Два пъти в годината – на 2 юли и на 16 август, старинният италиански град Сиена е обхванат от еуфорията на традиционните конни надбягвания Палио. Те водят началото си от времената на мрачното Средновековие, отпреди повече от 7 века. Около празника Успение Богородично в чест на Пресветата Дева се организират конни надбягвания на местния площад Пиаца дел Кампо. Тази традиция в Сиена е запазена до днес благодарение на 17-те контради (градски райони), които всяка година организират отново и отново това състезание.
Узнавам, че някога контрадите са имали военноадминистративни функции – най-вече да организират отбраната на Сиена от нападения от съседна Флоренция. Днес контрадата е място, където жителите
споделят заедно своите емоции и почитат едни и същи
празници. И досега всички важни събития – кръщения, сватби, други църковни и светски ритуали, се празнуват само и единствено в контрадата. Дори днес на венчавките извън нея не се гледа с добро око.
Всяка контрада има своя традиционна емблема, костюми, знаме и дори параклис. В дните около Палио знамената се развяват над сградите и тесните улички в Сиена. Много от контрадите имат чудновати имена – контрадата на благородния орел (Акуила), на гората (Селва), на костенурката (Тартука), на рогатия лъв (Леокорно), на кулата (Торе), на благородната гъсеница (Бруко), на кралския жираф (Джирафа) и т.н. Две контради носят титлите “имперски” пред името си. Джирафа, чието мото е: “Колкото по-високо е главата, толкова по-голяма е славата”, получава своята титла през 1936 г., когато надбягването е посветено на италианската “империя” в Източна Африка (по това време войските на режима на Мусолини нахлуват там). Тогава тази контрада печели Палио и получава наградата си лично от император Виктор Емануил II. Другата имперска контрада – Таралежа, води началото си от времето на етруските. Някои от контрадите пък носят пред имената си прозвището “благородни”, други – “първи”, и т.н.
Самата подготовка за Палио започва месеци преди състезанията. Тогава всяка контрада избира хората, които ще я представляват на фестивала. Капитан отговаря за парите на контрадата и за стратегията при подготовката и надбягването; барбареско се грижи за коня от момента, в който е избран; компраса (облечени в костюми представители на контрадата, които участват в парада преди надпреварата); двама паджо маджоре (знаменосци); дуче (облечен в доспехи конник, който символично представя военните командири от миналото). След като са избрани главните действащи лица в очаквания спектакъл, през следващите месеци всяка свободна минута е посветена на планиране, заговори, тренировки и репетиции за предстоящото Палио. Следва подборът на контрадите, които ще участват – от 17-те се избират само десет.
В деня преди Палио, след последната тренировка на Пиацата, от обяд из Сиена се подреждат огромни трапези, около които вечер сядат над 25 000 местни граждани.
Пред този
гигантски пир на открито
бледнеят дори общите обеди на воините в древна Спарта. Веселбата приключва чак заранта на следващия ден – деня на Палио. Настъпва часът на истината.
По обяд преди Палио свещеници благославят с Vai e torna vincitore (Върви и се върни победител) всички коне под съпровода на привържениците на отделните контради. С това приготовленията приключват и всички гледат да се доберат възможно най-бързо до по-предно място на Пиаца дел Кампо.
Тук в ранния следобед въпреки почти 40-градусовата жега вече е пълно с народ. Има хора, дошли още предишната вечер на Пиацата, спали тук, за да се доберат до предни места. Хилядите зрители в ограденото пространство носят шалове на любимата контрада и развяват знамена. На седалките, подредени около Пиацата, пък заемат местата си по-богатите, които са платили по 150 до 300 евро, за да присъстват на зрелището.
По прозорците, балконите и нишите на околните сгради около площада също е пълно с народ. Към 4,30 следобед полицаите затварят оградата и от този момент нататък
единственият начин човек да напусне сцената,
преди да свърши състезанието около 8 часа вечерта, е на носилка. През този следобед тя влиза сред тълпата на няколко пъти, за да отнесе припаднали от жегата.
След като са поставени огражденията на Пиаца дел Кампо, в продължение на 3 часа публиката се забавлява с пищна процесия. Минава шествие на колесници, парад на барабани и рицарски доспехи, премятане на знамена във въздуха, тромпетисти. Особено любопитна е бойната колесница, теглена от два бели бика, която носи знамето за победителя от надбягването. Това знаме се нарича Ил Палио, но повечето хора му казват Ил Ченчо, сякаш за да не му направят някоя магия и тяхната контрада да изгуби.
И накрая идва най-важното. Трудно е да се опише какво се случва, след като жокеите пристигнат на сцената. Духът от бутилката е отворен и дълго стаяваните страсти изскачат на повърхността със страшна сила.
Феновете крещят, размахват знамена, свирят и пеят
Конете и жокеите им пък под възгласите на 50-хилядната тълпа се опитват да се построят в една линия зад опънатите на старта въжета. Всеки трябва да застане на точно определено място. Това се оказва много тежка задача – на няколко пъти всички очакват да прозвучи сигнал за старт на надбягването, но някой от конете излиза от строя и разваля редицата. Това дава повод на жокеите да удрят конете на противниците си с камшиците за езда, да ги провокират, да печелят време, през което се опитват да влязат в задкулисни договорки. Из тълпата плъзват слухове, че на водещ жокей са предложени 100 000 евро, за да помогне на една от богатите контради да спечели състезанието.
Виченцо, младежът зад мен с шалче на Бруко, мърмори: “Не сме печелили Палио от 1956 г. И сега едва ли ще спечелим. Но пък нашата контрада е известна с това, че нямаме врагове сред другите”. Конете най-после са се подредили в една линия и след повече от час приготовления топовен гърмеж възвестява началото на надбягването. Всичко трае едва няколко мига, през които
запъхтените коне минават толкова близо до публиката,
че заплашват да отнесат надвесилите се от първия ред зрители на Пиацата. Заглеждам се в пистата. Там, за мое учудване, жокеят, сочен предварително за фаворит и отначало водещ колоната, пада на поредния завой и в сумрака сред прахоляка изпод копитата на преследващите го по петите коне излиза първи жокей със зелено-жълто-синьо облекло. Та това е Бруко! След секунди той пресича финалната линия като победител. “Хей, вие спечелихте”, обръщам се към Виченцо. Но на мястото, където допреди малко в тълпата седеше моят съсед, вече няма никой. Вместо това над главата ми прехвърчат няколко души, а след като карабиниерите махат предпазната ограда, на пистата настъпва истински хаос – викове, сълзи, прегръдки, побоища, полиция, амалгама от коне и хора – всичко се омесва в една божествена лудост, чиято кулминация е в кръчмите в квартала на победителите. През следващите дни жокеят победител Тречолино, спечелилият кон и цяла тълпа фенове на Бруко ще обикалят из целия град и ще пеят победоносните си химни, разреждани с огромни количества алкохол. И така цяла година. А загубилите ще тръпнат в очакване на реванш по време на следващото Палио.
0 Коментара