Турска Месопотамия: храна и археология

Да попаднеш тук е космически шанс, любовна среща с Времето, в нулевата му точка – особено ако си историк, археолог или заклет пътешественик. Затова съм благодарна на съдбата (и на турското Министерство на културата и туризма), че имах възможността да бъда сред шейсетината журналисти от цял свят, поканени за представянето на Taş Tepeler – „каменните тепета“ в Месопотамия, които с разгръщането на археологическите открития се оказват земята на голямата трансформация на човека към уседнал живот.

…Археолозите казват, че човечеството е заченато тук и това е кота нула на Историята. Наистина напомня на утроба, и името му е такова: Гьобекли тепе (Кореместият хълм).

Гьобекли тепе е най-старият култов комплекс

на планетата – датиран отпреди 11 600 години (ерата на докерамичния неолит), построен цели 7000 г. преди египетските пирамиди и 6000 г. преди Стоунхендж. Намира се в най-югоизточната част на Турция – Месопотамия, насред надиплена като коприна земя във всички нюанси на пясъчно-жълтото и охрата. Близо е до могъщата река Ефрат, на едва 15 км от някогашния библейски град Едеса. Днес той се нарича Шарлъурфа и е столица на един от най-консервативните и скромни като стандарт на живот турски региони, където основен поминък е земеделието.

Древният мегалитен храм е открит случайно през 1994 г. Всъщност е известен на археолозите още от 60-те години на миналия век, но никой не е подозирал огромната му значимост. Предполагало се, че представлява старо византийско гробище, докато един местен овчар не откопал колона с релефно изображение на странно животно. Последвалите разкопки, организирани от Германския археологически институт и Археологическия музей в Урфа, установили, че става дума за обект от каменната ера, който се превръща в истинска научна сензация. Ръководител на проучванията е немският археолог Клаус Шмид, изследвал преди това Невалъ Чори – едно от най-ранните неолитни селища, открити досега. То е датирано от IX-X хилядолетие пр.Хр. и се е намирало в подножието на планината Тавър, но днес е залято водите на река Ефрат (след построяването на язовир Ататюрк).

През 2018 г. Гьобекли тепе е добавен към световното културно наследство на ЮНЕСКО, като до момента са разкопани и проучени едва 5% от целия комплекс, а турската държава прави огромни усилия да го консервира и популяризира.

В утробата на хълма („тел“ според терминологията на учените) е приютен ембрионът на нашата цивилизация, буквално свит на кравай сред 14-тонни колони, които образуват голям концентричен кръг (и няколко по-малки). Гьобекли тепе е още

рождено място на човека като творец

и на пластичните изкуства като цяло. От мегалитното светилище до нас са достигнали първите релефни и скулптурни изображения на живи същества: насекоми, влечуги, птици, диви животни и хора (главно мъже).

Двете 7-метрови стели (стълбове) във формата на буквата Т напомнят удължени човешки фигури и според някои теории изобразяват божества. Фактът, че са без глави (и съответно без лица), подсказва връзката им с божественото и нейната универсалност. Ритуалното им предназначение и символика тепърва ще се разкриват – тяхната мистерия е едно от най-големите предизвикателства пред световната научна мисъл днес.

Археолозите все още търсят отговор и на въпроса защо култовото съоръжение, след като е било използвано в продължение на няколко хилядолетия, е било старателно засипано и изоставено в края на VIII хил. пр. Хр. Според някои версии голям брой неолитни сгради са били погребвани (и „балсамирани“) буквално като хората, за да се съхрани и предаде на бъдещето споменът за тяхна роля и значение.

Гьобекли тепе

преобръща досегашните представи на праисторията

и археологията, според които религията е възникнала в уседнали общества, вече преминали през земеделската революция и одомашняването на животни. Храмовете на Гьобекли тепе обаче са строени от ловци и събирачи поне 2000 години преди първите намерени досега селища и първите следи от земеделие и животновъдство. Новите находки са предизвикателство пред учените, защото подлагат под съмнение конвенционалните към момента постулати. Заради тях се допуска възможността религията да е всъщност причина за уседналостта, а не обратното, както се твърдеше до момента.

Покойният вече изследовател на Гьобекли тепе Клаус Шмид твърди, че градежът на това монументално светилище (изискващ обединението на много сили и работна ръка, както и организираното изхранване на строителите му, придошли от различни земи) най-вероятно е допринесъл за по-късното развитие на градската цивилизация: „Първо идва храмът, а след него градът“.

Същите открития и изводи се наблюдават и при новоразкритите „каменни тепета“ (Taş Tepeler) в района на Урфа, където в момента се извършват други разкопки. Георадарните проучвания са установили наличието на Т-образни стели от неолита в 12 от тях, като на 7 от тези площадки (Хамзан тепе, Сефер тепе, Курт тепе и др.) се работи усилено. Сред тях

Карахан тепе е изгряващата археологическа звезда

на Турция. Намира се на 35 км от Гьобекли тепе, насред пустинния и скалист природен парк Тек Тек, съвсем близо до сирийската граница, и все още не е отворен за туристи. Турският министър на културата и туризма Мехмет Нури Ерсой пристигна на място, за да разгледа разкопките на Карахан тепе и експозицията с нови находки в Археологическия музей на Шарлъурфа (в компанията на местни и чуждестранни журналисти), за да анонсира пред света стратегията за развитие на проекта Taş Tepeler. „Първо на дневен ред пред нас е науката, едва после – туризмът. Искаме да споделим откритията си със света“, обяви той.

Учените твърдят, че в Карахан тепе са първите свидетелства за уседнал живот на планетата и за социални общности. Оттук започва трансформацията на човечеството към “вкореняване” – през обработването на земята (с първите посеви на пшеница) и опитомяването на диви животни. Именно по тези места временният подслон (на дотогавашните ловци и събирачи) става дом, а постоянните жилища образуват първите селища по времето на неолита. В построените монументални структури хората отблизо и отдалеч се събират за общи ритуали и т.н. Открити са доказателства за първо използване на керамика от човека, за първи търговски инициативи… Изумителни са намерените тук образци на антропоморфно и зооморфно изкуство. Запазена марка на Карахан тепе е неговата

“зала с фалосите”,

където са се извършвали най-вероятно ритуали за плодовитост.

Наред с 11-те фалически колони, на западната стена е изобразена и човешка глава. Както и в Гьобекли тепе, съоръженията и тук са били засипани с чакъл и пясък, тоест един вид погребани, без да е ясна точната причина за това.
Турската държава е предвидила към момента 58 млн. лири, за да реализира в идните 3 години планираните археологически разкопки в района на Урфа. Още 127 млн. лири ще се вложат за промотиране на научните достижения (като Световен археологически конгрес за неолита в Шанлъурфа през 2023 г., например) и туристическа инфраструктура. По проекта работят 8 университета, 8 международни института, музеи от Япония, Русия, Англия и Франция. Общо 312 археолози от цял свят ще се включат в изследванията. Разкритите Т-образни обелиски са 250, но със сигурност ще се увеличават.
Голяма част от тях са изложени

в Археологическия музей на Шарлъурфа,

където се намират някои от най-интересните артефакти, намерени в югоизточна Анатолия. Там е и оригиналът на най-старата скулптура на човек в естествен ръст в света.

Днешна Шанлъурфа (някогашна Орха, Едеса, Ел-Руха, Урфа) е един от най-старите библейски градове, основан преди 4500 години, по времето на Александър Македонски – от Селевк I Никатор. По-късно тук е първата държава на кръстоносците в Близкия изток (при Балдуин). Наричат Урфа и Град на пророците – в една от пещерите й се е родил Авраам, тук е погребан Йов (Еюб), тук е живял и пророк Илия. Градът е завладяван от поне 20 различни племена и пълководци, днес го населяват турци, кюрди, араби, арменци и др.

Най-голямата местна атракция е

Балъклъгьол – прочутото езеро със 7 вида риби,

свързано със смъртта на Авраам (Ибрахим). То е място за поклонение и за християни, и за мюсюлмани , и за евреи – все пак Авраам е общият им прародител. Градът е почитан и от арменците, защото именно тук е създадена арменската азбука – през V век от монаха Месроб Машдоц.

Според мюсюлманската легенда до цар Нимрод достигнало предсказание, че момче на име Авраам ще заплаши трона му. Майка му, заченала от ангела Гавраил, укрила детето си в пещера, за да го предпази от преследване. Там то живяло до 15-ата си година, а после Нимрод пробвал да го изгори на клада. Но Аллах превърнал пламъците във вода, а въглените в шарани. На това място има голямо езеро, захранвано от няколко извора, и в него плуват добре охранени шарани и други риби.

Един от задължителните ритуали тук е да нахраните рибите с храна, която се продава в специалните павилиони край Балъклъгьол. Красивите стари християнски храмове около каменния басейн са превърнати в джамии. В близост има и друго езеро, любимо място за отмора на местните, то е кръстено на дъщерята на Нимрод – Зелиха, която се противопоставила на баща си за убийството на Авраам. Пещерата на Авраам може да бъде видяна (и посетена) сега като част от двора на голямата джамия в парка на Балъклъгьол. Именно оттук Авраам и семейството му се отправят по Божия воля към Ханаан.

Шарлъурфа („славната Урфа“) е богата освен на джамии, и на църкви и манастири. Смята се, че това е

първият християнски град.

Преданието разказва, че никой не можел да излекува тежко болния му управител и с последна надежда той изпратил слугата си при Исус, няколко години преди да бъде разпънат на кръст. Божият син избърсал лицето си с кърпа, която слугата донесъл на управителя, той я докоснал и оздравял. Така градоначалникът повярвал в учението му, а кърпата столетия наред висяла вързана на една колона и пазела града. За последен път била видяна у Робеспиер по време на Френската революция. Двете коринтски колони още стоят при руините на крепостта, издигната наново от кръстоносците през XII век.

Внушителната крепост, извисяващата се над града, сякаш бди над тесните сокаци на чаршията. Урфа радва пришълците със своя старинен кервансарай, със скалния си некропол,с купищата магазинчета и ресторанти, от които се разнасят аромати на кебап и лахмаджун, и няколкото фантастични музея (да не заравим да споменем старата римска вила с антични мозайки).

…На два часа път с кола от Шарлъурфа е Мардин, едно от бижутата на турска Месопотамия. Намира се на 30 км. от границата със Сирия. Състои се от старо поселище високо в скалите и нов, модерен град в низината.

Наричат Мардин Каменния град,

защото всички сгради в старата му част на хълма, са изградени от камък. Жителите на Мардин са убедени, че селището им е било основано веднага след Великия потоп. Тук има улици, останали от римско време, сгради с византийска архитектура, медникарски работилници, кюрдски сладкарнички, дюкянчета на сирийски златари. Има и много църкви и манастири, заради които го наричат още „турския Ерусалим“. Тук живее сплотена общност от християни, които наричат себе си „сюрияни“ – те се смятат за първите християни, понеже приели Христовата вяра още през I век, говорят арамейски и в по-голямата си част са православни.

Мардин се обитава от палитра от етноси и култури: кюрди, турци, арамейци, араби и арменци. Външният му облик е също пъстра смесица от стилове, цветове и аромати. На места стръмните сокаци са заменени от стълбища, и понеже всички те са недостъпни за коли, товарният превоз се осъществява много често от магарета (използват ги включително общинските служби по чистотата).

Една от запазените марки на Мардин са сините захаросани бадеми и огромното разнообразие от сапуни. Старият град е обявен за културен резерват и по тесните му калдъръмени улички, обточени с шарени лукумджийници и пекарни, новите строежи са забранени.

Всички къщи тук са с плоски покриви,

а заради големите жеги през лятото местните хора най-често изкарват нощите под открито небе, спейки на матраци по терасите си. Най-ексклузивните помещения на тукашните кафенета и ресторанти също са техните тераси – гледките оттам просто спират дъха. А най-зашеметяващ е изгледът по залез слънце от покрива на медресето, откъдето се открива 360-градусова панорама към цялата долина в подножието на Мардин.

Отпиваме на щедри глътки цветовете и вкусовете на Мардин в единствения fine dining ресторант в града Cercis Murat Konagi. Неговият собственик и главен готвач е жена – Chef Еbru Baybara Demir. Освен че е международен талант, печелил награди в конкурси по света, тя е и местен филантроп. По време на скорошната гражданска война в Сирия обучава на занаят в кухнята си мнозина сирийски бежанци, подпомага семействата им с храна и средства. Ресторантът й се отличава с елегантна ориенталска атмосфера и традиционно, но креативно меню. Към салатата с рукола, слънчеви домати и ягоди, тук сервират местното асирийско вино в бакърена купа (вместо в чаша със столче) от медно котле с черпак. Следва музикален шоу спектакъл около поднасянето на агнешкия кебап върху булгур – в хепънинга се включва целият персонал барабар с гостите. Като финален акорд на тази близко-източна симфония звучи деликатният авторски десерт с грис халва и сочни плодове.

…На около час от Урфа в обратната посока на Мардин (към Газиантеп) е древният град Халфети, потопен днес под водите на

легендарната река Ефрат

заради построяването на язовира Биреджик. Тук-таме по бреговете на могъщия водоем сега се мяркат призрачни къщи, от водата стърчи изоставена джамия, цари безвремие…

Писмени сведения за Халфети има още от 855 г. пр. Хр., но в средата на миналия век турските власти жертват старото селище заради язовира. Той захранва сега целия район с вода, превръщайки го иначе песъчливата и пустинна земя в плодородна – огромни площи тук са засети с дървета култивиран шам фъстък и с маслини, отглежда се още пшеница, ечемик, памук, голямо разнообразие от зеленчуци. За 2000-те жители на Халфети е построен изцяло нов град на десетина километра от стария. По крайбрежието са останали и запазени къщи, в които все още има живот. Заради особената атмосфера на виталност и покой в днешния Румкале се стичат много туристи. Само тук расте уникалната черна роза, известна като “арабската невеста“. Тя също е магнит за пътешествениците, но основната атракция все пак са разходките с корабче по библейския Ефрат и вкусните кебапи в понтонните ресторанти на водоема.

Продължаваме към Газиантеп (или само Антеп, както е старото име на града). Той има население от 1,7 млн. жители и се намира от време оно на Пътя на коприната (сирийският град Алепу, в който доскоро се водеше война, е само на час път оттук).

Във въздуха на Газиантеп се преплитат

ухания на подправки и кожа, на различни кебапи и чай, но той се слави най-вече като Града на шамфъстъка (наричан в цяла Турция „антепфъстък“) и на баклавата (с антепфъстък). Обявен е за кулинарна столица на Турция и в него се стичат гости от цялата страна, дошли само за да хапнат добре. Това е единственият турски град, част от списъка на културното наследство на ЮНЕСКО именно заради гастрономията и прочутите си ястия. Но не е само кухнята за хвалба.

Чаршията му се гордее с най-добрите майстори на бакърени изделия и на кожени обувки като от приказките за Аладин. Над града се издига импозантна крепост, отбранявала 14 столетия Антиохия Таврийска (по-късно Антепа). Нейната експозиция е посветена на народното въстание през 1921 г. срещу французите, които управляват по това време тази част на Турция. Опълчението удържа защитата на града срещу превъзхождащата ги по численост френска армия, затова Антеп е удостоен от Ататюрк със званието „гаази“ („велик“) и става Газиантеп (по същия начин Урфа е преименувана „Славната Урфа“ – Шарлъурфа).

В Газиантеп се намира впечатляващият

музей „Зеугма“ с най-изящните антични мозайки

в света. Имперското наследство на някогашния римски град Зеугма, днес под водите на един от 7-те язовира на река Ефрат (на 65 км от града), е пренесено внимателно тук. Като скъпоценност N1 в богатата му колекция специалистите обявяват мозайка с лицето на момиче (или миловидно момче), което има загадъчната усмивка на Мона Лиза, и очи, които те следят навсякъде в пространството. Изображението е наречено „Циганката“, но според някои то може да принадлежи и на някой от любимите съратници на Александър Македонски.

Антепският (шам)фъстък

е в основата на много традиционни ястия в Газиантеп. В този специален град има 252 патентовани традиционни ястия, като само кебапите са 32. Един от тях се казва, разбира се, “фъстък кебап”.

На старата чаршия можете да намерите и много баклаваджии, но може би най-известната, най-старата и най-важната е “Гюллуолу”. Именно нейният основател заменил в традиционната рецепта за баклава орехите с антепфъстък. Днес шесто поколение Гюллу въртят бизнеса, пуснал филизи в цяла Турция. Антепската баклава с шамфъстък е смятана за най-добрата не само в Турция, но и в цял свят.

Всъщност вариациите на тема „сладкиши с шамфъстък“ също са безброй, точно като кебапите. Един от най-емблематичните анпетски десерти се нарича “катмер”. Той се приготвя с точена кора за баница, върху която се изсипват 300 грама фъстък, 300 грама захар, сметана и масло. Кората се завива така, че да покрие плънката, и се пече. Този десерт е задължителен за сватбените тържества в района, които продължават по няколко дни. Някога на сутринта след сватбата родителите на момчето идвали на гости на сватовете и носели катмер.

Антеп е известен и със своите джигерджийници, където се приготвят пържени или печени на шиш телешки, агнешки и пилешки дробчета (джигер). От голямо значение са подправките, които им се добавят – защото и те, като всичко друго в Антеп, са много специални.