Онзи ден ми звъни приятел:
– Как я карате карантината?
С жена му са сами в апартамент в центъра – ни куче, ни коте, децата им са в чужбина. И преди още да си отворя устата, той започва да се оплаква:
– Егати, на стари години да чета по задължение…
– Е, хайде сега. Винаги си твърдял, че твоето е работа-мечта, ако въобще може да се нарече работа – смея се. – При това винаги си го правил у дома си.
Той всъщност това работи – чете книги на английски, италиански и испански и ги препоръчва на издатели. Понякога и превежда.
– Е, не е като да ти плащат да гледаш английски футбол – мърмори. – То сега и мачове няма, въртят стари.
– Едва ли си гледал всички – смея се. – То и с тениса е така. Чу ли, че турнирът в Мадрид щял да се проведе в електронен формат, със симулатори, май?!
– Ами да пуснат и Шампионската лига да се играе онлайн от треньорите и готово. Ще е голямо шоу! Ама как да гледам нещо, на което знам резултата. Това е като кримка, на чиято корица пише кой е убиецът. Мисля, че повече няма да прочета книга в живота си! Толкова са ми опротивели!
– Добре де, ама нали ти сега правиш това, което правеше и преди. Колко пъти си ми отказвал да излезем някъде…
– Да! Ама тогава можех да правя и друго! Как не разбираш! Едно е да четеш, защото го искаш, друго – защото няма какво друго да правиш! Не, това не е живот! Егати скуката! Вие как се справяте?
– На същия хал сме – сами и съвестни. Изпълняваме всички нареждания на Щаба.
– За скуката питам?
– Нормално… Спретваме си скандали и изразходваме нервно-психическа енергия. Вдига кръвното, но пък държи тонуса.
– А, ние този етап го минахме. Беше изтощително и болезнено. Да играеш на фризби с чинии не е лесно. Особено ако седиш на дивана. Голяма забава, но свършиха сервизите. Дори семейните реликви на тъщата заминаха – смятай! Електрическата кана и тостера – и те дадоха фира. Ако знаеш каква цицина имам на главата – киска се.
– Да ти дам – предлагам. – В мазето са – нали правихме ремонт миналата година. Бачкаха си, ама моята искаше всички уреди да са от една марка.
– Поръчахме по нета нови – супер модерни и толкова скъпи, че няма опасност да се замеряме с тях. То вече се кротнахме де – сега се правим, че не се забелязваме. Обаче скука!
– Нали имаш профил във Фейсбук?
– Ох, не ми говори – въздиша. – На няколко пъти се дърлихме и там с жената. Блокирахме се и сега не само на живо, ами и онлайн не си говорим.
– Е, мрежите не са направени за семейни контакти. Там сега е като ганкиното кафене – все ще намериш с кого да се скараш.
– Какво кафене, бе?! То си е смъртоносна арена. Идиот до идиота – властимащите в цял свят се били наговорили да унищожат по-голямата част от населението; с пет жи-то домакинските уреди си говорели и „снасяли“ всякаква информация „горе“. Освен това тия гигахерци активирали корона вируса. Имало ваксина, ама нарочно я криели, за да се отърват от възрастните и болните…
– Болни мозъци колкото искаш…
– Това казвам и аз – болни мозъци! А освен това не спазват никаква социална дистанция. Пращат ми на лични какви ли не глупости, половината са на китайски – нали съм бил преводач, да им ги преведа. Изобщо не им обяснявам, че тоя език ми звучи като китайски –смее се. – Гледам клипа и си измислям каквото ми дойде. Нали все пак трябва да се разнообразявам.
– Чух, че имало група във Фейсбук за търсене на партньори за съвместно каране на карантината… – шепна.
– А, пуснах аз съобщение. От фалшив профил. И до вечерта жена ми имаше 127 предложения, а аз нито едно. Как става тази работа, а?! Да знаеш, следят всички ни! Това е благодарение на пет жи-то. Нощем чувам шепот от кухнята. Снощи на лягане изключих каната и тостера и успях да дремна. Не, че нещо, ама ти казвам да внимаваш, че и твоята е доста по-млада…
0 Коментара