Три жени във Виетнам

Седим пред летището в Доха, столицата на Катар. Спазили сме правилата: без голи колене, рамене и пъпове. За тези неща там арестуват и съдят. Кацнали сме току-що от България, издали са ни временни визи за 90 часа престой в Доха, и се надяваме да ни вземат на катарския автобус за туристичеста обиколка на Доха. Седим трите и разсъждаваме относно опасността да ни арестуват за нещо непристойно. От всички ислямски държави около Персийския залив Катар е най-стриктната по отношение на ислямските закони. Например там, ако изнасилят жена, я съдят за безбрачен секс!…

Така че ние седим и си разсъждаваме над проблема с облеклото. Аз изтъквам предимството на оная дълга черна роба и покриването на лицето, като твърдя, че това е страшно удобно: няма нужда да се грижиш как изглеждаш и с какво си облечен, просто мяташ тия черните неща и си излизаш навън без грижи ! Ива обаче, която е високопоставен мениджър в американска фирма, ми възрази така:

– Абе, Бойче! Пет пари не давам за удобствата им откъм дрехи и други екстри! Я ни виж нас – емнали сме се три жени, без мъже, без водачи, да вървим на обратната страна на Земята и сме напълно свободни да го направим както си пожелаем!…

… И, да. Емнахме се – три свободни жени, без мъже, без покровителстване, да вървим чак във Виетнам!

Ето как!

Истината е, че синът ми живее в Хо Ши Мин и той ме накара да тръгна на това пътешествие. Пътьом се присъедини сестра му и моята дългогодишна приятелка Ивелина Върбанова. Станахме три жени. Аз и Ива сме разведени, а дъщеря ми Милена все още не е омъжена. Синът ми ни направи програмата, резервациите, организацията и ние тръгнахме в ужасно студения 24 март 2018, когато на летището и в цяла София имаше сняг.

Има няколко начина да се лети до Хо Ши Мин, нашият беше с „Катар Еърлайнз”. Което означава първо да се лети до Доха и после, след 6 часа престой на летището – до Хо Ши Мин. Старото име на Хо Ши Мин е Сайгон. Градът е бил кръстен на река Сайгон, която минава през него. През този град минават още няколко реки с ширината на река Марица, но Сайгон им е явно най-важната река. И, да ви кажа,

няма виетнамец, който да нарича града инак, освен Сайгон.

Този град е бил столицата на френското управление, после е бил много важен по времето на войната със САЩ. Всички са искали Сайгон, а аз ще го наричам Сайгон, понеже много му отива. Малко известен факт е, че войната от 60-те и 70-те със САЩ не е водена само със САЩ, а и с Франция. Но французите хитроумно не правят филми за това и си траят. Както и да е – сега Сайгон си е чисто виетнамски, супер модерен, социалистически град!

И тъй, кацнахме в Доха и си извадихме визи на летището за града. Не ни взеха на туристическите автобуси, поради грешка в резервацията и си наехме личен шофьор  да ни разхожда – индиец на име Шахин. Той не беше чувал за държава на име България! Попита ни с кого граничим, и чак на Гърция се сети, че познавал един грък, също шофьор. В Доха 90% от живущите не са катарци. Коренните катарци са някъде към 2 милиона и всеки от тях се ражда милионер. Властващата фамилия Ал Тани разпределя доходите от петрол върху всеки катарец и така на катарците не им се налага да правят нищо друго, освен да харчат милионите си както се сетят. Мъжете ходят с бели роби, с бели кърпи на главите, с диамантени бутониери и часовници. Жените, явно, не ходят по това време на нощта. Доха е супер лъскав град, супер модерен, супер скучен поради това, и съвсем няма какво да му се види. Видяхме Доха в продължение на 4 часа и се върнахме на летището да си летим…

Ден 1: Сайгон.

В Сайгон винаги е 30-и май, следобед. Защото въздухът е влажен, а температурата е над 30 градуса. И е пълна лудница! Милиони дребни виетнамци бръмчат на милиони дребни моторетки, в един строен ритъм, без никой никого да изпреварва. Като река са! Всеки виетнамец има каска и маска пред  устата си. Градът е шарен и шантав! Има към 10 милиона жители. Огромни небостъргачи, огромни реки, гигантски мостове, двуетажни къщи, и народ, народ, народ – навсякъде! Цветно, шумно, мръсно и шарено! Веднага се влюбваш!…

Ден 2 : Хой Фонг.

По техните стандарти, Хай Фонг е село. Под милион жители. Няма небостъргачи, само улици, които приличат на „Ломско шосе“ в „Надежда“ от близкото минало. Там не са виждали европейци и затова, където ни видят, ни пипат, пресрещат, заговарят и дружелюбничат. Ние от своя страна сме безкрайно уплашени и отвратени от уличната кухня. Хора клечат на тротоара и продават обесени кокошки, кокоши крака, гъсеници, някакви други работи, а други хора седят на бебешки столчета, със стотици, и ядат това нещо, сготвено на тротоара в алуминиеви легени и на малки газови котлони!

Ден 3 : Ха Лонг бей.

Такаааа… Ако досега не ви е направило впечатление, време е да ви обърна внимание на факта, че виетнамският език се състои главно от едносрични думи. Например, България – тази четирисрична дума те я произнасят на три отделни срички БУН ГА РИ. Всичко във Витенам е на срички. Няма го германският стремеж да обединиш 32 срички в името на някое си село.

Поръчахме си шофьор, който ни взе от Хай Фонг и ни закара до залива Ха Лонг. Заливът е вписан в световната книга на ЮНЕСКО за природни забележителности. Забележителен е със скалните си образувания. Там се качихме на кораб и прекарахме 24 часа в плаване сред скалите. В цената беше включено плаването и настаняването в триместна каюта с баня, закуските, обедите, вечерята, парти на кораба, посещение на пещера, посещение на плаж, демонстрация на вадене на бисерни миди, кулинарен урок. В общи линии, през всичките 24 часа бяхме силно ангажирани с активности. Така нареченото парти мина със слаб успех. Всички на кораба бяхме европейци, и поради това, скапани от часовата разлика. Например, когато в България е 22 ч. и е време да си лягаш, там е едва 17 ч. А партито започва вечерта по виетнамско време, когато всеки нещастен и измъчен европеец едва гледа и хич не му е до парти. Сутрин ни вдигаха в 7 ч., което е само 2 ч. в България… Все пак, спали или не, Ха Лонг си заслужава всяка стотинка и всеки миг от недоспиването!

Ден 4 до ден 9: Да Нанг

Да Нанг е перлата на витнамските морски курорти. По същество прилича на Маями. Не че съм била в Маями, но хора, видели Маями, казват, че Да Нанг е като Маями. Широки крайбрежни булеварди.

Огромни небостъргачи на световноизвестни вериги от  хотели. Палми. Пясъци. Атракции. Страхотно! Ние се настанихме в малка вила с три спални, три бани и собствен басейн. Три пъти ходихме до архитектурния резерват Хой Ан, където освен че има страхотен пазар, има и множество ателиета за шиене на дрехи по поръчка. Там ми ушиха две традиционни виетнамски рокли, за 24 часа, за да си ги имам за спомен.

Близо до Да Нанг е и Мраморната планина. Тя е будистко светилище. Има пещери, храмове и хиляди туристи от цял свят, които да зяпаш, ако ти омръзнат храмовете и пещерите. Ходихме на еднодневно пътешествие и до остров Чам. То включва возенето на кораб, гмуркане с акваланги, ходене по морското дъно със скафандри, обилен обяд на острова и връщане обратно.

Остров Чам доскоро е бил китайска територия, но виетнамците решили да си го отвоюват.

Пуснали една страшна бомба, която вдигнала огромно цунами.

Цунамито съсипало собствените им брегове, но пък китайците се уплашили и се изнесли – и така, остров Чам сега е виетнамски. Уверявам ви – заслужава си!

В град Хой Ан попаднахме на празника на Първата Луна. Това е първото пълнолуние след китайската нова година. По този повод по реките се пускат плаващи запалени фенери, което ние също направихме. Гледката е вълшебна като от филм на Дисни!

В Да Нанг има един Драконов мост. Всяка събота и неделя вечер от опашката и главата на Дракона излизат огън и вода. За тази атракция хората наемат лодки или корабчета и гледат събитието откъм водата. Ние се качихме на кораб, където освен гледката, предлагаха богата вечеря и програма. Аз допълних програмата накрая с песента „Пътнико свиден” и всички пътници останаха много възхитени! Във Виетнам всеки знае къде е

Bun Ga Ri – както те наричат България.

И като стана дума, храната във Виетнам е най-вкусната храна на света! Понеже те са в тропическия пояс, там целогодишно и непрестанно се ражда храна. 6 от 10 плодове или зеленчуци на пазара ние никога не сме виждали и не им знаем имената. Морската храна, която сервират, е най-евтиното нещо, докато в България е най-скъпото в ресторантите и по магазините. За левче се сервират скариди, октоподи, миди, раци, охлюви, рапани, жаби, змии, медузи и какво ли не. Единственото, което съвпада с нашата кухня, са свинските ребърца на скара! И нищо друго!

Ден 10: Сайгон.

Върнахме се обратно в Сайгон. Там бяхме настанени в един небостъргач, на 35-ия етаж, в  луксозен апартамент. Комплексът се състои от 5 такива небостъргача, като общото им население е колкото един окръжен български град – около 80 000 души. Всеки небостъргач разполага с огромен външен басейн на третия си етаж. Има МОЛ, който обслужва петте сгради. Има ресторанти, барове, козметични и фризьорски салони.  В България няма такова нещо. Никъде.

Що се отнася до пазаруването, виетнамците вече са се усетили и ни продават същите неща, които внасяме от тях тук, на същите цени, като в България. Няма смисъл да се пазарува особено. Единственото, което си остава невероятно изгодно за пазаруване, са морските дарове и храната. Скоро вече и това няма да е евтино. Виетнам се развива с бясна скорост, въпреки че е социалистическа държава.

Виетнамците са завзели

най-прекрасното място от Индокитайския полуостров.

Мястото е богато на реки. Има огромна плажна първокласна ивица. Денонощните температури се движат едва в пет градуса амплитуда. Ако нощем е 22 градуса, през деня е 27. Слънцето изгрява през цялата година по едно и също време, с разлика трийсетина минути. Изгрява и залязва между 6 и 6:30. Природата е безкрайно блага и мила. Самият народ е щастлив и умиротворен. Никой никого не изпреварва. Никой не създава дразги или проблеми. Те са като онези рибки в океана, които се движат като една в облака си.

Аз бих живяла там. Стига да има какво да работя, бих се върнала и бих си тръгнала от остров Чам не в 2 часа следобед, на 2 април 2018, а в два следобед през 2072 година….

София. 4 април 2018.

… Едно малко и празно летище. Няма хора. Няма самолети. Грее слънце. Въздухът е планински. Няма хиляди моторетки. Връщаме се у дома. Аз си нося малка цветна, бродирана, шарена чанта, купена от Виетнам, и това ми се струва единственото хубаво нещо в София…