Село Бръшлян – архитектурният бисер на Странджа

Много са китните селца на територията на Странджа планина – Бродилово, Кости, Българи… Но село Бръшлян е най-специалното от тях. Онова, което го прави такова, е съхранената само тук автентична архитектура на странджанската къща, вписана в уникалната природа на най-големия български природен резерват, както и бурното му революционно минало. Спомените от него стигат днес до нас благодарение на легендите и песните на този край – все още малко познат на широките маси от туристи у нас, но пълен с мистика и свободен дух.

От 1982 г. село Бръшлян е със статут на

архитектурен и исторически резерват.

76 от къщите му са архитектурни паметници на културата. 9 от тях са с национално значение. 22 – ансамблови, останалите – с местно значение, а всички имат статута на паметници на културата. Най-старата запазена къща, която и до днес се обитава, е строена през XVII в.

Село Бръшлян се гуши в самото сърце на Странджа – в китна котловина с вековни дъбови и букови гори, обрасли с повет и бръшлян. В околностите му се намират митичните поляни с росен, свързани с поверието за чудодейната му сила в определено време от годината.

Селото се намира на 14 км от Малко Търново и на 64 км от Бургас, на 320 метра надморска височина. Официално населението му се състои от около 70 души.
Бръшлян е идеална дестинация както за еднодневна разходка (в случай, че сте на почивка на Южното Черноморие), така и за по-дълготраен престой. В селото ще намерите доста места за нощувка – семейни хотелчета, уютни къщи за гости, предлагащи всички необходими за отмора удобства. Тук ще ви нагостят с вкусни местни специалитети от органично чисти продукти, ще нахранят душата ви с благо вино и люти странджански песни. Това е точното място за бягство далеч от суетата на града и от гълчавата по оживените ни морски курорти. Забележителностите в самото село, както и туристическите пътеки и еко-маршрути наоколо също са многобройни.

Маркирани туристически пътеки ще ви отведат до едни от най-красивите кътчета в околностите на селото, при вековни дървета, параклиси, долмени, могилни некрополи и находища на редки растения, като например

дивите орхидеи в местността Гогово.

В местностите Двата вриса, Борилото, Кобареловата воденица и Св. Пантелеймон са изградени заслони, които предлагат чудесна възможност за пълноценен отдих сред природата.

Ако съдбата ви отведе в Бръшлян на 8-9 август, ще съпреживеете с местните хора най-тачения от тях празник – този на патрона на селото им – Св. Пантелеймон.

Селото има дълга история, която започва през XVII в., когато жителите на три махали – Юртет, Селище и Живак (тракийското му име е Кикон и според древна легенда в него е роден певецът Орфей) се заселват в долната, най-стара част на поселището, и наричат новото село Сърмашик. То се споменава в османски данъчни регистри от втората половина на XVII век, а през XIX век е голям животновъден център. До 1934 г. днешен Бръшлян носи името Сърмашик и под това име е

възпят в химна на Странджа „Ясен месец веч изгрява”.

Гордите и непокорни странджалии от Сърмашик вземат дейно участие в Хетерията (Гръцкото национално освободително движение) от 1821 г. През селото е преминавал и Васил Левски – къщата, в която е нощувал, е запазена и днес. Оттук започва и т.нар. Сърмашишка завера, която предшества Преображенското въстание. По време на самото Преображенско въстание част от четата на ВМОРО е обградена от турски части в една от къщите на селото (Балювата) и в нея загиват войводата на въстаническата чета Пано Ангелов и четникът Никола Равашола.

Що се отнася до автентичната странджанска архитектура, първоначално възникват т.нар „земълни“ къщи (двуделни). Те са едноетажни, без под и с изключително простовато и бедно излъчване – за да не бъдат забелязани от бродещите по тези земи разбойници. Повечето нямат дори прозорци, а единствен източник на свеж въздух и  светлина са вратите. Пример за такъв тип къщи са Куртовата къща и най-старата къща в селото, която се обитава и днес.

През ХIХ в. се появява вече една по-модерна визия на двуетажни къщи с външно стълбище, като първият етаж е изграден от камъни и греди, а вторият -изцяло от дърво. Но и при тях се забелязва същата изчистена и скромна визия. Типичен представител е Балювата къща, в която през 1903 г. падат първите жертви на Илинденско-Преображенското въстание, а днес през лятото в двора й се организират импровизирани седянки.

Ще ви направи впечатление, че всичко в Бръшлян е сякаш в умалени размери на фона на китната зеленина и точно това е част от очарователната атмосфера на селото. Разбира се, не липсват и нови постройки, но за да бъдат спазени изискванията за статута, те следват цялостния архитектурен облик на селото. От главния площад във всички посоки тръгват тесни улички, които водят до най-емблематичните забележителности и до двете екопътеки към сърцето на Природен парк „Странджа“.

Църквата „Св. Димитър”

Една от най-забележителните сгради в Бръшлян е църквата „Свети Димитър”, построена в края на XVII в. на мястото на древно тракийско светилище, за което се предполага, че е било посветено на бога на виното и плодородието Дионис. ”Свети Димитър” е вкопана в земята, а в миналото е била оградена с висок каменен зид. В амвона на църквата е вграден мраморен жертвеник на Зевс-Дионис с надпис на старогръцки. Камбаната на храма е от първата половина на XIX в. и е излята в град Ярославл, Русия. През 1975 г. църквата е обявена за паметник на културата, а през 1982 г. – за архитектурен паметник с национално значение.

Откритото преддверие (нартика) с помещението за килийно училище са пристроени около 1870 г.

В амвона на църквата е вграден мраморен жертвеник на Зевс-Дионис, с посветителен надпис на старогръцки език:

На Зевс-Дионис жертвеник тука направих,
Аз, Ликомед, син на Хреста и жрец на Великия Бакх;
Зарад високата чест, по жребий получена, и за децата ми,
И за моите мисти. Спаси ги, блажен Дионисе!

Някои учени смятат,  че под името Зевс-Дионис е означен Дионис като върховен бог, едно от назоваванията на сина на великата Богиня-Майка.

Килийно училище

Архитектурен и културен паметник. Помещава се в пристройката към църквата “Св. Димитър”. Училището е основано през 1871 г., след като България получава църковна независимост. В първите години от съществуването си там били обучавани само 12-13-годишни момчета, които овладявали българското четмо и писмо и пригласяли на свещеника по време на църковните служби.

Днес малката стая е реставрирана в онзи първоначален вид, когато децата седели не по чинове, а на земята върху кожи, и вместо на черна дъска, пишели с пръчици върху восъчни плочки.

Етнографска къща-музей

150–годишната сграда е запазена в автентичен вид както външно, така и по отношение на вътрешната уредба на помещенията. По своята архитектура представлява възрожденска двуетажна къща с каменно приземие и дървен етаж. Музеят дава представа за особеностите на бита и занаятите в Бръшлян от втората половина на ХІХ в. до първата половина на ХХ век. В голямата стая на втория жилищен етаж се намира типичното огнище, изградено от камък към стената (баджа). Приземният етаж (дам) в миналото е служел за обор на домашните животни. Днес е превърнат в стая на занаятите, в която всеки посетител може да види автентичен стан и да се опита да тъче.

Балюва къща

Архитектурен и исторически паметник. Построена е през XIX век. Планът на къщата е типичен за странджанската жилищна архитектура. Приземният етаж е от ломен камък с два дървени пояса. Вторият жилищен етаж е изцяло от дърво. Към него водят две дървени стълби – едната е разположена на късата страна към пруста, а втората откъм дългата страна, към задните сервизни помещения.

На 2 април 1903 г. Балювата къща е обградена от турска войска. Именно тук загиват първите преображенци: войводата Пано Ангелов и четникът Никола Равашола.

Днес тя е частен дом, в двора на който през летните месеци можете да се насладите на емоционални фолклорни изпълнения, част от импровизираната “Бръшлянска седянка”.

Селскостопански музей на традиционното земеделие

Посветен е на традиционното земеделие от епохата на Възраждането. В специално изграден навес и по целия двор са експонирани стари земеделски инструменти, използвани от странджанци в миналото: диканя (подобен на шейна инструмент за вършеене), каменна мелница за жито, паламарка (дървен уред, който се нахлузва на пръстите на ръката при жътва), пàлешник (плоско заострено желязо, което се закрепвало полегато в края на ралницата, за да разрязва почвата), уреди за обработка на лен и коноп, ще видите дори малък пчелин. Ще чуете думи като “халомер”, “мèница” или “бурило” и ще разберете на място как изглеждат и за какво са служели. По-трудно е да си представите как с подобни сечива странджанци са успявали да изхранват многодетните си семейства.

Параклис “Св. Пантелеймон”

Параклисът се намира на 1 км южно от Бръшлян, покрай приток на река Катун. Възстановен е изцяло през 1996 г. Аязмото към него е много популярно, тъй като се вярва, че има лечебни свойства. И днес вековните дървета край параклиса впечатляват посетителите му.

До параклиса е изграден кът за отдих – заслон с маси, пейки и огнище.

Параклис “Св. Петка”

Намира се на около 2 км на изток от село Бръшлян. До параклиса се стига по маркирана туристическа пътека, която започва от селото и води към местността Въжиево. Св. Петка се почита в този район като лечителка, поради което на извора до параклиса се приписват лечебни свойства. За особено ценна обаче се смята не водата, а жълтата кал при аязмото. Вярата, че лекува екземи, води тук хора от цяла Югоизточна България. Спазва се древен ритуал – преди да намаже болното място с лековитата кал, човек трябва да върже конец от дрехата си или кърпичка на дряновото дръвче над аязмото – за дар. Ако няма какво да се остави на дрена, може да се хвърли монета в свещения извор – за “откупуване” на здравето.

На празника на светицата през юни хората се събират тук и приготвят курбан за здраве. Вярват, че аязмото си има свое животно-покровител – златно смокче, дълго “колкото една педя”.

Параклис “Св. Марина”

Намира се в източния край на селото. Параклисите, посветени на Света Марина, в Странджа традиционно се строят до пещери или скални ниши. Параклисът в Бръшлян обаче е по-различен, за да се впише в най-старата легенда, свързана с основаването на селището: “В далечни времена, когато на това място още нямало селище, границите му трябвало да се очертаят с особен обряд. Точно по време на пълнолуние, от залез слънце до първи петли, двама братя близнаци трябвало да заорат кръг с рало, теглено от два вола близнаци. Първите петли пропели, а братята не успели да затворят кръга. Затова издигнали върху незаораното място параклис и го нарекли “Св. Лефтера” (според легендата Св. Марина е лефтера, т.е. мома). И до днес бръшлянци го наричат “Малката църквичка”.