Занзибар, босият рай

Във времена като днешните, когато все повече нещата по света се унифицират и обезличават, не е пресилено да се каже, че Занзибар е различен. Включително и с подхода си към ковид-пандемията и отворените си за туристи без PCR-тестове граници.

Това се превърна в негово голямо предимство, както и в шанс за цяла Африка. Освен всичко друго – дали заради близостта на Екватора, или заради темперамента на местните хора, но тук цветовете и звуците са много по-ярки, наситени и проникващи, изпълнени с жизненост и енергия. Времето също тече на острова по друг начин.

Навремето моряците откривали Занзибар не с компас, а по вълшебния аромат от подправките, отглеждани тук – затова е известен още като Островът на подправките. В историята му се преплитат разкази за приказни персонажи и за легендарни герои от плът и кръв.

Малкият източно-африкански архипелаг

в западната част на Индийския океан е управляван последователно от португалци, араби и британци, оставили своите отпечатъци в културата и архитектурата му. Най-големият му остров – Унгуджа, продължава да съблазнява пътешествениците с екзотичен чар. А в последните години – и особено през настоящата пандемична зима – „свободният от ковид“ (с декрет на президента му) Занзибар със сигурност е една от най-привлекателните световни дестинации. Руснаци, поляци, румънци, чехи, италианци и… много, много българи събират слънце и естествен витамин D в момента на плажовете му.

Най-предприемчивите български туроператори вече предлагат чартъри от София и Варна директно до Занзибар, които спестяват висенето по летищата при смяната на полетите. Предимството на африканския остров е, че при преминаването на границата местните власти не изискват от пристигащите негативен за ковид PCR. А преимуществото на самите чартъри е, че няма нужда от тапия за отрицателен тест, за да се качиш на борда на самолета обратно за България. Такова задължително условие поставят вече международните редовни авиолинии (като тези с прекачване в Доха).

Хотелите и цените в Занзибар са повече от добри, а морето е топло и особено гостоприемно за феновете на сърфа, кайта и гмуркането.

Най-изгодните условия предлагат от „Емералд Травел“,

утвърдили се през годините като лидер в организирането на чартъри от България до Турция, Хърватия и Черна гора, Египет, напоследък и Тунис. От тази зима те летят и до Занзибар – предстоящите дати за директни полети са на 5 и 19 март, на 2 април – от София, и на 12 март и 2 април – от Варна. Агенцията предлага богат избор за настаняване в над 30 хотела, вкл. най-луксозните на острова. (https://emerald.bg). Има и опция чартърът до Занзибар да се комбинира със сафари и полет до континентална Танзания (2 нощувки в лоджове в националните паркове с наблюдение на диви животни и 5 нощувки на острова.).

Старият Каменен град

Според Шехерезада и приказките от „Хиляда и една нощ“, Синдбад Мореплавателя е роден именно в Занзибар. Със сигурност тук е поел първата си глътка въздух друг съвременен легендарен герой – ненадминатият вокалист на Queen Фреди Меркюри. Ражда се в семейство от персийски произход – под името Фарук Булсара – на 5 септември 1946 г. В Занзибар са живели още иконичният писател Ърнест Хемингуей и изследователят-пътешественик Дейвид Ливингстън.

Бащата на Фреди Меркюри бил счетоводител и работел за британското правителство в Бейт-ал-Аджаб (Къщата на чудесата). Днес тя е национален символ и се намира в Стоун Таун – старата част на град Занзибар, която е под защитата на ЮНЕСКО. Самата

Къща на чудесата

също е архитектурен паметник и сега там се помещава историческият музей. Построена е през XVII век в чест на султан Баргаш бин Саид и е наречена така, защото е първата и единствена за времето си къща с електричество в Занзибар. Всъщност това е най-високата сграда в ориенталското градче с ниско строителство („цели“ 3 етажа). Бомбардировките през 1896 г. почти я разрушават, но през 1911 г. колониалните британски власти я възстановяват и ползват за седалище. В колоритния Каменен град, построен основно с червеникави камъни от кораловия риф, може да се види и

родният дом на Фреди Меркюри,

в който още живеят негови родственици, тъй че музей на музиканта на практика няма.

Улиците са възтесни и човек едва успява да се промъкне между олющените сгради на Стоун Таун. Лабиринтът от сокаци досущ като в ориенталски сук (или покрит пазар) е останал от времето, когато Занзибар бил под контрола на оманските араби. През 1832 г. султанът на Оман дори мести столицата си от Маскат в Занзибар. Архитектурата на зданията е смесица от персийски, индийски, арабски, мавритански, европейски и африкански влияния.

Портите на Занзибар

Капаците на тесните прозорци в Каменния град са винаги притворени, защото мюсюлманите не допускат любопитни погледи в дома си. Най-много впечатляват външните врати, изработени от масивно дърво с изящни резби, инкрустации и обкови. Тук портата е символ едновременно на непристъпния дом и на благоденствието – колкото по-дебела и богато украсена е тя, толкова по-заможен е стопанинът. Затова, когато някой реши да строи къща в Занзибар, по традиция първо поръчва портата. А с най-големите врати в цяла Източна Африка е споменатата вече Къща на чудесата. Видовете местно дърво, от които се изработват местните порти, са много и все ценни – махагон, абанос, баобаб, желязно и сапуново дърво.

Най-старата дърворезбована порта в Занзибар е от 1694 г. По много от вратите има метални шипове – старинен индийски почин за предпазване от войнствени слонове. Марко Поло пише през 1295 г., че в Занзибар има “доста слонове”. Е, вече ги няма, но металните шипове все още присъстват в декорацията.

В Музея на палатите може да се проследи епохата на султаната Занзибар (до 1964 г. сградата му е резиденция на султана). Крепостта, строена навремето от арабите, сега подслонява Занзибарския културен център, галерия, кафене и театър на открито.

В Стоун Таун се намира още книжарницата “Масомо бук”, която е вид мини-парламент. Всяка неделя по обяд в задната й стая се събират местните знатни мъже, за да разискват политиката.

От „джамбо“ до „хакуна матата“

Жителите на африканския архипелаг са изключително сърдечни и толерантни към чужденците, но тъй като са основно мюсюлмани, са и очаквано консервативни. Повечето жени носят на главите си кърпи, наричани „канга“, лицата им обаче са открити. В заведенията за хранене обичайно не се сервира алкохол. Но бира можете да поръчате без проблем в крайбрежните барове и в хотелите. В затворените хотелски комплекси има всякакъв алкохол без рестрикции.

Арабите-мюсюлмани пристигат в Занзибар преди векове с дървени лодки с едно платно. Потомците им се придвижват и днес с подобни

лодки, наричани „доу“,

из водите край архипелага. С тях превозват от и до континента хора и стоки, доста от тях контрабандни.

В Занзибар, наред с минаретата на джамиите, могат да се видят католически катедрали, англикански църкви и индуски храмове. Подобна еклектика господства и в тукашния език суахили (микс от няколко африкански и арабски наречия) плюс официалния английски. Местните посрещат чужденeца с традиционния поздрав „джамбо“ (здравей) или „карибу“ (добре дошъл).

Друг популярен израз е „хакуна матата“. Това не е просто фраза, а философия, житейска концепция – в нея се оглежда цялата занзибарска (и източно-африканска) вселена. Означава „не се тревожи“, но и „не бързай, зареди се с търпение, все някога ще стане“, с други думи „нямай грижи“, както се пее във филма „Цар Лъв“, благодарение на който „хакуна матата“ влезе в младежкия жаргон по целия свят. Впрочем Бони М първи го възпяха в едно от популярните си парчета навремето.

Робство, карамфил и канела

На картата на света Занзибар се появява през X век, когато персийски търговци от Шираз акостират на брега в търсене на нови стоки. После го окупират португалците, а при султаните на Оман архипелагът се превръща в световен център на търговията с роби, слонова кост и подправки.

Карамфилът е донесен в началото на XIX век от Индонезия и само след няколко десетилетия островът става главният износител на карамфилово масло в света. Когато занзибарският карамфил е бил във възхода си, цената му е достигала 10-12 000 долара. И сега подправката е основна стока за износ, но той позалезе, откакто най-големият й потребител – Индонезия, започна да я култивира за прочутите си карамфилови цигари.

В момента на архипелага освен карамфил се отглеждат черен пипер, канела, кардамон, ванилия, индийско орехче, хлебно дърво. Плантациите за подправки все така процъфтяват и далеч не са само атракция за туристите.

„Туровете на подправките” (Spice tours)

са сред най-любимите екскурзионни маршрути из Занзибар. Посетителите се потапят в богатия свят на цветове и аромати, наблюдавайки отблизо как се отглеждат растенията.

Що се отнася до робите, при арабите Занзибар се превръща в Мека на търговията с човешка плът. В края на XIX век тук е единственото място на планетата с легален пазар за роби. Едва след дипломатическата намеса на британците, които дълго време си затварят очите, султанът на Оман забранява официалния алъш-вериш на хора. Контрабандата обаче продължава още дълго. Днес на мястото на някогашния пазар за роби се издига внушителна англиканска катедрала, а в двора й – специален мемориал в памет на жертвите.

През 1963 г. Занзибар, дотогава британски протекторат, получава независимостта си. На идната година занзибарците се присъединяват към съседна Танганайка, образувайки Танзания (името й се състои от първите срички на двете обединили се страни). Днес архипелагът е с полу-автономен статут.

Отвъд Африка

Туризмът в Занзибар се развива от тридесетина години и днес островът е една от звездите на световната туристическа сцена. Началото му поставя американец, възхитен от идиличните пясъчни ивици и лазурни води. Той прави хотел в стара арабска къща, като запазва атмосферата й, но поставя цветни телевизори във всяка стая. И до днес местните се гордеят, че са първата страна в Африка, в която се появяват цветните телевизори.

Занзибар е въплъщение на тропическия рай – уединение, ширнали се бели плажове, луксозни петзвездни курорти, живописни рибарски селца и девствена природа, която се опазва стриктно. Законодателството на Занзибар

забранява използването на найлонови и пластмасови опаковки.

Всеки, който ги произвежда или използва, е заплашен с глоба до 2000 долара или затвор до 1 година.

Заради разположението на архипелага, океанските води са спокойни, със средна температура от 27 градуса. Истинска наслада за гмуркачите са кораловите рифове около Унгуджа и в съседство. Познавачи твърдят, че коралите тук са сред най-красивите в света. А водите са толкова бистри, че пъстрият подводен свят може да се наблюдава и с невъоръжено око.

В националния парк „Джозани“ пък ще видите изключително редките маймуни червен колобус – ендемичен вид, който живее само в Занзибар. От него са останали едва 1500 екземпляра, като 1/3 от тях са в този резерват. Друга местна атракция е наблюдението на делфини край курортното градче Кизимкази или на

редките столетни костенурки на т.нар. Prison Island,

донесени някога като подарък от Сейшелите.

Едно от най-големите удоволствия в Занзибар е, че можете да берете кокосови орехи направо от палмите, които растат навсякъде. А после да ги пиете с наслада, изтегнати на ситния бял пясък някъде из 25-те му плажа (има състезание между източните и северните). С кокос и кокосово мляко се приготвят и някои от местните морски специалитети.

В Занзибар може да се наблюдава и един от най-впечатляващите природни спектакли на земята – феноменалните отливи, когато водата се отдръпва на стотици метри навътре, а дъното на лагуната се превръща в огромна бяла поляна, осеяна с морски звезди и раковини.

Босият лукс

Най-ексклузивните адреси за ваканция на острова дописват със свой елегантен почерк най-актуалния тренд при луксозните почивки – за „ходене бос“ през цялото време на отдиха, тоест в обстановка на пълно откъсване от официалностите и „прангите“ на цивилизацията. Сред елитните локации за ваканция са Zanzibar White Sand Luxury Villas & Spa на източния занзибарски плаж Pajе. Той е фамилна собственост и е първият и единствен в цяла Танзания ризорт, част от взискателната селекция на Relais & Chateaux. Включва два ресторанта, 3 бара, спа комплекс и център за кайт-сърфинг.

Колониален шик и уединение пък предлага The Residence Zanzibar, разположен сред 320-декаров парк с дълъг близо два километра пясъчен плаж. Намира се на югозападното крайбрежие, на 20 минути с кола от градчето

Кизимкази, известно като столицата на сафаритата с делфини.

Огромен инфинити басейн е алтернативата на плажа по време на силните отливи, характерни за тази част на Занзибар. Въпреки че дори тогава дългият кей с частен пристан осигурява безпроблемен достъп до океана за любителите на водните спортове.

Висок клас 5-звездни хотели са още Melia Zanzibar, Gold Zanzibar, Tulia Zanzibar и Neptune Pwani Beach Resort & Spa. Разбира се, предлагат се и по-бюджетни опции, които също имат своя чар и атмосфера.

Един от модерните оазиси на Занзибар е The Zuri Zanzibar Resort, намиращ се в селцето Kendwa на западния бряг на острова. Zuri означава красив на суахили и тази асоциация съпровожда госта навсякъде в този комплекс: белият пясък, наситеното синьо на океана, пищният парк с екзотични растения, силуетите на лодките „доу“ на фона на зрелищния залез.