За крехката граница между мигрената и главоболието обяснява доц. д-р Марин Даскалов, завеждащ Общо неврологично отделение в неврологичната клиника на Университетска болница „Царица Йоанна-ИСУЛ”
Главоболието е едно от десетте най-често срещани оплаквания в общата лекарска практика и една от най-честите причини за временна нетрудоспособност. Оттук произлиза и неговата голяма социално-медицинска значимост, казва доц. Даскалов.
Видовете
Има първични главоболия като мигрената и тенсионното главоболие, при които не се откриват органични заболявания на централната нервна система, както и на други органи и системи на организма. Съществуват обаче и вторични (симптоматични) главоболия, свързани с увреждане на черепа, врата, очите, ушите, носа, синусите, зъбите и други лицеви структури, а някои са обусловени от инфекции извън главния мозък, нарушения на обмяната на веществата в организма на пациента, артериална хипертония, както и при злоупотреба с някои болкоуспокояващи медикаменти.
Най-чести са първичните главоболия като тенсионното и мигрената.
При тенсионното
главоболие болката е типично притискаща или стягаща, слаба до умерена по интензивност, двустранна по разположение, и не се усилва при физическа активност. Тя може да продължи от 30 минути до 7 дни. Пристъпите с такъв вид главоболие могат да бъдат с различна честота – от 1-2 до над 15 за един месец. Тенсионното главоболие е най-разпространеното. От него страдат между 40 и 70% от хората според различните статистики. Разбира се, за да се постави тази диагноза, трябва да се изключат редица симптоматични главоболия.
Може ли да се предизвика и от болкоуспокояващи?
След продължително вземане на медикаменти срещу главоболие (най-често мигрена или тенсионно главоболие) в повишени дози може да се развие т.нар. медикаментозно индуцирано главоболие, обяснява доц. Даскалов. То е продължително и се появява още сутрин след събуждане. Много напомня на тенсионното главоболие – пациентите го описват като ангажиращо цялата глава, притискащо, пулсиращо и продължаващо през целия ден. Страдащите не съобщават за свободни от него интервали. По този начин възникналото медикаментозно главоболие се прибавя към предшестващото мигренозно или тенсионно главоболие, което силно затруднява точната диагноза.
Най-рискови са комбинираните обезболяващи медикаменти, които съдържат едновременно някои от следните препарати: кофеин, ерготамин, барбитурати, кодеин, фенацитин, парацетамол, спазмолитици и др. Излекуването от медикаментозно предизвиканото главоболие е много трудна задача, тъй като се касае вече за медикаментозна зависимост. Лечението се провежда в специализирано неврологично заведение с опит в тази насока.
Може ли
пролетната умора
да провокира главоболие? Отговорът на невролога е: „Трудно е да се даде категоричен отговор, но нерядко при прояви на пролетна умора хората може да се оплакват от главоболие. При неговото възникване може да играят съществена роля различни фактори – резките промени в температурата, атмосферното налягане, колебанията на кръвното налягане, както и недостатъчният внос чрез храната на водноразтворими витамини.”
Мигрената – страданието на умните
От мигрена страда всеки 10-и човек на планетата, но медицината още не се е произнесла защо 2/3 от пациентите са жени, пояснява доц. Даскалов. Медицинската практика обаче е показала, че почти няма нискоквалифициран работник, който да страда от мигрена.
Най-често са засегнати 25-55-годишните. Мигрената е първично главоболие, повтарящо се на пристъпи с продължителност от 4 до 72 часа. Не е установена закономерност кога и колко често се появяват пристъпите.
При жените честотата на мигрената е най-голяма – около 12% от тях получават мигренозни пристъпи, които в около 60% от случаите са свързани с менструационния цикъл.
При мъжете честотата на мигрената е по-малка, като в около 8% от тях се регистрират типични мигренозни пристъпи.
При децата също се наблюдава мигрена, като нейната честота при тях е около 2-3%. До пубертета при половината мигренозните пристъпи се преустановяват спонтанно.
Какво представлява мигрената и как да разберем кога става въпрос за мигрена? „Това е първично, повтарящо се главоболие, проявяващо се на пристъпи с продължителност от 4 до 72 часа. Типичните характеристики на мигренозните пристъпи са: едностранна локализация, пулсиращ характер, умерено до тежко по интензивност главоболие, влошаване при физическа активност, гадене, дразнене от светлина и шум”, уточнява доц. Даскалов.
Понякога мигрената може да се предхожда от аура, т.е. около час преди пристъпа се появяват неврологични симптоми – тъмни петна в зрителното поле или звездовидни фигури, които пациентът вижда при фиксирането на определен предмет.
Но съществува и мигрена без аура, която почти винаги се появява в определени фази от менструалния цикъл на жената.
Какво провокира пристъпа?
Често главоболието се появява в очакване на стресова ситуация или малко след преминаването на такава. Нарича се фокална мигрена. Други фактори, които могат да провокират мигренозните пристъпи, може да са свързани със:
– системното вземане на някои контрацептиви;
– физическо и психическо натоварване;
– недостатъчен сън;
– глад;
– червено вино;
– сирена;
– шоколад;
– цитрусови плодове;
И при мигрената злоупотребата с някои обезболяващи е от значение. Както се каза, най-рискови са комбинираните, които съдържат едновременно аналгетик и кофеин или ерготамин, или барбитурати, или кодеин, или парацетамол, или спазмолитик и др.
Все още не е напълно уточнено в медицинската литература какво поражда мигрената, но проблемът се разработва много интензивно.
Как се диагностицира?
Диагнозата на мигрената се поставя изключително по клинични данни, според това дали характеристиката на пристъпите отговаря на съответните медицински критерии. При мигрената има и фамилна обремененост – в някои случаи тя е наследствено заболяване.
Как се лекува?
Лечението се провежда от невролог и има два аспекта. Първият е лечението на острия мигренозен пристъп, а вторият – профилактика на мигренозните пристъпи.
Има специални показания, за да се провежда по-продължително лечение, поне 2-3 месеца, категоричен е доц. Даксалов. Пациентът трябва да има:
– Поне 2-3 мигренозни пристъпа на месец.
– Мигренозната атака да има продължителност по-голяма от 48 часа. Може да е само един пристъп за месеца, но продължаващ повече от денонощие
– Даже една да е острата мигренозна атака, но ако от пациентът я окачествява като непоносима и не се влияе от приложената терапия, има индикация за започване на профилактично лечение.
Лечението се провежда преди всичко с медикаменти от групата на бета-блокерите. Най-модерната терапия е с медикаменти от групата на триптаните – те блокират определен вид рецептори в централната нервна система.
Изисквания към идеалния медикамент за лечение на острия мигренозен пристъп:
– да действа бързо и ефективно;
– да бъде ефективен продължително време – не за 2 часа, а поне за 12-24;
– да се прилага лесно;
– да няма неприятни и нежелани ефекти;
– след приложението му да няма рецидиви на мигренозни пристъпи;
– да облекчава придружаващите симптоми – гадене, повръщане, чувствителност към силна светлина.
„Трудно може да се намери идеалното лекарство. Затова самолечението без специализирана диагностика и лекарско наблюдение води до нежелани последици”, казва неврологът.
Какви противопоказания имат тези лекарства?
Разбира се, всяко лекарство има и контраиндикации и не може да се прилага универсално на всички, подчертава доц. Даскалов. Не може да се прилага при пациенти, които имат:
– артериална хипертония;
– коронарно заболяване (гръдна жаба);
– бременност;
– кърмачки и др.
Някои грешки при лечението са:
– вземането на обезболяващи средства със забавено разорбиране в стомашно-чревния тракт;
– вземането на таблетки, когато пациентът повръща;
– вземането на лекарства със сънотворно и успокояващо действие;
– комбинирани препарати, които съдържат например аналгин, кофеин, кодеин. Това води до привикване и медикаментозна наркомания.
„Акупунктурата, хомеопатията, както физиотерапевтичните процедури и психоанализата са с недоказан ефект при профилактиката на мигрената с немедикаментозно лечение”, категоричен е специалистът.
0 Коментара