Земя в илюминатора! Само за Колумб допускам да се е радвал повече от мен. Тегавият полет до Канарските острови е най-дългият от летателния ми паспорт, а последната отсечка над атлантически води – най-умозрителното ми преживяване.
Чувството за безпочвеност придобива буквално измерение; усещаш се като ненанесена точка върху лист от синьо гланцово блокче при вида на безкрайната вода под краката ти. Турбулентният ми стомах е прегънат на правилен плик, в който съдържанието е добре запечатано. Уплашеният пилот изстрелва на единичен откос “Meine Damen und Herren, bleiben Sie sitzend!”* и вече съм оригами с неправилна форма, готова да протече от страх. Самолетът е пълен с немци, тръгнали на почивка към колонията си. Станаха шумни и превъзбудени още при първия перфориран облак, зад който видяха слънце, но сега и те утихнаха. За мъжа ми полет до Китай, Америка или Индия е повод да се наспи в командировка, затова краткият до Канарите е само дрямка, от която го вадя бързо, като забивам нокти в китката му.
Самолетът лавира из турбулентната зона и инчът земя под нас почва да ми прилича на потъващо тяло. Тенерифе е лицето му, Лас Палмас – лявата ръка, а Фуерте Вентура и Ланцароте – конвулсиращото в гърч тяло. Лицето е издължено, с един огромен цирей на носа, за който после ще науча, че е El Teide, най-високия връх (3 718 м.). На страха очите са криви огледала, в които градовете на Тенерифе приличат на спукани капиляри. Останалото е акне, в различна степен на узряване.
Със земя под краката съм значително по-благосклонна към ландшафта на острова.
Палмите и топлото, ведно с весело щъкащите туристи,
мятат на трамплин сърцето ми и то се връща в изходно положение, с подскок от петите. Гишетата с коли под наем гълтат бързо опашките – цените са нормалните 35-40 евро на ден за среден клас нов автомобил.
За Тенерифе самостоятелната организация е по-изгодна и от най-изгодния ол-инклузив пакет. С добро планиране на полета, малко късмет и повече търпение при прелистване на резултатите за настаняване, почивката на острова е съизмерима с почивка на море в някой от курортите ни. Туристическата услуга е стройно организирана по немски образец, заради основното немско-испанско кръвообращение на острова. Хазаите ни са пенсионирани германци, които са инвестирали в няколко имота за туристи. Избрали сме малкото El Poris, в югоизточната част на острова, на не повече от 20-ина км от южното летище Aeropuerto Tenerife Sur. Отивам да се къпя във впечатления, не в тълпите на Санта Круз или Пуерто де ла Круз. Апартаментът ни е на цената на двойна стая в тризвезден хотел на “Златни пясъци”, но е шест пъти по-голям от нея, с оборудвана кухня и огромна тераса, под която Атлантическият океан прилича на кротка локва вода. Няма навалици, няма бой за паркоместа. Тиха и спокойна база за нощуване, на първа линия.
Островът се обикаля за няколко часа,
а най-отдалечената точка може да ти се яви на най-много 100 км, колкото е и приблизителната дължина на Тенерифе.
Ден първи.
Вече не съм афектирана, забравила съм за самолета и се кокоря на всичко и всички с любопитството на човек, напуснал за първи път Стария континент. Оглеждам релефа от височина на очите и установявам, че господ се е оригнал тук след препиване с многото вода. От вулканичния му дъх са застинали порьозни хълмове като от сгур, а на места шуплите са големи колкото долапи в стена. С изключение на курортните места и няколкото големи града, залесени с усърдно поливани палми, островът е плешив откъм растителност. В ниската му, южна част, дърветата са нумизматична рядкост – тук оцеляват само храстовидните.
Отдръпваме се още от океана, към вътрешността с малки населени места. Лунният пейзаж си е пак лунен, но терасиран от грижливи ръце. Картофени ниви с размерите на педя са щателно подпрени с камъни срещу свличане на жълтеникавото подобие на почва. Тенерифе е поносимо горещ през ноември, но близостта на Сахара се чувства целогодишно.
Понеже има бедна флора и фауна, островът се е вживял в мисията си да събере растителни и животински видове от цял свят, които да опазва в многобройни паркове. Loro Parque е безспорната перла в короната. Върху 135 хил. кв. м от земята на Пуерто де ла Круз са събрани най-екзотичните растения и животни на планетата.
Папагали, фламинго, жерави с корона, шимпанзета, морски лъвове, делфини, косатки, алигатори, пингвини, рибки, гигантски костенурки и изобщо всичко, което съм виждала само по National Geographic и Discovery Channel. На места Лоро Парк прилича на джунглата от “Аватар” – сочно зелено, тюркоазено, златно от най-небивали растения, сред които орхидеи, франджипани, стрелиции и хибискуси са най-тривиалните. Входът на парка е измислен като тайландско селище с дървени къщички, плаващи в езеро с лилии. Следва лабиринт с безброй клетки с папагали, шоу с папагали, eдинственото по рода си шоу с косатки, шоу с делфини, пингвини върху изкуствен лед, чието спокойствие пазят със забранени светкавици на фотоапаратите. Абсурдна мисия е да изброя всички атракции в гигантския парк – трябва да се види. Всеки сантиметър от Лоро Парк е писък за опазване на природата – от люпилнята, в която възпроизвеждат най-ярко оперените ара, до последната тоалетна.
Ден втори.
Лекувам си мускулната треска в Siam Park край Costa Adeje – най-големия аквапарк в света. Мястото е част от веригата на Loro Parque и е за активно забавление.
Открито е през 2008-а, но изглежда така, сякаш току-що нейно височество Маха Чакри Сириндхорн – принцесата на Тайланд, е срязала лентата. Завистливо зяпам огромните съоръжeния за водно забавление и не вярвам, че водата е истинска.
Прилича на корекомски фототапет с палми и е толкова електриково-лазурна, че ми боде в очите. И тук на входа плава тайландско селище от дървени къщички, направени на дискретни магазинчета, в които да си купиш бански и джапанки, ако си се разсеял и си ги забравил.
Гордостта на Siam Park е единствената по рода си кула Tower of Power. След 76 метра свободно падане по водната пързалка под почти прав ъгъл жертвата се бухва в покрит стъклен тунел право при акулите. Забранявам категорично на мъжа ми да се прави на торпедо и да лети с 80 км/час по отвесната водна пързалка, а за по-сигурно си запушвам ушите да не чувам нито жалните му молби, нито писъците на спускащите се. Драконът ми изглежда по-безопасен.
55 тона стомана и 70 тона мраморен прах, усукани в огромни фуниевидни пързалки, те изпращат право между зъбите на гигантски дракон от камък. Оживявам по чудо. Разпускам от шока в Изгубения град, където се пличкат бебетата и най-малките.
Водният им рай е най-красивото и зрелищно нещо, което съм виждала. Siam Beach е друго такова място. Изкуствена лагуна с плаж от млечнобял пясък. Един гонг оповестява на равни интервали, че ще пускат изкуствени вълни и всички се надигаме по команда от шезлонгите. Темперират ни с кротки вълнички и постепенно увеличават налягането, докато не ни
покажат изкуствено цунами.
Подминаваме още гигантски пързалки – Меконг скоростната, Гигантът, Вулканът, Змията, Нага пистата – и виждам нещо съвсем като за мен – реката Май Тай. В спокоен воден коридор, едва доловимо водно течение бута едноместната ти лодка покрай красиво оформени изкуствени брегове.
Ден трети.
Най-голямата малка зоологическа градина в света. Monkey Park e на входа на курортния Los Cristianos и е по-див от Loro Parque. Маршрутът върви през самите огромни клетки, в които имаш свободен достъп до игуани, лемури, маймунки. При шимпанзетата и горилите не пускат. Само при дребните видове, които скачат като катерици по раменете на туристите.
Jungle Park ни предлага внушителна колекция грабливи птици и хищници, но Aqualand от следващите дни е пълно разочарование. На шестия ден поемаме към El Teide. Пътят към най-високия връх е картинно живописен и едновременно страшен. Урви с двойно дъно, виражи, огромни дървета, студ и мъгла ме отказват по средата. По-смелите се прехвърлят на Teleférico del Teide – кабинковия лифт, но аз не съм сред тях.
Ден седми.
Къпане в тълпите на Puerto de la Cruz. Изчислих по една и половина парфюмерия на глава от населението. Понеже са с безмитни облекчения, парфюмерийните магазини са проектирани на всеки 4.5 метра от двете страни на улиците
– садили са ги като тополи. Излизаш от едната, влизаш в другата. Заради женския лов за малко да пропусна същинската атракция на града – ботаническата му градина.
Jardin de Aclimatación de La Orotava e създадена по заповед на Крал Чарлз III през 1788-а с цел да се аклиматизират при подходящи условия донесените от тропически земи
растителни видове. Камфорово дърво, гинко билоба, черна смокиня, алабастър, кафеено дърво, уникални по цвят водни лилии, авокадо са една съвсем малка част от редките видове, които опазват тук.
Кривваме встрани от основния поток да си търсим тих ресторант и откриваме съвсем случайно нещо малко, но изумително красиво – потъналата в блажена дрямка
градина с орхидеи Jardín de Orquídeas Mansión de Sitio Litre.
Това е мястото, където Агата Кристи е писала “Загадъчният
мистър Куин” в началото на 30-те. Тъкмо се е развела със съпруга си и води дъщеря си Розалин на почивка в Пуерто де ла Круз, а намира вдъхновение за късите разкази с Харли Куин. Sitio Litre е най-старата оцеляла градина на острова, на повече от 230 години.
Ден осми.
Предпоследен шанс да видя неща, които не съм виждала на живо. Aloe Park e едновременно най-голямата ферма за алое и бананова плантация. Около 200 хил. растения виреят на 70 хил. кв. м напечена от слънце площ. Последен ден е и е крайно време да видя най-старото дърво на острова. El Drago е драконово дърво на повече от хиляда години, 20 м високо, 6 м дебело при ствола. Местните го почитат като свещено и са го заградили в красив малък парк в Icod de los Vinos.
Гледките около него са внушителни, а панорамата към бреговете – величествена. В непосредствена близост до
El Drago покритата градина с пеперуди – Mariposariо del Drago – ми спира въздуха. Стъклокрилки, двуцветни Morpho peleides, опашати Argema mittrei и още десетки, които не познавам, кръжат грациозно по тропическите растения наоколо и кацат по ръцете ми. Има да си спомням дълго ласкавия лъх от чупливо-крехките им криле. На другия ден не потрепервам в самолета. Сънувам как вчера Тенерифе ме помилва.
0 Коментара