнал 230 хектара в най-високата част на Южен Бали. Световни звезди веднага са оценили естествения и внушителен декор на мястото и са правили концерти там. За сцена се използва огромното открито пространство, оградено с отвесни грамади, които осигуряват отлична акустика, а на „поляната” спокойно се разполагат 10 000 души. В каменния амфитеатър пък чакат слънцето да залезе, за да запалят факлите и с ритмичен звук, който напомня тракането на влак, да започнат представленията с емблематичните танци кечак, в който с изящни жестове танцьорки разказват история от „Рамаяна”.
Едно от най-екзотичните преживявания на остров Бали е чашката кафе „луак”. То минава за най-скъпото в света, защото от него се произвеждат само 230 кг годишно. В София се продава по 70-90 лева чашката. В САЩ цената е 250 долара за суров килограм. На Бали ще го вкусите за $5. Специалното на неговите зърна е, че минават през храносмилателния тракт на двуутробния бозайник – цибетка, който подбира за менюто си само най-узрелите и сочни плодове. Те излизат непокътнати, но обогатени с минерали и витамини в тялото на приличната на маймунче животинка. Бавната обработка с бактерии и ензими в червата й прилича на метода за ферментация на кафето при преработката му чрез т.нар. „мокър процес“, в който млечнокиселите бактерии също вземат участие.
Зърната се изхвърлят по естествен път, сушат се на слънце, след измиването си имат упойващ аромат, плътен вкус на карамел и (мълви се) ефект на амфетамин.
Едва ли има друго място на света, където
тишината да е част от интериора.
Толкова е осезаема, че може да се пипне. “Булгари” и Бали звучат достатъчно скъпо и аристократично и поотделно, че от комбинацията им човек очаква помпозен лукс. Нищо подобно! Световноизвестните италиански ювелири са загърбили разкоша на собствените си бижута и парфюми и са създали изчистен шик от прости наглед, но скъпи материали.
Курортът “Булгари” е хитроумно проектирано селище от 59 вили, разположени така, че през целия си престой да не срещнеш “комшиите”, ако не искаш. А за папараци да не говорим – те имат видимост само откъм морето. Къщичките са накацали по скалист склон на 150 метра над плажа, заобиколен със страховити зъбери. До пясъка се стига с частната еднорелсова железница на хотела. А от всяка вила се открива убийствена гледка към Индийския океан и храма Pura Luhur Uluwatu. Камък, дърво, вода, метал и много, много зеленина.
0 Коментара