Какво прави едно място запомнящо се? Може би това, че е единствено по рода си, като розовият град Петра в Йордания. Или пък всеки да знае, че то е много, много специално – като Колизеумът в Рим? Понякога може да е нещо неочаквано, изненадващ детайл, който оставя върху вас огромно впечатление, като например цветният покрив на църквата на Свети Матияш в Будапеща, който се вижда само когато се качите на църковната кула. А понякога е комбинация от фактори, които могат да включват изключително неудобните ви обувки. Моята селекция от запомнящи се музеи далеч не е универсална, особено като се има предвид, че все още имам да виждам голяма част от света. Но се надявам, че ще си намерите по нещо интересно.
Моят най-добре планиран музей
Ако искате да видите какво може да постигне човек, ако няма ограничения в парите или пространството, трябва да посетите Лувъра на Абу Даби. Обединените арабски емирства са постоянен извор на уроци за всеки фен на туризма и/или маркетинга, така че тук няма изненади. Ако имате възможността да планирате един музей от нулата, ще имате и свободата да оперирате с пространството както ви се иска.
Можете да си играете с дизайна до степен да пуснете дори океана в музея. Можете да си позволите да оставяте огромни зали почти празни, само с няколко витрини в центъра, подредени така, че посетителят комфортно да разглежда изложените артефакти.
А можете и лесно да планирате и осъществите тематични експозиции, като например „Майчинството по света“ със скулптури, посветени на майката от Южна Америка, Европа и Азия.
Моят най-добре организиран музей
За Истанбул времето никога не стига. Градът продължава да вади изненади от ръкава си дори да сте били там вече 10 пъти.
А музеят „Рахми Коч“ може да се пропусне много лесно, особено ако се осланяте на съвети от други пътешественици от сорта „чудесно място за деца“, пък вие в момента не разполагате с такива. Деца имам предвид.
Мястото е чудесно буквално за всекиго, а и всички ние сме просто едни пораснали деца. Музеят е толкова добре организиран, че няма как да ви доскучае. Има сбирки от кукли, кукленски къщи и кукленски чаени сервизи за момиченцата, както и колекции от коли, лодки и влакчета за момченцата. Качете се в старите трамваи и пробвайте седалките в първия самолет на Турските авиолинии. По никакъв начин не пропускайте обиколката на истинската подводница, закотвена пред музея, само си пазете главите при вратите!
Моят най-добре скрит музей
Вярвате или не, той е скрит в друг музей – Баните на Диоклециан, които са един от четирите обекта на Националния музей на Рим. Едва когато сте успели да хвърлите един донякъде разочарован поглед на Баните – тъй като от тях не е останало кой знае какво, можете да забележите, а може и да пропуснете мъничката табелка по пътя към изхода, на която пише първо „Малкият двор на Микеланджело“, а после „Големият двор на Микеланджело“.
Решението да надникнете във втория изведнъж ви поставя в ситуацията на 3 до 4 часов времеви дефицит, тъй като Големият двор съдържа голям и не-наименован музей, заемащ целия втори етаж на сградите от четирите страни на двора. И е пълен с всякакви чудеса от пред- и ранно-римските времена, включително възстановки на погребения, намерени в региона.
Моят най-добър музей на открито
Казва се „Астра“ и представлява огромен комплекс в покрайнините на румънската културна столица Сибиу.
Съдържа, разбира се, обичайните стари къщи, но под формата на малки стопанства със съответните му дворове, стобори, дървени порти, селскостопански постройки, навеси и кучешки колибки със сламени покриви. Имат и колекции от вятърни мелници, каруци и преси за олио, сок и вино. Можете да видите воденица-катамаран, закотвена посред реката, за да използва силата на движещата се вода за въртене на мелничните колела; стар харман за вършеене на житото с животинска тяга, както и дядовците на боулинга и „виенското“ колело, изцяло от дърво. Най-хубавата част? Можете да влизате навсякъде и да пипате всичко!
Моят най-изненадващ музей
Това е щекотлива категория, тъй като всяко място има потенциалният капацитет да ви изненада – в добър или лош план. Моят избор, следователно, е изключително субективен, и отива при Музея на Акропола в Атина.
Първото ми посещение в гръцката столица беше за една конференция, случваща се точно под Акропола. Всеки ден по пътя към и от конферентната зала минавах покрай една доста грозна сграда, изглеждаща – да си го кажем направо – като най-лошия ден на бездарен соц-архитект. Представете си каква беше моята изненада, когато накрая установих, че точно тя била не друго, ами самият Музей на Акропола! Изненадата се задълбочи, когато влязох вътре, понеже интериорът беше повече от възнаграждаващ.
Моят най-чудесен музей
Естествено, всеки музей е пълен с чудеса. Но никога не съм виждала толкова много от тях събрани на такова малко място, както в Музея на Цитаделата на Аман.
Цитаделата е била сърцето на Йорданската столица векове наред, а нейният миниатюрен музей съдържа находки, които наистина не се срещат другаде. Например, първата антропоморфна скулптура в света (или така поне твърдят там!), трепанация на човешки череп от ранната Бронзова епоха, неолитни глинени „глави на предците“, направени чрез опаковане на истинската глава на починалия с глина и много други.
Глинените ковчези, подобни на изправени цилиндрични кутии с капак в горния край бяха новост за мен. А фаворити ми станаха изящните стъклени фигурки на риби, птици и други разни същества, както и глинените съдинки с форми и декорации, невиждани от мен в нашата част на света.
Моят национален музей
Е няма как да не е Националният исторически музей в столицата ни София. В него е събрана есенцията на материалната култура на нашата страна. Като се започне от праисторията и почти до ден днешен, можете да откриете някои много специални образци на истинско майсторство.
Има какво да се каже по повод презентирането; за мен просто не е приемливо да се изложи чекмедже с подредени в редички метални средновековни гривни с единствената информация към тях – табелка „Средновековни гривни“. Нито да се боядиса в червено една цяла стена и по нея да се наредят образци на букви, без думичка пояснение, че такава малка страна като нашата е имала не една, ами две оригинални азбуки, които са оставили отчетлива следа върху цялата славянска общност.
Личните ми пристрастия в НИМ отиват към тракийските съкровища от ценни метали и тежките средновековни украшения за глава, които говорят много за здравината на българската жена в раменно-поясната област.
Симана Марковска (Маня Туристката) е разказвач на истории за пътешествия, които можете да намерите в блога й https://manyathetourist.com , както и в YouTube канала й: https://www.youtube.com/channel/UCgOdNQ2HeDeBExx_THa3Q1A
0 Коментара