Призори малкото индонезийско село Борободур е потънало в тишина. По улиците му се мяркат само ранобудни продавачи на плодове, които бутат пред себе си колички, отрупани с ананаси, маракуя и кокосови орехи. Около автогарата се виждат и дремещи водачи на бечак – велосипедни рикши. Те чакат сутрешните автобуси от близките градове на остров Ява – Соло, Джогджакарта и Магеланг. Над покривите на селото се стеле сутрешна мъгла, през която си пробиват път първите слънчеви лъчи. Скоро маранята се разсейва и в далечината, над терасираните оризови ниви, се показва вулканът Мерапи. Той е конусовиден, от върха му излизат тънки струйки пушек, за да напомнят на хората, че
огненият исполин е заспал само временно
Малко след изгрев Борободур постепенно се събужда от тропическата дрямка и улиците му се изпълват с хора и аромати. Из въздуха се стелят кълба дим от любимите на всички индонезийци карамфилови цигари. Те се смесват с пушека от печена на жарава царевица и гордостта на яванската кухня – пилешките шишчета сате (обилно полети със сладникав сос от фъстъци и лютиви подправки), които се продават по сергиите за бърза закуска. Газовете от ауспусите на рикшите и автобусите, които стоварват туристи пред входа на най-голямото будистко светилище в света – храма Борободур, допълват палитрата от аромати.
Храмовият комплекс Борободур е построен между 750 и 850 г. от яванската династия Сайлендра, чиито царе били покровители на будизма. Името му идва
от санскритското “Вихара Буда Ур” –
храм на върха на хълма. Строежът му е замислен във формата на умален макет на будистката вселена. Докато се изкачва към върха на храма, човек минава символично през всички етапи на живота. Борободур се състои от десет тераси, разположени една над друга, и всяка следваща е по-малка от предишната. Те са украсени с избродирани в камъка фигури на хора и животни. Най-отдолу могат да се различат образите на хора, сграбчени в лапите на собственото си его и материални желания, по чиито лица се чете страдание.
Продължавайки нагоре, всяко следващо ниво е по-близо до нирвана. На горните тераси има сцени от всекидневието на танцьорки, жреци, воини и царе, процесии със слонове и отвъдморски пътешествия. Персонажите от тези тераси са получили добри прераждания благодарение на благочестивия живот, който са водили в предишни животи, следвайки ученията на Буда. На последните площадки барелефите изчезват и на тяхно място се появяват конусовидни светилища – ступи, в които са поставени каменни скулптури на Буда. Поверието гласи, че
който успее да докосне стъпалата на Буда
през отворите в някоя от ступите, го очаква щастие. На последната тераса има само една масивна празна ступа, висока около 40 м. Тя символизира състоянието на нирвана и пустота на будисткия рай, достъпен само за получилите просветление.
Макар и да имал силно влияние в тази част на Индонезия по времето на Сайлендра, около X–XI в. будизмът започнал да губи значението си в централната част на Ява. Затова и Борободур бил предаден на забвение и потънал във вековна дрямка, затрупан от вулканична пепел и покрит с гъста джунгла. Едва през XIX–XX в. археолозите събудили спомена за каменния исполин и вдъхнали отново живот на едно от най-впечатляващите произведения на архитектурата в цяла Азия.
В днешния ден около храма Борободур е особено оживено. Наоколо цари трескава подготовка за празненствата по повод Вайсак – деня, в който се е родил, получил просветление и напуснал земята, за да се отправи към райските селения, историческият Буда – индийският принц Гаутама Сидхарта. Макар че в момента почти 90 % от хората в Индонезия са мюсюлмани, все пак малко над 1,8 милиона души в страната (около 1 % от населението й) изповядват будизма. Най-голямата част от тях живеят в Джакарта, на островите Риау, в Северна Суматра и в западната част на остров Ява. За всички будисти по света Вайсак е най-свещеният празник. По време на него будистките храмове в цяла Индонезия са украсени с разноцветни фенери от хартия и дърво, а пред олтарите на Буда се поднасят жертвоприношения от цветя, плодове и запалени свещи, символизиращи просветлението. Но най-големите празненства се организират край Борободур. От предния ден поклонници от цяла Индонезия и всички кътчета на Азия се стичат в околностите на храма.
Тържествата започват край съседния на Борободур храм Чанди Мендут, в който се издига 3-метрова статуя на Буда. В разноцветната тълпа се виждат танцьори на традиционни явански танци, яркочервени хартиени дракони, извиващи се във въздуха,
продавачи на сладолед с пеещи колички
от които излизат звуците на популярни оперни арии или филмови мелодии. Мелодията на сладоледените колички се смесва с виковете на продавачите на плодове, които сноват между хората с обелени ананаси в ръка или предлагат “ес келапа муда” – кокосово мляко, в което плуват късчета пресен кокосов орех и лед. Към обяд тропическата жега край Чанди Мендут стяга като в менгеме и “ес келапа муда” е по-прекрасен и от божествен нектар.
Основната част от тържествата е около издигнатия на открито олтар до Чанди Мендут. Поклонници и стотици монаси в оранжеви, червени, жълти и кафеникави роби, дошли от всички краища на Азия – от Тайланд, Тибет, Китай, Шри Ланка, поднасят дарове и гирлянди цветя пред позлатеното изображение на Буда и рецитират часове наред свещените будистки сутри.
Малко преди да се стъмни, церемониите около Чанди Мендут привършват и всички, начело с позлатения Буда, се отправят в пъстро шествие към разположения на няколко километра оттук Борободур. Тук празненствата продължават досред нощ. Освен тълпите поклонници наоколо се виждат и много индонезийски семейства, за които непознатите будистки ритуали са толкова любопитно преживяване, колкото и за всеки чужденец. Когато на хоризонта се появи луната и меката й бяла светлина огрее застиналите каменни фигури по барелефите на Борободур, на издигнатия пред храма олтар се запалват стотици свещи в чест на обожествявания рожденик. Монасите подемат отново рецитирането на свещени мантри, с които
молят небесните сили да дарят мъдрост
и състрадание на всички хора по земята. Гледката на разноцветните им дрехи, ароматът на благовонията и светлините на свещите придават мистика и тайнственост на обстановката. В този момент най-щастлив изглежда умълчаният позлатен Буда на олтара пред Борободур. Той се усмихва загадъчно, загледан над главите на хората, над полетата на Ява и дори над бълващия пушек конус на Мерапи, потънал в мисли за своята далечна нирвана.
0 Коментара