Сауната е храм за финландеца. Тя е истински сакрално място, чието конструиране и посещение изисква специална подготовка, разписани правила и ритуали – точно като при свещенодействие. И също като при изповядването на вяра – съсредоточаване, постоянство и отдаване.
Всеки път когато финландецът пали своята сауна (а това се случва почти всеки ден), той сякаш създава наново своя храм. Като цяло жителите на Финландия са лутерани. Но всички те – и вярващи, и невярващи – изповядват една обща, традиционна религия – „сауна-манията”.
Истинският финландец не си представя живота без сауна. Според статистиката на територията на Финландия има 1,2 млн. сауни при общо 4,8 млн. жители. Това е мястото, където финландците се лекуват, каляват, почиват, забавляват, правят бизнес, водят преговори, раждат и умират. Последното не е метафора.
За финландеца сауната е и живот, и смърт.
До не чак толкова отдавна – няколко десетилетия назад – повечето тукашни хора буквално са се раждали в сауната. Навремето във финската провинция не е имало много родилни домове и акушерки, жените раждали направо вкъщи. А сауната била идеалното място за подобно надомно раждане – висока хигиена, изолация, изобилие от преварена вода…
Смъртта и сауната също са партньори в един особен, мрачен смисъл. Нерядко „нерегламентираните” алкохолни запои по време на сауна завършват с удавяния в някое от хилядите езера. Традиционната финландска сауна обикновено се строи на самия езерен бряг, с мостик до водата. И от време на време някой развеселен финландец току сменя напалената сауна с нестабилна лодка, която се обръща…
Концентратът и сауната не другаруват. Същинският ритуал предвижда пиене на изворна вода, „котикал” (подобен на руския квас) или бира, плюс замезване със сандвичи и осолена местна риба – най-добре след напарването. Все пак това е сауна, а не ресторант, възкликват финландците.
Когато някога селянинът тук тръгвал да строи къща, вдигал първо сауната – там всички живеели, докато стане готов домът.
Днес сауните имат различни вариации и заемат различно място във финландския бит. За делниците има пригодени градски сауни – в басейните и фитнесите, в апартаментите и абсолютно задължително (да!) в офисите. А през уикендите финландците масово се изнасят на теферич край езерата.
Не съществува офис на местна компания – малка или голяма – без собствена сауна за служителите, при това с всичките й салтанати. Много често
там продължават и приключват деловите преговори,
решават се спорове, изникват бизнес решения. Сауната е имала и други важни приложения: тук съхнело прането, варели пиво, опушвали месото и колбасите, миели покойниците. Тук настанявали работниците и зетьовете, криели политическите бегълци.
Сауната се използвала още за врачувания и лечение, най-вече за кръвопускане с пиявици – метод, популярен навремето в народната медицина. Освен това била работно място на знахари и масажисти с брезови метлички, ползвала се и като площадка за магически обреди. Особено по време на Юханнус, деня на лятното слънцестоене (за руснаците това е Ивановден, а за българите – Еньовден), когато според фолклора вещиците се събличат голи и яхват метлите, заклинанията се сбъдват, билките са най-лековити, хората палят огньове и гуляят цяла нощ, а бездетните жени зачеват…
През лятото в Лапландия, над Полярния кръг, слънцето е заковано над хоризонта за 73 дни. А лятното слънцестоене, което бележи началото на арктическите бели нощи, е най-важният празник от финландския календар. Наричат го Midnight Sun (Среднощно слънце). На същия тоя Юханнус – на 21 юни, точно в полунощ, финландците палят огън на подвижна платформа в реката и го пускат по водата, за да прогонят злите духове и да привлекат любов и плодородие. Това е кулминацията на празника Midnight Sun, който се отбелязва от 1316 години насам – събралото се множество съзерцава как слънцето едва докосва хоризонта и отново поема обратно в небето. В основата на празника (както и на нашенския Еньовден)
е древният култ към слънцето и вярването,
че през най-дългия ден от годината голямото огнено кълбо се жени. Берат се цветя и лековити билки, които се слагат под възглавницата и се наричат, а сънят от тази най-кратка нощ е пророчески, твърдят – когото си сънувал, за него ще се омъжиш/ожениш.
Финландците са особен, мистичен народ, наследил легендите и традициите на коренното население „саами”. По детски непосредствени, упорити и своенравни, те умеят и да работят здраво, и здраво да се веселят. Като истински северни хора продължават да вярват, че земите им се обитават от магически създания: джуджета, феи, добри и зли духове. И Дядо Коледа, разбира се.
Особения си национален характер наричат „сису”.
Природата и благоговейното й почитане заемат централно място в живота им. Не е чудно – тук същата тази природа постоянно опровергава собствените си закони и стимулира въображението: над месец слънцето изобщо не изгрява, после месеци не залязва, а загадъчното Северно сияние омайва всеки, който го е зърнал…
След края на дългата Полярна нощ („каамос”) Финландия е рай за адреналиновите любители на снежни удоволствия, а през лятото – за рибари, гъбари и колоездачи.
Финската земя е хълмиста, гориста и мочурлива, с ниски планини (тунтури), множество пълноводни реки и над 60 000 езера. Горите се различават от нашите: рехави някак, иглолистните дървета изглеждат млади, тънички. А всъщност са на много години – просто растат бавно в скованата от лед земя. Тия стройни, фини стебла обаче са по-твърди и издръжливи от камък – идеален строителен материал. Затова местните строят къщите си само от дърво. Тук вирее и прочутата с красотата си сребърна бреза.
Според водния доклад на ООН, Финландия притежава най-богатия запас от чиста вода в света. Причината е, че самият терен формира идеален воден филтър – чрез многото пластове от морени, директно наследство от Ледниковия период.
Водата се пречиства, като се прецежда през глетчерите – ето защо
това е най-вкусната и чиста вода на света.
Средата на лятото е време, през което финландците се завръщат към природата, за да й отдадат почит и да й благодарят за щедрите плодове. Градовете се опразват, ресторантите затварят и всички се изнасят край хилядите езера из страната, за да се радват на воля заедно с приятели и любими хора на денонощното слънце.
И аз така си седя сега – в гората край Китилла на брега на река Ounasjoki – и глезя сетивата си с класни фински наслади като: девствена природа, печена сьомга и еленско, гъбена супа с анжелика, блини с боровинково сладко, изворна вода от глетчера Rajamaki… И, естествено, водка „Финландия”.
0 Коментара