Наричат Родопа планина планината с душа. Неслучайно в омайните си песни митичният певец Орфей възпява точно тези приказни хълмове, точно тези буйни и зелени вековни гори и царствените върхове, които биват покорявани от поколения наред. Родопа пристрастява, вълнува и вдъхновява, затова посетите ли я веднъж, бъдете сигурни, че няма как да се откажете от нея. Дори да я обиколите цялата, тя някак магично ще ви кара да се връщате отново и отново. И аз като една истинска родопчанка никога няма да се откажа от родния край.
Снимки: Зюлкера Арифова и Ерол Шукриев
Кой не е чувал за мистичните легенди и тайни, които крие Родопа? Кой не е чувал за бистрите извори, за криволичещите пътеки, за разнообразната флора и фауна, за приветливите хора, за вкусните гозби, за културните паметници и за още куп неща?
Но стига с въпросите, време е за отговори. Ще ви разходя из моето място, което за огромна радост и гордост е част от най-величествената планина. Да, то е само една малка част от цялото величие на планината, но ви гарантирам, че ако искате да избягате от забързаното ежедневие и да излекувате стреса, то това е мястото, откъдето може
да грабите с шепи безвредни успокоителни
Югозападните Родопи, община Сатовча, село Туховища. Всеки път, щом видя табелата в началото на селото, знам, че съм си у дома, чувствам сигурност, спокойствие и най-важното – недосегаемост. Времето е спряло, мирише на гора, на чисто, искаш да изпълваш дробовете си с колкото се може повече кислород, дори да разшириш капацитета им, за да не изпуснеш нито един полъх на планинския въздух. Оглеждаш се наоколо, тези огромни поля, ширещи се пред очите ти, величествените пъстроцветни хълмове, спокойствието, все неща, които те примамват да научаваш още повече. Затова се впускаш в пътешествие, което толкова те запленява, че нито осъзнаваш как започва, нито как свършва, просто се наслаждаваш на мига.
Ще се опитам да ви пренеса дотам, но не обещавам, че ще се получи изцяло, тъй като за подобно величие думите и изображенията просто не стигат. Бихте могли да разберете изцяло, само ако отидете там и се докоснете до това, до което и аз самата.
От около година в селото ни доста успешно започна да се развива селски туризъм – с построяването на първата къща за гости. Но и да нямаше такава, съм абсолютно убедена, че
всеки би ви приел в собствения си дом
Хората са изключително приветливи, гледат те с топъл поглед и щом сте техен гост, това означава, че сте най-важният човек в къщата. А с какви гозби ще ви нагостят, ще си изядете пръстите. Никъде не съм яла по-вкусна баница, с домашно разточени кори, от нашия родопски клин, трябва да го опитате задължително. Изглежда като огромна пица, изпечена на печка с дърва, а когато се запече от едната страна, по-опитните жени го обръщат на голяма дървена дъска и то познайте къде, върху главите си.
Само като видиш прошарените кафяви линийки по корите, изглеждат толкова апетитно, че нямаш търпение да се изпече докрай. Можете да похапнете и трахана, качамак, листа (както ги наричаме), все ястия, направени от брашно, и то по много интересен начин, даже ще издам, че за приготвянето им слънцето е най-големият съюзник на готвачките.
Но стига с постните гозби, да разкажа нещичко и за любителите на месото. Съселяните ми няма да имат нищо против да ви приготвят едно чеверме или пък да ви заведат до множество къщички и чешми с кристално чиста и студена вода в планината, пригодени за отдих и да ви опекат екологично чисто месо на камък. Повярвайте ми, има коренно различен вкус, пък и обстановката доста допринася. Ако сте си взели и малко домашно масълце и мляко, хляб и салатка, набрана от градината, още по-добре.
Но трябва да станете рано сутринта, за да видите как се бърка маслото и как се дои млякото, при желание, никой няма да ви откаже и вие да пробвате.
Задължително се качете и на магаре със самар,
яздете кон, а за по-екстремните любители – подкарайте мотор иже, те са навсякъде, няма как да ги объркате, още повече заради специфичния звук, който възпроизвеждат. Наберете си и билки, имам чувството, че те наистина са магични, всичко в тази планина е магично, а колко са вкусни горските ягоди и къпини, чак се ядосваш на вселената, когато ги обереш всички. Разхождайки се из планината, може да видите множество нацъфтели родопски лалета, толкова са пухкави и дъхави, ще се насладите и на осемте вида диви орхидеи, които растат по гората и още куп други красоти.
Иска ми се да ви разкажа и за река Доспат дере, тя се намира в долината между България и Гърция и ще стигнете както пеша, така и с превозно средство. Местните ходят там на риболов или просто, за да си отпочинат, правейки си пикник. И да, отново говорим за храна, при нас тя е поставена на пиедестал, но не се заблуждавайте, няма да видите затлъстели хора, напротив фини сме, просто всичко е толкова екологично чисто, че организмът ти няма как да функционира неправилно. Та спокойно, гладни със сигурност няма да останете, а и жадни. Опитните майстори правят хубава родопска ракийка и винце.
Нека пак се върнем в самото село, оглеждайки се наоколо, ще забележете, че си имаме и няколко каменни къщи, построени във възрожденски архитектурен стил, датиращ от XVIII и XIX век. Спомням си първия път, когато разгледах подобна къща, бях толкова възхитена,
отвътре лъхаше на история, на спомени,
които баба ми разказваше, на хубави мигове, чувствах се странно и в същото време уникално, че съм част от тази картина. Виждах дори старите черги, даже имаше и стан за тъкане, който все още можеше да се използва. Времето и годините не бяха докоснали нищичко, сякаш нарочно са искали да го запазят, за да не забравяме откъде сме тръгнали.
Вие също няма да забравите за миналото, тъй като рано сутринта ще чуете звучното кукуригане на петли, които събуждат хората, за да вършат земеделска работа, тъй като тютюнът е основен поминък за този район. Това си е жива аларма, която не е нужно да настройваш всеки ден, общо взето тя работи за теб, безплатно. А отваряйки прозореца, първо ще видите чуруликащите птички, изградили си гнездо под стрехата, а след това нежно ще ви погали слънчев лъч, пронизващ пухкавите облаци. Аз самата никъде не съм виждала по-красив изгрев и залез, толкова чист и искрен. Сутрин те галят слънчевите лъчи, а вечер светлината на многобройните блещукащи звезди, които щом съзреш, се изгубваш в тях.
Ех, чак ме хвана яд, че стоя пред компютъра и пиша, а не съм на любимото ми място – моето място за бягство от забързаното ежедневие, стреса и големия град.
Мисля да спра с разказите дотук. Ще бъда безкрайно щастлива, ако довършите картината сами, даже съм убедена, че ще я направите още по-красива, заради магията, до която ще се докоснете, а тя със сигурност няма да ви остави безразлични.
0 Коментара