Всяко пътуване е неповторимо изживяване. Прекрасно е, когато човек има възможност да излезе от малката си черупка и да разнообрази сивото ежедневие с нещо ново, макар и за кратко. Няма значение дали ще е друг град или друга държава – разнообразието носи положителни емоции и помага „да заредиш батериите“, а през това време може да видиш куп красиви неща, които остават спомен за цял живот.
Една подходяща за това дестинация е Истанбул. Да видиш този красив град през пролетта е още по-вълнуващо и посещението си заслужава два пъти повече! Във всеки пътеводител можеш да прочетеш за Синята Джамия и Света София и несъмнено всеки турист, които е отишъл в Истанбул е видял тези забележителности. Аз искам да разкажа за други неща, които ми направиха впечатление. Разбира се, ще споменем и символите на града, все пак те са основата на пътуването. Но докато се придвижваш от един дворец до друг и от една джамия до друга, забелязваш интересни неща, които остават в съзнанието.
Вековният град в момента е населен от около 17 млн. души. Улиците са препълнени, а разнообразието от етноси и стил на обличане е голямо. Турските гражданки варират от изцяло забулени, без нито един стърчащ кичур коса, до еквиваленти на българските „кифли“. В началото асоциациите ми бяха, че по-религиозните туркини със забрадките на главите и дрехи до земята, са по-изостанали с модерните технологии, но това се промени, когато видях, че всяка втора държи в ръката си iPhone 5.
На територията на огромния мегаполис има над 3 000 джамии и въпреки модерния начин на живот, молитвите са неизменна част от ежедневието на хората. Не е като в България, където фейсбук звездите се тагват, че са на църква. И то на Великден, иначе едва ли ще им стъпи крака вътре просто ей така.
В Турция се смята, че хората, които не работят, трябва да се молят по 5 пъти на ден. Простено е само на работещите, защото би било странно хирургът да хвърли скалпела по време на операция и да тича към джамията да се моли, защото е време за молитва. Петте молитви са разпределени по час през целия ден. Те звучат из целия град, за да могат да бъдат чути и от тези, които работят и не могат да посетят джамията в работно време.
Ежедневието е забързано. Трамваят, който върви по една от главните улици на града, сутрин е претъпкан, въпреки че минава през пет минути. Блъсканицата е подобна на тази в осем часа сутринта в столичния ни градски транспорт, но с малката разлика, че ако някой случайно те настъпи, не чуваш сумтене и звучна псувня. Хората са дружелюбни. Няма счупени и надраскани със спрей спирки, а за да се избегне гледката на гратисчия, практикуващ бягане с препятствия и след него трима тичащи контрольори, на всяка спирка на трамвая са поставени бариери, като тези в нашето метро. Те също си имат метро. И то огромно. Ние сме се надули, че вече си имаме Линия 2 – Надежда-Лозенец, но тяхното метро прилича на подземен град. Няма каси никъде, купуването на билети става само от автомат.
Грозна картинка бяха малките вътрешни улички на квартал Лалели, които вечер бяха засипани с големи купчини боклук, а отгоре се разхождаха гладни котараци. По-голямата част от боклука изчезваше на другата сутрин, но не изцяло.
Лалели е квартал, където се настаняват повечето туристи. През десет метра има хотел, а вечер уличните търговци са навсякъде. Излизаш в 9 вечерта и градът кипи от живот. По земята са намятани дрехи, обувки, чанти, куфари, часовници и какво ли още не, а хитрите търговци те зарибяват да купиш стоката им. Разбира се, нещата, които продават, са пълни ментета. Чанта или часовник за 10 TL, които се равняват на 7 лв., само по себе си говори за качеството на стоката. Никъде няма цени. Ако нещо те интересува, питаш – търговецът ти обявява някаква цена и тръгнеш ли да си ходиш, тича по тебе и смъква от цената. Това може да се повтори няколко пъти. Питат те откъде си и като кажеш, че си българин, пускат една широка усмивка и ти викат „Оо, комши!“.
Прибираш се изморен от дългите разходки, но доволен. Заспиваш с лекота и се събуждаш с приятно чувство, че ти предстои нов вълнуващ ден. Ресторантът в нашия хотел беше с изглед към Мраморно море. Неповторимо е усещането да пиеш кафето си, гледайки корабите как се носят по водата, без да мислиш за нищо. Просто се наслаждаваш на гледката. Когато си зареден по този начин още от сутринта, после целият ден е страхотен!
Бяхме се отправили към площада Султан Ахмед, наричан още Хиподрум. Там се намират едни от най-величествените забележителности на Истанбул. На кратки разстояния една от друга се простират джамията Султан Ахмед, известна още като Синята джамия, заради изобилието на синя керамика и красивата Св.София, която при построяването си е имала функциите на църква, а след превземането на Истанбул от османците, става джамия. В момента е музей. Синята джамия пък е единствената в града, която има шест минарета. Както споменах, в Истанбул има над 3 000 джамии. Всеки по-заможен турчин има право да построи джамия, но не и с повече от едно минаре. Това право има само султанът.
Близо до двете джамии са разположени дворецът Топкапъ и Йеребатан – водохранилището. То е създадено, защото по време на войните е имало голяма опасност от отравяне на водата. Дворецът Топкапъ е с площ 700 000 кв.м. В него има колекции от дрехи, прибори, оръжия, злато и др. Изложена е само една малка част от вещите останали в него, поради недостиг на място. Тази огромна колекция от експонати се смята за една от трите най-големи колекции в света. Дворецът има прекрасни градини обсипани с цветя, а малко преди изхода има заведение където човек може да седне и отново наблюдавайки Босфора отвисоко, да пие кафе или чай и да похапне, наслаждавайки се на красивата гледка.
В града има още един много голям дворец наречен Долмабахче. Той се различава от Топкапъ по това, че е построен по-късно в европейски стил. За построяването му са използвани големи количества злато и сребро и също притежава големи градини с красива растителност.
Преминавайки от една забележителност към друга, впечатление правят красивите насаждения по улиците на Истанбул. Навсякъде греят лалета от различен вид. За малко хора е известно, че родината на лалето не е Холандия. То идва от Персия и така попада в Турция, а от там и в Холандия. Лалето е символ на Турция и на исляма. Когато настъпи пролетта, лалета засипват цял Истанбул. Но има едно място в големия град, което е специално пригодено за тази цел. Това е паркът Емирган. Той представлява градина-колекция и приютява над 120 вида растения. Най-изявеното сред тях е лалето и всяка пролет паркът е обсипан с най-различни видове лалета в различни форми и цветове. Лехите от лалета изобразяват различни композиции. Паркът обхваща 470 000 кв.м. и е разположен на хълм близо до протока Златния рог.
.jpg)
С течение на годините това приказно място сменяло собствениците си няколко пъти. През 19 в. е било притежание на Исмаил Паша. Тогава в парка са построени три дървени сгради, наречени палати, които съществуват и до днес. През 60-те години е започнало активното засаждане на лалетата в парка, за да се възобнови традицията на тяхното отглеждане. Така постепенно всяка пролет лалетата в Истанбул стават все повече. И все пак там остава мястото с най-красивите фигури, които лалетата изобразяват върху хълма. Кръгове, дъги и вълни се ширят навсякъде а лалетата са най-различни. Жълти, червени, лилави, бели, розови и шарени с различни форми на венчелистчетата: обли, остри, къдрави и др. През пролетта паркът е най-активен и колоритен, а фестивалът на лалетата става все по-популярен в Истанбул и хиляди туристи се стичат в града през най-красивия сезон от годината, за да видят това изящество.
.jpg)
0 Коментара