Светът е толкова пъстър, колкото са шарени мечтите ти. А ако бляновете ти са свързани предимно с пътешествия (както моите), постигането им се родее с цветна вакханалия. Тя засмуква въображението и го превръща в реалност, из която искам да ви разходя.
„Никшъ” – стомахът на Тайпе
За повечето хора Тайван е далечен остров с евтина електроника и унищожителни тайфуни и земетръси. Столицата Тайпе пък е известна с едноименния си небостъргач, когото „Бурж Халифа” детронира като най-високата сграда в света.
В мегаполиса, където спазването на правилата граничи с дресировка има едно място, където хиляди семейства идват да вечерят на (относителна) хладина под открито небе, да се видят с познати, да си купят гозби за вкъщи, а младежите и да пофлиртуват над купичките със странни манджи или смучейки гигантски шейкове от екзотични плодове. Въпреки гмежта тук никой не крещи, не се блъска – просто следват пътя на тълпата и ако искат да видят нещо, се отбиват. Това е нощният пазар „Никшъ”, наречен „Стомахът на Тайпе”!
Стряскащо количество храна, смутита, традиционният за Тайван чай с перли от тапиока… Това, последното, се оказа, че човек може да го опита и в София във верига био-магазини, но напитката е създадена пез 80-те години на ХХ век в Тайпе. Фина чаена пяна изплува на повърхността при разклащането на чашата със зелен или черен чай с плодова захар, лед или мляко. В „Никшъ” питието се допълва от най-различни фруктови сокове, йогурт и така наречените „балончета“ – тапиока перли, богати на желязо, калций и Витамин С.
Забравете за хирургическата хигиена, за да се потопите без боязън в морето от пържени наденички, палачинки със стриди, планини от смрадливо тофу, несметни количества още мърдащи морски дарове и камари знайни и незнайни плодове…
Честно казано, не успях да разбера защо палачинката със стриди се смята за икона на тайванската кухня. В „Никшъ” сместа от тесто и яйца се пържи с шепа малки стриди и се сервира с шепа салата и сладък сос. Лее се тайванска бира, намигват бутилки с местна скоросмъртница… Въпросната напитка понякога се сервира в коктейл с прясна змийска кръв.
С наслада пред ококорения поглед на туриста направо на сергията отсичат главата на влечугото и източват кръвта му в чаша с нещо като тайванска ракия с „висок волтаж”. Месото нарязват и го пускат във вряща супа. Безотпадна технология! Питието било толкова здравословно, че направо забравяш за всички болежки, а мръвката от змия била мммммм!
На съседния ъгъл се вие опашка от хихикащи пубери. Само момчета. Приближавайки съзирам повода за нервния им смях. Вещи сладкари изсипват тесто в нещо като съд за гофрети, вадят хрупкавия сладкиш и по желание го сервират с шоколад или с конфитюр. Кикотът щеше да е напълно необоснован, ако гофретите нямаха детайлните форми на фалоси. Спускам се да ги снимам и смехът придобива гигантски размери. Дори получавам овации.
Признавам, не си купих само заради неудобството да вървя из пазара захапала мъжко достойнство.
Във водния театър във Виетнам актьорите движат куклите „на сляпо”
Водният куклен театър може да се види единствено във Виетнам и заради това е вписан в нематериалната съкровищница на ЮНЕСКО. В салона „Златен дракон” всяка вечер пълнят до отказ плюшените кресла. На повечето зрители спектакълът им се струва твърде наивен, докато се сетят, че сюжетите са отпреди векове и е нормално едновремешните хора да са се вълнували от преследването на едра риба, оран или бой с дракони.
Атракцията е изпипана: красиви момичета в традиционни виетнамски одежди посрещат гостите. Дългите рокли с цепки са така скроени, че в тях би изглеждала добре и най-закоравялата трътла. Настаняваме се по местата и оркестърът започва да вдига такъв старателен шум, че направо се чудя дали наистина го правят два пъти дневно с едни и същи мелодии. Ентусиазмът им е заразителен. В малкото басейнче с вода иззад плюшената пурпурна завеса изскачат смешни дървени фигурки, които започват да се преследват, бият, тълпят и скандалничат в 17 минипиески с танцуващи лъвове, подскачащи жаби, лисици, преследващи патици, и прочие анималистични сюжети. Дървените и покрити с лак марионетки се движат от кукловоди, потопени до кръста във вода. Те изкусно въртят дългите бамбукови пръчки, за които са прикрепени персонажите.
Традицията на виетнамския воден куклен театър идва от XI век. Куклите, които се използват, нямат аналог по света. Те са изработени на ръка и тежат около 15 кг всяка. Боядисани са в ярки цветове, за да изпъкват дори сред пръските вода и леката мараня. В края на всяко представление осмината актьори излизат мокри да се поклонят пред публиката.
Първоначално водният куклен театър не е бил само за забавление. Чрез него се съхранявал духът на селото, осмивали недостатъците на някои жители, критикували управниците.
Тайната как се движат куклите във водата още не е разкрита. Артистите имат свой собствен жаргон и по този начин пречат на наблюдателите да копират сложната техника на игра. Интересното е, че кукловодите движат фигурките на сляпо, без да ги виждат. Голямо умение се изисква да се избягват предметите и другите кукли и да се координират движенията с тези на останалите участници в представлението. Музикантите, които виждат какво се случва в басейна, с интонациите си помагат на актьорите и използват ключови думи и звуци, за да ги насочват и да ги предупреждават, ако персонажите им не са там, където трябва.
Газирано гмуркане в пещера на полуостров Юкатан
Полуоствов Юкатан е блажено парче суша, което отделя Мексиканския залив от Карибско море. Климатът е тропически, плажовете ласкави, а растителността толкова буйна, че ако зарежете градината си за няколко месеца ще заварите непроходима джунгла. Като прибавим историческите забележителности Чечен-Ица (каменен комплекс на маите, обявен за едно от Седемте чудеса на света чрез гласуване по интернет), Укшмал и Тулум, разбираме защо Канкун и Ривиера Майя са се превърнали в световни курорти.
Карстовите пещери сенотес, диво-красиви естествени резевроари за дъждовна вода, добавят щипка грапав чар към усещането за нега. Естествено, местната туристическа индустрия щедро се възползва от всички благини на природата и историята.
Под земята на полуостров Юкатан се крие пещерен свят, който образува сложна система. Формирането на естествените кладенци започвало, когато рухвал таванът на пещерите. На езика на маите думата dzonot означава свещено място с вода. Тук жреците извършвали своите обреди. От началото на 80-те години ХХ век на Юкатан са открити над 160 км подземни преходи и пещери и повече от 90 сенотес. Те са и любимо място за пещерно гмуркане.
Почти отвесно прави стени. Кръгла дупка в земята дълбока най-малко 50-60 метра, водопад от зелени лиани и водни пръски…. И бездна! Безброй каменни стъпала, издълбани в скалата водят към подземното езеро. Смелчаци правят салта от издатина като естествен трамплин. Ако забравиш колко е дълбоко, ти идва да скочиш и ти. Е, може би не толкова художествено. Дават ти спасителна жилетка и се прежалваи. Странно, водата е като газирана.
В съседната пещера любители на екстремното проучват дълбокото с акваланг и мощен прожектор.
Кенийски клошари перат в извора на Вашко да Гама
Момбаса! Името на втория по големина град в Кения се търкаля в устата като сладък бонбон. Местните свързват началото на селището с Шене Мвита – според преданията, владетел, основоположил ценностите в суахили културата.
Още през 12-и век Момбаса е важна точка на картата на морските търговци. През 14-и век Вашко да Гама е първият европеец, посетил града. Изворът, от който той и останалите мореплаватели зареждали сладка вода за историческите си странствания все още си е съвсем същият, само дето днес бездомните кенийци го ползват за баня и пералня.
Момбаса е бил португалска колония, част от Британска Източна Африка, населяван е от омански сунити… Пъстрият пачуърк от националностие дал отражение в архитектурата на Стария град – типични колониални сгради, класически мюсюлмански порти, обточени с резбовани вериги, характерни за Южна Европа еркери и католически църкви. Вратът ви ще се изкриви от гледане във всички посоки, а Форт Исус, построен през 1593-1590 г. от португалците, е в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Крепостта е построена във формата на човек и въпреки че е частично разрушена, е сместила във вътрешността си музей с невероятна колекция от предмети на бита, събрала пъстротата на различните култури, търгували в района.
Същото е и на пазара – оказва се, че Кения е най-големият производител на чай в света и ще е грехота да не си вземете. Както впрочем и от подправките – шафран, карамфил, кардамон, домати на прах и черен пипер.
В центъра на града пък се извисява главният символ на Момбаса – арки под формата на пресичащи се слонски бивни, наподобяващи буквата „М“. Те са издигнати през 1952 г. в чест на кралица Елизабет Втора при посещението й в Момбаса.
0 Коментара