Пък вчера една непозната (почти баба Настасия) ми каза в черквата: “Внимавай не само за какво се молиш, а и за кого.
Чудеса се дават на добрите хора. Болестите се дават, за да лекуват душата и на болния, и на тези около него. Болестта понякога е последната милост на Бога. И последна покана да се промени и да се върне към светлината и доброто. Това не зависи от твоите молитви. Ти можеш само да се молиш любовта да е с теб и в теб, каквото и да избере другият. Болестите по децата лекуват родителите. Не е мъката от Бога, нито от дявола. От човешките избори е. И пак в тях е лекарството. Затова внимавай как се молиш. Думите могат да лекуват, но могат и да убиват, ако не им познаваш силата. Или ако не знаеш волята на душата.”
Съдбата все ще намери начин да ти каже нещо важно. Без значение как и чрез кого. Уши да имаме. И душа да чуе.
0 Коментара