Да изпълниш мечта или просто да решиш да се отделиш от всичко, което те заобикаля, да се качиш на един влак и да го оставиш да те носи бавно и монотонно през далечни земи – там, където три свята се сливат в един, после пак се разделят и те затрупват с толкова впечатления, че вечер имаш нужда да дръпнеш завесата в купето и да затвориш очи. Навън пейзажът бързо се сменя, оставяйки след себе си големия град и пищното Подмосковие, гъстия уралски лес, меланхоличната сибирска шир, загадъчното Байкалско езеро, безкрайните монголски степи, праха на пустинята Гоби, докато Пекин те покани да направиш скок от забравеното минало към далечното бъдеще, потапяйки те в света на изобилието и ароматите.
Ако това ви звучи като вашето приключение, тогава ви каня да прекосите с мен най-голямата държава в света, да прекрачите най-малко населената и да завършите в най-населенaта – един билет за влак и малко предварителна подготовка правят така, че
разстоянията губят своето значение, а времето спира
Не правете грешката да закупите билета за Трансмонголската железница през агенция. Така рискувате да платите три пъти реалната цена и да пропуснете някоя интересна спирка. Важно е да знаете, че веднъж слезли от влака, не можете да продължите със същия билет.
Ако не желаете да пропътувате тези хиляди километри на един дъх, разграфете отделените дни и си набележете местата, които искате да посетите. Купете различни билети от точка до точка, като най-добрата опция е да го направите онлайн. Там ще имате и възможност да избирате между различен клас купета – от най-луксозното, до обща спална зала с неопределен брой пътници.
Ако бюджетът ви е ограничен, купетата втора класа са напълно достатъчни. Ще споделяте времето си с още трима пътници (които, ако не сте с организирана група, със сигурност ще са местни) и техните незабравими истории, а за вас ще се грижат двама кондуктори, които ще ви предлагат пресен чай и кафе. Вагоните втора класа не разполагат с баня, но тоалетните са чисти и във всяка от тях има мивка с топла вода.
Най-вероятно началната ви точка ще е Москва. Пригответе се за град, пълен с противоположности:
замислени лица и много усмивки,
панелни блокове и сгради във виенски стил, таксита без табелки и позлатени полилеи в метрото, булеварди с излишно много платна, кафенета скрити в неоткриваеми преки, забързани силуети и градинки, пропити от улична музика.
Утолете жаждата с квас за незначителна сума или пък с най-скъпата наливна бира, която някога са ви предлагали и се възхитете на умението да пазиш равновесие на невиждано високи токчета по малките улични павета. Центърът на Москва и покрайнините са два свята и всеки съществува поотделно – без да си пречат, но и без да общуват един с друг.
Излизайки от едно от най-пищните метра в света, Ярославската гара ви попарва – мрачна и сива, прекалено малка и обикновена за начална точка на Трансмонголската магистрала. Но в момента, в който на перона се изпише името на влака, всичко изведнъж се променя и ви кара да видите цветовете, които досега сякаш не са съществували. С поставянето на куфара в купето, то става твой дом, а влакът те носи на гърба си, отброявайки километрите. Денят се превръща в хубава книга, водка, херинга (сельодка), увличащи разговори, разкриващи неочаквани съдби и всичкото това на фона на оставящата те без дъх природна картина.
Гори, реки, села с изрисувани дървени къщурки,
сякаш извадени от илюстрации на позната приказка, после пак река, обкрачена от железен мост, и блокове – до болка познатите, натрапчиво уродливи панелки.
Първа спирка на прага на Азия: “Добре дошли“ в Екатеринбург. След дълго лутане из бетонната джунгла на непознат квартал, под проливния дъжд, хостелът е по-уютен от очакваното и факта, че се намира в апартамента на една огромна панелка, губи своето значение. Следобедната разходка те кара да се чувстваш малко потиснат от неочаквания усет, че ако за миг забравиш километрите, оставени зад теб, би повярвал, че някой си е направил лоша шега и всъщност се намираш в някой от по-големите градове на България: познатите разбити и задръстени улици, дупките, пълни с вода, непроходимите тротоари, задимените кафенета, лица без усмивка, маски от грим. Любопитна разлика, която не остава незабелязана: на централния площад те посреща гордата осанка на Ленин, обсебила централната улица „Проспект Ленина”.
Докато сте в Екатеринбург, не пропускайте възможността да се потопите в дълбините на уралския лес, който
ще ви остави без всякакво чувство за ориентация,
изгубени сред китните селца с дървени къщурки, изпъстрени с толкова много цветове….
…и отново коли, големи улици, блокове, таксита, гара, влак, купе, нови лица, зад които се крият нови съдби…спокойствие и неочаквани пейзажи. Не забравяйте да имате един часовник, който да се движи по московско време, защото независимо че минавате през различни часови зони, разписанието на влаковете следва именно него. А на гишетата би било цяло чудо да попаднете на любезна продавачка на билети, която да ви отдели от своето време и да ви информира кога да сте на перона.
Сибир посреща по-слънчев от всякога. За да успеете да усетите поне за малко духа на Новосибирск, потопете се в хаоса на централния базар – сергиите ви очакват с какви ли не изкушения и само фактът, че пред вас има още хиляди километри с раница на гръб, ще ви спаси от вероятността да се озовете натоварени с какво ли не.
Ако има спирка, която може да се нарече задължителна, докато прекосявате безкрайната Русия, то това без съмнение е Иркутск. Именно там за първи път ще срещнете най-после и други туристи. Иркутск е и мястото, където Трансмонголската железница ви доближава до едно от най-красивите места, които природата е създала:
Байкалското езеро
Градът е разположен на река Ангара, десен приток на една от най-дългите реки в света – р. Енисей – единствената извираща река от езерото Байкал с дължина 1779 км.
Разходката из града, сякаш за първи път от началото на пътуването, ви кара да осъзнаете в коя част от картата на света се намирате. Улиците са пълни със смесени лица: азиатски, европейски и тук-таме туристи, пропътували хиляди километри, за да се усамотят на някой остров, изгубен из най-дълбокото езеро в света. То е едновременно и най-големият природен резервоар за прясна вода. Кафенетата са препълнени с млади хора, а прословутите „блини“, предлагани с многобройни пълнежи, са част от задължителното меню. Иркутск: два града в един – старата част, прашна и порутена, прорязана от тесни улички, обсипани с дървени къщурки, и новата, където широки улици отвеждат до изрядно чист площад, разкривайки Ангара – изглед, притаяващ дъха.
Пътуването до езерото Байкал не е дълго, но бързо се превръща в приключение. Ако времето ви притиска и се движите по графика на влака, посетете Листвя́нка, най-близкото селце, разположено на брега на езерото. Качете се на маршрутка от така наречената автогара на Иркутск – една пейка и порутена постройка. От окачен високоговорител ви прорязват крясъците на продавачката на билети, която съобщава от време на време кое бусче накъде тръгва. Ако имате късмет, скоро буквално летите по еднолентов път на фона на руски песни.
Първата среща с Байкал е незабравима. Колкото и да си чел, колкото и снимки да си видял,
нищо не може да те подготви за такава красота и величие!
Кристалната чистота на езерото те изкушава да потопиш крака, да газиш по малките камъчета, усещайки болката от ледените води. Има много варианти човек да се изгуби сред красотата на Байкал и корабите ви чакат, за да изпълнят вашите желание. Изберете нещо простичко – усамотете се на брега и се заровете в неговото необятно спокойствие и тишина. Затворете очи и оставете Байкал да ви нашепва своята безкрайна история, галени от топлите слънчеви лъчи.
С настъпването на вечерта, температурата е паднала с 20 градуса и леденият вятър носи усещане за наближаваща зима. Листвя́нка е обгърната от аромат на риба: пушен, печен, пържен – при байкалския Омул няма грешен избор. Лесно ще намерите къде да пренощувате: във всяка къща се предлагат стаи. Квартирите не са луксозни, но ще ви доближат още повече до местното население. Нашата вечер премина в разглеждане на семейни снимки, пийвайки чаша ароматен чай.
На следващия ден влакът вече ви носи към новото монголско приключение, което започва още от иркутската гара. Ако мислите, че десетките форуми или книги, които сте изчели при подготовката си за Трансмонголската магистрала, са ви помогнали да опознаете поне малко тази забравена от Бога страна, то още с приближаването на влака към Улан Батор разбирате, че всичко е илюзия, че тази част от авантюрата ще ви остави с много въпроси без отговори, с много лутащи се мисли.
Не търсете обяснение на това, което виждате в Монголия. Отпуснете се и оставете календара на времето да се разлисти с години назад, достигайки славното време на Чингиз Хан, което и до днес поражда завидна гордост у всеки монголец.
Улан Батор е потресаваща смеска от комунистическо-номадска «инфраструктура»
Трудно е да се свърже в едно квартал от панелни блокове, пред които са опънати юрти. Обяснението е по-просто от очакваното: младото поколение живее в апартаменти, старото все още е запазило номадския начин на живот. Асфалтираната улица тук е една и за съжаление, по нея задръстванията са безкрайни. Не се опитвайте да намерите кола с табелка такси, няма такива. Практиката е да стоите на улицата с високо вдигната ръка и все някой ще спре.
Ако случайно пристигнете в Улан Батор на първо число от месеца, не се учудвайте, че отказват да ви сервират бира, а на щандовете с алкохол в магазините е опъната лента, на която виси лист хартия с надпис, който можете да четете, но уви, не и да разберете. Отговорът се крие в закон, който забранява продажбата и употребата на алкохол на всяко първо число от месеца. Целта е да се контролира прекомерната употреба на водка сред населението, което се оказа страстен консуматор на тази традиционна руска напитка. Дали тази мярка има успех, е спорен въпрос – в края на вечерта бяхме опитали прословутата монголска водка „Чингиз Хан“, и то съвсем открито, в заведение, разположено точно срещу сградата на Министерството на вътрешните работи.
Една вечер в Улан Батор е достатъчна. По време на престоя ви не пропускайте да видите изумителния Гандан (Gandan) манастир, който и до ден- днешен пази една от най-големите статуи на Буда в света. Гандан е от
малкото манастири в Монголия, останали неразрушени от руснаците
Друга интересна спирка е кратка разходка из прашните улици на квартала на юртите. Той се намира в покрайнините на града и е събрал в себе си бедното население на столицата, което обаче е запазило голяма част от монголската култура и традиции.
През агенция може да наемете кола, в пакет с шофьор и гид, който задължително владее английски. Не се замисляйте и за миг дали да се изгубите сред безкрайните монголски степи, защото, ако има нещо, което ще ви кара да се будите през нощта, то това са прекараните няколко дни сред номадите.
Не ви препоръчвам да пътувате без придружител из степите: улици и табелки няма, често липсва какъвто и да е път и се налага да пътувате през полето.
Самите придружители, щом срещнат човек, веднага спират, за да се ориентират къде се намират и накъде да карат. Посоката не е ясна, но всеки изминат километър ви отдалечава все повече и повече от реалността, за да ви потопи в един живот, лишен от стрес и суета, където децата израстват, без да знаят що е то таблет или смартфон, но са свободни да тичат и да играят навън, докато стане тъмно и звездите обсипят безкрайното небе. Водата и токът са лукс, така че се пригответе да хапвате сушено месо и всякакви възможни продукти от козе мляко до насита. Важно е да знаете, че каквото и да ви бъде предложено, трябва поне да го опитате, било то дори и варена козя глава, поднесена в леген, за закуска. Иначе рискувате да обидите домакините.
Макар и кухнята да не е от най-изисканите, никога няма да забравите вечéрите, споделени с номадите. Изглежда, няма монголец, който да не може да пее, а монголските песни са благозвучни. Може да им се насладите по време на вечеря, докато пиете чашка кумис.
Времето в степите лети и трудно ще се разделите с тези толкова гостоприемни хора, но Китай ви очаква. До Пекин се стига сравнително бързо, благодарение на това, че не ви държат 4-5 часа на границата, както между Русия и Монголия. Влакът ще ви зарови в горещите пясъци на пустинята Гоби и неусетно ще ви приближи до вашата крайна спирка.
Пекин предлага всичко, което човек може да си пожелае,
дори повече от това.
Контрастът с Монголия е шокиращ и едновременно прекрасен. Има всякакви варианти да прекарате дните си там и колкото и време да останете, на тръгване ще си обещаете да се върнете, за да наваксате пропуснатото.
Заредете се с търпение за дълго пазаране, дори и когато се опитвате да си купите обикновен хляб или мляко. Благодарение на вида ви, който ви издава, че сте чужденец, цените скачат до небесата и за да стигнете възможно най-близко до реалната пазарна цена, ви очаква дълъг театър на трудно разбираем език. Не се ядосвайте, ако ви дърпат за ръката, тичат след вас, сваляйки цената на всяка крачка, или почти плачат, че сте ги накарали да ви подарят желаната стока. Това е неразделна част от китайското пътешествие.
Освен задължителните забележителности и многобройните лакомства, ако ви се иска да посетите някое място извън Пекин, задължително си купете билетите за влака предварително – обикновено всичко е разпродадено за седмици напред. Ние избрахме да поплаваме във водите на Жълто море в курортното градче Байдахе, което е на два часа път от Пекин и да се насладим на екзотичната морска храна.
Решите ли да поемете по релсите на Трансмонголската железница, ще бъдете на прага на едно от най-вълнуващите пътешествия и за миг няма да съжалите, че сте избрали точно тази дестинация. Всяка част от отсечката ще ви променя по малко и ще ви накара да обикнете тези отдалечени кътчета, за някои от които дори не сте подозирали, че съществуват.
За мен най-ценното останаха хората, с които, макар и да нямахме общ език, се разбирахме, пяхме, пътувахме, споделяхме храната и постелята си. Ако все пак преходът и дългият престой в купето ви плашат, винаги можете да се спрете на по-кратките варианти, а именно -Транссибирската или Трасмаджурската линия. На добър път!
0 Коментара