Пуерто Рико – омагьосаният остров

Дали всички острови в Карибите са омагьосани да… омагьосват? Това важи поне за най-малкия от архипелага Големите Антили. С 3000 квадратни километра по-широк от Странджа, подобно на миниатюрно глобусче той си има всичко: истинска джунгла, пустиня, суха гора, смарагдови хълмове, дори връх с височина 1338 м, океанско и морско крайбрежие, коралови рифове, жабчета, боа и папагал – собствено производство, крепости, плажове на световно ниво и не на последно място… какви красиви мъже…

Тъй като се е присъединил доброволно към територията на
САЩ преди век, пътищата му са безукорни (от гледна точка
на източноевропееца) и „нелоши”, ако питаш американец.
Хората са приятно релаксирани, често залепени за мобилните си телефони, отвсякъде се лее ненатрапчиво латино и
реге.

„Богатото пристанище” Пуерто Рико е открито през 1493 г. при второто пътешествие на Христофор Колумб в търсене на Западна Индия.

Неговият сънародник Хуан Понсе де Леон бил посрещнат от племето таино с лодки, натоварени с подаръци. По-късно почти всички индианци на Ямайка, Испаньола и съседните Бахами били систематично избити. Малка част – в Куба и Пуерто Рико – асимилирани. Мнозина загинали от дребна шарка и други болести, пренесени от конквистадорите.

Част от жените оцелели, тъй като испанците нямали навика да транспортират „мухерес” на корабите си. В резултат се появили първите креоли. Млади, красиви, дълголетни. Днес в Пуерто Рико могат да се видят хора във всички оттенъци – от тъмнокафявото и розовото до сини очи и светли коси.

Много от жените са с типични испански черти и телосложение, т.е. по-ниски и приятно заоблени. Често се срещат и красавици, наследили гените не на мъжествената херцогиня Алба в бяло или в черно, а на Голата Маха. Малката държава може да се похвали с три „Мис Свят” и две „Мис Вселена”. За разлика от дамите, повечето мъже са по-привлекателни дори от Освалдо Риос – най-често брюнети с правилни черти, неголеми носове, средни на височина, с широки рамене, тесен таз, дълги крака и съвсем леко мургави.

До 1898 г. островът е крепост на испанската империя в це-
лия регион. След победата на САЩ в испанско-американската война пуерториканците придобиват правото на американско гражданство, а доларът става тяхна национална валута. Мнозина се изселват в САЩ, като тяхната диаспора там днес е над 4 милиона (повече от жителите на острова), и за разлика от други имигранти тя запазва своята култура и език.

Известен е и следният печален факт –през 30-те и 40-те години пуерториканките са били подложени на най-мащабната стерилизация, извършвана в модерния свят.

За да намалят броя на нежеланите деца, американските лекари са ги принуждавали да се стерилизират оперативно. Днес средната възраст на 3,8-милионното население е 34 години, а средната продължителност на живот – 78 години.

Оранжево-червено

През зимата – от ноември до април – Пуерто Рико е любима
дестинация на северноамериканците – там е по-eвтино
от Хаваите, освен това е и по-близо.

Когато си за първи път на Омагьосания остров (както вместо
Пуерто Рико пише на табелките на автомобилите), няма начин да не започнеш приключението си от старата столица – Виехо Сан Хуан. Това е едно малко градче с тесни улички, чиито павета будят възхищението на неевропейците. Двуетажните къщи с пастелни цветове са в испански колониален стил – с балкончета и дървени врати, които скриват обитателите си с щори. В някои дворчета има езерца с лилии. Навсякъде цъфтят хибискуси (националното цвете на държавата), богенвилии и пламтят оранжево-червените гроздове на прекрасното дърво фламбоянт (Paltophorum pterocarpum – на английски името му означава пищен, крещящ, претрупан).

Крепостта Ел Моро е най-древната постройка в пределите
на САЩ, затова е на особена почит сред американските
туристи. След нея били издигнати още няколко укрепления,
които издържали атаките на известни френски, холандски
и английски мореплаватели, между тях и сър Франсис Дрейк. С времето Сан Хуан се превърнал в истинска цитадела на испанската империя в Карибско море и входна врата
към Западна Индия, както още са известни Карибските острови.

Красивата алея Paseo de la Princessa ни води от Ел Моро към пристанището. Принцеси не виждаме, но на котва е привързано няколкоетажното чудо The Carribean Princess
– поредното от круизните чудовища, които „снасят” една
трета от всичките 5 милиона туристи, посещаващи годишно
острова.

Като че ли само те използват автобуси за придвиж-
ване. Освен жителите на някои селски райони. Причината –
автобусът тръгвал, когато се напълнел. Неорганизираните
туристи първо трябва да си наемат кола.

Зелено в зеленото

Второто място, което чужденците обичат да посещават, е
дъждовната гора Ел Юнке. Тя не е голяма – само 7000 дка, но е единствената дъждовна гора в пределите на Националния парк на горите на САЩ. Намира се на час път от столицата и е под закрила от 1876 г. – затова представлява най-старият резерват в Западното полукълбо.

Духа лек вятър и за миг се събират тъмни облаци – джунглата се кани да ни посрещне с много вода. Тя ни облива като
топла пелена, като двайсетина минути вали с еднаква сила.
Още с първите капки отеква гласът и на кокитата – дървесни жабчета с големина до 4 см, които са неофициален талисман на Пуерто Рико. Гората е дом на 13 от всичките 17 вида, които в същото време са ендемични за острова. Без чадър или дъждобран вървим към върха на хълма, а влажният
въздух допълнително затруднява дишането. Водата се стича отвсякъде – заедно с нея зеленината напира и сякаш расте пред очите ни.

Какво ще стане, ако „слезем” от пътеката? Нищо! В палмите „сиера”, огромните папрати, махагоновите и банановите дървета, както и в останалата част на острова, не се крият хищници, нито въобще бозайници, освен 13 вида прилепи.

Всички домашни животни са внесени отвън, включително и малката азиатска мангуста.

Тя била използвана за борба срещу плъховете, които нападали кафеените плантации. Но вместо тях е унищожила до корен няколко представители на местната флора, пренесла вируса на бяса и е пореден пример за нескопосана намеса на човека в божиите работи.

Вероятно подобен ще се окаже и случаят с игуаните… Какви игуани?! Нали те са на Галапагоските острови в Тихия океан? Оказва се, че игуани живеят едва ли не навсякъде на острова, както и в почти цяла Южна Америка. Има ги и в парк, който е на една ръка разстояние от нашия хотел. Не забелязваме пазач, но ни посрещат малка река и няколко огромни сейби – националното дърво на Пуерто Рико. То е обсипано с остри бодли от горе до долу, а кората му е мека и сива като кожата на слон. В реката пробягват две водни кокошки.

Ето я, скри се – вика тихичко едно момче, което е тръгнало със сак на лов за сини раци. Нищо не се вижда. Как ще се вижда, като ние се мотаем отзад, а то върви напред и ги плаши! Затова избързвам и след двайсетина метра хващам с крайчеца на окото си опашката на зеленикава игуана, която се мушва пъргаво в храсталака. Докато се заглеждаме в голяма бяла чапла, пляяяс – нещо тежко се стоварва от дървото до нас право във водата. Огромен гущер започва да плува към най-близкия буш.

Зелените игуани обичат водата и са пъргави катерачи. Те са пренесени на острова като екзотични домашни любимци, но според някои скоро ще се превърнат в напаст, тъй като са вегетарианци и освен кучетата и хората нямат други естествени врагове.

Друг е въпросът с игуаната на остров Мона, която е застрашена от изчезване.

От бялоохрено до златистокафяво

Това са цветовете на пясъка, който можете да откриете на
атлантическото крайбрежие на Пуерто Рико. Тъй като една
от основните работи на всеки турист, независимо откъде
пристига, е да се потопи в океана. Водите му се прозрачни дори на обществените плажове – балнеарио, които обикновено са в границите на градовете. Те не се препоръчват на туристи, търсещи уединение, защото там непрекъснато без значение дали е почивен ден има семейства с малки деца.
За много от тях думата плаж е синоним на барбекю – заедно
с хавлиените кърпи задължително носят скара, хладилна чанта, сгъваеми столове… И така вплитат естетическото и физическото удоволствие в един празник.

Често, само на десетина минути от такива човешки струпвания, се намират и непокътнати места, където имаш усещането, че си пристигнал заедно с Колумб. Пътека, малко невидима за неосведомените, ни води от брега право към едно такова кътче. През мангровите дървета едва прониква светлина. Изведнъж на 2-3 метра пред нас пясъкът оживява и се появяват странни, забързани създания – те се крият в десетки дупки, издълбани до малка вада. Обзема ме страх и се сещам за Джурасик парк. Няма жива душа, някакви гадинки пълзят навсякъде, спомням си, че на острова живее пуерториканската боа, която стига 2 метра дължина. Спираме в чудене дали да се върнем. Тогава от дупките започват отново да извират малките създания – някои синкави, други червеникави и жълти – с черупки и без, но всички с рачешка походка. Хайде сега, ще се плашим от едни раци! Разбирам да са наркодилъри или поне скорпиони…

Мангровите дървета са известни с това, че растат в солени
води. Нощем ги мокри приливът, а денем почвата rзсъхва. Листата на дърветата осигуряват хранителни вещества за няколко хранителни вериги. Всъщност те са тези, които пазят бреговете от урагани, тежки бури и цунами.

По-синьо, най-синьо

Атлантикът облива северната и източната част на острова. Но най-прозрачни са водите, прегръщащи двете малки островчета Кулебра и Виекес, които са част от архипелага Испански Вирджински острови, съседни на британските и американските Вирджини.

Плажът с името Фламенко, което означава цветущ и дързък до самозабрава, се намира на Кулебра. Пясъкът е бял до розов, водата – невъзможно синя и прозрачна. Сякаш си в първокласен басейн, в който денонощно изсипват тонове хлор. И тук няма водорасли, мидите са много малко. Заливът е плитък и може да се влиза до стотина метра навътре, като водата остава до кръста. Кулебра се смята за мястото с най-прозрачна вода – около 96-100 м – в Пуерто Рико.

Островът се препоръчва за плуване, скуба дайвинг, гмуркане, риболов, сърфиране, яхти, каяк и всичко останало, свързано с водата.

Американците класират Плая Фламенко на второ място след Хаваите, а друго допитване показва, че той влиза в списъка на първите 10 най-красиви плажа в света.

Виекес пък е популярна дестинация за прекарване на меден месец. Островът, който „плува” от източната част на Пуерто Рико, е дълъг 34 км и широк 6 км. 10-хилядното население е събрано в 2 селища, от които Есперанца бие всякакви рекорди по природосъобразен начин на живот. Магазинчетата са две, няма светофари, рядко по улиците минава кола, и то антика. От време на време пресичат мъже на коне. Пълна липса на цивилизация плюс няколко плажа като картичка – Сън бей бийч, Ред бийч, Блю бийч…

Щастливи

Разходката в Есперанца е върховно естетическо преживяване – без пари и табелки с работно време. Къщите са предимно едноетажни и боядисани според настроението на собственика си. Някои имат хамак на двора, други – на просторната тераса или в хола. Вместо покрив – голяма тераса, често с найлонов басейн, столчета и масички. Двуетажните къщи обикновено са на по-богати хора. Те са с гаражи и големи дворове.

А цветята? В унисон с целия пейзаж. Богенвилии в цялата гама от розово до жълто през червено и цикламено. В дворовете растат бананово и хлебно дърво, палми, дори няколко ветриловидни. Покрай ниските огради се търкалят различни сортове манго с големина от праскова до дюля. Отдалеч искри оранжево-червеният чадър на фламбоянта.

Пуерториканците живеят добре в сравнение с жителите на
останалите Карибски острови, споделя Пабло, собственик на
хотелчето, в което сме отседнали. Пабло е доволен от нашата визита, тъй като туристите почти се стопяват през лятото. Не само заради жегата, но и заради ураганите, които атакуват всяка година острова. Той е по-защитен от Куба и Испаньола (където се намират Хаити и Доминиканската република), но всички помнят урагана „Хуго“,
който през 1998 г. помля източното крайбрежие.

В същото време Пуерто Рико е с най-нисък стандарт от всички щати в САЩ и страда от висока безработица – около 10-12%. В началото на XX век тук е имало големи плантации със захарна тръстика, кафе и банани. Днес обработваемите площи са едва 3% от територията на острова. Леката промишленост заема все по-голям дял от икономиката на страната, а в последно време преобладава секторът на услугите, включително туризмът. На острова живеят много
богаташи, има и хора като Пабло, но бедните са мнозинство. Според някои данни, живеещите на прага на екзистенц минимума, са над 50%. Въпреки това според между-
народна анкета на World Values Survey за 2008 г. Пуерто Рико е държавата с най-щастливите хора в света, а в изследване на
United States National Science Foundation островът е класиран на второ място. Сигурно допирът с щастливи хора заразява и чуждоземеца. И на летището вместо да се сбогуваш, си мислиш кога ще дойдеш отново.