Комунизмът провали много държави, а капитализмът ги довърши. Това си мисля, докато се разхождам из столицата на Виетнам – Ханой. Виетнам е една от държавите в света, които все още са под комунистически режим, управлявани от една партия. Официално политическият режим е комунизъм, а реално се оказва, че е капитализъм.
Виетнамецът Хунг, който е студент-доброволец в организация за безплатни туристически разходки в Ханой, ми разказва, че в действителност почти нищо не е останало от комунистическата идеология, а съвсем явно действат правилата на пазарната икономика и капитализма, но като се запазват авторитарното управление и ролята на държавата в икономиката.
Комунизмът е за богатите
„Комунизмът е за богатите – казва младият Хунг. – За да има истински комунизъм в една държава, тя трябва да е много богата, за да предложи безплатни услуги на хората – здравеопазване, образование и т.н.“ За пример с добра социална политика дава Швеция и Норвегия. Признава, че Виетнам е бедна държава и трудно може да предложи качествени безплатни услуги. „За всичко трябва да си плащаш – казва той. – Ако искаш добро образование и качествено обслужване в болниците, трябва да си платиш. А това вече е капитализъм. В същото време заплатите са ниски и хората нямат възможност да плащат.“
Минималната заплата във Виетнам е около 80 евро, средната е близо 400 евро. Най-висока заплата взимат хората, които работят в правителството – около 800 евро. Познато, нали? Но цените във Виетнам са в пъти по-ниски от тези в България. Например, в заведение навън можеш да се нахраниш за 2-3 евро. А най-евтината бира е около 0.35 евроцента.
Продавачка в сувенирен магазин разказва с благодарност, че в столицата се живее по-добре, отколкото в северните провинции. Южната част на Виетнам се смята за по-развита, с по-висок стандарт на живот. Град Хошимин (някогашен Сайгон) е известен с по-модерния начин на живот, бизнес сгради, нощни клубове.
Осъзнала, че говори твърде свободно пред чужденец, продавачката казва: „Не ме разбирайте погрешно. Ние много обичаме правителството си и управляващите“.
Сърп и чук
По булевардите на Ханой се развява червеното виетнамско знаме с жълта звезда, а до него е символът на комунизма – червено знаме със сърп и чук, под тях има официални табели, на които пише „70 години независимост – 1945 – 2016 г.“ По улиците има плакати с картини на работници, които „строят“ комунизма, със запретнати ръкави или пък семейства с деца, които се усмихват, щастливи от живота. На площад „Ленин“ в центъра на града се издига внушителна статуя на Владимир Илич. Бюстове на Ленин се продават като сувенири в музея към комплекса на Хо Ши Мин.
Самият Хо Ши Мин е на изключително голяма почит. Ликът му присъства на всички виетнамски донги и виси във всяко административно учреждение. Има дори телевизионен канал с неговото име. Хората го възприемат като освободител и човека, който се е борил за обединението и независимостта на Виетнам.
Усещането за комунизъм е навсякъде по улиците – от червените знамена, надписи и плакати с усмихнати работници (подобни на тези в България преди 90-те) до учениците, които са облечени с бели ризи и червени пионерски връзки. Чувствам се като в машина на времето.
Живият труп на комунизма
Мавзолеят, където се пази тялото на комунистическия лидер на страната Хо Ши Мин, е много специално място и една от забележителностите на Ханой. Мавзолеят е строго охраняван от патрулиращи войници. Архитектурата му е идентична с тази на мавзолея на Ленин в Русия, както и на този на Георги Димитров в София, а достъпът е безплатен. Посетих мавзолея на Хо Ши Мин рано сутринта в неделя. Имаше дълга опашка от хора, които чакаха да влязат. Напомни ми на чакащите пред „Сан Пиетро“ в Рим. На опашката стояха предимно виетнамци, дошли от различни краища на страната, за да видят тялото на своя освободител. Другите посетители бяха също предимно азиатци. На опашката имаше много възрастни хора, облечени в официалните си дрехи. Личеше си, че посещението на мавзолея е много специално събитие за тях, истински ритуал, нещо като семейното ходене на църква в неделя за западния свят.
Самоорганизиращ се хаос
Старият квартал в Ханой, в близост до езерото Хуан Кием, е като жив музей за живота и бита на хората едно време. На тротоарите са разположени щандове на всякакви видове магазини – за сувенири, дрехи, обувки, плодове, зеленчуци, домашни кифлички до ресторанти, в които се готви на печки върху самия тротоар, а клиентите сядат на малки пластмасови столчета до малки масички, съвсем близо до улицата, където профучават с бърза скорост мотори и автомобили.
На практика пешеходците няма откъде да минат. Те вървят или по улицата, покрай потока от коли и мотори, които пък им свирят с клаксони, защото са застанали на пътя им, или се опитват да се проврат между сергиите и хранещите се хора в ресторантите на тротоара. Но и това не е лесно, защото когато по улицата има задръстване, моторите започват да се движат и по тротоара.
Вървиш си по улицата и до теб профучава кола, ти бързо скачаш на тротоара, където пък те засича мотор, който проглушава ушите ти с клаксона си. Замръзваш на място, той те заобикаля, а ти едва осъзнал какво се е случило, се оказваш залят до глезените от мръсната вода, изхвърлена от корито от близкия ресторант (В много ресторанти мият съдовете с маркуч в корито или лиген на улицата). Джапаш смело в мазната вода, примесена с веро, и се надяваш да се измъкнеш жив от тази разходка в центъра на столицата на Виетнам.
Уличен живот
По улиците на стария град на самия тротоар се режат пържоли, колят се кокошки и се махат перата им, продават се жаби и костенурки, прясно уловени, още мърдащи. Фризьорските салони са изнесени също на самата улица – те представляват закачено огледало на дърво или стена, стол и мъж с ножица в ръка или бръснач, който обслужва клиента си. Козметичните процедури също се случват на сами тротоара – козметичка лакира клиентка седнала на земята, докато колежката й яде супа от оризови нудъли (спагети) на малко столче до нея. На метър от тях на електрическа скара се пече месо от близкия ресторант. До него има магазин за дрехи, под чийто щанд се е скрил от силното слънце продавачът и е заспал.
В същото време на фона на целия този хаос, вечер в паркове и площади, големи групи от хора се събират и танцуват на музика.
Живот без молове
Ако си бял и ти личи, че идваш от по-западната част на света, автоматично означава, че си много богат и ти предлагат тройни цени на стоките, опитват се да те излъжат с по-голяма сума… Цените тук не са фиксирани и трябва да се пазариш. По централните улици в Ханой няма да видите магазини за дрехи на световноизвестните марки или молове. Дрехите се продават или на щандове на улицата, или в голяма обособена сграда само за текстил. Имитацията на известни марки очевидно е национален спорт.
Почти никъде в града не видях просяци и бездомници, които спят на улицата. Бездомни кучета също няма. За сметка на това в някои ресторанти се предлага печено куче в менюто.
ХЕИ
Във Виетнам хигиената не е на много високо ниво. Пие се само бутилирана минерална вода. Дори зъбите си трябва да миеш с минерална вода. Във всички туристически гидове съветват да се носят дезинфектиращи гелове за ръце и мокри кърпички, както и да се направят ваксини срещу Хепатит А и Б и тетанус.
По улиците навсякъде се продава готвена храна или плодове. Те са на ниски масички на тротоара точно пред булевардите, където има голям трафик от автомобили и мотори. Наоколо е прашно и мръсно, мотористите масово карат с маски на лицата, за да не дишат прахта. Казват, че до две седмици от престоя си във Виетнам над 60% от туристите заболяват от диария.
0 Коментара