На три часа път от Рио с автобус, край брега на Атлантика, се намира едно от най-очарователните градчета в щата Рио де Жанейро – Парати. През месец май там има джаз фестивал с вход свободен, а основната му сцена е на зелена морава, току до сините води на океана. В края на юни обикновено се провежда Международният литературен фестивал (Flip), който събира местните майстори на словото със световни имена като Дейвид Хеър и Ханиф Курейши. И това са само две от 52-те културни събития, които привличат туристите през 2015 г.
Традиционно високият сезон за Парати е европейската зима, когато тук тече лятото. Но той предлага целогодишно температури между 20 и малко над 30 градуса.
Парати е сбор от исторически традиции,
културно богатство и природни забележителности. В градчето, което наброява 40 хил. жители, има 49 ателиета на различни творци – художници, приложници, скулптори, керамици, занаятчии, както и множество галерии, които предлагат тяхната „продукция”. За масовия вкус има и туристически сувенири, но те някак си не избутват изкуството в ъгъла, както се случва на много други места. По тротоарите индианци, които живеят в околностите, излагат и произведения на традиционните си занаяти.
От 1942 г. центърът на Парати е обявен за част от световното наследство на ЮНЕСКО. Независимо дали го посещавате за първи или за пореден път, накъдето и да тръгнете по тесните му, павирани с големи обли камъни улички, ще се натъкнете на интересни изненади. От двете им страни неизменно се нижат бели къщи с дървени капаци и рамки на прозорци, боядисани в различни, одобрени от общината цветове. А за да не се изгубите, можете да ползвате специална апликация за мобилни телефони, която включва 220 евентуални „спирки” за гостите на градчето.
Къщата на културата се намира в историческия център,
в сграда, издигната през 1754 г. От 90-те години на ХХ век в нея се организират изложби, курсове по музика, различни изкуства или театър, както и събитията с вход свободен. Всяка сряда например е посветена на музиката и се провеждат няколко концерта през деня.
Ако сте жадни за още културна програма, можете да посетите и известния куклен театър, чиято запазена марка е съучастието на кукловода в представлението – тук той е главно действащо лице заедно с куклите. Хитът на трупата „Разказвачи на истории” (Contadores de Estórias) е „Концертът”, който обхваща етюди от различни нейни представления и се играе вече 21 години, или до момента 2 333 пъти.
Множество ресторанти и барове предлагат възможности за кулинарен избор от фюжън кухня в съпровод от боса нова на живо, през традиционна бразилска от различни региони на страната с акцент върху морските дарове, все пак сме на брега, до „храна на килограм” – нещо като Тропс къща, но с много по-голям избор и разполагане на манджите на принципа на шведската маса. А за любопитните има и малко кътче от Ориента на име „Истанбул”, зад автогарата, където комшия от града на Босфора приготвя огромни вкусни дюнери и фалафели пред очите ви с помощта на чирачка-аржентинка. В тях няма и следа от мазни пържени картофи или „кечуп-мейонеза”, а само месо, салати и лек млечен сос. За десерт, или просто за да опитате това, което се харесва на местните, можете да си купите пакетче пуканки с вкус на карамел или бекон от сергия на улицата или лепкав
сладкиш от маниока и кокос, който кой знае защо се казва „кускус”.
Не всичко е ситуирано в историческия център на Парати. От автогарата има автобуси с богато разписание в различни посоки като билетите са на цената на градските. На седем километра от града в посока към Рио, в Рио-Сантос, се намира аламбикът за кашаса Мария Изабел – там можете да опитате емблематичната бразилска високоалкохолна напитка от захарна тръстика, която се приготвя в традиционни, почти домашни условия. Малката спиртоварна се намира насред гората, но гледа към залива на Парати, което превръща визитата в нея в още по-приятно преживяване.
В друга посока, към Сантос, на 13 км от центъра на града, пък се намира поселището Киломбо Кампиньо да Индепенденсия, където се развива туризъм на базата на комуната. На площ от 287 хектара живеят 150 семейства, или общо 550 души, които се занимават със земеделие, занаятчийство, развиват школи по афро-бразилския ритъм жонго, както и стопанисват един от най-препоръчваните от гидовете ресторанти в региона.
В територията на Парати влиза Националният парк Сера да Бокаина и екорезерватът Жоатинга, които са богати и на водопади. Един от тях – Кашоейра да Тобога, е
естествена водна пързалка, в която можете да се пуснете по дупе,
ако студената вода не ви притеснява. Туристическите бюра предлагат над 30 трека из региона с дължина от 1 до 4, 5 км. Някои от тях могат да се направят само с професионален водач, защото има вероятност да се запознаете отблизо не само с пъстроцветни птички, но и с хищни обитатели на горите.
През втората половина на XVII век, когато е основан, Парати е бил едно от най-важните пристанища в Бразилия. Оттам са тръгвали кораби за Португалия със злато и скъпоценни камъни, извлечени от щата Минас Жераис. Затова и в близост се намират останките на важния в миналото Път на златото. Строен от роби между XVII и XIX век по прокараните от индианското племе гуаяни пътеки, той се простирал между Минас Жераис, Рио де Жанейро и Сао Пауло. Разходката из част от него, която преминава през гъста тропическа гора, е незабравима – там сте само вие, избуялата, сочна зеленина, усещането за росна влага и някоя и друга заблудена птица.
В залива на Парати има 36 острова и 50 плажа с различна големина
Голяма част от тях са достъпни само по вода. Бизнесът с петчасови дневни турове на борда на шхуна процъфтява, а цените стартират от 35-40 лв. на човек. Обикновено се тръгва от пристанището около 11 часа, но е добре да отидете поне половин час по-рано, за да си запазите добро място. Ако имате късмет, може да изкарате деня в полулегнало положение, с кайпириня в ръка, докато над главата ви грижещият се за доброто настроение на туристите певец изпълнява популярни песни и пуска проверени шеги, на които 90% от туристите се смеят.
0 Коментара