Д-р Райна Стоянова. Яж, моли се и обичай?

Д-р Райна Стоянова е ендокринолог. Винаги ме е респектирала със знания – тя е от лекарите, които непрекъснато четат, усъвършенстват се и си сверяват часовниците с най-актуалните световни практики. Д-р Стоянова е постоянно заета – или дава дежурства в ИСУЛ, или е на някаква специализация, или приема пациенти в ReginaLife Clinic, или преподава на уъркшопи тайните на щастливото тяло. А, забравих! Има син – Йоан и това е най-емоционалната част от живота й. Райна има и характер, и харизма. Има какво да ни каже. И затова е тук.

 

Д-р Стоянова, ще започна с „мъжки“ въпрос, нищо че сме на територията на „Жената днес“. Защо за мъжа едно леко коремче не е никаква драма, докато за една жена и малкото коремче е голяма драма?

„Драмата“ е еднакво сериозна от медицинска гледна точка и за двата пола. Мазнините, натрупани в зоната на корема, са свързани с много рискове. Именно те са най-опасните и с времето водят до развитието на метаболитен синдром, който представлява порочен кръг от нарушени метаболитни процеси, развивайки се неусетно и бързо. Тъй че за очите на ендокринолога няма „леко“ коремче – всяко повишаване на обиколката на талията е сигнал за заболяване и трябва да сме еднакво критични и към двата пола. Може би в известна степен българката, като по-суетна жена, по-рано обръща внимание на този проблем, докато мъжете го неглижират.

Всъщност, откъде идва това коремче при мъжете и при жените?

Коремните мазнини могат са два вида. Подкожните – както подсказва името им, са тези, които се съхраняват точно под кожата, а висцералните или вътрекоремните мазнини са онези, които се складират около вътрешните органи. Това, което прави коремната мазнина толкова „упорита“, е количеството висцерална мазнина, задържано в коремната област.

Независимо от общото тегло на човек, голямото количество мазнини в коремната област, особено ако са висцерални, представлява сериозен риск за здравето. Увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания, от сънна апнея или диабет тип 2, от проблеми с кръвното налягане. Причините може да са няколко. Нездравословни хранителни навици, прекомерна консумация на „джънк фууд“ и захарни изделия в съчетание с недостатъчна или намалена физическа активност. Отделно прекомерната системна консумация на алкохолни напитки е независим рисков фактор за развитие на абдоминално затлъстяване. Стресът също дава своя голям принос – постоянното напрежение увеличава кортизола в кръвта, а това винаги води до нарушаване на хранителното поведение на човека и оттам на метаболизма. Гените също имат значение – предразположеността към натрупване на мазнини в коремната област трудно може да бъде преборена, но не бива да се оправдаваме с нея, защото със силата на волята, благодарение на съвременната фармакотерапия и с повече физически натоварвания всичко е възможно. Недостатъчният сън, както и нарушеният ритъм в цикъла „сън-бодърстване“, също е рисков фактор.

Кои са грешките, които най-често допускат жените по отношение на самооценката си?

Ниското самочувствие често започва в ранното детство, Симо. Нашите учители, родители, приятели, братя и сестри, дори медиите, ни изпращат положителни и отрицателни послания за нас самите, без дори да го осъзнаваме понякога.

По някаква причина негативните послания често остават в нас. Ниската самооценка е плод на трудността да оправдаем очакванията на другите или нашите собствени. Стресът и травматичните житейски събития – като сериозно заболяване или тежка загуба, също могат да имат отрицателен ефект върху самочувствието ни. Характерът на личността също може да играе роля. Някои хора просто са по-склонни към негативно мислене, докато други си поставят невероятно високи стандарти.

Жените често се стремят да спазват някакви социални норми, следвайки модели и рамки, поставени им от общественото мнение, медиите или от родителите в ранна детска възраст. Отзвук на всичко това е развитието на нарушения в хранителното поведение – както емоционално хранене и хиперфагия, така и пропускане на храненията и развитие на анорексия или булимия. Това са две крайности, които изискват комплексно лечение и не винаги имат благоприятен изход за пациентите.

А, по отношение на формата – къде жените грешат, когато искат да влязат във форма?

Жените често си мислят, че трябва да ограничат максимално храненето (дори почти да не се хранят) и да правят интензивни аеробни тренировки. Но тялото, напротив, се изгражда и „скулптурира“ чрез балансиран нормо-енергиен (понякога леко хипо-калориен, ако се налага) хранителен режим и силови тренировки – няма значение дали са със собствено тегло, ластици или тежести. Мускулът е изключително ефективен при изгарянето на калории и колкото повече от него има, толкова по-бърз е метаболизмът.

Ако не ти пука, как изглеждаш, може ли да ли да изглеждаш, както си искаш?

Външният вид на човек не би трябвало да има голямо значение, освен ако не се крият здравословни рискове зад това. Изпадането в крайности при всички положения не е препоръчително. Например, ако човек с леко наднормено тегло, след медицински преглед, е метаболитно здрав – то така нареченото малко коремче не би имало голямо значение, но все пак е добре да се погрижи за себе си, преди да се е появил здравословен проблем. Друг пример: ако човек е с болестно затлъстяване и с метаболитен синдром, това би довело до други усложнения като захарен диабет тип 2, увеличен риск от сърдечно-съдови и онкологични заболявания и т.н.

Има и трети вид хора, които на пръв поглед изглеждат здрави, тъй като са с хубава фигура и спортуват редовно. Зад това отново могат да се крият здравословни рискове. Например, когато телесната мастна маса е много под нормата, а човек спортува много и не се храни, има риск от остеопороза, аменорея, инфертилитет.

Д-р Стоянова, какви грешки най-често допускаме в храненето? Какво правим и какво не правим?

Най-честата грешка, която хората допускат, е, че не се хранят балансирано, а прибягват към обещаващи чудеса като силно ограничителните елиминационни диети. Тялото ни се нуждае от всички макронутриенти, за да функционира и това е неоспорим факт. Затова най-добре би било да структурираме храненията си, като обръщаме внимание на това да избираме ценни източници на протеини, полезни мазнини и въглехидрати, богати на фибри. Важна е кулинарната обработка на храната и разнообразието.

Друг проблем е пропускането на основните хранения. Заетите хора със забързано ежедневие обикновено не закусват, обядват рядко и най-често основното им хранене е обилна вечеря, полята с много алкохол като отдушник на дневния стрес. Напоследък стана модерен т. нар. „фастинг“ или интермитентното гладуване, което влезе в широка употреба именно от тези хора и се превърна в чудесно оправдание за начина им на живот. Много проучвания показват ролята на закуската по отношение на продължителността на живота, както и важността на редовното и балансирано хранене в дългосрочен аспект. Ще завърша с това, че всеки метаболизъм е различен и изисква комплексна оценка на множество фактори, които често са променливи. Не се доверявайте лекомислено на интернет, телевизията и съветите на съседката, а по-скоро пристъпвайте към хранителния си режим с повишено внимание и имайте доверие на лекарите.

Д-р Стоянова, как една жена да влезе във форма след раждане? Знам, че е специфично, но сигурно има общи положения?

Всяка жена има индивидуални нужди, които трябва да бъдат разгледани от специалист. Общото обаче при всички е да се не спират да са физически активни и да се хранят балансирано, без да прекаляват с количествата храна. Важно е жената да не се лишава от основните хранителни вещества, витамини и минерали, особено ако кърми. Кърменето само по себе си е енергозависим процес и улеснява редукцията на килограмите, натрупани по време на бременността.

А, когато жената е на другия полюс, тоест влиза в климакса, тогава какво да прави?

Как ти хрумна точно ти да ми зададеш този въпрос ?

Ми, работя за „Жената днес“ от толкова време, че съм понаучил, „какво мислят жените“ и от какво се интересуват…

Климактериумът е продължителен период в живота на жената, който се понася по много различен начин от различните дами. Хормоналните промени силно променят както физически, така и психо-емоционално дамите. Здравето на жените в този етап от живота им наистина става по-уязвимо и е важно да се провеждат редовно профилактични прегледи.

Някои от стандартните препоръки, които даваме, са с цел да се предотвратят здравословни рискове след менопаузата – например, жената е важно да консумира достатъчно калций и витамин Д, за да поддържа здрава костната си система. Освен това, според някои проучвания излизат на преден план ползите от омега-3 мастните киселини при жени в менопауза. Оказва се, че консумацията на хранителни източници на омега-3 мазнини води до понижаване на симптоматиката в периода на менопауза. Препоръчва се и консумацията на фитоестрогени – това са съединения, намиращи се в храната, които наподобяват естрогените в тялото. Храните, които съдържат фитоестрогени са: соя, нахут, фъстъци, ленено семе, грозде, берита, сливи, зелен и черен чай.

Колагенът също би бил от полза при жени в менопауза, понеже натуралният синтез на колаген намалява с годините – оттам идва и състаряването на кожата. Именно затова консумацията на храни или хранителни добавки с колаген е препоръчително.

Разкажете ни за болестите и състоянията на щитовидната жлеза при жените. Как да се наблюдават, кога и за какво да правят изследвания?

Най- общо казано, щитовидната жлеза произвежда два тиреоидни хормона, които са под контрола на секретиран от предния дял на хипофизата друг стимулиращ хормон. Тиреоидните хормони вземат участие и контролират пряко или косвено редица функции в тялото ни, като сърдечната честота, метаболизма и т.н. Болестите на щитовидната жлеза биха могли да се разделят на две големи групи: такива, свързани с недостатъчна секреция на тиреоидни хормони, и други, които се пораждат от свръхсекрецията им. Има и заболявания, при които чрез образна диагностика може да открием структурни нарушения в паренхима на жлезата, но пък да нямаме кой знае какви функционални нарушения. В тези случаи също се налага комплексна оценка, анализ и допълнителни изследвания, за да се реши какъв да бъде подходът към конкретния пациент. Има известна предразположеност на женския пол към автоимунни заболявания на щитовидната жлеза, особено във възрастта между 30 и 50 години. Но не бива да се подценява фактът, че нараства броят на мъжете с тиреоидни заболявания и често това е една от причините за инфертилитет при тях.

Годишният скрининг чрез ехографско изследване на шийна област, заедно с лабораторно измерване на нивото на тироид стимулиращия хормон (TSH) в кръвта, може да помогне да се разбере дали имаме някакъв проблем с този малък, но така важен орган.

Знам за хипо и хиперфункция. Знам и за Хашимото. Звучат си като болести, каквито са, но животът продължава и с тях, нали?

Разбира се, че продължава. Болестите на щитовидната жлеза подлежат на лечение и много хора живеят с тях, без това да афектира качеството им на живот. Просто се налага по-често да се срещат с лекуващия си ендокринолог.

Искам да те попитам и нещо за храната. Ядем всякакви храни, особено животински, които са обработени с хормони, третирани с антибиотици, това влияе ли ни и как?

Храната в днешно време за съжаление е твърде често процесирана, обработена, коренно различна от онази, която е помним от времената на детството ни. Аз препоръчвам винаги да избягваме, доколкото можем, консумацията на пакетирани „бързи“ храни и да предпочитаме домашно приготвените ястия. Лозунгите „local food”, „ slow food” или „ fine dining” добиват все повече популярност и в нашата родна култура и ни карат да се обърнем към себе си, към корените си, към гените си чрез храната. За всички вече е ясно, че векторът на един от най-мащабните здравни проблеми – пандемията от затлъстяване, е всъщност „junk food” културата, бързото живеене, стресът и преяждането като отговор на него.

Има ли някакви храни, по които всички се превъзнасяме, но всъщност те далеч не са толкова полезни и препоръчителни, както си мислим?

Знаеш ли, Симо, хората се превъзнасят по какво ли не, особено в гигантската хранителна индустрия. Понякога се удивлявам на маркетинговите стратегии на компаниите, които всеки ден обещават различни чудеса. По-скоро бих посъветвала читателите да бъдат критични и да подбират внимателно източниците си на информация. Хранете се балансирано, здравословно, с местна храна, с традиционни гозби, характерни за нашите райони. Благодарение на глобализацията при нас бързо достигат всякакви екзотични храни от Азия, Индия, Хималаите, Андите и къде ли не. Препоръчвам, ако сте решили да експериментирате с такъв тип храни, да бъдете предпазливи и да ги въвеждате постепенно, тъй като някои от тях може да не ви понесат, предизвиквайки алергия или дори отравяне.

А, обратното, храни, които пренебрегваме, но те са „супер бойци“ за добруването на нашето тяло и дух?

На местна почва, в България, имаме страхотни натурални храни: медът и пчелните продукти с техните неизброими качества; киселото мляко с неговите уникални пробиотични свойства; аронията със своя невероятен антиоксидантен потенциал; копривата, тученицата; прекрасният български домат…

 

Д-р Стоянова, какви са мъжете, които харесвате, какви са критериите за да харесате един мъж ?

Трябва ли ни изобщо да имаме критерии? Представете си следната ситуация: излизаш с човек, който няма сини очи, косата му е прошарена и оредяла, няма перфектно тяло, няма солидна банкова сметка, работохолик е и пуши, но пък точно той те кара да се чувстваш на седмото небе, докато сте заедно, разсмива те, грижи се за теб, привлича те. Именно затова навреме в живота си разбрах и дори изгорих целия списък с критерии за господин Перфектен. Ценя споделените мигове заедно с настоящия ми приятел – за мен той е идеалният. Знаете, красотата е в очите на гледащия. Вярвам и се надявам да съумеем да съхраним любовта си, защото в динамичните и тежки времена, в които живеем, това се оказва истинско предизвикателство.

А как и къде ходите на лекар?

Обикновено при колеги, на които вярвам. Опитвам се, доколкото е възможно, да спазвам препоръките за профилактични прегледи, но невинаги ми се получава.

Имам предвид познанието на човешката анатомия и възможните болести по-уверена ли ви прави, или по-страхлива?

Едновременно и двете. Когато знаеш за какво става дума и какви са възможните най-ужасни сценарии, особено когато става дума за близък човек, е наистина трудно да потиснеш тревогите си. Но все пак се опитвам да бъда максимално логична и рационална.

Кой е най-добрият лек?

Смехът и добрата компания. Чаша вино и прегръдката на любими хора. Морето и планината.

А, кой е най-хубавият съвет, който сте чувала?

На английски звучи така: Don’t jump to conclusions. На български, може би еквивалентът е да преспиш с дадена идея, преди да си направиш заключения. В медицината, както и в живота, е много важно да сме търпеливи, толерантни и да не съдим другите. Получих този съвет от мой колега, учител и приятел, който винаги морално ме е подкрепял, разбирал е колебанията и дерзанията ми, и е бил до мен, за да ми го повтаря редовно.

Друг съвет, който често чувам от мъжа до мен е: „Каквото и да става, свеждаш глава и продължаваш, няма място за миналото, не знаем какво ще е бъдещето. Живеем тук и сега.“

Какво според вас задължително трябва да има в един хладилник?

Зеленчуци, плодове, сирене, бутилка хубаво шампанско…