На 12 март, събота, великденските базари в Прага отвориха прозорчетата на щандовете си и обявиха на всеослушание, че след две седмици е Великден.
Тази година декораторите наблегнаха на ярките цветове на пролетта, допълнени с пъстрите рисунки на известния чешки илюстратор Йозеф Лада, което създава усещането за разцъфнала градина и чистия детски свят. Така Староместският площад, където традиционно се намира най-големият базар, преля от жълти гирлянди, оранжево-червени лалета и шарени яйца.
Точно 42 пъстри щанда се надпреварват да привлекат вниманието на посетителите, предлагайки оригинално изрисувани яйца, великденски украшения и сувенири. За да не би някой да остане гладен, има палачинки, вино, хлебни изделия, деликатеси, ястия на традиционната чешка кухня и месца на грил (Великите пости явно нямат място на Великденските базари). За да не реши някой, че му е скучно, има демонстрации на традиционни обичаи и занаяти. А за да не би да е тихо – от сутрин до вечер свири музика и се танцува (предимно чешки народни танци, разбира се).
Един от символите на Великден в католическия свят е така наречената „помлазка” – пръчка от сплетени върбови клонки, в която е вплетена червена панделка. С нея (съмнявате ли се?) си служат мъжете. Малките пръчки се носят навити на кръгче в джоба – за да са под ръка, а по-големите – в ръка, за да няма съмнение какво се задава. „Наплясквани” са момичетата – за да са здрави, свежи и гъвкави като клонките; омъжените жени – за да посвият дългия си език; добитъка – за да ражда и овощните дръвчета – за да цъфнат.
Чехите обаче се гордеят с майсторството си и в друга област – боядисването на яйцата, които наричат „краслице”. Понякога, майсторството им достига до истинско изкуство. През столетията започват да се рисуват и изпити яйца.
Третият от символите е агнето като спомен за Христос, който като невинно, чисто и послушно агне е жертван на кръста.
Католиците празнуват Великден през първата неделя след първото пролетно (21 март) пълнолуние. Българите, които живеем в католически държави, всяка година се надяваме, че православният и католическият Великден ще съвпаднат за да боядисваме яйца само веднъж. Но такъв късмет имаме рядко. Тази година католическият Великден е на 28 март, което значи, че от православния го дели повече от месец.
И за десерт – мъничка легенда. Тя разказва, че един ден, по време на броденията си по света, Исус Христос и Св. Петър се отбили да починат в един чифлик, където помолили домакинята за малко хляб. За съжаление, тя нямала нито коричка, но не искала да отпрати странниците. И точно се питала какво да направи, когато чула, че кокошката кудкудяка. Изтичала до курника, взела току-що снесените яйца, изпекла ги в огнището и нахранила странниците. Когато си тръгнали и тя започнала да прибира масата видяла, че черупките се били превърнали в злато. Оттогава всяка година на този ден раздавала на минаващите покрай чифлика яйца.
0 Коментара