Борбата с рака – къде сме ние?

„Ракът претърпя изключителна промяна в своето лечение, което се измерва със статистическия измерител на 5- годишната преживяемост. През 1900 г. при онкоболните пациенти тази преживяемост е била 5%, докато през 1990 г. е 10 пъти по-голяма или цели 50%. Именно този показател ни помага да се ориентираме колко сме успешни в лечението на болните. Последните данни на Световната здравна организация показват, че през 2015 г. този процент нараства до 78 – 80%.“, каза проф. Асен Дудов, дмн, председател на Българското онкологично дружество и медицински директор на Аджибадем Сити Клиник Онкологичен център.

На работна среща по повод Световния ден за борба с рака национални консултанти, специалисти и представители на пациентската общност дискутираха темата „Ролята на мултидисциплинарния подход и екипността в комплексното лечение на рака. Иновации и нови измерения при високите технологии в арсенала на специалистите за лечение на рака“.

Проф. Дудов заяви още, че за съжаление националните данни за онкоболни пациенти в България са „замръзнали“ и не дават адекватно измерване на най-честите локализации на рака, на честотата на заболеваемост и болестност, като нерядко се налага да се разчита на достоверни данни от европейски и американски източници.

По мнение на проф. Дудов бързото адаптиране и усвояване на новите технологии и методи на лечение води до увеличаването на преживяемостта при онкологични заболявания и в България. Най-голям напредък в медицината от тази гледна точка се наблюдава при откриването и диагностицирането на раковите заболявания, а именно в областта на образната диагностика и нуклеарната медицина.

Най-новите методики за диагностика на рак на гърда

включват 3D мамография, контраст-усилена мамография и МРТ на гърди, като дават възможност за ранно откриване на рака при млади жени с по-голяма плътност на жлезистата тъкан на гърдата.

„Всяка 6-та жена от болните от рак е между 40-49-годишна възраст. Днес новите технологии и изследването на рак на гърдата с томосинтез ни позволява едно, образно казано,  „нарязване“ на образа на млечната жлеза и ни помага да открием туморните ядра в много по-ранен стадий. Точно затова съветваме пациентките след 40-годишна възраст да правят поне веднъж годишно мамографско изследване.“, обясни доц. Веселка Стойнова, началник Клиника по Образна диагностика към Аджибадем Сити Клиник Онкологичен център.

Виртуалната колоноскопия (ВКС),

която дава възможност за откриване на рак както на дебелото черво, така и на предраковите форми (полипите на колона), също е едно сравнително ново изследване в борбата с рака. Проучвания показват, че прилагането на  ВКС намалява с 60-70%  опасността от смърт от рак на дебелото черво.

В битката с рака на белия дроб,

който е вторият по честота рак при мъже и жени и водеща причина за смърт, се включва нов вид изследване, наречено нискодозова компютърна томография на бели дробове. То дава възможност за откриване на болестта в по-ранен стадии когато възможностите за лечение са по-добри.

„В областта на Нуклеарната медицина през последните години с въвеждането на специфичния радиофармацевтик,  68Ga-PSMA, стана възможно получаването на ранна функционална информация за развитие на простатен карцином и детекция на рецидивите. Нещо, което до преди година не беше възможно“ – подчерта проф. Ирена Костадинова, началник клиника по Нуклеарна медицина.

Развитието на клиничната патология и генетиката

също започват да играят все по-ключова роля при определянето на лечението на пациента. Иновативните хистопатологични и имунохистохимични изследвания показват дали има възможност за включване на имуноонкоогичното лечение или за провеждане на таргетна терапия. През последните 10 години все по-голямо приложение при генетичните изследвания намират течните биопсии, в допълнение на класическата проба – тъканен материал. Те позволяват изследване на туморни маркери във венозна кръв, дават информация за прогресия на заболяването и биха могли да помогнат за прецизиране на терапията. Новост в  клиничната практика е и секвенирането от ново поколение. С този подход се изследват мултигенни панели, които дават повече информация за първичното заболяване и следователно повече алтернативи за персонализирано лечение.

„В днешно време със съществуването на новите авангардни методи на изследвания и лечение е невъзможно един лекар да знае всичко и именно затова само работата в екип помага да се изработи правилната лечебна  тактика за всеки отделен пациент.“, сподели доц. Ханджиев. Той подчерта още колко е важна ролята на личните лекари в така наречените скринингови програми и ранна диагностика. При голяма част от онкогастроентерологичните заболявания пациентът е преминал през доброкачествено заболяване, което често може да е и предпоставка за злокачествено заболяване. И именно личния лекар трябва да предвиди това.

Новостите в лечението на онкологични заболявания

са не по-малко от новостите и при диагностичните методи. И ако преди години появата на мозъчни метастази е считано за събитие, което спира по-нататъшното лечение на много пациенти с ракови заболяване, то стереотактичната радиохирурхия в днешно време позволява тези мозъчни метастази да бъдат атакувани. Използват се високи дози лъчетерапия, които унищожават метастазите, при това без да се засяга околния мозък.

„Радостен е и фактът, че вече и в клиники като нашата активно се извършва лечение на рак на шийката на матката чрез брахитерапия. Макар и наличен у нас, използването на този метод в допълнение на лъчетерапия при цервикален рак беше много епизодично и огромен брой жени бяха подлагани на радикална операция след перкутанно лъчелечение“, каза д-р Николай Недев, началник на клиника по Радиохирургия и лъчелечение.

Той поясни, че този вид операция след лъчетерапия не е стандартно лечение никъде по света. Брахитерапията се състои от няколко лъчетерпевтични сеанса, при които източника на лъчетерапия се въвежда в специални апликатори в маточната кухина и влагалището, като позволява много високи дози лъчение да бъдат подадени директно в тумора. Този вид брахитерапия, съчетан с модерните техники за лъчелечение с модулиране на дозата и химиотерапия, позволява да се лекуват дори локално напреднали случаи на рак на маточната шийка, считани за безнадеждни в миналото.

Доц. Аркади Иванов, който закри работната среща по повод Световния ден за борба с рака, каза, че развитието на химио и лъчетерапията е променило значително и работата на хирурга, като позволява премахване на все по-малка част от засегнатия орган и то чрез инвазивна и лапароскопска намеса.