Д-р Пламен Димитров: Мит е, че мозъкът използва 10% от своите възможности

Д-р Пламен Димитров е завършил МУ–Варна през 1995 г. Има специализации по вътрешни болести и по нервни болести в МБАЛ „Св. Марина” – Варна.

През 2011 г. завършва магистърска програма по Клинична психология към СУ „Климент Охридски“ с дипломна работа на тема „Ранна диагностика и интервенции при деца от аутистичен спектър„.  От 2015 г. е докторант към Катедра по психиатрия и медицинска психология с дисертация на тема „Количествен ЕЕГ анализ при деца от аутистичен спектър„. От 2016 г. е асистент по физиология и неврофизиология при МУ– Варна.

Научните интереси на д-р Димитров са в областта на неврологията, психологията и психиатрията като нарушения в детското развитие, но също дегенеративни заболявания на нервната система при възрастни и възстановяване след мозъчен инсулт. Автор е на „Алгоритъм за ЕЕГ диагностика на разстройство от аутистичен спектър“, одобрен по проект на Фонд „Наука“ от 2015 г. Последните изследвания на д-р Димитров са относно клиничното приложение на транскраниалната магнитна и електрическа стимулация. Работи с деца с различни проблеми в Детски център “Пламък” във Варна.

Опознаваме тайните на Космоса, но продължаваме да не познаваме собствения си мозък. Каква е провокацията за един лекар да се “зарови” именно в мозъка?

Най-малкото, защото смятаме, че един мозък има повече нервни клетки, отколкото са звездите на небето. Мъничко сме открехнали завесата на непознатото. Наскоро се проведе първата Световна конференция по стимулация на мозъчните функции в Лозана. Имах късмета да бъда от малкото поканени на този форум – бяха прочели моя статия за изследванията ми на мозъчните функции. Там показаха последните невероятни постижения в областта. Идеята е била да бъдат обучени хора с ампутирани крайници да командват своите бионични протези, като ги управляват само с мозъчни импулси или със сигнали по периферията на кожата. В резултат протезата постига такава прецизност, че спокойно може да вземе сурово яйце и да го премести, без да го счупи. Успели са да постигнат и обратна връзка за болка, така че когато с протезата бъде хванат горещ или остър предмет, който може да я нарани, протезата го пуска. Така се предпазва самият човек.

Управлението на такъв тип технологии изисква специално обучение на хората, които ще си служат с тях. Отдавна се познава и използва в терапията методът на Биологичната обратна връзка (биофийдбек), при който с помощта на „компютърна игра“ може да се модулират фини процеси в нашия организъм – памет, концентрация, внимание, сън и почивка. Вече с помощта на модерните технологии това въздействие се усилва многократно, чрез създаване на „Виртуална реалност“.

На практика на монитор или чрез специални очила човекът вижда собственото си тяло и крайниците си – като здрави. Само с упражнения и импулси от мозъка той се научава да управлява бионичната ръка. Един от участниците в конференцията показа как към собствените си две здрави ръце е прикачил още две бионични, управлява ги с мозъчни импулси и така увеличава способността си да върши работа двойно.

Снимки: Йоана Венелинова

Сигурно е впечатлил силно колегите си…

Като доразвиват тези технологии, колегите буквално попадат във виртуален свят, подобен на филма “Матрицата”. Ненапразно се смята, че филмите се правят, за да ни подготвят за бъдещето. А то не предстои, то буквално се случва в наше време. Ще дам пример. Участниците в експеримент създават свои аватари, като предварително се сканират. Тези аватари в продължение на няколко часа пребивават в стая, докато мозъкът свикне, че реалността е там. Правят логически тестове за измерване на интелигентността. После променят външния си вид, като избират да приличат на Айнщайн – същата буйна коса, същите мустаци и т.н. Резултатът – с 30 до 40% по-висок коефициент на интелигентност.

С какво се обяснява това?

Че са си повярвали. Достатъчно дълго време техният мозък се е виждал като Айнщайн.

Има широк възрастов диапазон на хора, които са с някакви психически страдания.

Особено при децата – все по-често.

Какъв тип профилактика при деца е възможен?

Въпреки общата нагласа, че у нас нещата не са “както трябва”, намирам за добра практика в последните години въведения от Министерството на образованието ранен скрининг на деца на възраст 3-3,5 години в детските градини. Това е добра възраст за диагностика за някои състояния, но при други – като аутизъм и хиперактивно поведение – ако проблемът се констатира по-рано, винаги е по-добре.  Дислексията, дискалкулията, обучителните затруднения – те се проявяват обичайно в предучилищна възраст и първи клас. Ранните маркери, симптомите могат да се “хванат” и по-рано. Колкото до това – при такова “хващане” и по-ранно начало на работа с детето – и резултатите са по-добри. Тогава се намесват и специалисти като логопеди, детски психолози, невро- и кинезитерапевти. Родителите трудно признават, че детето им има проблем. Имаме примери, при които с деца с видими проблеми не може да се работи, защото бащата или бабата не признават наличието им. Това води до закъсняване на интервенцията.

Все повече информация излиза за психологическите и неврологичните проблеми на подрастващите. Няма ли в момента проблем от потенциално “етикетиране” на децата от некомпетентни хора? В отделни случаи хора твърдят, че в класа на детето им има аутист или хиперактивни негови връстници, без това да е така. С някаква лекота се дават психологически оценки на по-буйни или по-затворени ученици.

Действително е добре хората да знаят повече. Проблемът идва оттам, когато са полуинформирани. Тези хора са най-опасни. Да речем хора с някакво полумедицинско образование – това са най-трудните родители. Те са със самочувствието, че са разбрали всичко, а не е така. Вече в нашия център “Пламък” мислим за отделна програма за работа с родители, не само с децата, защото с възрастните понякога е по-трудно.

Какъв сигнал е късното проговаряне?

Едно дете, ако не проговори до 2-годишна възраст, задължително трябва да се срещне със специалист. Ако не може да остане на едно място, тича в кръг, катери се, хвърля, чупи – също. Както и при противоположното състояние – ако е тихо, затворено, не излиза от ъгъла на стаята, където е избрало да стои. Майката е щастлива, защото то е “кротко дете”, не създава проблеми, не му се чува гласът. Но колкото е по-тихо едно дете, толкова по-сериозен проблем може да има. Тук учителите прекаляват понякога, защото те искат послушни, седящи кротко деца, и те първи слагат етикетите на по-палавите деца.

Какви са наблюденията във вашата практика?

В последните 5-10 години разработвам програма за ранни маркери за психични нарушения – дали от аутистичния спектър, дали за хиперактивност, за бъдещи затруднения в обучението, вниманието, концентрацията, паметта, дислексии, дискалколии и някои фини отклонения. Ползвам метод за ЕЕГ анализ (количествен ЕЕГ анализ), който не се изучава обичайно в курса по медицина и по неврология, или поне не се обръща внимание – т.нар. количествен анализ на ЕЕГ образа. При него измерваме вълните, в които работи нашият мозък – алфа, бета, гама, тета. Има няколко световни специалисти, които трупат опит в база данни още от 80-те години на миналия век, има прекрасни – и съответно скъпи програми за такъв анализ, но там резултатите лежат въз основа на 30-40 хиляди изследвания. Аз досега имам лични изследвания на малко над 900 деца и няколкостотин възрастни. На основа  на този клиничен опит обобщавам данните, с които да приключа дисертацията си и да мога да заявя с по-висока сигурност дали дадено дете е предразположено, или вече е развило някакъв тип нарушение в своето развитие.

Ако се постави диагноза, как се избира терапията?

За щастие имаме вече много широк спектър от терапии. Досега науката – за да ни е по-простичко, разделяше симптомите в различни класове, но на практика нашият мозък обединява всичко. Дефицит в една област говори за дефицит в друга. Ако събирането е лесно на детето, а изваждането – трудно, не може да се работи само върху изваждането. Ясно е, че дефицитът е изцяло в осъзнаването на математическите процеси. Все по-интегрално ще се гледа на детето, на неговите възможности. В България има вече сензорни стаи – работи се по специални поведенчески терапии, модерна кинезиология за деца, които са свързани с интеграцията на процесите в нашата нервна система. Още други съвременни методики навлязоха – хипербарната оксигенация, и това, което аз правя – мозъчната стимулация.

Какви са областите й на приложение?

Огромни. Транскраниалната електрическа стимулация се практикува от 80-те години в България. Тогава бяха наричани отделения по психосоматична медицина или “сънни отделения” – отделения за електросън, както е популярното руско название. Чрез много слаби електрически импулси се въздейства върху различни полета в нашия мозък. По никакъв начин да не се бърка с електрошока! Единствената промяна в последните години е, че апаратите за стимулацията станаха значително по-малки – сега са от порядъка на мобилен апарат, а предишните бяха като средно голямо шкафче. Именно достъпността позволи в последните 20 г. да бъдат развити идеите и протоколите на стимулациите, които можем да упражняваме дори и вкъщи. Огромно развитие придоби невронауката – в едно събираме знанията на неврологията, психологията, психиатрията и неврофизиологията. Досега не бяха много ясни и се смятаха за неактивни големи части от мозъчните полета. Оттам е и този мит – че мозъкът използва само 10% от своите възможности. Изобщо не е така – той ги ползва на 100%. Просто на някои хора 100-те процента са повече от 100-те на други.

Приложенията на транскраниалната електростимулация са огромни – като започнем с уж баналното безсъние, при тежки депресии, които не се поддават на лечение с медикаменти, при зависимостите – алкохол и наркотици, при някои психози и халюцинации, в детската психиатрия – при аутизъм и хиперактивно поведение. За момента възможностите на медикаментите са изчерпани. На практика в последните 10 г. няма синтезирани някакви революционно нови лекарствени молекули. В историята на медицината има няколко големи пробива като откриването на пеницилина, например, но сега фармацевтичната промишленост просто буксува.

Няма медикаменти, които да са показани за лечението в ранна детска възраст. А при нас в центъра промените се случват ежедневно. Факт е, че имаме 8-10-годишни деца, които не говореха, а проговориха след интензивна работа. Но говорът е само част от психичното развитие на личността.

Церебралната детска парализа като биология е много близо до мозъчния инсулт. Нямаме много пациенти с такова състояние, но тези деца показаха видимо подобрение след 10-15-дневна програма. Спастичните парези се отпуснаха, крайниците станаха по-добре управляеми.

Защо при наличието на увеличаващ се брой деца с проблеми подобни отделения се закриват?

Не мога да кажа. То и тази страна на медицината не се изучава в университетите, освен ако бъдещият лекар сам не започне да проявява интерес. Това, което учим, е как да изписваме лекарства. Вече има  курсове за магнитна електростимулация в България, в които лекари преминават обучение, полагат изпит и получават сертификат за високоспециализирана дейност. У нас сме десетина човека, преминали такъв курс и активно занимаващи се с мозъчна стимулация. Аз имах късмета да уча от американски специалист, който беше в България преди 3 г. и показа своя опит при деца с аутизъм – д-р Хари Шнайдер.

Говорихме за възрастта, в която се търсят сигнали за проблеми при децата. Има ли години, в които е препоръчително възрастният човек да се провери за изменения, водещи към Алцхаймер, например?

Да. Налице са алгоритми за ранна диагностика на Алцхаймер чрез количествения ЕЕГ анализ, който аз правя. Още на 30-35-годишна възраст може да бъдат уловени ранни сигнали, че мозъкът е предразположен към болестта.

За какво е сигнал увеличаващият се брой болни?

Първо – увеличи се продължителността на живота. Начинът ни на живот се промени драстично. Стресът е огромен. Повечето от пациентите, които идват при мен за терапия, са с последици от burn-out синдрома. Хора, които прегарят в работата си – имам и 25-годишни пациенти с такъв проблем. Не могат да спят, треперят от напрежение, на ръба на нервна криза са. Обичайните медикаменти не са приложими в случая, защото само задълбочават състоянието и се привиква към тях. Нашият метод е средство по физиологичен начин да повлияем, да релаксираме нервната система. И ако не се ограничаваме само в болестните състояния, магнитната стимулация е перфектният допинг за всеки спортист, за всеки човек. Допинг, който не може да бъде хванат. Тя усилва мозъчната дейност при по-сериозно натоварване. Освен това доказан факт е, че времето за реакция се скъсява почти наполовина. За един спринтьор скоростта, с която се изстреля след сигнала за старт, би била от огромно значение за финала.

Най-хубавото е, че всичко разказано дотук ежедневно търпи развитие и сме свидетели в реално време как се намират повече и повече нови приложения, както и се вижда реален резултат от тези терапии. Когато видиш усмивка на лицето на пациент, който само допреди седмица е имал нужда от помощта на двама близки, за да направи крачка, а сега бодро разказва как сам се справя с ежедневието, това е най-прекрасният стимул да продължавам да развивам тези методи в България и да виждам, че съм на прав път.