Маска.
Не, нямам лице!
Нямам очи. Нямам глас. Нямам думата.
Маска.
Аз вече не съм това, което съм. Или поне си мислех, че бях…
Сега „съм“ имагинерно човекоподобно същество – без лице – съвсем неясно какво.
Сега съм подменен.
Рестартиран.
Съкрушен.
Излишен.
Скрит – от очите на света.
Скрит – от самия себе си.
Огледалата станаха излишни. Да ги изхвърлим!
И външните, и вътрешните. Червилото, скъпи дами, остана в историята. В историята, в която имаше любов. И лица. И сърца. В епохата на маските то е съвсем ненужно.
Нужен е компютърът – виртуалната реалност. За къде без него? Животът се случва в него и все повече – само в него. Мисленето като процес, отличаващ Човека от останалия свят – атрофира.
Мисленето става дефицитен акт –
като акта на раждането на Живот. Естественото зачеване и раждане. Колко двойки днес са стерилни! Колко стотици хиляди, милиони двойки не могат да имат деца. Защо ли?
Маска.
Няма само в арабския свят да ходят забулени! Цялото човечество днес трябва да заприлича на маймуни. Време е да се върне там, откъдето, както твърди Дарвин, то е проходило. След безумната промяна на пола и пОбъркването на младото поколение, след обезстойностяването на добродетелите, на християнския морал и превръщането на демонизма в основна ценност, дойде и тоталната рекострукция на човека.
Дойде безмилостното робство!
Човек ли????
обезЛичен.
обезВреден.
обезОбразен.
обезЛичностен.
аморфна маса.
Почти като вирусът убиец, който е невидим – няма лице.
Равни сме.
Дали той нас ще убие – или ние него? Кой има по-силното оръжие?
Страх!
Маската е страх.
Страх от Смъртта – тази мистериозна дама, от която целия западен свят толкова много се бои. Страх от едно явление равно по своята същност на Живота.
Защото животът и смъртта са едно.
Пред тях всички сме равни, защото те не ни принадлежат. Принадлежат на Бог, на Създателя – Той и само Той дава живота и го отнема. Той е Алфата и Омегата. Началото и Краят. Никой не е надхитрил смъртта! Но с нея успешно, твърде успешно, се търгува.
В целия свят.
Маска.
Зад която едвам дишаш, задушаваш се, не виждаш, не чуваш, не мислиш…
Бързаш!
Отново бързаш.
На бегом – до магазина и аптеката – и обратно в бункера. Домовете се превърнаха в бункери. В скривалища. Във вирусоубежища. Там поне можеш да дишаш – доколкото можеш и ако изобщо можеш. Без маска. Там можеш – ако изобщо можеш – да бъдеш дори себе си.
Сянка.
В праисторическите времена, когато хората са живеели в пещерите, са взимали за истина сенките си по стените. И ние сме така в модерния „демократично-либерален“ 21 век: по стените на социалните мрежи рисуваме усърдно своите сенки. Своите бели надежди и черни страхове. И ги приемаме за истина. Единствената възможна СЕГА истина.
Възможна засега!
И това е добрата новина – все още имаме право на илюзии.
На сънища и опиум.
На храна за стомасите си.
На Небесен хляб!
Маска.
Толкова самоотвержено народът си я купува, носи и пази, че е твърде съмнително, че тя скоро може да падне.
Напротив!
И очите ни ще скрият скоро – напълно.
И душите ни ще вземат – вече започнаха…
Ще ги копипействат в Големия световен компютър и от там ще ни управляват досущ като кукли на конци. Сега е само репетицията на този грандиозен световен спектакъл. Само пробното представление. Ще го изимитират, че е почти безплатно – на промоция.
После, спасителите, ще ни предложат ваксина –
за някои безплатна, за повечето – платена, но задължителна. Ще ни внушат, че е адски полезна. Защото тя и само тя предпазва от Смъртта! И как няма да внушат това, след като играят по тънката – най-тънката струна на човешката психика – страхът от смъртта.
Маска.
Дали има наистина смъртоносна пандемия, заради която е полезно и даже задължително да се носи маска, или няма такава – това никак, ама никак не е важно. Нека изглежда, че има! Важно е непрекъснато да се всява паника, тревога, страх, несигурност, объркване, разединение на обществото, скандали, разпри…
Прах в очите на масите!
Да се изпотрепват помежду си, както искат, да се кълват като уплашени прегладнели лешояди, да си викат, да си крещят, да се обиждат едни други… Но там – в мишите си дупки. Не навън! Не под слънцето и небето! Не на въздух. В кафезите – там им е мястото. В пещерите – време е да се върнат в тях.
И да мълчат!
Да мълчат е много важно – затова:
Маска!
Под маската ставаш тих.
По-безвреден.
По-снишен.
По-никой.
По-нисък от тревата.
Да, по-нисък от тревата – защото тревата е висока, тя е дръзка, волна и расте свободно.
О, колко е хубаво да ходим с маски!
Да сме защитени.
Да сме разумни.
Да сме възпитани.
Да сме дисциплинирани и послушни.
Да сме… да НЕ сме!
Да не смеем да викаме и да се оплакваме. Властта е толкова добра – тя е държавата, тя се грижи за нас, за нашия живот и безопасност. Как може да се оплаквате, а?
Оплаквате ли се – глоба.
Имаш – нямаш – 5000 лв. Щом нямаш маска на лицето си, глоба!
Това е глобаЛната промяна, която ни се случва днес.
Зад маската на един почти банален вирус подменят генома на цялото човечество.
Зад маската на едно мизантропно мислене,
маскирано като висш хуманизъм и международни мащабни акции по спасяване на човечеството. На милото им, скъпоценно човечество!
Откога на Онези им пука за човечеството!?
Май започна да им пука.
Изпуснаха му края с тия права и свободи, с този разкошен живот, който му позволиха да води. На земята станаха 7 милиарда човека. Милиарда! И още растем.
Животът взе, че стана устойчив –
не мре този народ. Няма войни. И въпреки многобройните смъртоносни болести, и въпреки шумно рекламирани убийствени храни, напитки, дроги… Човешката популация стана като напастта на скакалците по посевите – щом рязко нарастне, изяждат пшеницата. Има опасност и за господарите да не остане.
Ужас!
Глад!
Ами ако скакалците наистина изядат всичкото жито!? Ами, ако още повече се размножат?
О, напаст!
Срещу нея трябва да се предприемат Глобални мерки.
И да се въведат Глоби. Глобални глоби!
Който не спазва закона – ще плаща.
С пари, със здраве, с живот – с каквото има. Ако има.
Абсурдът на епохата на маските
е, че не вижда нищо друго освен Ковид 19. Само от него предпазва, само от него лекува.
(Засега. До следващия Ковид – 20.)
Всички други болести са забранени за лечение. Неофициално, но са забранени. И маскираните не смеят да идат до болница, дори положението им да е по-тежко от смъртоносния Ковид, защото от болницата просто ще ги върнат. Защото болни, които не са болни от модерната болест, просто не се допускат.
Няма легла. Няма персонал. Няма лекари. И лекарства няма.
Няма нищо! По изключение, някои успяват да пробият заповедта и да бъдат прегледани от някой изключителен добросъвестен лекар. Има такива все още.
Слава Богу!
Маска.
През 2020 година животът съвсем ненадейно ни надяна
МАСКА.
Тя предпазва от вируси, от прегръдки, целувки, докосвания, от гледане – очи в очи – на живо. От разговори и събирания на близки. От празници и делници. От Природа, от културен живот От всичко.
Да живее маската!
Тя е панацея!
Тя е символът на новото време.
Ако трябва да заплатя със свободата си – заради загрижените да „опазя живота си“ – избирам Свободата. По-добре в земята „да паднем честни и свободни“, както се казва в стиха на Вапцаров, с очи нагоре, към звездите, отколкото ослпели и онемели – обезличили ни с маски.
Самотни, гладни, бедни, унижени и… убити бавно.
По особено жесток начин.
Текстът на Жени Костадинова е публикуван във Фейсбук на 1 април, 2020 г.
0 Коментара