Фиестата Фаи в испанската област Валенсия привлича милиони туристи от цял свят, а популярността й не спира да расте. Тя се провежда всяка година между 15 и 19 март и по многобройно участие в Испания може да бъде конкурирана единствено от прословутите Великденски празници.
Най-краткото обяснение на случващото се: нонстоп дандания и дим. Ако не обичате гърмежите, помислете повече от два пъти дали това е подходящото място за вас. Ако у вас дреме нереализиран пиротехник или откровен пироман, изобщо не се замисляйте. Зрелищни фойерверки, грандиозни пиротехнически спектакли, хиляди пиратки и заря превръщат обстановката в подобие на бойно поле, само че в мирно време и с единствената идея за опияняващо забавление. Ако искате да преживеете фиестата, но да не попаднете в най-голямото човешко стълпотворение във Валенсия, атрактивна опция е да отскочите до близкия град Гандия.
Фаи-те са големи скулптури от стиропор, картон и дърво
Композицията е най-често откровена сатира на някое актуално събитие от политическия и обществения живот. Правило номер едно е свободата на словото, така че ако някой не е разбрал кого или какво критикуват артистите, до фигурите има и разяснителни етикети. По този начин осменият скандал блесва в цялата си пищност.
Най-амбициозните фаи достигат до 30 метра. Изработват се от специализирани артисти, архитекти и дизайнери в продължение на година. Само за инсталирането им с кранове трябват две седмици. Всичко това се изразява и в понякога главозамайващи бюджети.
Създаването на най-голямата скулптура може да достигне един милон евро
Най-зрелищната част от празненствата идва на финала, когато в нощта на 19 март (денят на Сан Хосе или Свети Йосиф) фиестата се превръща в гигантска клада. Фаите първо са наградени, а после зрелищно и безмилостно изгорени в гигантски пожари. Една след друга, а поради натоварения график – има и съвпадения. Журито спасява една от по-малките фигури „нинотс“ и тя остава да се съхранява в музея на фаите.
Сред най-филмовите съставки на шоуто са пожарникарите, които са навсякъде. Без те да дадат зелена светлина, никой не може да драсне клечката. Всъщност умишленият палеж понякога води до истинска опасност. Фразата „от играчка-плачка“ може да придобие съвсем реално изражение, но това остава скрито за гостите на ежегодните огнени фиести.
Контролираните пиратки в неизброимо изобилие от форми и взривна сила трябва да се продават в специализирани складове. „Миналата седмица купих няколко кутии за дъщерите ми, за да имат за цялата седмица“, с гордост обявява шофьор на такси. Продават се обаче и в съвсем нормални магазини заедно с дъвки и бонбони.
Празненството няма достатъчно еднозначно обяснен произход. Началото му идва някъде от Средновековието и е свързано с
езическите ритуали около пролетното равноденствие
Тогава хората изгаряли вехтории и непотребни вещи с идеята огънят да пречисти настоящето и да зареди предстоящото с хубави неща. По-късно католическата църква свързва паленето на огньове със Сан Хосе. Най-старите запазени документи са от 1784 г. и в тях по ирония на съдбата се забранява изгарянето на фаи по тесните улици.
Празничната церемония стартира в осем часа сутринта. Множество манифестации от файери и музикални оркестри с гръм и трясък от барабани и пиратки събуждат града, за да се включи във фиестата. Най-големите фенове са пременени в традиционни носии. Един драгоценен женски костюм „есполин“ е на висотата на висшата мода и спокойно може да достигне десет хиляди евро.
Тъкането на коприната е толкова фино и прецизно, че ако един майстор е започнал да тъче, задължително трябва той да завърши плата – не може да бъде заместен, защото качеството би се развалило от по-силния или по-слаб тласък на друга ръка върху стана. По обяд
зрелищното пиротехнично шоу разтърсва главния площад като по време на земетресение
Заглушаващите дефилета продължават целия следобед чак до късно през нощта. Повсеместните гърмежи, дим и ухание на барут са задължителни и напълно неизбежни съставки на купона. И така ден след ден до края на фиестата.
***
Седем километра средиземноморски залези
Средиземноморската магия, шумът от барут, топлината от кладите и спиращите дъха залези се смесват атрактивно в град Гандия. Това е и един от известните курорти със седем километра и 700 000 квадратни метра плажове от фин бял пясък и кристална вода. Те често попадат в класацията на най-чистите в Европа и получават отличаващите ги сини флагове. Ресторантите по плажната ивица са идеалното място да се изпробва тоталният световен хит на валенсианската кухня – паелята. Тя се предлага в много разновидности: с пилешко, заешко, зеленчуци, морски дарове и дори с малки кюфтенца. Всъщност оризът се предлага във всевъзможни варианти – варен или на фурна, комбиниран с почти всичко, включително и със зелени листа от захарно цвекло. Друго прочуто местно ястие е „фидеуа“, подобие на паеля, но направено със специални малки макарони вместо с ориз. Най-любимите десерти са бунюелос, малки топчета с пълнеж от различни кремове, наподобяващи еклери. По-екзотични са пастите от сладкия картоф „батата“.
Град Гандия е разположен на 65 км от Валенсия и на 115 км от Аликанте и е леснодостъпен с обществен транспорт. От София директно до Валенсия, Барселона и Мадрид лети WizzAir. „България еър“ лети до Мадрид, Барселона, Малага и Палма де Майорка. От големите градове до Валенсия пътува високоскоростният влак АVE. От Валенсия до Гандия се стига с влак или автобус. Любопитна подробност е, че Гандия е един от градовете с най-многобройно българско население в Испания. Според испанците те са перфектно интегрирани в местния живот. Политиците проявяват към тях сериозен интерес заради действително големия процент гласоподаватели. Въпреки това за момента българите не са особено активни на местните избори. Предишната администрация била в напреднали преговори за побратимяване на Гандия с Плевен, откъдето са много от българите. След смяна на политическите позиции идеята чака по-добри времена за реализация.
0 Коментара