Първото, което те изумява, тръгнеш ли да покоряваш „своята“ Петра, това са цветовете на природата. Заобиколен си от скали в невероятните отсенки на червено и розово, на светложълто и охра, на тъмночервено и кафяво, които съобразно своя вид, плътност и структура, разположени на пластове, в съчетание и със слънчевата светлина рисуват чудни шарени картини пред погледа ти.
Ошашавен от красотата им, спираш от време на време, за да запечаташ за миг багрите.
Движим се по каньона Ал-Сик
Дължината му е километър и 200 м, на места е много тесен, на други – достига до 12 м. Оживлението е огромно. Хора от цял свят, омотали около главите си арабски шалове, шапки или просто кърпи, са дошли по стъпките на швейцареца Йохан Лудвиг Буркхарт да изследват непознатото. А той, преподавал арабски, изучавал Корана и приел арабско име, за да улесни пътуванията си в тази част на Близкия изток, през 1812 г. прави откритието си случайно, попадайки на местни хора, които му разказват за античен град в долината Вади Муса.
След публикация от 1816 г. светът проявява огромен интерес към изгубения град. Като него и ние сме тръгнали на лов за нашите си открития.
Днес Петра е истинска звезда. Филмите за Индиана Джоунс разказват за чудесата й. Магнетичният й чар очарова всеки ден милиони туристи, които посещават страната и следват стъпките на Буркхарт в луксозни автоколички. Древният град и най-прочутите му монументи – „Съкровищницата“ и „Манастира“ – са станали емблема на Йордания.
А някога Петра е столицата на Едомското кралство. Спомената е в хрониките на египетските фараони Сети I и Рамзес III. Когато асирийците завземат Йерусалим през 722 г. пр. Хр. едомците постепенно се преселват на север, а тяхното място се заема от дошлите от юг набатейци.
През тяхна територия минават керваните с подправки и коприни между Газа, Дамаск, Червено море и през пустинята – до Персийския залив. Петра – със стратегическото си разположение на кръстопът, но и на място в пустинята, където са открити седем водоизточника – контролира търговските пътища. Единственият подстъп към добре охранявания град е именно каньонът, по който се движим. Непревземаем, градът е бил победен с хитрост: император Траян премества търговските пълища през Палмира и отнема печелившия бизнес на местните. Набатея става римска провинция.
Намираме се точно пред трите джина
Това са правоъгълни скални блокове, които са указвали на древните търговци стария Царския път. Кратка спирка за осмисляне на информацията и за отдих. Тръгнали сме рано сутринта за Осмото чудо на света, но температурите бързо се покачват. Слънцето пече през тежка мараня, затулено през сиво небе. Пътят слиза надолу, а в каньонът, който прилича на гърло, е сенчесто. От двете страни на скалите са прокопани канали, остроумно приспособление за събиране на ценната вода, която е била отвеждана и събирана в центъра на града. Над канала е поникнала дива смокиня. Може би същата, която избухнала в огнено кълбо, когато Мойсей говорил с Бога. Периодично трябва да правим място на прелитащи автоколи, съвременните превозни средства, които от един определен момент са заменили конете на джигитите бедуини. Уж услугата влиза в цената на билета, но трябва задължително да дадеш бакшиш, настоятелно искан от нагло пазарящия се собственик на животното. Решаваме да ги избягваме, дори по-точно да се пазим да не ни сгазят.
Причудливите форми на скалите не престават да ни удивляват. Вторачваме се в едно образувания, което според нашия гид прилича на риба. Да, може би отпред. А отстрани – на слон? Местният фолклор явно се е развихрил.
Може би големият успех, който има „Съкровищницата“ – гордостта на Петра – е не само в забележителната й импозантност, уникалния вид, забележителните умения на майсторите й да я издялат от камъка отгоре надолу, но и в театралното й появяване. Сякаш се разгръщат триумфални червени завеси и тя се усмихва лека-полека, докато не изпаднеш в захлас да я видиш в цялата й прелест. Колкото и да си чел за нея, колкото и да си я гледал по телевизора, мечтата се визуализира пред погледа ти и те оставя без дъх. Не ти пречат паркираните камили. Напротив, възприемаш ги като част от екзотиката на мястото. Заедно с камиларите, бедуините, които продават сувенири, тълпата от цял свят. Търсиш спокойно кътче за фотосесия и се усмихваш щастливо на осъществената си мечта.
Дали преди или след хитовия сериал „Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход“ са стреляли в урната от фасадата в търсене на несъществуващи съкровища? Така и не са открили златото на фараона, но следите от посегателствата са видими. Отпред пази полиция, но истината е, че зад входа няма тайни помещения със скрити богатства. Само голям вестибюл с три отвора-врати, празен и хладен, в контраст с разкоша на фасадата.
„Съкровищницата“ – символът на Петра
Тук са корените на йорданската история. Набатейската столица, днес в руини, преди римската епоха, ражда една от най-оригиналните цивилизации на пустинята, с корени в номадството, и с над 800 паметници, изсечени в скалите.
В Петра не може да не забележиш голямото архитектурно, културно и стилово разнообразие. Спокойно могат да се различат класически гръко-римски, египетски, християнски стил плюс местен, съчетани по невероятен начин. Гробницата с обелиските е един пример. В архитектурата на фасадата се усещат египетски влияния, а във вътрешността й имало надписи, набатейски и гръцки.
Първоначално се е смятало, че Петра – изгубеният град – е пълен само с некрополи, град на мъртвите. Действително гробниците преобладават, черни дупки, тунели, ниши, в които били погребвани господарите на града. Впоследствие обаче откриват павирани улици, карго максимус – основната артерия на всеки римски град, построена по времето на император Траян – театър, терми, обществени сгради.
Жегата впрочем става все по-нетърпима. Поемаме по Улицата на Фасадите. Гробниците, плътно прилепени една до друга, са оформени като фасади на сгради. Според специалистите в тях личи силно асирийско влияние. Една от тях е „Гробницата на крадеца“. Според бедуинска легенда избягал крадец успял дълго време се укрие в нея, без да бъде намерен. Горният й вход е украсен с елинистични мотиви, долният е запушен от водоснабдителния канал на града.
Вече не просто пече непоносимо, а и силен вятър върти във вихрушка пясъка и влиза в очите ни. Трябва да се пазим и от препускащите около нас камили. Боже, а сега и магарета, откъде се взеха! Предъвквам пясък в устата си. Една след друга следват сергиите, на които се продават сувенири и ръчно изработени украшения. В местата за отдих пък се продава храна и разхладителни на безбожно висока цена, просто за да ни напомни, че водата е по-ценна от златото в пустинята.
Постепенно стигаме до театъра
Въпреки че е гръко-римски като изпълнение, основите му са набатейски. Той е отражение на римското влияние, което се разпростира в Близкия Изток. Построен е вероятно по времето на крал Аретас IV. Състои се от сцена (аудиториум) с полукръгла оркестрина и подковообразна зрителна „зала“, разделена на три сектора. Стръмните стълби за зрителите са седем. Първоначално е побирал около 4000 души, а след реконструкцията му след 106 г. тук са могли да се настанят около 8500 зрители, което говори за размера на града. Откъм улицата театърът е бил ограден със стена и колонада. Разрушен е от земетресение през 363 г. Това е единственият театър в света, издълбан в скала.
Усещам как силите ме напускат и въпреки огромното ми желание няма да успея да огледам още от артефактите. „Манастирът“ пък, с неговото повече от час изкачване по стръмнина, ми звучи абсолютно обезсърчаващо. Оставям за друг живот стръмните около 800 стълби и благоразумно се насочвам по обратния път като не пропускам една голяяяма полегнала почивка под самата „Съкровищница“.
Бавно-бавно, яваш-яваш, с почивки се добирам до началната точка. При вида на Музея на Петра обаче изнамирам отнякъде сили и решавам да му се посветя. Заслужава си! На няколко етажа, с впечатляваща архитектура – отвън водно огледало, вътре съвременни зали, някои в набатейски стил, на няколко езика разказват с модерни средства и подробно историята на мястото.
Петра – прекрасният розов град в пустинята! Странно красив мавзолей на отминала цивилизация! Гробници и храмове, които все още крият тайни! Щастлива съм, че те видях и почувствах!
0 Коментара