Тайланд не е само плажове, нощен живот, масажи и шопинг. Струва си човек да стигне и до по-отдалечените кътчета на север от Банкок и курортите, за да добие по-ясна представа за древната история и религия на тази прекрасна югоазиатска страна.
Съблечени от златото си и разтоварени от преходните си дървени покриви, руините в старите тайландски столици Сукотай и Аютая са по-впечатляващи дори от действащите храмове. Останал е само камъкът и вековните дървета, чиито
огромни коренища са също вид светилища
с вплетени в тях малки Буди.
Сукотай е първата столица на Тайланд, основана през XIII век. От нея днес е останал едноименният исторически парк, простиращ се на 70 кв.м. Разходката сред останките от града, поставен днес под защитата на ЮНЕСКО, вдъхва дълбоко умиротворение и покой.
Част от парка Сукотай е
храмът Сисавай с внушителните му “царевични мамули”
в хиндуистски стил. Тъй като е построен от кхмерите, чиято империя някога се е простирала и по тези земи (столицата им с прочутия Ангкор Ват е в съседна Камбоджа), Сисавай най-напред е бил хиндуистко светилище, впоследствие е трансформирано в будистко. Именно тогава са вдигнати и гигантските каменни статуи на Буда, стигнали днес до нас.
Най-ранните постройки в първата сиамска столица са датирани от 1238 г. Век и половина по-късно, през 1378 г., Аютая поема щафетата като столица на кралство Сиам. Основан през 1350 г., Аютая остава център на управлението на държавата в продължение на цели четири века – до 1767 г. Заради процъфтяващата нова столица Сукотай отстъпва на заден план и в голяма степен забравен. Обратно на картата го поставя Рама I, който използва древни артефакти от Сукотай, за да обогати и украси храмовете си в Банкок по време на династията Чакри.
В своето златно време,
Сукотай е център на почти всичко в Югоизточна Азия.
Столицата всъщност се е състояла от 3 свързани града: Sukhothai, Si Satchanalai и Kamphaeng Phet. Всеки един от тях е имал своята специализация – в икономически, религиозен и отбранителен аспект. От каменните надписи, открити в Сукотай, археолозите черпят информация за най-ранните примери на тайландската писменост, за правото и законите по онова време, подробности за социалната организация, управлението, икономиката и религията в първото сиамско кралство.
Освен че са място на
пионерски постижения в архитектурата,
изкуството и религията, историческите градове са истински новатори в областта на хидравличното инженерство. Сиамските строители променят ландшафта така, че да контролират придошлите води и да избягват потенциалните наводнения. С изградените резервоари, канали и езера не само се осигурява вода за питейните и битови нужди в ежедневнието на жителите на града, но и се обслужват различни селскостопански, ритуални и защитни функции,
Храмът Wat Maha That се намира в самото сърце на историческия парк Сукотай. Голямата му централна пагода е заобиколена от други 8 пагоди и напомня формата на
лотос – свещеното будистко цвете.
На предната храмова порта има статуя на Буда, наречена Phra Atha Ros. От северна му страна пък е паметникът на крал Ramkhamhaeng, смятан за баща на тайландската нация.
Luang Luang е вторият най-важен храм след Wat Maha That, от него са оцелели и трите му пагоди. А пагодата на храма Уат Чарнг Роб в цейлонски се намира в западната част на парка и е заобиколена от 24 каменни слона.
Крепостните стени на града се състоят от няколко реда укрепления със защитни ровове и канали. Интересна находка за изследователите е резервоарът Срид Фонг в стария град, използван не само за съхранението на питейна вода, но и за каналите в отбранителните стени.
Сукотай е бил център на грънчарството в региона и голям износител на керамиката. Най-често срещаните образци при археологическите разкопки тук са красиви чаши и купи.
Аютая е втората стара столица на Тайланд,
която пази голям брой старинни светилища, макар и частично разрушени. Самият град е разположен в централните равнини на днешен Банкок.
Цели 33 крале са царували в миналото в този град. Аютая е бил по онова време много голям търговски център и речно пристанище – тук са се стичали не само търговци от Близкия и Далечния Изток, но и от цяла Европа. През 1767 г. обаче Аютая е сринат до основи в резултат на бирманското нашествие, след което за сиамска столица е обявен Банкок. Със споменатия погром идва и голямото плячкосване на свещени фигури, статуи и фундаментални за будизма предмети.
В наши дни
Аютая се простира на изкуствено създаден остров,
заобиколен от канал, който свързва трите вливащи се в него реки. В тези условни водни граници са разпръснати десетки храмове, датиращи от различни епохи. Най-големият се казва Ват Пра Си Санпет и е издигнат през XIV век. Някога е служил и за дворец, а около него са построени три големи ступи (с формата на камбани). Непосредствено до него се намира друг важна религиозна постройка – Ват Монкхон Бопит, в която се пази една от най-големите статуи на Буда в цял Тайланд.
Като цяло фигури на Буда, облечени в жълти дрехи, могат да се видят навсякъде и в почти всички храмове в този тайландски исторически парк. Във Ват Пра Меру се пази статуя, която е на близо 1300 г. и идва от Шри Ланка.
Най-удобният начин да се разгледат всички интересни забележителности в Аютая е като си наемете велосипед, въпреки че свещените места са по-лесно проходими пеша.
През XIV век, когато градът процъфтява благодарение на идеалното си географско местоположение между Китай, Индия и Малайския архипелаг, той се превръща в търговска столица не само на Азия, а на целия свят. Това е така и заради факта, че отвсякъде е заобиколен от реки и канали.
Към 1700 г. Аютая е най-големият град в света,
с над 1 милион жители! През него са преминавали хиляди търговци, идващи откъде ли не. Градът повяхва през 1767 г., когато е разрушен до основи по време на бирманските нашественици. В момента Аютая е под защитата на ЮНЕСКО като обект на световното културно-историческо наследство.
0 Коментара