Еврика! Открих най-добрия лек срещу есенни депресии. Чудно как някой още не го е патентовал. Рецептата е лесна: пълна доза лазур – морски и небесен (количеството е неограничено, няма как да сбъркате), яхта – може да е малка и неугледна, важното е да пори вълните, мед, бадеми и нар – на корем. Всичко това се случва по крайбрежието на Егейска Турция, в Мармарис. Седмица на тази диета зарежда с нагон за живот поне за зимния сезон. Проверено е!
Мармарис е застанал точно на точката, където се събират две морета – Егейско и Средиземно. Съответно, красотата на околния пейзаж е двойна. Само допреди 20-ина години Мармарис е бил малко и неизвестно селище и само чайките и рибарите са се радвали на гледката на боровите хълмове, които се спускат да погалят морето. Днес през лятото жителите на града нарастват до 400 000. А туристите са милиони. В Мармарис се намира едно от най-големите яхтени пристанища в Европа, където могат да се видят лодки от Южна Африка и Карибите. Разбира се, италианският стил в яхтената мода засенчва всички конкуренти. Особено актуални са светлините в долния корпус на лодката, които вечер плуват и се отразяват във водите на пристанището.
Дискретно в по-отдалечената част на залива са и
яхтите на Моника Белучи и Роман Абрамович
Мармарис е красив особено вечер, когато цялата Bar Street е осветена от светлините на нощните клубове, ароматът на ресторантите апетитно съблазнява, а близо 10 000 яхти нежно се поклащат в такт с джаз певицата от близкото заведение.
Разбира се, можете да направите, както правят повечето. Да направите резервация през туристическа агенция, да се качите на автобуса и след 18 часа път да стигнете до някой all inclusive хотел, където да се любувате на плажни гледки и изобилна храна в течение на десетина дни.
А можете да използвате въображението и авантюристичния си дух, да намерите чартърен полет, който ще ви спести дългия път и да обиколите местата около Мармарис, далече от организираните почивки и близо до невероятните красоти на района.
Можете например да отидете до Акчапинар, в областта Мугла, където се намира известният Път на любовта. Пътят е всъщност арка от надвиснали евкалиптови дървета, пренесени от Австралия в Турция преди стотина години. Тогава по тези земи върлувала малария и местните научили за дърво, маслото от което лекувало болестта, а миризмата от клоните му гонела комарите.
.JPG)
Евкалиптовите дървета имали и още една задача – да изсмучат с корените си мочурищата, където виреели смъртоносните насекоми. Мугла се справила с маларията, а красивата пътека покрай евкалиптовите дървета станала любимо място за разходка на влюбените. Смята се, че ако една двойка стигне от единия до другия край на пътя, държейки се за ръка, то любовта им ще е вечна.
Зад евкалиптите се крият не толкова внушителните нарови горички. Местните не казват, но аз съм сигурна – ако пиете сок от нар, докато слушате легендата, любовта ви освен вечна, ще бъде и сладка. (И пълна с витамин С!).
А щом сте в района и сте се отдали на митове и легенди, нищо не пречи да минете през друго селце в околността, а именно Орхание. Дълго се колебаех дали да го спомена, защото раят лесно може да се разруши, като пуснеш туристи в него, но все пак такава красота не може да не се сподели. Заливът на Орхание е девствена частица от брега, а там освен да изпълните сърцето си с пейзажи, можете да изпълните и
един ритуал – ходене по вода
Ако успеете да намерите пътеката в морето, която лесно ще ви изведе до съседния бряг на залива, без дори да си намокрите банските, казват – ще умрете девствен. (Това вероятно не е цел в живота ви, но има версия и за възвръщане на девствеността, което за мнозина звучи по-съблазнително). Според преданието в далечни времена красивата дъщеря на местния владетел се влюбила в прост рибар. За да се срещат тайно нощем на брега, девойката дава сигнали с фенер на младежа. Когато баща й научил, наредил на войниците си да прилъжат рибаря с фалшиви светлини. Хванали те влюбения Ромео, момичето научило и хукнало по водата към мястото, на което го пленили. Всички богове се притекли на помощ, морето се отдръпнало и образувало пътека, по която тя да стигне до любимия в беда.
Тургут се нарича селцето, където местните вплитат всички подобни влюбени истории в приказни килими. Правителството помага на кооператива да създава и продава своята продукция. Ако имате късмет, ще видите как някоя от забрадените и срамежливи жени тъче на истински стан, където използва една и съща техника, позната от хиляда години насам. Изтъкаването на вълнен килим 2 на 3 метра отнема 5 месеца при ежедневна работа, а ако килимът е с копринени нишки, вместо вълна, е нужен 7-месечен труд. Тъй като Коранът забранява човек да изобразява друг човек, само Бог има право да извайва лица, килимите от Тургут преливат от цветове и орнаменти, които разказват сюжети. В Турция живеят 45 националности и всяка от тях влага различни мотиви в това изкуство.
Най-голямото престъпление като откривател на Мармарис и околностите му ще извършите, ако не опитате прословутия боров мед. Внимание, не става дума за сладкото, което у нас се прави от сварени борови връхчета, а за мед, който пчелите събират от боровите гори, заобградили големия залив на Мармарис.
95 % от боровия мед в света се произвежда в Турция,
85 % – в района на Мармарис. Медът е по-тъмен от обичайния и има специфичен вкус. Много е ароматен и местните твърдят, че лекува всякакви болести, които могат да застигнат човек. В Османие, на върха на боровите хълмове, се намира Медената къща, където можете да надникнете отвътре в истински кошер и да опитате кисело мляко с цветен прашец. На входа на Медената къща стои статуя на богинята на плодородието Артемида с щит от пчели.
Друга продукция, с която районът е известен, са бадемите. Не е нужно да казвам, че основно жени чистят бадемите от черупките и то предимно на ръка, докато мъжете кротко бистрят политиката в кафенетата. Именно жените ще ви гостят с невероятен еликсир от смокини с мед и бадеми и после ще ви гледат закачливо, защото знаят, че тази неустоима комбинация е истински фитил за бурни сексуални страсти.
Когато се наситите на автомобилен туризъм, е време да се качите на яхта и да разгледате Мармарис откъм водата. Яхта с капитан под наем ще намерите на пристанището в града. А ако капитанът ви хареса, ще акостира в Селимие – малко пристанищно селище с няколко гостоприемни към туристи къщи и ресторантчета, където ще ви завъртят такива гюзлемета, че ще забравите за френската кухня и ще се съгласите, че Мармарис е сред достойните кандидати за титлата Раят на земята.
0 Коментара