Да попаднеш в югоизточна Турция, близо до границата със Сирия, е като да се озовеш мистериозно назад във времето. Едно мистично връщане в библейските земи, насред ширналите се заоблени каменисти хълмове, сякаш погалени с блага ръка от Господ, в жълтеникавия цвят на глина и кал, същата, от която ни е сътворил, каменисти, безлюдни, царство на маслини и шам фъстък… А някога тук е било място, пълно с живот, благини, Едем…
Считана за люлка на човешката цивилизация, Северна Месопотамия открай време е благословена с плодородието, което даряват реките Тигър и Ефрат, извиращи на териорията на днешна Турция. А днес е богата освен с археологически находки в Съкровищницата на световното културно и природно наследство, с културни забележителности, обект е на религиозен туризъм, запазени старинни градове, кулинарни деликатеси.
Все още с очи, пълни с ширналите се безбрежни пространства, създаващи ни усещане за безвремие, пътуваме към град Шанлъурфа.
Славната Урфа – тази митична земя на Стария завет
е преживяла векове история. Населявана от множество древни народи, тя е попила от техните цивилизации, които са оставили своя отпечатък. Някогашната Едеса е град, основан още по времето на Александър Македонски. Известен е и като Града на пророците. Тук е роден Авраам, погребан е Йов, живял е пророк Илия, – а днес е прочуто поклонническо място. Родно място е и на арменската азбука.
Попадаме в Балъклъгьол рано сутринта, когато дърветата пазят сянка, а наоколо е тихо, спокойно, сънено. Езерото, заобиколено от джамии, преди православни храмове, е пълно с едри, гладни риби, стръвно чакащи да бъдат нахранени според местната традиция.
Легендата разказва за цар Нимрод, опитал да изгори на клада 15-годишния Авраам, който според предсказание щял да заплаши трона му. Но Аллах превърнал пламъците във вода, а въглените – в шарани.
Храним и ние рибите, надничаме в работилници за традициионни занаяти на майстори бижутери, за производство на духови инструменти от вид тръстика, килимари. По залез, на прохладна вечерна разходка, пак ще се отбием тук, този път, за да се порадваме като местните на съседното езеро, това на Зелиха, дъщерята на Нимрод, опитала да защити Авраам от баща си.
Над града като страж се извисява крепостта му. Пещерите с черните си отвори са особено атрактивни нощем, когато зрелищно осветени, те са фон за провеждащия се тия дни културен фестивал.
Надникване в античността
Римската вила с амазонките е наречена така заради преобладаващите мозаечни изображения на амазонки. Представлява огромна жилищна площ с голямо общо помещение, два вътрешни двора и заобикаляща ги серия от по-малки зали с чудни покрития от дребни камъчета. На входа на вилата е описан животът на Ахил – от момента, когато майка му го държи за петата и го потапя в река Стикс, за да го направи безсмъртен, през обучението му от кентавъра и т.н. Мозайката на Ктисис – основател и защитник на града. Но най-впечатляващи са амазонките, ловуващи на коне, заобиколени от диви животни.
През римския период майсторите на мозайки от Едеса развиват уникален стил, като използват източната и западната култура, привнасят и своя местна характеристика. Изображението на Христос, открито тук, се смята за продукт на това развитие, един от първите примери за мозаечни изображения на Исус Христос в Анадола. Впечатляваща е и фигурата на гръцкия герой Орфей в друго изображение, омиротворил с магията на музиката си зверовете.
С лодка по река Ефрат
Намиращи се в близост до прочутата река, не може да не се възползваме от възможността да се повозим по нея с лодка, да похапнем на понтонните ресторанти, да послушаме музика, така както правят местните. Залят от водите на построения от турската държава язовир, от стария град Халфети са останали само призрачни къщи по баирите и минарето на джамия, странно стърчащо над водата… Миг на безвремие, пустота и затишие в безкрайността… Минаваме и покрай фортификации високо над скалите. Стълби, замък, пещери. А водите текат, всяка секунда различни, векове наред…
Чули за черната роза, този странен красив сорт, надникваме и в оранжерия, където я отглеждат. „Арабската невеста“ изглежда тъмночервена като пъпка, явно разцъфвайки, достига пълната си красота.
Но истинската звезда на това пътешествие по Турска Месопотамия е посещението на уникалното Гьобекли тепе, Кореместия хълм, обект на ЮНЕСКО от 2018 г.
Нулевата точка на времето
Пазил векове стари тайни, този невероятен археологически обект, разкрива по малко от себе си и повече задава въпроси, отколкото предлага отговори. Предшестващ пирамидите в Египет и Стоунхендж, той е съществувал десетки години преди изобретяването на писмеността и колелото. Приблизително 12 хиляди години преди настоящия момент! Първи храм в света, първо мегалитно светилище!
Датиращ от докерамичния неолит и разположен на 20-тина км от Шанлъурфа, археологическият комплекс пренаписва човешката история, твърдят немските и турските археолози, разработващи обекта. Гьобекли тепе предлага едни от най-ярките примери на стъпките, които предприема „модерният човек“ в процеса на формиране на днешната цивилизация – преминаването на човечеството от битие на ловци-събирачи към аграрен живот. Тук откриваме не само изненадваща архитектура, трудно строителство и изкуство, но доказателства за комунални структури, богат свят, преливащ от вярвания и символика.
Мегалитният комплекс се намира на 770 м височина, на върха на варовиково плато. А варовикът, използван за направата на стелите, е от най-високо качество в района. Явно важна роля при избора на местоположение е била необходимостта от достъп до висококачествена кариера, откъдето да се добиват камъни за изграждане на монументалните структури. От друга страна, лесно видимото местоположение, в най-високата точка на планинска верига, не може да е резулат от съвпадение. Според етнографски проучвания изграждането на големи обществени структури и ритуалите, провеждани в тези места, са важни за укрепването на връзките между различните групи.
Но кой е изградил тези монументални структури? С каква цел?
Защо концентрични каменни кръгове? Защо 12 стълба и две Т-образни стели в центъра? Какво точно изобразява символиката на различните животни, гравирани върху камъка, които Клаус Шмид, покойният вече изследовател на Гьобекли тепе, нарича „каменната зоологическа градина“? Защо съоръжението е било засипано в древността с дребен чакъл, животински и човешки кости? Учените отговарят на някои въпроси. Други оставят поколенията след тях да ги разнищват.
Релефите и символите върху стълбовете са монументални изображения на обща иконография, която е открита и на други места в района. Факт е, че досега не са открити следи от селище в близост, като се вземе предвид каква работна сила е била необходима за изграждането на структурите. Теорията, че групи от хора, живеещи в радиус от 200 км площ, са обединили сили в изграждането на съоръженията, изглежда вероятна. Все пак кой е построил Гьобекли тепе остава една от най-големите мистерии.
А каква е била каузата, събрала хората по тези места?
Може би празници, тържества, ритуали за плодородие? Твърде вероятно Гьобекли тепе да е била място и за размяна на стоки, за намиране на партньори, а не само култово средище.
Друг важен въпрос е как са били издълбани без инструменти колоните, тежащи тонове, как са били обработвани, как са били пренасяни?
Огромните паметници – високи от 3 до 5,5 м, тежащи 10-20 тона, като има и една 50-тона – са оформени от единични варовикови блокове, като по време на разкопките са извадени на бял свят около 120 стълба. Т-образните стели се считат за стилизирани антропоморфни статуи, разположени в кръг. В центъра има две, по-високи от другите. Това говори за напреднало архитектурно познание, още през праисторическия период.
По стелите има абстрактни пиктографи и резбовани животински релефи. Срещат се лъвове и бикове, глигани и лисици, змии и лешояди. В епохата на изграждане на обекта заобикалящата среда явно е включвала богата растителност и разнообразие от диви животни преди свръхзаселването и изтощаването на почвите да доведат до върлуването на пясъчни бури в региона.
Обикаляме очаровани музея, който виртуално и с най-модерни средства разказва историята на това митично място. Снимаме покрития археологически обект, вглеждайки се във всеки възможен детайл и дори поспираме под черницата в близост, обект на мюсюлманско поклонение днес, където млади жени измолват рожба.
Посещението на Археологическия музей в Шанлъурфа, където виждаме с очите си изложени уникални артефакти, открити при разкопките, още повече изостря любопитството ни, на нас групата журналисти от Германия, Гърция и България.
А когато ни завеждат и на
Карахан тепе, обект, който все още не е отворен за посещение,
а в момента археолози работят по него, чувството за откривателство и докосване до пулса на времето е неописуем. Пред нас се разкриват множество концентрични кръгове с паднали и с укрепени стели. Други помещения са правоъгълни. Впечатляват ни три „зали“, с връзка помежду им, от които една с фалоси и каменна човешка глава на едната страна на концентричния кръг. Може би ритуали за плодовитост, ни обясняват.
И едно от последните открития, демонстрирано пред очарованите ни погледи – наскоро открита каменна фигура на еректирало божество! Старателно завито днес, за да бъде запазено от променливото време, то е ням свидетел, дошъл от вековете, за да разкаже на нас живите. За своята цивилизация, за вярванията, за животът, който е бил… Да хвърли мост между минало и настояще.
Тайните на Турска Месопотамия. Чакат да бъдат разкрити…
0 Коментара