Яж, моли се и почитай краля!

Вече 40 дни, откакто се върнах от Тайланд, а в главата ми все още е истинска какофония от цветове, миризми и вкусове. Липсва ми сокът на мангото, разтопено в устата ми, липсват ми монотонните мантри в будистките храмове, липсва ми даже тежкият въздух на влажния сезон и онова надвиснало тъмносиньо небе, от което дъждът руква изведнъж и също толкова внезапно спира.

Но знам, че когато един ден времето отмие повечето спомени, ще останат незабравимите лица на тайландците, задължително любезни, усмихнати и – точно така – щастливи.

Опитах се да разбера какъв е източникът на това подозрително доволство.

Тайланд в никакъв случай не е сред най-богатите държави в света, макар че за 25 години през миналия век е била страната с най-бързо развиваща се икономика и е заела достойно

място сред „азиатските тигри“

До ден-днешен тайландците са сред най-големите износители на ориз, орхидеи и ананаси, преработва се каучук, отглежда се памук и коприна. Разбира се, най-голям дял в икономиката им държи туризмът – около 30 милиона туристи годишно.

Но тайландците са 62 милиона и голяма част от тях живеят относително бедно, поне по европейските разбирания. Огромен процент от хората работят в обслужването и карат малки, раздрънкани мотори. Средна класа почти липсва. Впрочем, класата личи по броя на зъбите в задължителните за всички усмивки.

Явно Изворът на щастието не е в парите.

Може би тогава е въпрос на възпитание. Консервативното семейство в Тайланд е свято нещо. Йерархията е строга, а децата от малки са научени на уважение. Както впрочем навсякъде в Азия.

Учениците може да са боси, но са с униформи.

Учителите са на почит. А най-голямо е уважението към кралското семейство.

Тайланд е конституционна монархия. Пхумипхон Адунядет или Рама IX е на трона от 1946 година и май е кралят с най-дълъг стаж в света. Освен това според „Форбс“ е и най-богатият на планетата – личното му имущество възлиза на 32 милиарда долара. Неговият дядо е главният герой на онзи чуден филм „Анна и кралят“ с Джоди Фостър. Филмът е забранен в Тайланд, тъй като проявява неуважение към кралските особи, което по тези земи е углавно престъпление. Неуважението се състои в намека, че кралят на Сиам е имал романтична връзка с англичанка. Но, разбира се, всички тайландци са гледали тайно филма.

Ако си спомняте от лентата, монархът се опитваше да лавира в политиката в региона, без да позволява зависимост на Сиам от великите сили. Така Тайланд (в превод: свободна земя) остава единствената държава в тази част на света, която никога не е била колонизирана. И символ на гордата им независимост е кралят.

Отношението към тайландската кралска двойка граничи с религиозен култ.

Все още има протокол, според който пред краля се коленичи и се пълзи. Рама IX е пазител на най-важните ценности в обществото – будизма, семейството, войската, мира. Улиците на Банкок са изпълнени с нарисувани портрети на краля и красивата му съпруга. Дворецът им е светилище, а сградата, в която се пазят подаръците на тайландците към монархическото семейство, е истинска съкровищница от приказките.

За циничния поглед на журналист от бивша социалистическа държава аналогията с портретите на партийните лидери е натрапчива, но в Тайланд възхищението към 88-годишния крал е искрено. Смята се, че той е баща на нацията, стълб на спокойствието и последен пристан за изтормозения от военни преврати народ.

Оказва се, че западното разбиране за демокрация също не е гаранция за щастие.

Негово величество обаче не е само ритуална фигура. В средата на миналия век кралското семейство изработило проект за бедните северни планински племена, които

дотогава отглеждали главно опиум по зелените хълмове

Монархът основал кооперативи, наредил изкореняване на дрогата и научил тайландците да сеят плодове и зеленчуци, а кралицата помогнала на жените да продават своите тъкани платна и занаятчийски произведения.

Тайландската земя е богата, годишно дава по няколко реколти. Само бананите тук са 20 вида, а освен тях има още стотици: папая, гуава, помело, ягоди, дини и най-екзотичният от всички плодове – дуриан. Той мирише толкова отвратително, че в хотелите е забранено внасянето му, а по сергиите го продават задължително добре увит. Но ако човек веднъж преодолее аромата и се престраши да го опита, ще усети плътния сладък хлебен вкус на този доста скъп и хранителен плод.

Пазарите на тайландските градове са живописно зрелище. В повечето от тях животът започва при залез слънце заради високите температури през деня. Тогава улиците се изпълват с хора, продавачите нареждат сергиите си със стоки, а особено красиви са, разбира се, пазарите на цветя, които са не само пищна цветна гледка, но и място за истинска ароматерапия. Орхидеи, жасмин и лотосови цветове се продават с цели кофи. За тайландците цветята имат различни символи и всеки малък будистки параклис е окичен с венци.

Независимо дали пазарът е за цветя, плодове, чорапи, сувенири или други стоки, на него винаги и неизменно присъства храна. Уличната храна в Тайланд е световноизвестна, евтина и невероятно вкусна.

На улицата се изнасят цели казани,

в които се вари прословутата супа Том Ям със скариди, а на купувачите се сипва от нея с черпаци в найлонови пликчета. Пържена риба, наденички на клечки и зеленчуци опиват минувачите с неустоим аромат. Грижата за пълния стомах, казват, също е част от усещането за щастие.

Тайландската кухня е наистина здравословна. На неизкушения чужденец напомня на интересна смес от китайската кулинария и индийските силни подправки. Тук хапват лютиво къри с пържено на бърз огън месо, оризът и зеленчуците са задължителни. Някои червеи и насекоми се считат за екзотичен деликатес. Тестени продукти липсват. Кокосово мляко замества кравето. Сладкишите са изключение в страната, в която плодовете капят над главите ни, но все пак има вариации на сладък ориз. Вместо сол тайландците редовно използват рибен сос, който не е толкова вреден. Алкохолът не е забранен, но няма традиции в пиенето му. Хората предпочитат чай и плодови сиропи.

Тайландската кухня има само един конкурент за световна слава и това е тайландският масаж. Преди обаче той да се превърне в индустрия, е представлявал истинско изкуство, което

възнася тялото до екстаз

На север например практикуват масаж с крака, при който професионалистът топва голото си стъпало в купа със сусамово олио, после го отърква в нагорещени въглища, което предизвиква пламък и накрая натиска с топлия си крак болните и схванати части от тялото на клиента. Усещането е божествено.

Масажът може да се направи със специално дървено чукче или с увити в платнена топка изсушени билки. Големите пазари на Банкок и Чианг Май крият малки магазинчета, където зад завесите уморени купувачи си купуват срещу стотинки вълшебен масаж на стъпалата.

Със сигурност грижата за телесното е път към щастието, но изворът е другаде.

Над 90% от тайландците изповядват будизма и е важно за чужденеца да проумее, че за тях Буда не е религия, а истински начин на живот. Вековната тайна на азиатската вътрешна политика е, че Буда е най-евтиното лекарство срещу социални неправди. Както е известно, будизмът е миролюбива философия, която изповядва добрини, съчувствие, примирение, уважение към авторитетите и никаква агресия към чуждото мнение или религия. Бедността, както и всяка друга форма на страдание, са добре дошли. Това са уроци, които сме наследили от минал живот. Изпитите от тях ще ни заведат към новия. Колкото повече добро натрупаме, толкова по-благосклонна ще е съдбата към нас

в следващите прераждания

Будистките храмове са навсякъде в Тайланд, но в северната част на страната (провинция Чианг Май, където някога е било кралство Лама) има истинска концентрация на манастири – стари, нови, облечени в сребро или по-вехти, инкрустирани, с фигури на Буда във всевъзможни пози и размери.

Тъй като никой не знае как точно е изглеждал първият Буда Сидхарта Гаутама, то всеки азиатски народ го изобразява по свой образ и подобие. Понякога е по-дебел, друг път слаб и изпит. Формата на очите му варира, но за позите му има строг канон. Всяка стойка означава определена духовна степен, до която Буда е достигнал. Нирваната или най-висшата форма на духовно израстване е изобразена във вид на легнало божество с опънати крака.

На особена почит по тези земи са будистките монаси. За всяко семейство е чест да изпрати сина си в манастир, макар и за кратко. После той по-лесно ще се ожени и кармата му ще е по-щастлива. А всеки, който се надява на по-добра реинкарнация, дарява монасите с храна и всичко друго, което им е нужно, защото монасите не могат да пипат пари. Важно е жените да не докосват монаха, да не стоят прави в негово присъствие и в никакъв случай да не насочват голите си стъпала срещу Буда.

Опрени една в друга длани с почтително наклонена глава е традиционният поздрав в Тайланд. Според уважението към отсрещния дланите се поставят пред гърдите – при обикновен поздрав, и пред лицето – когато стоиш пред родителите си или пред учител. „Над главата дланите се сключват, когато се покланяш на Буда или на жена си“, добавя вечно засменият екскурзовод.

Следващият Буда ще се появи чак след 2500 години. Дотогава тайландците усърдно ще трупат щастлива карма.

* Десетина дни, след като беше написан този текст, почина крал Рама IX и Тайланд обяви едногодишен траур.