Страх от височини, от затворени пространства, от тесни пътеки по ръба на пропасти, от летене, от тълпи, от сувенири – Кападокия не е за хора с фобии. Кападокия е за хора с вкус към драматични пейзажи.
Фотографии Антони Георгиев
Първите туристи от такъв тип се появяват там през ХVIII в. Разказите им за гигантски каменни колони, в които живеят хора, обаче звучат толкова невероятно, че никой не им вярва, а в двора на Краля Слънце дори избухва скандал. На европейците им трябвали стотина години, за да свикнат с представата за Кападокия и да не се шокират от описанията на пътешественици като англичанина Ейнсуърт, който през 1837 г. написал: „Тръгвайки по тясната долина, която водеше от реката към вътрешността, изведнъж се оказахме изгубени сред гора от каменни конуси и колони, които изникваха около нас в нарастващ безпорядък, като руините на голям и древен град.”
Почти 200 години по-късно „каменните конуси” са разработен туристически продукт колкото и „Света София” в Истанбул и си имат по-привлекателно име: „вълшебни комини”.
Пещерите, издълбани в тях, вече не се обитават от местното население
Те са преустроени на пансиони с тераси c изглед към зашеметяващите кападокийски пейзажи и с още по-зашеметяващи цени. На туристите им харесва. Затова най-сигурният начин да спите в подобна стая и да разгледате Кападокия на спокойствие е да дойдете извън сезона, който тук e от началото на юли до края на септември.
Разположена върху вулканичната пепел, изхвърлена преди хилядолетия от вулканите Хасан, Ерджиес и Мелендиз, Кападокия заема мястото между пренаселените средиземноморски курорти и непознатите източни части на Турция. Открай време тя е смятана за подходящо място за търговия, отглеждане на грозде и коне (персийското й име Катпатука означава „земята на хубавите коне”) и следователно за нещо, което заслужава да бъде завладявано. Списъкът със завоеватели е потискащо дълъг – в него влизат асирийските търговци, хитите и хетите, персите, римляните и византийците, селджуците и османските турци. Той обаче не е необичаен за Мала Азия, където цивилизациите се сблъскват от времето, когато има цивилизации.
Необичайното на Кападокия са сюрреалистичният пейзаж и целенасочените усилия на всички народи, живели тук, да го направят още по-сюрреалистичен.
Първо се появили подземните градове. Издълбани в меката вулканична скала, техните лабиринти от коридори, кладенци, въздушни шахти, жилища и складови помещения се разклоняват като дупките на гигантска буца швейцарско сирене и на площ колкото самата Швейцария. Най-известни – и най-големи – са градовете при селата Деринкюю и Каймаклъ, които иначе се отличават със забележителна незабележителност. В Кападокия обаче съществуват поне още 40 подобни града и никой не е сигурен дали числото е окончателно.
През годините, когато областта става предпочитано място на византийските монаси за бягство от светската суета, манията за живот в скалата придобива нови измерения.
На всяко удобно и неудобно възвишение се появяват скални църкви и манастири
Настървението на монасите е толкова силно, че през 964 г. църквата забранява дълбаенето на нови църкви. Вярващите издържали до 1003 г. Така се появили туристически капани като манастирските комплекси край Гьореме и в долината на река Илара.
Най-голямата забележителност на Кападокия обаче си остава от природен характер. „Вълшебните комини” променят цветовете си със смяната на осветлението през деня, а заради играта на перспективата човек трудно може да прецени размерите им. Отвисоко – от крепостта Ючхисар, издълбана в най-високата скала на Кападокия, или от балон с горещ въздух – те изглеждат като следи от детска игра с восък.
Оценявали ли са древните жители на Кападокия пейзажа около тях? Жизнерадостното безразличие, с което доскоро пещерните жилища и скалните църкви са служили за обори, показва, че отговорът е по-скоро отрицателен.
Но това е само на пръв поглед – докато не забележиш „вълшебните комини”, нарисувани от монасите покрай каноничните и добре запазени фрески в църквите им и от турските шофьори – на задната част на всеки камион в околността.
Французинът Пол Лукас – първият европеец, посетил Кападокия като турист – също нарисувал скалните колони и жилищата в тях. Но вместо възхита гравюрите предизвикали скандал в двора на Луи ХIV. Лукас бил обявен за патологичен лъжец, а френският посланик в Истанбул получил заповед да разследва случая. И на него не му повярвали.
0 Коментара