Христо Ватев е роден през 1962 г. От 30 години живее в Рим, Италия. Завършва медицина в МУ-София, след което започва професионалния си път с ранна специализация по Акушерство и гинекология в “Майчин Дом”. Отказва се и заминава за Рим, където българската диплома все още не се признава. Започва работа в старчески дом и паралелно завършва медицина в Римския университет “Ла Сапиенца” през 1998 г.
Същата година, след месеци на тежки нощни дежурства в старческия дом и дни с лекции в университета, внезапно губи зрението си. Приет е в болница. Диагнозата е множествена склероза. Това променя живота му из основи и след първоначалния шок от лошите прогнози за тежката дегенеративна болест и предстояща трудна подвижност, той се преориентира професионално към телемедицина. Продължава образованието си в университета Уникам, град Камерино, защитава дисертация на тема “Използването на телемедицина в помощ на отдалечени пациенти”. За пет години научни изследвания и докторантура
придобива степен по електронно здравеопазване
и става доктор на медицинските науки в Уникам. Започва работа в Международния радиомедицински център в Рим – най-старата в света организация, занимаваща се с осигуряване на радио-медицинска помощ. Там прекарва 10 години.
Междувременно възстановява не само зрението си, но и запазва способността си да се движи, не спира и научната си дейност. Става част от изследователска група за нервомофрология. Съвместно с Д-р Анна Ривити от италианското здравно министерство изследват и описват връзката между здравето на храносмилателната система с прогнозата при автоимунните и дегенеративните заболявания.
От 2017 г. преподава биология в университета “e-campus” в Швейцария и Италия.
В момента, 23 години след поставянето на диагнозата множествена склероза,
шофира, движи се без помощни средства
и живее качествен живот. Не се смята за оздравял – така наречените “плаки” все още се виждат при редовните му прегледи. Но големият урок е, че множествената склероза е комплексно заболяване. Изследванията и откритията му помагат не само на него, а и го събират със съпругата му – също диагностицирана със заболяването преди повече от 2 десетилетия. Двамата заедно са приели за една от мисиите на живота си да споделят с другите лекари най-новите научни изследвания и терапии, които помагат на хора с множествена склероза не просто да се справят с психическия удар от диагнозата, а и да живеят качествен и дълъг живот с нея. Въпреки нея.
Д-р Ватев, кого засяга множествената склероза? Какви са факторите, има ли предразположение към това заболяване?
Основните причини за множествена склероза още са неизвестни. Все пак, доказано е, че няколко фактора играят роля за появата на болестта: околната среда (страни с умерен климат са изложени на по-голям риск); излагане на инфекциозни агенти (вируси, бактерии), особено през първите години от живота; генетична предразположеност. МС е една от най-честите причини за неврологично увреждане при млади и на средна възраст хора. В момента, според най-обширното глобално проучване досега, на планетата ни 2,8 милиона души живеят с това заболяване. Изчисленият процент на разпространение на МС за последните три десетилетия е 83 на 100 000 души, с по-високи нива в северните страни и съотношение жени към мъже около две към едно! Степента на разпространение е по-висока за жените във всички разглеждани страни. Нашето население е 6 520 000 души към 7 септември 2021 г. Това означава, че пациентите в България са около 5400. И 3600 от тях са жени.
За много хора диагнозата множествена склероза е равнозначна на депресия, паника, дори очакване на скорошна смърт. Какво бихте им казали?
Наскоро в българска медия прочетох следното заглавие от уважаван специалист: “Множествената склероза убива болните за 12 г. Заболелите се инвалидизират и загиват за този период”. Ами да, депресиращо е. За щастие, не е вярно!
Фактите са други: Според Националния институт по неврологични заболявания и инсулт в САЩ (NINDS), човек с МС вече може да очаква да живее толкова дълго, колкото човек без това заболяване. Само в редки случаи болестта може да съкрати живота на човек със 7 години. В окръг Хордаланд, Норвегия, Bøe Lunde и колегите му оценяват преживяемостта и причините за смърт при 1388 души с множествена склероза. Откриват, че средната продължителност на живота им е 74,7 години, в сравнение с 81,8 години в общата популация (разлика от 7,1 години). При жените с множествена склероза е имало по-дълга продължителност на живота – 77,2 години, в сравнение със 72,2 години мъжете. Според изследователите не прякото въздействие на болестта съкращава живота, а усложненията, които възникват.
Данните за Италия показват, че средната преживяемост на пациентите с рецидивираща ремитентна форма е 77,8 години, а на тези с първична прогресираща форма – 71,4 години. Числата са от септември 2017 г.
За сравнение – общо за населението на България продължителността на живота, изчислена за периода 2018-2020 г. е 74,6 години, като спрямо предходния период (2017-2019 г.) е намаляла с 0,3 години.
Кои са ключовите нови открития, свързани с лечението на МС, които не са масово познати и прилагани?
В миналото лекарите смятахме МС за нелечима. Множествената склероза дълго време бе считана за заболяване на бялото вещество в централната нервна система (ЦНС). Последните наблюдения при МС и при експериментални модели на гризачи показват и увреждане на сиво мозъчно вещество, причинено от активирането на глутамат в ЦНС и патологичен процес, наречен “екситотоксичност”. Може би ключова новина е, че едно от лекарствата във втора фаза на проучване в момента е “Лаквинимод”, което предотвратява екситотоксичното увреждане. Според групата на проф. Diego Centonze от университета „Тор Вергата“ в Рим, “Лаквинимод” предпазва от екситотоксичност чрез обезсилване експресията на глиални глутаматни транспортери. С други думи: успокоява синапсите.
Имате ли истории на хора с множествена склероза, които можете да споделите?
Аз и моите сътрудници вярваме, че пациентът е в центъра на интересите на лекаря и учения. Ако не беше така, самата медицина щеше да загуби своя смисъл. Ние провеждаме психотерапия, лекуваме симптоми и съпътстващи заболявания на нашите приятели с множествена склероза. По този начин се грижим за качеството им на живот. Вече повече от 20 г. Не съм видял никога възстановяване на изгубения миелин. Дори и на моя магнитен резонанс. И въпреки това, всички ние се радваме на добро качество на живот. Една моя пациентка е шампион по тенис, не е оздравяла, има плаки, но продължава да печели на тенис корта, роди и отглежда заедно със съпруга си две очарователни деца. Друго хубаво нещо – запознах се с жената, с която сега живея. Скоро се навършиха 20 години от създаването на нашето студио. Двадесет години добре “похарчено” време.
Какво бихте посъветвали всички, при които болестта напредва по-бързо от очакваното?
Не мога да реша, без да опозная добре човека. Като че ли неслучайно болестта се нарича “множествена”, “многолика” склероза. И всеки пациент е специален.
Но да, едно нещо бих казал на всички: не се отказвайте от лечение! На всеки отделен симптом. Например една досадна констипация. Не е за пренебрегване. Това е диагноза, нарича се “неврогенно черво” и е записана в Международна класификация на болестите (International Statistical Classification of Diseases and Related Health Problems, ICD) с код МКБ K59.2. Описана е така: Неврогенно черво представлява състояние на нарушена двигателна функция на червата (усилена или отслабена моторика). При усилена моторика червата се изпразват бързо, т.е. развива се диария, а при забавена – констипация (запек). Сред най-честите причини за поява на неврогенни черва са различни неврологични увреждания, като например травми на гръбначния стълб, инсулт, болести на централната и периферната нервна система (например множествена склероза, амиотрофична латерална склероза и други). Не пренебрегвайте “неврогенното черво”! Лечимо е!
Има ли превенция на МС?
Никой още не знае. Но за мен две неща са сигурни. Първото е, че патогенезата на множествената склероза се състои от две фази – възпалителна и невродегенеративна. Второто е, че научните изследвания никога не са спирали а сега са насочени и към двете фази на заболяването.
Има и трето. Не е сигурно, но е възможно. Щом множествената склероза е болест на два етапа, две фази (double stage desease), напълно възможно е на бъде „спряна“ преди втората фаза (невродегенерация). И ето тук има нещо ново и любопитно в нашето проучване. Ние въвеждаме още една фаза. Преди невродегенерацията да настъпи, се е проявило друго усложнение – феноменът синаптопатия – дисфункция на синапсите.
Така на практика МС вече се разглежда като заболяване на три етапа:
- 1. Демиелинизация
- 2. Синаптопатия
- 3. Невродегенерация.
Третата фаза зависи изцяло от втората, а втората е следствие от първата. Ние не можем да възстановим миелина. Но можем да спасим аксона. За да не се появят “черни” дупки на ядрено-магнитния резонанс – знак за трайната загуба на неврони – реалната причина за мозъчна атрофия.
Ако бъде спряна на първата фаза, болестта остава т.н. “доброкачествена форма” на МС. Тоест – нея пак я има, не говорим за оздравяване. Имаме само демиелинизация без загуба на синапси и атрофия на мозъка.
Това е нашата цел! Да предпазим напредването на болестта към втората и фаза. И успяваме. Лесно е. Дори не се опитваме да лекуваме синаптопатията. Стига ни да я предотвратим. Превенция! Това е най-важното нещо в медицината. И най-изпълнимо. Мога да дам много примери, особено със СПИН, болест, за която също няма лечение. Има обаче предпазване. А най-лесно е да се прочете това, което пише (по закон) на всяка кутия цигари. И с право.
В нашата книга сме написали: “Вредно за нашето здраве е всичко, което е остър и хроничен стрес.” И обясняваме биохимичните промени, които настъпват в нашия организъм. Това, което наричаме “стрес” не е просто нервно напрежение. Ако е само това, то той изобщо не би бил вреден. Ще бъде “позитивен стрес”. Има защитни функции. И преминава!
Ами ако НЕ преминава?
Остава в нас и отключва биохимични процеси. Не само отделяне на така наречените “хормони на стреса“ – кортизол, адреналин, норадреналин, инсулин, глюкагон, пролактин, но и намаляване концентрацията на серотонин – хормона на щастието. Когато той се изчерпа, се появяват тревожност и панически атаки, нарушава се и мисловният процес. Последните проучвания хвърлят светлина върху механизмите, чрез които стресът стимулира натрупването на глутамат, което предизвиква увреждане на нервните клетките и за съжаление те никога не се възстановяват. Невродегенерация. Този факт дава представа и за потенциалните нови лечения на заболявания, свързани със стреса.
Множествената склероза е едно от тях.
0 Коментара