Димитър Павлов: Социалните мрежи вредят на повечето от нас

43-годишният тв и радиоводещ Митко Павлов е обичано лице и глас от ефира вече десетилетия. Завършил е в НАТФИЗ „Публична реч”, но като малък мечтаел да стане певец, футболист или поне боклукчия и нямал никакъв интерес към медиите. До днес е убеден, че хората, отговарящи за чистотата, имат достъп до много хубави неща в боклука. Работил е в бензиностанция, бил е сервитьор, барман, сладоледаджия, дори пицар. Първият му сблъсък с телевизията е, когато почнал да чете късните новини по „Евроком“. Следват годините му на водещ на плеяда забавни предавания по bTV: „10-те най“, „Форт Боаяр“, „Това го знае всяко хлапе“, „Dancing Stars “, „Таблоид“, „Мармалад“. Имаше собствено вечерно шоу по TV7 – „Комисията Павлов”. Звучеше в ефира на Ретро радио, а в момента е програмен директор и водещ на сутрешния блок на Magic FM. Пише сам репликите си за телевизията и радиото, което не е характерно за повечето водещи на развлекателни формати.

Бяхме под домашен арест почти три месеца. Как се отрази на теб и на твоите близки този „затвор“?

Моето ежедневие не се промени кой знае колко, защото не съм спирал да ходя на работа, виждах се с хората, с които и преди в общи линии се срещах. E, в доста по-намален състав. Може би в битово отношение се поизнервихме, защото нямахме възможност да пътуваме и да се разнообразяваме, не можехме да обядваме в любими места през почивните дни и да се виждаме с приятелите си, защото всички около мен спазваха стриктно карантината.

Ако трябва обаче да съм искрен, не бях от най-пламенните защитници на мерките от страна на щаба и на правителството и до ден-днешен смятам, че всичко беше пресилено и удесеторено. И в действията, и в говоренето. Говоря не само локално, защото локалното е ясно, тук доверие нямаме дори на себе си, камо ли на управляващите. Лошото е, че и на лекарите вече доверие нямаме, а това беше най-подходящият момент те да се събудят и да си пренаредят къщичката. Уви, не се случи, а хората им гласуваха доверието си. И все пак едно от положителните неща, беше, че българите започнаха да си мият ръцете. :)) Ако има втора вълна, най-вероятно ще доведе и до по-често взимане на душ, което е позитивно, откъдето и да го погледнеш :))

Как „излизаме“ от ковид-кризата – по-силни и сплотени; по-мразещи другите – тези, които не са от „нашите“, не мислят като нас; по-уязвими; по-мъдри; по-смирени, по-самотни?

Мисля, че излизаме по-разединени. Това може би беше и целта на хората, които вербално сееха страх 24 часа в денонощието. Когато сме разединени, ни управляват по-лесно и винаги, когато поискат, могат отново да ни затворят – вече е законно и без изрично въвеждане на извънредно положение. На кого няма да се хареса да може да затвори една държава когато си иска и изобщо да си прави каквото си иска, докато е на власт?! Царски времена :) Заради невъобразимия хаос в говоренето и в посланията, хората се разделиха на две: „наши“ и „ваши“ може би е най-уместното. Както винаги сме били тук. Едните спазват, другите – не, едните не вярват на отдавна загубили доверието ни политици, други се кълнат в лекар, който говори като шеф на поделение и псуват първите и вторите, трети казват, че първите две групи нищо не разбират и пият урина профилактично, и така нататък. Аз така и не разбрах за себе си защо не можех да разхождам детето си около блока или в парка, без да се виждам с хора. И го правех. И се криех.

Между другото, по мои скромни наблюдения полицаите, впрегнати да „пешеходят“ из паркове и квартални градинки, бяха едни от най-симпатичните и толерантни униформени, срещани от мен. Да, вярно, че може и да са ме разпознали (аз не обръщам внимание, но се случва), но това не омаловажава факта, че бяха спокойни, изчакващи да премине вербалната истерия от страна на гражданина нарушител и с нормален тон ми обясняваха, че и те не са много ок с всичко това, ама кво да правиш, заповеди. И трябва да се спазва, и прочее. Но лично аз мога да кажа само суперлативи за тези, с които ме сблъска моето неспазване на ограниченията в отделни моменти. И защото се отплеснах, ако трябва с три думи да отговоря как излизаме от това: разединени, оскотели, обеднели. Сори.

Ясно е, че скоро няма да правим съвсем без риск нещата, които обичаме, например, да се прегръщаме без страх. Искаме или не, имаме нов начин на общуване. Ще открием ли нов смисъл? Или ще се затворим още повече?

Тук съм малко на кантар, защото във въпроса се крият и двата ми възможни отговора :) Смятам, че и двете са възможни. Както мисля, че това необщуване ни направи жадни за жив, личен контакт, така мисля, че притеснението ще остане още дълго време и хората ще предпочитат дистанцираното общуване. Аз лично не съм спирал да прегръщам и да се здрависвам хората, с които общувам и които нямат проблем да го направят. Мисля, че за испанци и италианци ще е по-трудно да заживеят „по новому“. При нас емоциите не са били толкова експресивни, колкото при тях, и преди пандемията :))

На теб лично – какво ти даде и какво ти отне тази социална и физическа изолация?

Отне ми спортуването, отне ми любими моменти, отне ми свободата да пътувам, отне ми някакви ангажименти които бях планирал отдавна. Отне ми още нормалното общуване с доста хора, отне ми спокойното разхождане в планината и парка, без да се крия от хора и полиция, отне ми пазаруването в неделя сутрин в 08,30 :)) Даде ми нови познанства, нов поглед към хора, които съм си мислел че познавам, даде ми да разбера важни за мен неща, които кой знае защо са ми убягвали преди. В общи линии ми взе и ми даде – по равно някак. Аз се имам за гъвкав човек и успявам да намеря заместител, когато нещо ми липсва, примерно: не излизах на бар, но се събирахме по мъжки трима през цялото време. И беше ученическо и смешно, и детско, и наивно и… се забавлявах много.

Кой е урокът, който научи за себе си и за света ни днес?

В едно съм абсолютно сигурен: че без война, кръв или оръжия светът се промени за два месеца. Тотално. Убеден съм, че всяко поколение преди нас е имало поне по една голяма криза в живота си, било то война или кардинална промяна на обществения строй и съм убеден, че в момента е нашата криза. И че нищо няма да бъде същото. Това, което изпробваха, им се получи и могат да го направят отново, не толкова далеч във времето. И съм убеден, че личната ни свобода вече е в пъти по-малка. Но смятам също, че всичко зависи от нас – въпреки всичко. И сами можем да си извоюваме тази лична свобода – с камъни, огън, оръжие и кръв дори. Убеден съм в това. Убеден съм, че времето за това е сега. Убеден съм, че не съм водач и не бих могъл да бъда, но мога да следвам. Убедих се, че почти навсякъде управляват полу-идиоти и хората са някак търпят и дори са доволни от това. Убедих се, че социалните мрежи са абсолютно вредни за повечето от нас.

Ако времето на изолацията е време за размисъл, пренареди ли то твоята лична матрица на живота?

Да. И то съвсем леко и небрежно. Имам нужда да живея по-леко и спокойно. Да не взимам навътре някои неща. Знам, че няма да успея да го направя. Но го видях и знам, че имам нужда да живея така.

А как изглежда през твоите очи бъдещата матрица на света?

Не съм дорасъл да правя такива обобщения или пророчества. Видно е, че всичко ще бъде много, много различно – за добро или лошо, тепърва ще ни се проясни.

Най-силният страх, който поражда вирусът, безспорно е свързан със смъртта. Но пандемията оставя и други белези, някои все още невидими. Кои последици са най-тревожни?

Разделението. Доброволната изолация, соченето с пръст, сляпото вярване и следване на идиоти, внушаването на неистини и т. н. Много черно ще стане, ако продължа. Затова спирам. И се усмихвам накрая, щото според статистиката на същата тази компрометирана СЗО между 1 януари и 1 май в Република България доказано са починали от тотюнопушене 11 048 човека, а от Ковид-19 – 68.