Река Мтквари тръгва от Малък Кавказ от турска територия, пресича цяла Грузия и Азербайджан, за да се влее в Каспийско море. Тя е най-важната река за Грузия. По нейните брегове са основани и старата, и новата столица на страната – Мцкхета и Тбилиси. В света Мтквари е известна като река Кура, но не заради свирепия си характер, както би си помислил някой българин (не без основание), а на името на персийския цар Куруш, познат ни като цар Кир.
Тя се вие през планината, дълбае полите на трихилядници, по пътя си към Тбилиси майсторски е изваяла ждрела и каньони. Там някъде между Акхалцикхе и Акхалкалаки се намира величественият Вардзия – скален манастирски комплекс, разцъфтял по времето на великата грузинска царица Тамара.
Поречието на Мтквари е естественият път от сърцето на Кавказ към Персия, Турция, Йерусалим и обратно. Освен важната за Средновековието търговия, оттам са влизали и завоевателите.
Грузия е може би
най-старата християнска държава в света
Всъщност спорят с арменците кой е пръв, кой е крив и кой е прав. Кавказки разпри. Тук буквално на всеки хълм има по един параклис, църква или манастир. Монаси се заселват близо до извор край Мтквари в района на Вардзия още през 1150 година. Мястото е удобно, защото при набези лесно могат да потънат в невероятния пейзаж от вулканични образования, пещери, скални ниши.
В края на владичеството си цар Георги III (1156-1184) подпомага монасите и те започват да дълбаят килии близо до извора.
По време на златния грузински век, започнат от царица Тамара, Вардзия се превръща в уникален религиозен и военен център, в който могат да потънат незабелязано до 20 хиляди души, а размерите на комплекса достигат километър по дължина, десетки метри по височина и стотици метри прокопани тунели, с уникални църкви, стенописи и винарни.
Вардзия е бил любимото място на Тамара. Според преданията най-вероятно тук някъде се намира нейният гроб. Нейното име е живо тук, защото след всяко второ изречение, свързано с Вардзия, се споменава и царица Тамара.
Тамара е малко известна у нас, а е героиня достойна за всеки един сюжет – от телевизионен сериал и холивудски блокбастър, до страна от споровете по Истанбулската конвенция. Без майтап.
Първата и единствена жена, носила титлата „Цар“ (има още пет велики кралици, но тя единствена е назована от съвременниците си цар, а не царица).
Тамара се борела за правата на сираците, но най-вече
за равенство на половете
Най-великият грузински поет – Шота Руставели (XII в.), възпява Тамара така: „По рождение лъвът си остава лъв, какъвто и да е неговият пол.“ („Порождение льва остаётся львом, все равно, какого бы пола оно ни было“, от рус. „Рицар в тигрова кожа“, б.р.)
Историята на Тамара е близка до митологията. Тя е единственото дете в любовната приказка между Цар Георги III и аланската принцеса и негова царица Бурдухан. Алания днес е известна като Осетия и е странно, че тези слели се в историята два народа днес са разделени. От руснаците.
Та, малко след като Тамара се ражда, царицата заболява и си отива от този свят. Така момичето остава единствената наследничка за трона, а жена-цар – такова нещо никога не се е случвало по тези земи. В Грузия може да са християни, но в царския двор, както навсякъде по света, когато се чуе думата „корона“, всеки е готов да извърши и седемте смъртни гряха, да наруши и десетте божи заповеди.
Цар Георги е напълно наясно с това и изненадва всички, когато
коронясва дъщеря си Тамара още на 12-годишна възраст
Дворът и синодът са в шок, но няма какво да направят. Баща и дъщеря управляват заедно в продължение на повече от 6 години. През това време Тамара учи, учи, учи. Очевидно е била добра ученичка, защото когато баща й също си тръгва от този свят, тя едва на 18 години поема управлението на страната уверено. Наричат я „мепе“ – цар. Но! Врагът дебне отвсякъде.
За да могат да озаптят младата царица, патриархът, архийереите и министрите решават, че тя трябва да бъде омъжена. Тамара е против, защото легендите разказват, че била влюбена в далечен родственик – аланския принц Давид Сосалан. Заговорниците обаче били подредили всичко, за да им излезе пасиансът. Давид бил обвинен в тежък грях и за да го изкупи, бил пратен на опасно пътешествие до Палестина, за да донесе в Алания свещен предмет. Както ще стане ясно по-късно – свещения кръст. Резултатът е, че любимият човек на Тамара изчезнал за дълго.
Заговорниците в двора представили на царицата руския принц Юрий, син на Андрей Боголюбивия. В Грузия Юрий е известен като Георги Руси. Той бил красив мъж, добре сложен, висок, изтънчен. Дворът, патриархът, епископите единодушно одобрили жениха, но Тамара поискала да се изчака, за да се види дали пък това убаво момче няма някакви недостатъци, но нейното роптаене потънало в недоволството на дворяните.
Думите, които тя казва, са описани в нейното битие: „Как можахте да сторите такъв неразумен ход? Дайте ми време, за да разбера има ли достойнства този мъж или не.“
За да има мир – трябва брак.
Това казали на Тамара и сватбата се случила. Целта била царицата да бъде обезличена, да действа нещо като парламент, а Тамара само да подписва указите на велможите. Не се случва така обаче.
Съдейки по това, че двамата с Юрий нямат деца, може да се заключи, че кавказката принцеса не е била много склонна да допуска царя до брачното ложе. Съществуват и още косвени доказателства за неконсумирания брак. Малко след сватбата царят тотално се побъркал. Напивал се не просто като руснак, а така, че казак да се уплаши. Юрий налитал на бой и посягал на момчета. Пиянството водело до извращения, които потресли дори и неговите привърженици. Само помислете, един цар би ли посегнал на животинки, ако царицата беше мила и с въображение в леглото?
Това обаче било отмъщението на Тамара и като истинско студено ястие то било поднесено на царя и той го изял до последната троха.
Един ден царицата хванала царя в прозореца от пет минути трезвеност и му казала: „Не е по силите ми да изправя сянката на криво дърво. Не е в мен вината и като прах ще се отърся от теб.“
Тамара натоварила Юрий с богатства и отпратила побойника, насилника и пияницата в Константинопол, за да си търси правата в
конвенцията за наританите царе
Докато руският парясник страдал нечуто и събирал съратници за мъст, в Грузия пристигнал Давид – първата и истинска любов на Тамара. Колкото и да роптаели завистниците, двамата се оженили и управлявали дълго и щастливо. С тях започва златният век на Грузия, която се превръща в най-силната и могъща държава в Кавказ и Мала Азия.
Преди да стане това, любовната сага трябвало да приключи веднъж завинаги. Прокуденият Юрий тръгва с войска от Константинопол, за да си върне престола. Той обаче се среща на бойното поле с новия мъж на Тамара – Давид. Легендите разказват, че Давид носел със себе си кръста, донесен от светите земи. Всъщност става дума за онзи кръст, който великият султан Саладин пленява от кръстоносците, след като ги разбива в битката за Йерусалим. Това е била и мисията на Давид – да го върне за християните.
Дали е истина или не, няма значение. Юрий е унижен втори и последен път и потъва в забвението на историята. А легендите за Тамара и Давид тепърва започват.
През управлението на Тамара Вардзия става най-важното за грузинците място. Царицата се премества с децата си там в периода 1203-1205-а. Тогава Грузия е заплашена от селджукско нашествие. Срещу себе си царицата има няколкостотин хиляди войници, но тя се изправя срещу тях и в битката при Басиан побеждава. Военноначалникът е нейният любим Давид.
Вардзия се превърнал в
огромен скален град,
който обаче не е могъл да се види от пътя. Тайни пътеки и входове водели до вътрешността на града. Той бил средно на 13 нива, като в най-развитата си част те достигали до 19. Във вътрешността имало изградени улици, църкви, аптека, тронна зала, библиотека. Всички били свързани помежду си от тунели и улички. Най-голямата дълбочина във вътрешността достигала до 80 метра. При случай на необходимост вътре можело да се подслонят до 20 хиляди войници. Тайните входове позволявали на грузинските бойци да се появяват изненадващо в различни части на долината, а това било кошмар за нашествениците.
Централната сграда във Вардзия е църквата „Успение Богородично“, която и днес впечатлява с величието си. В Средновековието църквите, тронната зала, царските помещения са били украсени със злато и скъпоценни камъни.
През 1283 година тук става чудовищно земетресение, като от града се отцепва скална маса с дълбочина 15 метра. Две трети от помещенията са унищожени. Така лека-полека започва залезът на Вардзия.
Според легендите малката Тамара обичала да си играе в изграждащия се комплекс и се изгубила. Нейният чичо дълго я търсел, а тя като го видяла, казала „Ак вар дзия!“, което означава „Чичо, тук съм“. Оттам дошло и името на града.
Най-вероятно и останките на Тамара са някъде тук. Когато тя умира през 1213 година в замъка Агарани, край Тбилиси, оттам тръгват осем процесии и само в една от тях се намирали тленните й останки. Никой не трябвало да знае къде е погребана царицата. Едната от тях достигнала до Вардзия и всички смятат, че тя е избрала приживе това божествено място в Мечата планина, край река Мтквари.
0 Коментара